Джули Джеймс
Нещо като любов (32)

32

Накараха го да я остави.

Заради „политиката“ на болницата, от „съображения за сигурност“ и още куп глупости не разрешиха на Ник да придружи Джордан в рентгеновата зала. Тъкмо се чудеше дали да извади пистолета си, или ФБР значката, убеден, че поне едното ще свърши работа, когато Джордан стисна ръката му.

— Ще се оправя. Защо не опиташ да ми намериш „Викодин“ или нещо друго за китката? — предложи тя.

Той я погледна многозначително.

— Опитваш се да ме разсееш.

— Да. Защото виждам, че правиш физиономията „не се опитвай да ме прецакаш“. А ако започнеш да стреляш по хората, ще ме прередят на опашката за рентгена и тогава наистина ще съм прецакана.

Ник погледна кръвнишки персонала на болницата и с неохота се отправи към чакалнята. За да се разсее, звънна на Дейвис.

— Имаш ли представа как Екхарт е разбрал, че го следим?

— Не казва и дума — каза Дейвис. — Освен че иска да говори с адвокат, разбира се. Как е Джордан?

— Правят й рентгенова снимка. Китката й определено е счупена, за скулата не знам. Кажи на прокурора, че очаквам да видя обвинения в покушение, нанасяне на побой и противозаконно задържане към обвинението на Екхарт. — Ник замълча. — А когато се върна в офиса, искам да говоря с теб по личен въпрос. За вида работа, който ще извършвам оттук нататък.

Дейвис замълча за миг.

— Добре, Маккол. Когато кажеш.

Ник забеляза как в отделението по рентгенология влизат двама мъже, които би разпознал навсякъде, и забърза към рецепцията.

— Трябва да вървя, Майк. Пак ще се обадя.

Той затвори телефона и видя как по-младият от двамата ядосано размаха пръст към чиновника зад бюрото. Очевидно и на Кайл Роудс не му харесваше, че не му дават да види Джордан.

Ник се приближи. Хубав начин да се запознае със семейството. Когато линейката тръгна, той видя как пред „Дивайн Селърс“ спират телевизионни екипи. Някой очевидно беше уведомил медиите.

— Господин Роудс, може ли да поговоря с вас, моля. Става въпрос за Джордан.

Грей и Кайл се обърнаха. Бащата на Джордан изглеждаше така, както в списанията „Тайм“, „Дюзуийк“ и „Уолстрийт джърнъл“ — с изискана прошарена коса и костюм по мярка. Кайл, който носеше карго панталони и тъмносив пуловер, изглеждаше готов да се скара с всеки, който се изпречи на пътя му. Интересен контраст с Джордан, помисли Ник.

Разбира се, тя беше саркастична, но по-спокойна и уравновесена от брата си близнак. Грей погледна Ник въпросително. Очите му се спряха на кобура, който той носеше върху ризата си.

— А вие сте…?

Той протегна ръка.

— Специален агент Ник Маккол. Първо да започнем с това, че дъщеря ви е добре. — Видя как и Кайл, и Грей въздъхнаха облекчено. — Джордан мина през голямо изпитание, но тя е… — Невероятна. Силна. Умна. Страхотна. В леглото е като фурия. Реши да запази тази част за себе си. — Доста силна — довърши той.

Грей Роудс поклати глава предпазливо.

— Благодаря ви, агент Маккол. Така е.

Ник посочи към една ниша, където можеха да говорят, без да ги гледат всички.

— Защо не поговорим там на по-спокойно място?

Двамата мъже го последваха.

— По новините казват, че сестра ми е била нападната в магазина си — каза Кайл, щом останаха насаме. Загрижеността му за Джордан беше изписана на лицето му — Това означава ли, че ФБР разследва случая?

— Нещата са по-сложни. Джордан беше нападната от мъж на име Ксандър Екхарт, местен бизнесмен. Може и да го знаете. Последвала е борба и Джордан е със счупена китка и натъртена скула. Екхарт имаше пистолет, но Джордан е успяла да го залъже, докато се появим.

Кайл и Брей си размениха ужасени погледи.

— Но Ксандър и Джордан са приятели — каза Брей. — Или определено близки познати. Тя посещава благотворителното му събитие всяка година.

— От ревност е било, нали? Ще убия този Екхарт — каза Кайл. — Бил съм в клубовете му няколко пъти и той все ме пита за нея. — Той се обърна към баща си. — Обзалагам се, че е защото на партито я е видял с новия — „господин висок, мургав и сериозен“ или който и да е. Идиотът, който не й говори.

На идиота му трябваха всички професионални умения, за да не реагира на изказването.

— Не е било от ревност — каза Ник. — Поне не директно. Екхарт нападна Джордан, защото тя съдейства на ФБР в тайно разследване, чиято цел беше той. По някакъв начин Екхарт е разбрал за участието на Джордан и е потърсил отмъщение.

— Тайно ФБР разследване? — повтори Грей. — Как е възможно дъщеря ми да ви помага с нещо подобно.

— Трябваше ни достъп до офиса на Екхарт, който е на долното ниво на „Бордо“. Партито беше единствената ни възможност, така че Джордан се съгласи да заведе таен агент като свое гадже.

Очите на Грей бяха стоманено студени.

— Това звучи много опасно, агент Маккол.

— Така е. — Кайл се приближи към Ник. — Преди пет месеца усетих вкуса на благосклонността, която ФБР питае към семейство Роудс. Така че да си спестим глупостите. Какви заплахи сте отправили на сестра ми, че да я накарате да ви съдейства?

По принцип Ник не се отнасяше любезно към бивши буйни затворници, които навлизат в личното му пространство. Но този бивш буен затворник случайно имаше същото ДНК като приятелката му, така че беше склонен да е по-мил от обичайното.

— Не съм заплашил сестра ти, Кайл.

— О, предполагам, че е решила да ви помогне от добро сърце — каза той саркастично.

— Ако искаш да разбереш причините, поради които Джордан ни помогна, предлагам да попиташ нея.

— Повярвай ми, смятам да го направя. — Кайл повиши глас и посочи към коридора, който водеше към рентгеновото отделение. — Защото сестра ми е там със счупена китка и доколкото разбирам за малко не са я убили, защото от ФБР са я сложили на фронтовата линия. Затова бих искал да знам от къде на къде ще ви помага, освен ако…

Той спря и през лицето му премина моментно осъзнаване.

— Не.

Той посочи с пръст.

— Не казвай, че го е направила заради мен.

Не беше нужно Ник да казва каквото и да е.

Кайл отстъпи назад и прокара ръце през косата си. За миг замълча. После изтри очи, докато гледаше тавана и клатеше глава.

— По дяволите, Джордо.

Грей прочисти гърло и погледна Ник многозначително.

— Бих искал да разбера повече за този таен агент, който е играл ролята на гадже на дъщеря ми. Вездесъщият „висок, мургав и сериозен“.

Ник сложи най-хубавата си усмивка.

— Предпочитам да ми казват Ник.

Кайл не можеше да повярва.

— Ти? Ти си идиотът, който излиза със сестра ми?

— Това проблем ли е?

— Ъм, да. Един вид — каза сухо Кайл. — Защото последният ФБР агент, когото срещнах, за малко не ми откъсна глезена, докато ми слагаше проследяващо устройство, а други двама преди това ме хвърлиха в затвора. Така че никакви ФБР агенти няма да се навъртат около семейството ми. Точка.

Ник скръсти ръце на гърдите си без ни най-малко да се притесни.

— В коя алтернативна реалност мислиш, че Джордан ще разреши някой друг да взема решения вместо нея? — Той посочи вратите, които водеха към рентгеновото отделение. — Иди да й го кажеш сега. Сигурно добре ще се посмее.

— Господи, той е саркастичен като нея — измърмори Кайл на Грей.

Когато чу това, Ник разбра, че го е приел. В клана Роудс това беше знак на одобрение.

 

 

Джордан седеше на болничната кушетка с вдигната китка и разглеждаше новата си гипсова превръзка от фибростъкло.

— Колко време трябва да я нося? — поне скулата й не беше счупена, макар че благодарение на Ксандър щеше да има синина поне една седмица.

— Шест седмици — каза лекарят. — И се постарайте да пазите гипса сух. Бих препоръчал да си вземате вана.

Джордан се сети за последната вана. Ако трябваше да е суха, вероятно трябваше да държи настрана и ФБР агента.

— Написал съм ви рецепта за „Викодин“ заради болката. Ако ръката започне да ви сърби, може да си включите сешоар на студена степен — продължи лекарят. — Ако това не помогне, пробвайте с „Бенадрил“.

След като й даде и останалите напътствия, лекарят излезе. Джордан се опитваше да си вземе портмонето, палтото и болничните документи, когато чу познат глас от вратата.

— Вече всичко се опитва да прави сама. Представяте ли си!

Тя се обърна и видя Кайл. Той се приближи, взе нещата от ръцете й и ги остави на кушетката.

— Ти си тук — каза Джордан изненадана.

— И татко също. Втурнахме се насам, когато разбрахме, че си била нападната. — Кайл вдигна крачола на панталона си и посочи проследяващото устройство на глезена си. — Колко странно, мислех, че ако изляза извън определени граници, това би трябвало да изправи на крак отдела по условните присъди. През цялото време, докато бях отвън в чакалнята, си мислех, че ще влети екип от шерифи с насочени пистолети. Но не, нищо.

Той силно почука по монитора и вдигна рамене.

— Знаеш ли, Джордо, започвам да си мисля, че проклетото нещо не работи.

Джордан се наведе към кушетката. Струваше й се, че щеше да има нужда от „Викодин“, за да изкара разговора без главобол.

— Добре. Колко знаеш и колко само си мислиш, че знаеш?

Кайл посочи към нея.

— Зная всичко. Например факта, че си най-глупавата, упорита, прекомерно загрижена… най-добрата сестра на света. — Той я сграбчи и я стисна в голяма мечешка прегръдка. — Ако нещо ти се беше случило, никога нямаше да си простя — каза той. — Защо го направи? Казах ти, че се справям в затвора.

Джордан се замисли как най-добре да му обясни.

— Знаеш каква паника изпита, когато чу, че са ме нападнали в магазина?

— Да. Беше гадно.

— Е, изпитвах нещо подобно всеки ден, откакто влезе в затвора.

— О, мамка му, Джордо! — Той я стисна още по-здраво.

Тя примигна. Не че не искаше да удължи прекрасния момент на братска прегръдка, но ръката й беше прикована към гърдите.

— Кайл… китката ми.

Той се отдръпна и се усмихна смутено.

— Съжалявам. Всъщност колко време трябва да носиш този гипс?

— Шест седмици.

— О, по дяволите. Обзалагам се, че ръката ти ще е сбръчкана и хилава, когато го свалят.

И така, прекрасния момент на братска обич беше приключил.

— Благодаря — каза Джордан. — Не каза ли, че и татко е тук?

Кайл й хвърли поглед „яко си го загазила“.

— Ами да, тук е. В чакалнята е и пече на бавен огън високия, мургав и саркастичен.

Устата на Джордан оформи мълчаливо „О“. Беше го загазила.

— Срещнали сте Ник?

— Да, срещнахме се. Беше достатъчно мил да ме информира, че нямам никакво право да казвам дали вие двамата може да излизате.

— Ами така е.

— Знаеш ли, поне можехте да се престорите, че мнението ми има значение. — Кайл я стрелна косо с поглед. — Харесваш този тип, нали?

Джордан не можеше да свали усмивката от лицето си.

— Да, харесвам го. Спаси ме от луд с пистолет, разсмива ме и казва на майка си „маме“. Бих казала, че става.

 

 

Ник беше преживял разговора с бащата на Джордан, беше обяснил почтеността на намеренията си и й беше казал, че я обича, без да му мигне окото. Сега оставаше само още едно нещо, за да направят връзката официална.

Използва устройството на волана си, за да набере номера. Беше му приятно отново да е в колата си, а преди няколко минути се беше почувствал така и в стария си апартамент. Беше отишъл да си вземе някои неща, след като остави Джордан у тях. Приятелите й и Мартин бяха чули по новините за нападението и се бяха спуснали към дома й като хаотично, загрижено ято. Тъй като те бяха при нея, Ник можеше да я остави и да отскочи до апартамента си.

Тя го помоли да дойде в дома й за известно време — беше се пошегувала, че има нужда от помощник, докато свикне с гипса на китката си — и той се беше съгласил да остане. Честно казано, по принцип смяташе да остане с нея. Сега, след като го беше впримчила в ролята на гадже, трябваше да й покаже, че ще се справи добре. Човекът от другата страна на линията вдигна след третото позвъняване.

— Спомни си номера ми. Представяш ли си?

Ник се усмихна. Някои неща никога не се променяха.

— Това значи ли, че пак ми говориш?

Майка му подсмръкна неохотно.

— Предполагам. Още ли си зает в Бюрото? Имаш ли по-важни случаи?

Ник се развълнува. Да, понякога беше трудно да се справи с майка си, но тя толкова се гордееше с работата му.

— Всъщност току-що направих един арест. Закопчах голям собственик на ресторант. Беше забъркан със случая Роберто Мартино, за когото сигурно си чела във вестниците. Това означава, че задачата ми под прикритие е приключила.

— Знаеш ли какво ще ти възложат сега?

— Нямам представа. Но ще помоля повече да не се занимавам с работа под прикритие.

Долавяше шока на майка си през колонките.

— Отказваш се от работата под прикритие? Защо?

Ник пое дълбоко дъх и се подготви за разпита.

— Ами, маме… има едно момиче.

Последва мълчание.

Той провери дали линията не се е разпаднала.

— Там ли си, маме? Чу се подсмърчане.

— Не може да си се разплакала вече — каза той. — Още нищо не съм ти казал за нея.

— Няма значение, Ник — каза майка му през сълзи. — Това са трите думи, които чакам да чуя от трийсет и четири години.

 

 

Около шест часа следващата вечер, в края на първия си работен ден в офиса, Ник почука на вратата на Джак Пелъс и влезе. През деня беше направил още един арест, имаше да оформя документи и становища, свързани с Екхарт (закопчаването на заподозрян, дори и на задник, имаше бюрократичните си недостатъци) и сега беше готов за почивка.

Пелъс се облегна на стола и помаха с ръка.

— Добре. Да ги пресметнем.

— Намерихме Трилани с една от бившите му приятелки в студио в южната част на града — каза Ник. — С Екхарт ми стават общо двайсет и девет ареста за изминалите четири седмици.

— Все още те водя с трийсет и четири.

— Не бих разчитал много на тази преднина — вдигна глава Ник. — Свободен ли си да пием по едно? Аз черпя.

Пелъс го огледа любопитно.

— Разбира се, стига да не е в някой моден винен бар. Чух за хората, с които се събиращ напоследък.

— Федералният прокурор знае ли, че прекарваш дните си в офисни клюки?

Джак се усмихна доволно.

— Федералният прокурор е развълнувана, че най-сетне има още някой в този офис, за когото да се клюкарства.

Тръгнаха към спортния бар от другата страна на улицата. Поръчаха си пиене и говориха за работа, предимно за разследването, на Екхарт и предстоящия процес на Мартино. Ник беше работил под прикритие дълго време и осъзна, че е пропускал приятелските отношения между агентите, които възникваха, когато човек работи в офиса.

Това го отведе до причината, поради която искаше да говори с Джак. Беше измислил възможен начин да продължи с работата си, да остане на върха и пак всяка нощ да бъде с Джордан. Или поне през повечето нощи.

— Казах на Дейвис, че искам да си почина от работата под прикритие — започна той.

Джак отпи от уискито си „Грей Гуус“ с лед.

— Чудя се защо.

— Нека го наречем пренареждане на приоритетите. — Ник не виждаше причина да го усуква, Пелъс беше добър човек и отличен агент.

— Има и още. И двамата знаем, че Дейвис мисли за пенсиониране. Днес му казах, че когато това стане, бих искал да ме имат предвид за неговата позиция. Исках да го чуеш първо от мен, защото си помислих, че и ти може да си хвърлил око на тази работа.

Джак се замисли.

— Мислил съм по въпроса — призна си той. — Но политически погледнато, се съмнявам, че ще се приеме добре, ако главният специален агент на Чикаго и прокурорът на същата област имат връзка. — Изражението му излъчваше гордост. — И след като Камерън е стигнала първа до поста си, изглежда че и аз си пренареждам приоритетите. — Той замълча. — Освен това, чувам, че хората ме смятат за ексцентричен. — Той потърка лицето си замислено. — Не разбирам защо.

— Вероятно защото все мълчиш и си намръщен.

— Никой не се оплаква, когато ти си сложиш физиономията „не се опитвай да ме прецакаш“.

— Така е. Обаче аз имам естествен чар, който печели хората.

Ник отново стана сериозен.

— Значи се разбрахме?

— Ник Маккол, главен специален агент. — Джак го плесна по рамото. — Предполагам, че и по-лоши неща може да се случат на този офис. — Погледът му се премести към телевизора на стената зад Ник. — Ето една гледка, която никога няма да ми омръзне.

Ник се обърна да види. По телевизията федералният прокурор. Камерън Ливд даваше пресконференция за ареста на Ксандър Екхарт, за ситуацията със заложницата в „Дивайн Селърс“ и връзката с делото на Роберто Мартино; Двамата агенти гледаха как Камерън с лекота се справя с въпросите на журналистите.

После новините бяха прекъснати от видеорепортаж с героя на деня — „милиардерската наследница и бизнес дама“ Джордан Роудс. На екрана се появи Джордан, която, въпреки гипса на китката, елегантна и изискана както винаги, слизаше от колата си.

Джак се наведе.

— Някога струвало ли ти се е, че тези жени са доста над категорията ни?

— Арестувах последния, който ми го каза.

— А хората казват, че аз съм бил ексцентричен.

Ник се засмя, след което върна поглед към телевизионния екран. Както се оказа, на него не му пукаше в чия категория е Джордан. Единственото, което имаше значение, беше, че тя е негова.

 

 

Четири дни по-късно Ник седеше на огромния диван в хола на Джордан. Той се обърна към нея, сложи малка черна кутия в ръцете й и изрече три думи.

— Нека го направим.

Тя погледна първо кутийката, после него.

— Това е наистина голяма стъпка, Ник.

— Готов съм.

— Сигурен ли си? След това няма връщане назад.

— Искам да го направим официално — той кимна към кутийката. — Хайде, напрежението ме убива.

— Добре. Само не казвай, че не съм те предупредила. — Джордан насочи малкото черно дистанционно към телевизора. След три щраквания Ник чу думите, които щяха да определят съдбата му завинаги.

— На живо! „Да танцуваме със звездите“!

Джордан се настани до него на дивана, докато парадът от звезди плавно се носеше по голямо стълбище на екрана. Погледна го да види реакцията му.

— Отчая ли се?

Ник погледна телевизора. Не последваха думи.

— По-зле е… отколкото съм си представял — прошепна той. — Има ли причина, поради която никой от тези мъже няма копчета на ризата си? — Ужасен, той гледаше изкуствения им тен, пайетите и перата, натруфения грим и дълбоките деколтета. И това бяха мъже.

— Този пич очна линия ли има?

Джордан нежно потупа коляното му.

— Не е твърде късно. Вероятно на някой канал дават баскетбол.

Ник хвърли поглед на дистанционното, което стоеше на масичката пред тях. Беше изкушаващо. Но беше обещал.

Отново насочи, вниманието си към екрана, толкова шокиран и смаян от странните гледки и звуци, че почти не забеляза кога Джордан стана и отиде до към мокрия бар зад тях. Чу я да отваря бутилка и да налива питие. После обви ръце около него и постави чаша в ръката му.

— Ето. Това може би ще ти помогне.

Ник погледна надолу, очаквайки да види чаша вино. Вместо това видя позната кехлибарена течност в чаша с лед. Бърбън.

— Ти си богиня — каза й.

Джордан се усмихна.

— Даже издълбах улей за бутилката в избата си.

Ник остави чашата на масичката и придърпа Джордан в скута си.

— Цял улей? Това вече е знак за сериозна връзка. — Той я целуна и предизвикателно захапа долната й устна. Когато Джордан отвори устни за неговите, той я дръпна по-близо и плъзна ръце под ризата й. Ник затвори очи и устните й направиха пътечка по врата му.

Гласът й беше дрезгав и съблазнителен.

— Знаеш ли, мисля, че е наистина секси, че ще гледаш това шоу само заради мен.

Изведнъж му просветна. Той отвори очи и се усмихна многозначително.

— О, сега разбирам защо мъжете го гледат. — Той въздъхна с облекчение и с възстановена вяра в своя пол.

— И всичко си дойде на мястото — усмихна се Джордан.

Ник погледна към закачливите й очи, докато тя лежеше сгушена в ръцете му. Така беше.