Джули Джеймс
Нещо като любов (30)

30

Когато Кайл посрещна Джордан в просторния си апартамент, в коридора се появи мъж облечен в черен смокинг и я поздрави.

— Добър вечер, госпожице Роудс. — Протегна ръка той. — Може ли да взема палтото ви?

— Разбира се. Благодаря. — Джордан подаде дрехата си и погледна брат си кисело, когато мъжът се оттегли. — Наел си иконом? — Беше толкова в негов стил.

Той метна ръка през врата й, наполовина прегърнал я, наполовина влачейки я към гостната.

— Не, татко доведе сервитьор за вечерята. Надявам се, че си в настроение за суши, защото е подкупил главния готвач на „Джапоне“ да готви за нас.

Всъщност не беше в настроение за суши. Нито за каквато и да е вечеря. През последните двайсет и четири часа единственото, за което можеше да мисли, беше Ник. И мисленето беше единственото й занятие, тъй като той не беше върнал никое от обажданията й. Беше звъняла на мобилния му три пъти и му беше оставила съобщения. Нито думичка нямаше в отговор.

Предвид начина, по който изхвърча от къщата й в неделя вечерта, беше очевидно, че има някакво недоразумение. Беше ясно, че трябва да поработят върху уменията си за общуване. Въпрос, който смяташе да обсъди с него веднага щом й се обади.

Засега обаче трябваше да се заеме със семейството си.

Това беше празничната вечеря на брат й и първият път, когато тримата щяха да се съберат след излизането му от затвора и болницата.

— Изглежда татко се е развихрил — каза тя на Кайл.

Грей ги чакаше в гостната с чаша скоч в ръка. Той разпери ръце благородно.

— Какво да кажа? Колко, често баща празнува пускането на сина си от затвора? — Живите му сини очи се присвиха и той погледна към Кайл. — Най-добре да кажеш „само веднъж“.

Кайл невинно вдигна ръце.

— Само веднъж. Обещавам.

Заеха местата си около масата, на която бяха наредени кристални чаши и порцелан.

— Тъй като това си е вид празненство, добре че и аз донесох нещо. — Джордан подаде торба с логото на магазина си на Кайл. — Предполагам, че от доста време не си пил прилично вино. Затова мислих дълго и задълбочено за идеалната бутилка за теб.

Кайл изглеждаше трогнат.

— Ау, Джордо, не трябваше. Но с радост ще я изпия въпреки това. — Той извади бутилката и погледна етикета. Стрелна я с поглед.

— Много смешно.

Грей се наведе напред.

— Какво е?

Кайл остави бутилката на масата, за да му покаже етикета.

— „Орин Суифт“. „Затворникът“.

Баща му се изсмя и Джордан се усмихна невинно.

— Всъщност е едно от любимите ми.

Докато сервитьорът им поднасяше сашими и якитори, Джордан и баща й слушаха Кайл да разказва за Изправителния център. Говореше предимно за това как все още не може да повярва, че е навън.

— Такъв срам, че не успях да се сбогувам със съквартирантите си — каза той саркастично. — Всъщност Пучалски беше единственият, когото харесвах. Още не мога да разбера какво го прихвана.

Докато Джордан използваше клечките да вземе парче „хамачи“, тя реши, че е най-добре да отвлече вниманието на брат си от тази тема възможно най-бързо.

— Изглежда нещо му е станало на момента.

— Но защо ще носи вилица в обувката си — разсъждаваше Кайл. — Това ме кара да мисля, че е планирал нападението, което не е логично.

Остави го, Кайл. Тя сви рамене.

— Вероятно винаги носи вилица в обувката си. Кой може да тълкува поведението на тези идиоти?

— Ей, аз съм един от тези идиоти.

Грей наклони чашата си с вино.

— А кой мислеше, че ще направиш това, което направи?

— Беше „Туитър“ — промърмори на себе си Кайл.

— Май трябва да сменим темата — пред ложи Джордан, усещайки, че разговорът може да тръгне на зле.

— Добре, да поговорим за теб тогава — каза Грей. — Така и не те попитах, как мина партито на Ксандър?

Стъпиха върху мина.

— Мина добре. Почти както обикновено. — С изключение на шпионажа. Тя стрелна Кайл с поглед, нуждаеше се от помощ.

Смени темата. Бързо.

Той я гледаше неразбиращо.

Защо?

Тя го погледна свирепо.

Просто го направи.

Той направи физиономия.

Добре, добре.

— Като говорим за вино, Джордо, как мина пътуването ти в Напа?

Страхотно. Остави на гениалния си брат да избере другата тема, която искаше да избегне.

— Ходих в онази нова винарна, за която ти казах. Тази седмица, трябва да сключим сделка и моят магазин ще бъде първият, който ще внесе виното им в Чикаго.

Тонът на Грей беше непринуден.

— Води ли с теб високия, мургав и сериозен?

Джордан остави пръчиците и погледна към баща си. Той се усмихна нахално, докато отпиваше от виното си.

— И ти ли си чел „Чуто и Видяно“? — попита тя.

Грей се изсмя.

— Разбира се, че не. Имам хора, които четат рубриката вместо мен. През повечето време това е единственият начин, по който разбирам какво се случва с вас двамата. И не избягвай въпроса. Разкажи ни за новия си, с когото излизаш. Странно ми е, че не го споменаваш — Той я погледна изпитателно.

Джордан пое дълбоко въздух и внезапно се почувства много уморена от лъжите и игрите на тайни агенти. Освен това в даден момент трябваше да се изправи пред истината.

— Е, татко, не зная дали трябва да се тревожиш за високия, мургав и сериозен. В момента не ми говори.

Лицето на Кайл помръкна.

— Този висок, мургав и сериозен ми прилича на идиот.

Грей кимна с неодобрително изражение.

— Съгласен съм. Заслужаваш повече от идиот, хлапе.

— Благодаря, но нещата не са чак толкова прости. Работата му поставя известни… предизвикателства.

Това определено не трябваше да го казва.

— Защо? Какво работи? — веднага попита баща й.

Джордан се запъна. Може би малко се изхвърли с обещанието, че повече няма да лъже. Тя отново погледна към Кайл отчаяно.

Направи нещо. Пак.

Кайл кимна Ще поема нещата. Той се разположи в стола си и протегна сплетените си ръце, като размърда пръсти.

— На кого му пука какво работи този идиот? Прати ми имейла му, Джордо, ще се погрижа. Мога да му опустоша живота за по-малко от две минути.

С дяволита усмивка той се престори, че пише на клавиатура. Баща им беше готов да избухне.

— О, я не си прави такива шеги — каза той на Кайл. — Само Джордан и аз може да се майтапим. На свобода си от четири дни и сериозно се надявам да си си научил урока, млади човече…

Лекцията на баща им продължи и Джордан благодарно се усмихна на брат си.

Кайл намигна в отговор. Няма проблем.

Но трябваше да разбере, че не се е откачила напълно от куката.

— Искаш ли да ми кажеш защо беше цялата работа? — попита Кайл веднага щом баща им си тръгна.

Джордан въздъхна.

— Не знам откъде да започна — нещо я глождеше цяла вечер.

Да, беше бясна на Ник, че не й се обади, но беше започнала да се чуди дали пък и тя не носеше някаква отговорност за кавгата им.

Разсеяно заигра със столчето на чашата.

— Мислиш ли, че не сме… достатъчно открити? — попита тя Кайл. — Относно изразяването на чувствата си, искам да кажа. Мисля, че понякога сме доста саркастични.

За негова чест той нито се разсмя, нито се подигра на въпроса.

— Мама изразяваше чувствата си. Когато умря, мисля, че и тримата придобихме този навик. — Той се усмихна в този рядък момент на откровеничене помежду им. — Но мисля, че се справяме добре.

Джордан също се усмихна. И тя мислеше, че семейството й се справя добре. С изключение на федералния затвор.

— А по отношение на другите?

Кайл сви рамене.

— Изключих „Туитър“, след като открих, че приятелката ми изневерява. Това е доста силно изразяване на чувствата.

— Можеше просто да й кажеш колко наранен се чувстваш — каза нежно Джордан.

Кайл замълча в отговор на коментара й. Бяха говорили много за инцидента с „Туитър“, но не и за чувствата, които бяха довели до него.

Беше усетила, че брат й не иска да признае пред себе си, че има подобни чувства.

— Да кажеш на някого как се чувстваш може да е рисковано, Джордо — каза той накрая. — След като думите са изречени няма връщане назад.

И тя мислеше така. Но ако алтернативата на това да събере кураж и да изложи чувствата си беше да стане известен интернет терорист, вероятно нямаше нищо да й стане, ако бъде откровена с Ник. Да, той можеше да улесни нещата, ако не се държеше като упорит глупак, но още от вечерта, в която се запознаха, нищо, свързано с Ник, не беше лесно. Това беше едно от нещата, които харесваше в него. През осемдесет и два процента от времето. Тя пое дълбоко дъх, готова да започне да бъде честна пред себе си.

— Кайл… мисля, че се издъних — Тя вдигна ръка, за да смекчи казаното. — Отчасти. Голяма част от вината е на високия, мургав и сериозен. Поне половината. Може би две трети. Разбира се, точно сега вероятно се цупи, смятайки, че аз съм виновната. Което е малко дразнещо. Влязъл ми е под кожата като кърлеж или треска, или трън, или… — тя погледна към брат си за помощ — Какво друго ти влиза под кожата?

— Краста? — предположи той.

— Краста? Това ли успя да измислиш?

Кайл я зяпна, сякаш губеше нишката.

— Нямам представа за какво говориш, Джордо. Но ще ти кажа следното. Ако мислиш, че си се издънила, има един въпрос, който трябва да си зададеш — същия, който ми зададе преди пет месеца — можеш ли да оправиш нещата?

Джордан въздъхна.

— Старая се.

Погледът на брат й беше непоколебим.

— Постарай се повече.

Тя го погледна враждебно.

— Добре.

След миг, кимна в съгласие.

— Добре.