Джули Джеймс
Нещо като любов (23)

23

На път към болницата Джордан хвана новинарската емисия по местната радиостанция, която делово информира, че Кайл Роудс, син на компютърния, софтуерен магнат, милиардера Грей Роудс, и известен кибертерорист — „Ставаше въпрос за «Туитър», хора!“ — е бил намушкан от друг затворник и закаран в болницата „Нортуестърн Мемориъл“. Според репортажа, „неназовани източници“ от Столичния изправителен център са пуснали изявление, потвърждаващо единствено, че затворът е предприел определени необходими мерки, за да осигури безопасността на един от затворниците, който неколкократно е бил мишена на насилие.

Като чу това, Джордан стисна волана. Припомни си думите на Ник, че брат й е добре. Когато пристигна в болницата, спря пред будката на пазача, без да губи време да паркира в гаража. Пазачът, младеж на около двайсет, огледа с възхищение мазератито.

— Хубаво е — каза й той.

Тя бързо му подаде ключовете.

— Само не вдигай повече от сто и двайсет.

Бързо влезе през плъзгащите се врати на спешното отделение и се опита да не мисли за последния път, когато долетя на това място. Ставаше въпрос за катастрофата на майка й, но докато Джордан дойде, вече беше твърде късно.

Джордан избута спомена от паметта си. Не и този път. Отиде до рецепцията, където млада регистраторка я поздрави с учтива усмивка.

— Идвам, за да видя брат си, Кайл Роудс. Бил е докаран преди около половин час.

Регистраторката ококори очи.

— О, да, мина точно оттук. Трудно може да го пропусне човек с онзи оранжев гащеризон и двамата охранители след носилката.

— Носилка? — Джордан несигурно пое дъх. — Изглеждаше ли… добре?

Администраторката се развесели и лицето й придоби онова изражение, което жените около Кайл често имаха.

— Изглеждаше ядосан, че е в носилка, но, от друга страна, изглеждаше добре. Макар че горната част от гащеризона му беше свалена и имаше превръзка на лявата ръка. Носеше само тениска, но не видях кръв или нещо подобно. Само тази опъната бяла тениска. Много тясна. Подчертаваща мускулите, бих казала… — Гласът й постепенно заглъхна и тя се замечта.

Джордан завъртя очи.

— Слагаше си бонбони „Скитълс“ в носа и ги изстрелваше в саксиите на майка ни. Наричаше го „упражняване в стрелба“. — Тя щракна с пръсти, опитвайки са да върне жената в реалността. — И така, къде е?

Администраторката излезе от замаяността си.

— Да. Извинявайте. — Тя написа нещо в компютъра. — Преместен е в стая 360-А — посочи тя. — Асансьорите са в дъното на коридора вдясно.

Щеше да бъде трудно да пропусне стаята на Кайл, предвид факта, че тя беше единствената с двама въоръжени пазачи отпред. Тя разпозна единия от посещенията си в Изправителния център — господин Раздразнителен с всичките му правила. Той вдигна вежда, когато тя се приближи.

— Сестрата на Сойер… чудехме се кога ще дойдеш.

Джордан спря пред него.

— Това значи ли, че сега сме приятели?

Той размаха ръка.

— Различна среда, различни правила.

— Как е брат ми?

— Малко нервиран. Ядосан е най-вече заради носилката. — Той посочи към вратата зад себе си. — Лекарят го преглежда в момента. Може да влезете, ако искате — каза той с по-любезен тон от обикновено.

— Благодаря. — Джордан замълча и й се стори, че вижда хитра искрица в очите на господин Раздразнителен. Зачуди се дали пазачът знае за сделката й с ФБР и дали това има нещо общо с внезапната промяна в отношението му. Тя отложи въпроса и отвори вратата на болничната стая.

Брат й седеше на кушетката със смъкнат до кръста оранжев гащеризон и превръзка на едната ръка. Другата му ръка беше закопчана с белезници за леглото. Той спореше с лекаря, който кръжеше около него с игла.

— Инжекция против тетанус? Вкарахте ме тук като инвалид заради инжекция против тетанус ли? — намръщи се той.

— Не му обръщайте внимание. Винаги се е държал като бебе, когато става въпрос за инжекции — каза Джордан от вратата.

Кайл я погледна и се усмихна.

— Джордо.

Лекарят се възползва от разсейването и заби инжекцията точно в рамото му.

— Кучи… — извика Кайл изненадан. — Това заболя повече и от проклетата вилица.

— Вероятно мястото на инжекцията ще е болезнено няколко дни — каза лекарят, без изглежда изобщо да съжалява, и сложи лейкопласт на рамото на Кайл.

Джордан се усмихна, когато видя, че е на човечета Елмо. Такова яко хлапе е тоя неин брат!

Тя се приближи до масата, мислейки, че е разбрала погрешно.

— Правилно ли разбрах, че си бил промушен с вилица?

— Да, бях промушен с вилица — измърмори Кайл.

Кранчетата на устните на Джордан се извиха.

— Ясно. — Кайл махна с ръка. — Добре. Да приключим с това.

— С вилица за салата или с обикновена вилица?

— Знаеш ли, всъщност не спрях да я измеря, докато влизаше в ръката ми — отвърна Кайл саркастично. — Проклетият Пучалски.

Джордан зяпна и не забеляза кога докторът излезе от стаята.

— Пучалски? Безобидният плешив тип с татуировката?

ой ли беше агентът под прикритие вътре? Невероятно.

Кайл размаха свободната си ръка ядосано.

— Знам, винаги сме се разбирали добре. Снощи, когато ни връщаха в килиите и бяхме подредени в редица, той отново подхвана глупостите за Сойер. Казах му да престане, казвал съм му стотици пъти и преди, а той не разбира. Хвана ме за яката, събори ме на земята и започна да крещи, че може да ме нарича както си иска. После извади вилица от обувката си и го направи.

Той се размърда и вдигна превръзката с окованата си ръка. Показаха се четири червени — доста малки — прободни ранички. Джордан присви очи.

— Има ли нещо, което трябва да видя тук?

Кайл направи физиономия.

— Много смешно. Болеше ужасно. Поне за около… две-три минути. — Видя, че тя го зяпа и вирна глава.

— Какво?

Джордан замълча. Вместо това се протегна и направи нещо, което не беше имала възможност да направи от четири месеца. Прегърна брат си и го задържа до себе си толкова, колкото искаше.

— Просто се радвам да видя, че си добре.

— Недей сега да се размекваш. Знаеш правилата — изръмжа Кайл. Но и той я стисна здраво със свободната си ръка.

Тя усети как в очите й напират сълзи на облекчение.

— Различна обстановка, различни правила — Тя се отдръпна и бързо избърса очите си. — Господин Раздразнителен, пазачът от затвора ми го каза.

— Каза ли ти също защо са ме довели в тази болница? — попита Кайл. — Защото аз, мамка му, не мога да си го обясня.

Вляво от тях се чу глас.

— Доведоха ви, защото аз така наредих.

На вратата стоеше привлекателна жена с дълга кестенява коса и сив раиран костюм. Тя се приближи и се ръкува с Джордан и с Кайл.

— Камерън Линд, федерален прокурор — представи се тя. Скръсти ръце пред гърдите си и огледа Кайл. — Какво ще правим сега с вас, господин Роудс? Получавам доклади, че имате проблеми в Общинския изправителен център.

Кайл отбранително отметна косата от лицето си.

— Нищо, с което да не мога да се справя.

— Шест сбивания за последните четири месеца, а сега и това нападение. Вие сте пиар бедствие, което всеки момент може да връхлети — каза Камерън.

Джордан стрелна Кайл с поглед.

— Ти ми каза само за четири.

— Това не е важно — каза Кайл и на двете.

Федералният прокурор изглежда се замисли.

— С медийния интерес към вашия случай, ако нещо се случи в Изправителния център, моят офис ще го отнесе.

— Вашият офис не беше особено загрижен за мен преди четири месеца — каза Кайл.

— По-правилно е да кажем, че предишният прокурор имаше по-различни приоритети от моите — каза Камерън. — Вие сте излежали четири трудни месеца — по-трудни отколкото за много други. Може да помислим върху алтернативна уговорка.

— Благодаря, но не, благодаря. Не искам да бъде местен в друг затвор — същото ще стане и там. — Кайл посочи с недоволство към Джордан. — Освен това, ако ме изведете от Чикаго, ще ми липсват ободряващите визити на досадната ми сестра.

Джордан за малко не се просълзи отново. Това май беше най-милото нещо, което немирният й брат някога й беше казвал. Тя го прегърна.

— Той е като дъвка, която не мога да махна от обувката си — обясни тя на прокурора.

Камерън се засмя.

— Имам такъв приятел. — Тя се обърна отново към Кайл. — Не става дума да ви местим в друг затвор. По-скоро имах предвид домашен арест.

Вратата отново се отвори и в стаята влезе висок, добре сложен мъж с дънки и джинсово яке. В едната си ръка носеше раница. Джордан го позна — беше ФБР агентът, който „случайно“ се беше блъснал в нея в „Старбъкс“ и беше пуснал ключовете на Ник в джоба на якето й. И да я беше познал — в което тя беше сигурна, — с нищо не го показа.

— Агент Пелъс. Тъкмо навреме — каза Камерън.

— Готови ли сме? — попита той.

— Тъкмо щях да обясня на господин Роудс как ще се развият нещата. — Тя се обърна към Кайл. — Това е специален агент Джак Пелъс — той ще ви снабди с електронно устройство за проследяване, което ще носите около глезена си двайсет и четири часа в денонощието. Вътре в устройството има джипиес предавател, който ще информира пробационния служител, отговарящ за вашето условно пускане на свобода, къде се намирате по всяко време. Ще можете да работите и ще ви бъде разрешено да напускате дома си за предварително одобрени цели като час при лекар, явявания в съда и неща от този род. Служителят, който отговаря за условното ви пускане, ще ви представи подробностите.

Кайл вдигна ръка, объркан.

— Пробационен служител, условно пускане на свобода — за какво говорите? Имам да карам още дванайсет месеца в затвора.

— Вече не. Отивате си вкъщи, господин Роудс. — Агент Пелъс се приближи до Кайл, извади ключове от джоба си и с щракване отключи белезниците.

За миг Кайл се взря в свободната си ръка, после погледна към Камерън с объркано изражение.

— Не разбирам. Защо го правите?

Разбира се, трима души в стаята знаеха отговора на този въпрос. Но Джордан запази хладнокръвие, както и федералният прокурор.

— Защото така е честно, господин Роудс. Това е най-добрият отговор, който мога да ви дам — каза Камерън. — Но все пак, за пред хората — смятам, че ще е най-добре да прекарате нощта в болницата. И бих оценила, ако през следващите няколко седмици не биете на очи.

— Няма проблем. Напоследък не водя особено активен социален живот — каза Кайл.

— Облегнете се и вдигнете левия си крак на масата — каза му агент Пелъс. Той отвори раницата и извади електронното устройство за проследяване.

Кайл вдигна крака си.

— Не зная какво да кажа — обърна се той към Камерън. — Вероятно, благодаря. Хубаво е да види човек, че са заменили Сайлъс Бригс с по-отговорен човек — усмихна се той. — Да не споменаваме, че е и много по-симпатичен.

Агент Пелъс щракна „гривната“ и Кайл извика от болка.

— Кучи син, защипа ми кожата — каза той на Пелъс.

Камерън стрелна агента с поглед.

— Джак.

Той сви рамене.

— Изплъзна ми се. — Пелъс се извърна към Кайл с поглед, от който цветята вехнеха.

— Спокойно, върколак — измърмори Кайл. — Прибери ноктите, не исках да проявя неуважение.

На вратата се почука и господин Раздразнителен надникна през нея.

— Хей, имаме пакет за Сойер.

— Вече получаваш доставки в болницата? — попита Джордан брат си.

Агент Пелъс отиде до вратата и взе пакета от господин Раздразнителен — оказа се, че е синя чанта за дрехи — и я внесе в стаята. Закачи я на вратата, отвори я и бързо провери съдържанието.

— Дрехи? Ти ли уреди това? — попита Камерън Джак.

Той поклати глава.

— Сигурно е бил някой от другите агенти.

Той крадешком погледна към Джордан и тя разбра. Ник. Камерън плесна с ръце.

— Е, сигурна съм, че вие двамата не искате да се навъртаме наоколо повече. — Тя извади от джоба на сакото си визитка и я подаде на Кайл. — Това са телефоните на пробационния ви служител. Ще очаква да му се обадите утре, когато се приберете. Помнете, той ще ви наблюдава. — Камерън застана на вратата до агент Пелъс и спря, преди и двамата да си тръгнат. — И стойте далеч от „Туитър“, господин Роудс. Заради всички ни. — Тя се врътна ловко на токче и излезе.

— Сериозно ли говорят? — попита Кайл Джордан. — Утре мога просто да си тръгна оттук?

Тя сви рамене невинно.

— Така изглежда. — Джордан посочи чантата с дрехите. — Да видим какво има вътре.

Кайл стана от болничното легло и отиде до чантата. Отвори я и извади дънки и сива риза с дълъг ръкав. „Джийнс“. Опипа материята и замълча. Когато най-сетне проговори, гласът му беше изпълнен с вълнение.

— Никога през живота си не съм си мислил, че ще съм толкова щастлив да видя дънки. — Той се стегна и погледна Джордан иронично. — Кой би си помислил, че ФБР са толкова грижовни?

Тя се приближи и сложи ръка на рамото на брат си.

— И по-специално — поне един агент е.

— Мисля, че някои от тези ФБР агенти струват много повече, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Вратата се отвори и вътре влетя Грей Роудс, който изглеждаше смачкан, въпреки ушитите по мярка спортно сако и тъмен панталон. Той видя Кайл, въздъхна облекчено и сложи ръце на коленете си, сякаш щеше да припадне от тичане.

— Ти си тук.

— Не за дълго. — Кайл разпери ръцете си с усмивка. — От утре съм свободен човек.

Грей погледна към Джордан.

— Не казаха, че има травма на главата.

Джордан се усмихна.

— Не, истина е татко. Пуснаха Кайл от затвора. А са го промушили с вилица.

Брат й се загледа в тавана.

— Това ще го слушам години наред, нали?

— Кайл, скъпи братко, нямаш представа колко.

 

 

— Всичко наред ли е, Ксандър?

Въпросът дойде от Уил Парсънс, който отново беше дежурен мениджър тази вечер. „Бордо“ беше пълен, както се очакваше. Ксандър стоеше на вратата между салона и винения бар, позиция от която можеше да види буквално целия клуб. Искаше да погледа няколко минути. Да се наслади.

— Добре съм — каза той на Уил.

Разбира се, това не беше вярно. Беше прецакан. Трябваше да се задоволи да е топ собственик на нощни клубове и ресторанти в града. Но преди година се беше полакомил. Разбира се, можеше да каже, че никой не отказва на Роберто Мартино. И беше вярно — никой не отказваше на Роберто Мартино, без да изпита сериозни последствия. Но нямаше нужда да принуждават Ксандър — той с охота прие Мартино да инвестира в бизнеса му като мълчалив партньор. А сега изглежда, че трябва да плати за това.

— Отивам в офиса. Не искам да ме безпокоят — каза той на Уил.

Уил кимна.

— Разбира се.