Джули Джеймс
Нещо като любов (13)

13

Ник не искаше да го признае, но Хъксли беше прав. През цялата вечер хората го оглеждаха любопитно. Те се отклоняваха от пътя си, за да го заговорят и — с изключение на Екхарт — учтиво разпитваха за него и Джордан, без да минават границата и да стават натрапчиви или груби. Повечето искаха да знаят как са се запознали. Все пак, щом тя го харесваше, за тях това беше достатъчно. Тази философия важеше и за виното, забеляза той. Хората искаха да чуят реакцията й за дадено вино, преди те да го коментират, след което почти винаги изказваха подобно мнение. Вероятно тя просто имаше добър нюх, но той подозираше, че съгласието има общо и с факта, че хората гледаха на Джордан с известна степен на възхищение. Тя беше умна, красива, абсурдно богата (или поне щеше да стане един ден) и неотдавна семейството й беше замесено в обществен скандал. Това навсякъде я правеше интересен човек. В споменатите кръгове на чикагската винарска общност тя беше звезда. Ник я наблюдаваше как говори с двойка на около трийсет и пет и се чудеше дали осъзнава какво влияние оказва върху хората. Ако го притиснеха, трябваше да признае, че тя се оказваше не такава каквато си я представи, когато се срещнаха за първи път. Той продължи да следи за някаква проява на странност или снобизъм от нейна страна, но засега Джордан изглеждаше сравнително нормална. Малко дразнещо заключение, предвид факта колко мразеше да признава грешките си.

— Е, как се запознахте с Джордан? — попита го мъжът, който стоеше срещу него.

На Ник му се дощя да ги шокира — през последния половин час му задаваха този въпрос за шести път. Искаше му се да каже: всъщност, интересна история, запознахме се в магазина й, когато й предложих да измъкна брат й от затвора в замяна на нейното сътрудничество в тайно разследване на ФБР.

— Ами случи се така — започна той и се впусна във вече познатия им разказ. — Отбих се в магазина на Джордан да купя бутилка вино за моя мениджър. Беше се сгодил през уикенда и реших, че трябва… — Той се намръщи, когато усети, че мобилният му телефон вибрира в сакото. Бръкна в джоба си и го извади, извинявайки се.

— Съжалявам, може да е по работа.

Ник погледна номера и веднага разбра. Нещо не беше наред. Улови и любопитния поглед на Джордан.

— Етан е. Трябва да вдигна.

Тя кимна — знаеше, че Етан не съществува — и успя да се усмихне любящо.

— Разбира се.

Ник излезе в коридора, далеч от гостите. Вдигна телефона с небрежен тон.

— Етан, изненадан съм да те чуя. Не почиваш ли нощем?

Джак отговори кратко и по същество.

— Имате „опашка“. Човек ще ви проследи до къщата на Джордан тази вечер.

Ник стисна зъби.

— Някаква представа как се е случило?

— Екхарт иска Джордан за себе си. Наел е човек да те следи и да изрови нещо мръсно за Ник Стентън.

Само това им трябваше.

— Ще трябва да ти се обадя и да го дообсъдим — каза Ник. — Но очевидно това променя позицията ни по въпроса.

— Има и добра новина — отбеляза Джак.

— Каква е тя? — попита Ник.

— Поне знаем, че устройствата в офиса на Екхарт работят.

 

 

Джордан беше разбрала кода „Етан“ и нямаше търпение да научи повече.

Ник се беше справил отлично с играта, но тя забеляза лека промяна в държанието му след мистериозното обаждане.

Партито на Ксандър по принцип беше събитие, което тя очакваше всяка година, но тази вечер броеше минутите до момента, в който с Ник можеха да си тръгнат, без да привлекат внимание върху себе си. Два дълга часа по-късно те си проправиха път до колата с шофьора, която ги чакаше, и се настаниха на задната седалка. Веднага щом шофьорът затвори задната врата, Джордан отвори уста, за да разбере повече. Ник обаче сложи ръка върху крака й, точно над коляното, и леко я стисна. Задържа погледа й и едва забележимо поклати глава — недей. Тя затвори уста и зачака друг знак.

Шофьорът се качи в колата и ги погледна в огледалото за обратно виждане.

— У вас ли да карам, госпожице Роудс?

— Да — отговори Ник вместо нея. Той се обърна към Джордан и продължи да се държи така, сякаш всичко беше наред.

— Добре ли прекара вечерта?

Джордан можеше и да няма представа какво се случваше, но разбираше, че трябва да продължи с разговора.

— Да. А ти?

— За мен въвеждането в света на виното беше много интересно. И като говорим за интересни неща, спомняш ли си онзи проект, над който работя с Етан? Получих имейл от него тази вечер с неочаквани новини. Ще ти го покажа.

Той подаде телефона си на Джордан. Тя го взе и видя следното предупреждение изписано на екрана: НАБЛЮДАВАТ НИ. СЛЕДВАЙ МЕ.

Побиха я тръпки. Кой ги наблюдава? И защо? Тя върна телефона на Ник, а сърцето й щеше да изскочи.

— Неочаквана новина. — Тя замълча, понеже не беше сигурна, че може да овладее треперенето в гласа си.

Ник направи нещо неочаквано. Той се пресегна и сложи ръка върху нейната.

— Ще се справя. — Увереният му поглед го потвърждаваше. — Повярвай ми.

Джордан пое дълбоко дъх, осъзнавайки, че му вярва. Не познаваше Ник толкова добре и честно казано не й хареса — е, поне донякъде — начинът, по който тя самата реагира, но нямаше съмнение, че той може да се справи какъвто и проблем да се изпречи на пътя им. Затова остави ръката си под неговата. Когато колата най-сетне спря пред дома й, тя едва устоя на изкушението веднага да изскочи от нея. Вместо това изчака търпеливо шофьорът да й подаде документа със сметката, за да я подпише. Тя бързо остави бакшиш, драсна подписа си и му върна документа.

— Благодаря.

— По всяко време, госпожице Роудс.

Джордан отвори вратата и излезе от колата, без да изчака шофьора — малко нарушение на етикета, но имаше по-важни неща, върху които да се концентрира, от това да си играе на глезено богато момиче.

Когато го следят неизвестни злодеи, човек променя приоритетите си.

Ник слезе от колата веднага след нея, хвана я за ръка и я поведе към дома й. Тя забеляза как той небрежно погледна към улицата.

— Върви нормално — прошепна той в ухото й. — Ние сме просто една обикновена двойка, която се прибира вкъщи след парти.

— Би ли ми казал какво става? — прошепна тя на свой ред.

— Една кола зави след нас и паркира няколко къщи по-надолу. Шофьорът изключи колата, но не слезе. Обикновено хората не седят в колите си с изключено парно в студена нощ като тази. — Той отвори входната врата и я поведе към стълбите. — Бързаш, Джордан. Да, така е, беше ускорила ход. Беше се запътила към стъпалата на входната врата.

— Навън е минус десет — прошепна тя нетърпеливо. — И би трябвало да сме влюбени на Свети Валентин, помниш ли? Може би просто съм нетърпелива да стигнем до горещия секс.

След като изкачиха стълбите, Ник я хвана и я придърпа по-близо.

— Това не е лоша идея.

Сърцето на Джордан запрепуска още по-бързо.

— Какво правиш? — попита тя бездиханно.

Очите му сияеха брилянтно зелени на лунната светлина и намеренията му не можеха да бъдат сбъркани.

— Все пак това ни е прикритието.

— Ще ме целунеш тук? Сега? — прошепна тя.

Той вдигна ръка и я сложи на бузата й.

— Да. Нека да го направим така, че да изглежда добре, Роудс.

Без да говори повече той сведе устни към нейните. В началото целувката беше лека и предизвикваща — устните му нежно докосваха нейните. На Джордан й трябваше половин секунда да отговори, но след това осъзна — той си играеше с нея. Опитваше се да контролира положението с неговия навик да ръководи.

Мамка му, помисли си тя. Ако трябваше да има целуване в тази тайна операция, тя щеше да го направи както трябва. Джордан плъзна ръка около врата на Ник и се притисна по-близо до него. Разтвори устни и се сляха в мека целувка. Тя усети как той се вцепени — ха, ха, ха, не го очакваше — след което и той я зацелува. Наистина. И… С ръката си Ник все още държеше лицето й, а езикът му се преплиташе с нейния в горещи извивки, от които дъхът й спираше. Те се целуваха, докато студеният февруарски въздух около тях не се сгорещи и изпълни с електричество. Тя вплете пръсти в косата на Ник и едва не изпъшка, когато той плътно я притисна към входната врата. Без да прекъсва целувката, той сграбчи малката сребриста чантичка, която висеше от кръста й, и зарови вътре. Извади ключовете, пресегна се покрай бедрото й и затърси ключалката. Тя усети как вратата се отвори и като бездиханен вързоп двамата залитнаха вътре.

Ник затръшна вратата зад тях и никой от двамата не помръдна. Той я обгърна с ръцете си и устните му бяха на по-малко от сантиметър от нейните, когато я погледна в очите.

— Всичките си фалшиви гаджета ли целуваш така? — попита я дрезгаво.

— Предвид факта, че ти си единственото фалшиво гадже, което съм имала — да — задъхано отговори тя.

Докато той я чакаше да каже още нещо, Джордан сложи възможно най-невинното си изражение и се опита да звучи равнодушно.

— Какво? Каза ми, да направя така, че да изглежда добре и аз го направих.

Мобилният на Ник звънна и ги прекъсна.

След като телефонът ги разсея, Джордан се измъкна от ръцете на Ник и отиде в кухнята. Той я гледаше как се отдалечава и забеляза как докосна устните си с пръсти, докато свиваше зад ъгъла. Самият той все още чувстваше устните си там, все още усещаше опияняващия й аромат. Може и да не разбираше нищо от каберне, пино и останалите разновидности на виното, но без проблем можеше да опише целувката й — сочна, пищна, възбуждаща.

Телефонът му звънна отново.

Да, чакаше го работа. Дребна задача под прикритие, върху която трябваше да се концентрира. Той извади телефона си и видя, че е Пелъс.

— Върнахме се в къщата на Джордан — отвърна той. Слава Богу, че микрофонът, закрепен за гърдите му, беше извън обхвата на приемника, иначе преди малко момчетата в микробуса щяха да се наслушат. — Кажи ми всичко.

Докато Пелъс му предаваше подробностите от разговора между Екхарт и Меркс, който бяха подслушали, Ник свали палтото си, разхлаби вратовръзката и разкопча ризата си. Махна микрофона и тиксото от гърдите си.

— До тук ни проследи черна кола — каза той, след като Джак приключи. — Не успях да видя шофьора. Все още ли сте в микробуса?

— Оставих Ривд и Дженсън там. Аз тъкмо пристигам в офиса и започвам да работя по профила ти, докато говорим — каза Джак. — Дейвис идва насам. Иска да му се обадиш.

След трийсет секунди Ник вече говореше с шефа си.

— Пелъс ми разказа всичко — каза Дейвис. — Все още се опитвам да реша кого да вкарам в черния си списък заради тази каша.

— Моят се оглавява от Ксандър Екхарт — каза Ник.

— Е, на него не мога да му се изкрещя — измърмори Дейвис. — А с Хъксли какво става? Той работи по случая от месеци. Той е човекът, който избра Джордан Роудс. Знак, че между нея и Екхарт има романтична връзка, щеше да бъде оценен.

— Няма романтична връзка — каза Ник. — Не обвинявай Хъксли, нямаше как да знаем, че това ще се случи.

— Знаеш какво значи фактът, че Екхарт е пуснал някой да те следи.

Да, знаеше. Ник разбра какво означава в момента, в който Пелъс му се обади на партито на Екхарт.

— Означава, че ще играя ролята на Ник Стентън по-дълго от очакваното.

Дейвис замълча.

— Очевидно утре не можеш да пътуваш за Ню Йорк.

Ник сложи пръсти между очите си.

— Зная.

— Наистина съжалявам, Ник. Аз те замесих в това и сега няма да можеш да отидеш на рождения ден на майка си.

— Това е част от професията. Знаеш го, Майк — работил си години наред.

— Така е. И знам, че след време взема жертви. Шест години задачи под прикритие, почти една след друга, е дълго време. Ако не беше толкова добър, вече щях да съм те назначил на друга длъжност.

Но той беше добър. Ник смени темата.

— Какво знаем за този Меркс, когото Екхарт изпрати след нас?

— Проверихме го в базата данни. Има частна детективска агенция в центъра. Изглежда има доста богата клиентела.

— Някакви връзки с Роберто Мартино?

— Нищо, което да сме открили. Може да си вре носа и да е крайно неудобен, но не мисля, че представлява заплаха.

Ник чу новината с облекчение. Последното нещо, което искаше, бе някой свързан с Роберто Мартино да ги дебне пред къщата на Джордан.

— Има едно последно нещо, което трябва да обсъдим — каза Дейвис.

— Джордан.

— Разбираш какво означава тази развръзка с Екхарт по отношение на нейното по-нататъшно участие в разследването, напи? — попита Дейвис.

— Да.

— А тя?

— Все още не — каза Ник. — Ще й обясня всичко веднага щом приключим с разговора.

— Няма да й хареса.

Не, нямаше. Ник не очакваше с нетърпение разговора, но това беше част от работата му. Двамата с Дейвис обсъдиха още няколко важни въпроса, свързани с разследването — шефът му искаше да е сигурен, че са на една честота. После Ник затвори и отиде в кухнята, готов да поднесе лошата новина.