Джули Джеймс
Нещо като любов (10)

10

Проблем.

Това не бяха думите, които Ник искаше да чуе точно тогава. Никой агент не би искал да чуе тези думи по средата на операция под прикритие. Той учтиво се усмихна на Рейф.

— Бихте ли ни извинили за момент? Трябва да поговоря с приятелката си.

Без много шум, той хвана Джордан за ръката и я изведе отстрани на залата. Опря едната си ръка на стената до нея и я погледна в очите.

— Скъпа, преди да дойдем на това парти, можеше да споменеш, че домакинът си пада по теб.

Тя го погледна в отговор, без да изглежда особено уплашена. За единайсет години прилагане на закона Ник беше карал много заподозрени да се потят под натиска на внушителното му изражение „не се опитвай да ме прецакаш“, а на нея даже не й мигна окото. Така е, никой от заподозрените не носеше убийствена рокля с цепка почти до задника, затова вероятно физиономията му „не се опитвай да ме прецакаш“ не беше в най-добрата си форма точно сега.

— И аз самата не знаех, скъпи — каза тя. — И все още не го знам със сигурност. Но нека в интерес на спора да кажем, че Ксандър проявява нещо повече от професионален интерес към мен. Това ще бъде ли проблем за теб?

Думите й бяха предпазливи и добре подбрани. В случай че някой ги чуеше, разговорът им щеше да изглежда просто като успокояване на ревнив любовник, а не на ФБР агент, който беше малко раздразнен да научи за това развитие на нещата по средата на тайна операция.

— Мога да се справя. — В известен смисъл, предполагаше Ник, влечението на Екхарт към Джордан можеше да се окаже положително. Той се съмняваше, че ще й бъде трудно да го убеди да се уединят за по питие. Въпреки това Ник нямаше търпение да продължат. Трябваше да се смесят с тълпата, да пият вино, да сложат няколко подслушвателни устройства — обичайните социални задължения.

— Трябва да се връщаме при другите — каза той.

— Почакай — Джордан сложи ръката си върху неговата и го спря, преди той да се обърне. Очите й бяха изпълнени със загриженост.

— Съжалявам, ако тази вечер те поставям в неловка ситуация. Честно, наистина не знаех, преди да видя винената листа.

Тя изглеждаше толкова искрено притеснена в този момент, че Ник не се сдържа от следващия си ход. Той се протегна и докосна брадичката й.

— Не се тревожи, Роудс. Разбирам. — Усмихна се той. — Мисля, че има чаша вино с името ти на бара.

— За пет хиляди долара на човек, трябва да има нещо много повече от това.

— Сега разбирам защо никой не идва с кола на това парти. — Той хвана Джордан за ръката, обърна се и — почти се сблъска с Ксандър Екхарт, домакинът на партито и целта на Ник за тази вечер.

— Аз пък все си мислех, че е защото паркирането наоколо е трудно — каза Ксандър в отговор на коментара на Ник. Въпреки непринудения тон погледът му остана студен, когато протегна ръка.

— Ксандър Екхарт.

Ник стисна ръката му малко по-силно от необходимото.

— Ник Стентън.

— Виждам, че сте тук с Джордан.

— Така е.

Джордан се приближи към него.

— Ксандър, чудех се кога ще те видим. Надминал си себе си тази вечер, както винаги.

Ксандър свали поглед от Ник навреме, за да обърне внимание на Джордан. Огледа я.

— Както и ти, Джордан. Поласкан съм, че си го направила. Зная, че гледаш да не биеш на очи заради всичко, което се случи с брат ти. Всъщност бях изненадан, когато секретарката ми каза, че си се обадила тази седмица да добавиш гост към отговора на поканата. Не знаех, че излизаш с някого.

Ник преплете пръсти с тези на Джордан.

— Късният отговор бе по моя вина. Първоначално смятах да съм извън града този уикенд. Но после осъзнах, че е Свети Валентин и отложих пътуването си, за да съм с Джордан. Нямаше начин да изпусна най-романтичната вечер в годината.

— Да, би било голям срам — отвърна сухо Екхарт.

— С Ник тъкмо обсъждахме вината в менюто — прекъсна ги Джордан. — Вечерта изглежда ще бъде фантастична.

— Предполагам разбирате, че съм се надявал да направя незабравимо впечатление на този Свети Валентин. Някои скорошни развръзки обаче ме карат да се замисля дали не съм се изхвърлил малко. — Ксандър посочи между тях двамата. — Е, интересно ми е да чуя как се запознахте.

— В магазина на Джордан — каза Ник.

— О, човек на виното ли сте, Ник?

— Не бих казал. Различавам бяло и червено.

Джордан му намигна.

— А вече и розово.

Ник се усмихна. Така беше.

— А вече и розово.

Ксандър ги погледна. Каквото и да беше видял, изглежда не му харесваше.

— Ще прозвучи ли прекалено нетърпеливо, ако кажа, че изгарям от желание да видя какво си ни приготвил в избата? — попита Джордан. — Винаги си пълен с изненади, Ксандър.

Ник трябваше да признае, че беше впечатлен. Не бяха много цивилните, които можеха да играят толкова естествено под прикритие, особено пред човек, за когото знаеха, че пере пари за наркокартел.

Предложението й проработи като магия.

— Кой съм аз, че да карам толкова красива жена да чака? — Ксандър посочи към отворена врата в другия край на винения бар.

— Сам ще ви заведа. Последвайте ме.

Екхарт ги преведе през вратата и минаха по висяща стъклена стълба.

— Тъй като идваш за първи път, Ник, ще ти направя безплатна обиколка.

Всъщност ФБР вече бяха платили пет хиляди долара за тази привилегия.

— Оценявам го, Ксандър.

— Заради стойността на колекцията ми, обикновено заключвам онази врата горе — каза му Ксандър. — Но тази вечер имам доверие на гостите си. Или поне на повечето от тях. А за останалите се доверявам на високия метър деветдесет и четири и тежък сто и тринайсет килограма бодигард, когото съм настанил долу.

Когато слязоха на долния етаж, Ник бързо разбра причините за охранителната система на Екхарт. Беше изучил плановете на сградата и знаеше, че винарската изба заема голяма част от мястото. Но нито плановете, нито описанията на Джордан го бяха подготвили за големината на избата, която стоеше пред него. Или по-скоро на винарските изби. Намираха се пред три правоъгълни стъклени зали, всяка от които беше приблизително седем и половина метра дълга и три метра широка.

През стъклените панели, които се издигаха от пода до тавана, Ник виждаше редиците от над шест хиляди бутилки вино, подредени хоризонтално върху изрязани етажерки от абаносово дърво. Стъклени врати, дебели няколко сантиметра и заградени от сложни охранителни панели, пазеха всяка от трите зали в избата.

— Червени, бели, шампански и десертни вина — каза Ксандър, посочвайки към залите. — Очевидно с различна температура на съхранение за всеки вид.

Очевидно.

— Над три милиона долара под формата на вино — продължи Ксандър, без да се опитва да прикрие гордостта си. — Разбира се, голяма част от него е за ресторанта. Личната ми колекция възлиза на около милион.

Ник устоя на изкушението да попита каква част от тази колекция е закупена с парите от наркотиците на Роберто Мартино.

— Определено става въпрос за много вина.

Група от около десетина човека се беше събрала до една врата вдясно от тях, за която Ник знаеше от плановете, че води до отделна стая за дегустации. Як мъж в началото на четирийсетте се приближи и ентусиазирано поздрави Джордан.

— Джордан — тъкмо навреме. Трябваш ми да разрешиш един спор. Спомняш ли си как преди две години на това парти с теб си приказвахме точно тук, когато един пияница, нечие гадже, излезе от тоалетната с отворен цип и сако, затъкнато в панталона като риза. Той говори с нас в продължение на пет минути, без изобщо да се усети.

— Абсолютно. Смотолеви нещо за това как никога в живота си не се е напивал, защото имал много висока поносимост към алкохола.

Мъжът гордо се обърна към групичката край вратата.

— Виждате ли? Казах ви. Може ли да те отмъкна за няколко минута? — попита той Джордан. — Трябва да убедиш тези хора, че не си съчинявам.

Тя погледна към Ник и се усмихна учтиво.

— Разбира се.

Ник я гледаше как се отдалечава, Ксандър също. След това двамата мъже се обърнаха и се погледнаха един друг.

Ксандър веднага изстреля първия залп.

— Е. Не спомена с какво се занимаваш, Ник.

— Недвижими имоти.

— Строител ли си?

— Инвеститор. Отдавам под наем жилища — предимно на колежани и наскоро завършили студента.

— Недвижимите имоти тръгнаха на зле през последните няколко години, не е ли така?

— За щастие не и отдаването под наем. Много хора остават в университетите, понеже не могат да си намерят работа, и ми се налага дори да връщам хора.

Ксандър се изсмя надменно.

— Кой би помислил, че отдаването под наем би се оказало толкова доходен бизнес?

— Аз.

Последва тишина.

— Имаш ли нещо против да ти дам един съвет, Ник?

На Ник му хрумнаха около стотина не толкова учтиви отговори, включително и един, който указваше къде точно Екхарт да забучи съвета си, но заради тайната операция си прехапа езика. Да направи сцена и да бъде изхвърлен от висок метър деветдесет и четири и тежък сто и тринайсет килограма бодигард не беше сред интересите на ФБР. Така че успя да овладее сарказма си. В общи линии.

— Целият съм в слух.

Ксандър звучеше самодоволно.

— Джордан може да те намира за забавен, но колко смяташ, че ще продължи това? Непрекъснато виждам мъже като теб в клубовете и ресторантите си. Може да облечеш костюм и да се докараш, но и двамата знаем, че тя е много над категорията ти. Просто е въпрос на време преди и тя да го разбере.

Ник се престори, че разсъждава върху това.

— Интересен съвет. Но доколкото виждам, Джордан много добре преценява кой е и кой не е в категорията й. — Той хвана Екхарт за рамото и го стисна. — Пийни си, Ксандър, — изглежда имаш нужда.

Той се отдалечи и остави Екхарт сам в ъгъла.

— Всичко наред ли е? — попита Джордан, като се приближи.

— Просто се опознавахме с милия ни домакин — каза той. — Сега, какво трябва да направи човек тук, за да си вземе нещо за пиене?

Тя вдигна глава.

— Последвай ме.

Джордан въведе Ник в залата за дегустиране до избата, която беше по-уютна от останалата част на долния етаж. Въпреки че гостите можеха да влизат и излизат, имаше неколцина, които се бяха разположили в кожените кресла с лице към запалената камина, знаейки, че тук се поднасят наистина специалните вина. Около четирийсетгодишен мъж с костюм — сомелиерът, когото Ксандър беше наел за вечерта, — стоеше зад бара и наливаше малки количества вино в кристални чаши. Едър бодигард, целият облечен в черно, стоеше до залата дискретно, но все пак нащрек.

Джордан доведе Ник до бара и улови погледа на сомелиера — беше същият, когото Ксандър наемаше за партито през последните няколко години.

Той се усмихна и се приближи.

— Госпожице Роудс! Надявах се да ви видя тази вечер. Запазил съм нещо специално за вас. „Шато Севон“ 1990-а.

„Севон“ от деветдесета? Боже Господи, сърцето й запрепуска.

— Ахна ли, или така ми се стори? — попита Ник, когато сомелиерът напълни чашите им.

Джордан се опита да запази самообладание.

— Не мисля.

— Сигурен съм, че те чух.

— Добре, може леко да съм ахнала — отстъпи тя. — „Шато Севон“ от 1990-а се счита за изключително. Сензационно. Поразително.

— Звучи като оргазъм — каза Ник с дяволит блясък в очите.

Сомелиерът бързо се оттегли Джордан посочи към него.

— Чудесно — прогони го, преди да ни е казал за виното.

— Има ли значение? — попита Ник скептично. — В крайна сметка не си ли приличат на вкус всички вина?

Тя поклати глава.

— Наистина, Ник. Не знам откъде да започна с теб.

Той уверено се приведе на бара, примамвайки я с усмивката си.

— Отказваш ли се вече?

Тя го огледа отгоре до долу, мислейки. После взе двете чаши, които сомелиерът им беше налял и му подаде едната.

— Още не. — Тя спря Ник, като сложи ръка върху неговата, когато той наклони чашата да отпие.

— Аха, девственик. С това вино е нужна малко предигра.

Той я изгледа над чашата си.

— Предигра?

— Абсолютно! — Беше време за първи стъпки в света на виното. — Ето как стават нещата. Когато дегустираш вино, за разлика от обичайното пиене, има четири основни стъпки, които трябва да запомниш: гледаш, миришеш, опитваш и плюеш или преглъщаш.

Ник замълча след казаното и вдигна глава.

— И личното ти предпочитание за последното е…?

— Само некадърниците плюят.

Дясното му око помръдна.

Джордан вдигна чашата си вече в преподавателско настроение.

— Значи първата стъпка е оглеждането.

Ник хвърли бърз поглед към чашата си.

— Прилича ми на вино. Проверено.

Тя поклати глава.

— Не, наклони чашата и я задръж над бялата покривка. — Тя демонстрира, като задържа чашата си под четирийсет и пет градуса. — Искаш да видиш сърцевината на виното, за да определиш наситеността и периферията му, да провериш оттенъка.

— Защо се прави това?

— Цветът на виното може да ти каже много за това дали то е младо, или е започнало да отлежава. — Тя продължи с демонстрацията. — После завърташ чашата и гледаш колко бързо виното се утаява и спира да се движи. Колкото по-бавно виното стъпи на дъното, толкова по-високо е съдържанието на алкохол в него.

— Нали знаеш, че по закон трябва да отбележат съдържанието на алкохол върху етикета. Това също би било добър ориентир.

— Вероятно трябва да оставим всички въпроси и коментари за края на дегустационния ритуал.

Той сви рамене.

— Аз нямам проблем. Изобщо не ми пука дали ще плюя, или ще гълтам.

Тя щеше да съжалява, че му го е казала.

— Следва мирисането на виното.

— Това със сигурност е дълга предигра. — Ник надникна зад бара. — Нямат ли там вина, които да стават за бърза консумация.

Джордан едва се сдържа, краищата на устните й се извиха. Не се смей. Това само ще го окуражи. Тя продължи.

— Завърташ чашата, за да освободиш ароматите на виното, след което го приближаваш до носа си и помирисваш. — Тя наблюдаваше техниката му и го поправи. — Не задържай чашата прекалено дълго до носа си — обонятелните органи ще се уморят и няма да можеш да усетиш различните аромати.

Последва още един скептичен поглед.

— Умора на обонятелните органи?

— Просто пробвай пак — каза Джордан. — И този път ми кажи какъв аромат усещаш.

Ник направи така, както му бяха казали.

— Усещам аромат на вино.

Джордан се усмихна насърчително.

— И аз така казвах в началото. Необходимо е време, за да се развие обонянието, да започнеш да различаваш отделните аромата.

— Добре, госпожице специалист, вие какво усещате?

— Съжалявам, без подсказки, докато първо не го опиташ — каза тя. — Сега, когато отпиеш глътка вино, поеми и въздух — това ще отвори ароматите. После го прекарай през устата си, преди да го глътнеш. По принцип бих казала, че можеш да го изплюеш, ако искаш, но това вино струва 1 500 долара бутилката. Ако го изплюеш, около двайсет от присъстващите ще получат сърдечен удар.

Тя вдигна чашата си, готова да опита виното, когато видя ужаса, изписан на лицето на Ник.

— Какво?

— Хиляда и петстотин долара бутилката? — повтори той.

— Да. — Тя вдигна чашата си. — Наздраве.

Джордан отпи от виното и мина през всички стъпки: всмукване, прекарване, гълтане. Изпита опияняващия прилив, течната топлина, която се разля по тялото й, и усещането за блаженство, което се надигна, стигна връхна точка и после бавно спадна. Приятна възбуденост. Наистина като оргазъм.

Тя отвори очи и видя Ник да я зяпа.

— Обикновено трябва да запаля цигара и да си взема душ след това, което видях. — Очите му изглеждаха по-топли от обичайното. — Кажи ми.

— Да ти кажа какво?

— Какво би казала след пиенето на такова вино.

— Бих обяснила какво е било усещането в устата ми и какъв е бил вкусът — каза тя.

Погледът му падна върху устните й.

— И?

— Като за нещо голямо и гладко. Приятна глътка.

— Ти подиграваш ли ми се?

Джордан се изсмя на изражението му.

— Не, сериозна съм — така бих описала вкуса на виното. Нищо не мога да направя, ако някой влага определено значение в това. Виното е много чувствено нещо.

Рейф Веласкес се приближи към тях.

— Какво мислиш за „Севон“-а? Приятна глътка, нали? Голям и гладък като вкус.

— Така казват всички — измърмори Ник.

— Новак е във виното — обясни тя.

Рейф посочи към Джордан.

— А, добре. Тогава определено си в правилните ръце тази вечер.

В този момент тя забеляза, че Ксандър си проправя път към вратата и се кани да излезе. Беше време за нейния ход.

— Бихте ли ме извинили, виждам, че Ксандър е тръгнал нагоре. Трябва да го отмъкна за малко да поговорим по работа. Ще се оправиш ли сам? — попита тя Ник.

Изражението му беше толкова непринудено, че тя за малко щеше да помисли, че не е уловил сигнала й.

— Ще се оправя — каза той. — Сигурен съм, че мога да намеря начин да се забавлявам, докато те няма.

Рейф го потупа по рамото.

— Не се тревожи, Джордан. Ще се погрижа да не създава проблеми.

— Благодаря, Рейф, много мило от твоя страна — каза тя и си помисли как ще се посмее за това по-късно. Обърна се към Ник.

— Ще се видим след малко тогава?

Планът беше той да се качи горе на терасата, след като приключи с монтирането на подслушвателните устройства.

Очите му се спряха на нейните, спокойни и непоколебими както винаги.

— Съвсем скоро.