Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A lot like love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо като любов

Преводач: Виолета Ненова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс принт ЕООД

Редактор: Татяна Горчивкина

ISBN: 978-954-399-043-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6810

История

  1. — Добавяне

14

Джордан стоеше до плота и проверяваше пощата си през айфона. Правеше го по-скоро по навик, отколкото от интерес, тъй като единственият човек, от когото очакваше новини в този момент, беше Ник.

Когато той влезе в кухнята, тя изключи телефона и го остави настрана. Очите й за миг се спряха на разкопчаната му риза. Беше разхлабил и вратовръзката си, а ризата му беше небрежно отворена. Отдолу се виждаше гладка, мургава кожа.

Тя се окопити. Трябваше да говорят за лошите хора пред къщата й.

— Сега можеш ли да ми кажеш какво става?

— Твоят приятел Ксандър причинява най-различни проблеми.

Ник й каза за частния детектив, когото Екхарт е наел да го следи. Джордан се разположи на един от високите столове.

— Предполагах, че Ксандър флиртува с мен така, както и с всички останали. Не мислех, че има сериозни намерения. В моя защита мога да кажа, че откакто го познавам, никога не е излизал с жена над двайсет и пет. Предполагах, че това е някакво негово правило.

— Очевидно е склонен да нарушава правилата — каза Ник — и сега трябва да се справим с това. Което води към следващия въпрос. Тъй като ме следят, тази вечер не мога да се прибера вкъщи. Очевидно не трябва да има никаква връзка между Ник Стентън и Ник Маккол. Това значи, че оставам тук.

Джордан повдигна вежда.

— Разбирам.

— Само за тази вечер — каза й той. — До утре сутрин от офиса ми ще са разработили алтернативен вариант.

Тя погледна часовника си.

— Вече минава полунощ. Вие от ФБР бързо действате.

— Налага се, предвид затрудненията. Това е в случай че нашите герои не решат да заживеят заедно — усмихна се той. — Но мисля, че е рано за тази стъпка.

— Правилно мислиш. Какво ще се случи оттук нататък?

— Виж, тук нещата стават малко по-интересни — каза Ник. — Сега, след като ме следят, не можем да дадем на Екхарт причина да подозира, че има нещо нередно. Това означава, че докато не получим доказателствата, от които се нуждаем, трябва да остана под прикритие. Така че ще продължа да бъда Ник Стентън, инвеститор в недвижими имоти, който отдава под наем апартаменти на колежани и младежи на около двайсет и който също така… излиза с теб.

Трябваше й време да осмисли това.

— Трябва да се преструваме, че излизаме? — попита Джордан. — За повече от една вечер?

— Да.

Нямаше как да не се почувства измамена.

— Споразумението ми с ФБР беше еднократно. Сега променяте играта.

— Ксандър Екхарт промени играта — подчерта Ник. — За всички. Повярвай ми, ако знаехме за интереса му към теб, никога нямаше да те потърсим за тази сделка.

Джордан прехапа устна — все още изпитваше вина за това.

— Не те обвинявам — каза той. — Просто се опитвам да обясня защо сме в това положение. Ще изглежда странно, ако след тази вече никога повече не се видим. А да не изглеждаш странно е правило номер едно на работата под прикритие.

— Добре. Да кажем, че се съглася. Колко време ще трябва да се преструваме, че излизаме? — Тя усети, че е жадна, стана и се приближи до един от шкафовете. Извади две чаши.

— Вода?

Ник кимна утвърдително.

— Не мога да ти там точна времева рамка, макар че не очаквам да продължи дълго. Седмица? Може и малко повече? Толкова, колкото е необходимо да получим нужните доказателства от „бръмбарите“ в офиса на Екхарт.

Джордан напълни двете чаши с вода от хладилника и остави едната пред него.

— Добре, разкажи ми. Какво трябва да правя като предполагаемо гадже на инвеститор в недвижими имоти, който отдава апартаменти под наем на колежани и младежи на около двайсет? — Тя отпи от водата.

— Трябва да правиш много, много секс с мен.

Джордан се задави и се закашля. Ник невинно намигна.

— Не звучи ли добре?

Изпълнените й със сълзи очи несъмнено намалиха ефекта на свирепия поглед. Ник се усмихна.

— Отговорът е, че трябва да се държим така, сякаш сме истинска двойка. Ксандър смята, че ме харесваш, достатъчно, че да похарчиш пет хиляди долара да ме заведеш на партито му и че и аз съм достатъчно поразен, че да отменя работни планове, за да съм с теб на Свети Валентин. Ако всичко това беше вярно, какво би направила след това?

— Не зная… вероятно щях да се обадя на приятелките си, да се видим утре на късна закуска и да им кажа всичко за теб — призна Джордан.

— Ето.

Тя вдигна пръст.

— Няма начин. Имаше нужда от помощта ми и… ами аз се съгласих, така че ще ти помогна. Но това си остава между нас. Няма да въвличам приятелките и семейството си.

Ник се замисли.

— Добре, съгласен съм. Доколкото можем, ще държим приятелите и семейството ти настрана. Не че и аз искам да ги лъжем. — Той стана необичайно сериозен. — Като говорим за семейство, трябва да ти кажа още нещо. И то няма да ти хареса.

Джордан не хареса това въведение.

— Какво?

Той потърка с ръка лицето си и въздъхна.

— Наистина няма да ти хареса.

— Добре, сега ме изнервяш.

Той я погледна право в очите.

— Не можем да освободим брат ти в понеделник.

Думите паднаха между тях като камъни.

За миг Джордан не каза нищо. По този въпрос нямаше да има майтапи и глупости.

— Кажи ми, възнамерявахте ли изобщо да пуснете Кайл, или просто си го съчинихте, за да те заведа на партито на Ксандър?

— Освобождаването на брат ти беше част от плана — каза Ник. — И все още е. Просто засега няма да го пускаме. След като Екхарт ни следи, трябва да действаме внимателно. Ако пуснем брат ти от затвора четиринайсет месеца по-рано без обяснение, може да стане така, че грешният човек да зададе правилните въпроси.

— Доскоро не се притеснявахте да пуснете Кайл по-рано.

— Доскоро нямаше човек, който да седи в кола пред къщата ти, да ни наблюдава и да проверява миналото ми.

Джордан скръсти ръце.

— Може и така да е. Но ние с брат ми сме онеправдани в тази сделка. Кайл е причината, поради която се съгласих да ви помогна. Направих всичко, което искахте. Даже се съгласих да продължа да се преструвам, че съм твое гадже, което отива далеч извън първоначалния план. И сега, когато е време ФБР да изпълни своята част от сделката, колко удобно, появява се проблем.

— Разбирам раздразнението ти, Джордан — каза тихо Ник. — Повярвай ми, това не е идеалната ситуация за никого.

Снишеният му тон я обезоръжи. И доколкото познаваше Ник, казваше истината. Тя беше раздразнена и ядосана — на него — въпреки че разбираше, че вината не е негова, на ФБР като цяло, на Ксандър, на Кайл. Но това, което чувстваше в момента, беше най-вече умора.

Джордан прокара ръце през косата си.

— Мисля, че трябва да ти покажа къде ще спиш тази вечер. Става късно.

 

 

След като заведе Ник в спалнята за гости, Джордан го остави с учтиво кимване за лека нощ. Той чу отдалечаващите й се стъпки по твърдия дървен под в коридора, после тихо щракване от затварянето на спалнята й. Очевидно не беше щастлива от новината за брат й и Ник не можеше да каже, че я обвинява. Сделката с ФБР не беше честна за нея, но понякога нещата така се случваха. Затова в крайна сметка бяха избрали нея. Със свободата на брат й като залог тя нямаше къде да мърда — без значение колко нещастна е от промяната на условията по сделката. Специалният агент в него знаеше всичко това и се радваше, че операцията не беше напълно провалена от топката, която Екхарт им беше хвърлил тази вечер. Мъжът в него обаче се чувстваше зле.

Ник затвори вратата и огледа спалнята за гости. Погледът му мина през голямото легло със заоблени, приканващи възглавници и копринена синя завивка. През вратата вдясно той стигна до отделна баня, декорирана с кремав мрамор и добре снабдена с всевъзможни тоалетни принадлежности, за които можеш да се сетиш. Определено надхвърляше килията два и петдесет на два и петдесет метра, в която спеше по време на последната му задача под прикритие. Той се разположи, свали сакото си и направи едно последно обаждане за вечерта.

— Е? Джордан съгласи ли се? — попита Дейвис.

— Разбира се. Екхарт няма да се измъкне толкова лесно. Но има уловка. — Ник се опъна на леглото. — Обаждам се за услугата, която ми дължиш. Тази, която току-що се утрои, заради бъркотията, в която ме замеси.

Дейвис звучеше изненадан и с известно подозрение попита:

— Каква услуга?

— Агент Трите все още ли е в играта — попита Ник.

— Да. Защо?

— Ще трябва да включим и него.

Дейвис въздъхна.

— Няма да ми хареса тази услуга, нали?

— Вероятно не — каза Ник. — Но се колебаех между нея и това да се обадиш на майка ми и да й обясниш, че не мога да отида на партито за шейсетата й годишнина заради теб. Ти избирай. Но трябва да те предупредя — майка ми е италианка. Италианка от Ню Йорк, което е все едно петстотин процента италианка.

Дейвис тихо изруга.

— По дяволите. Ще се свържа с Трите.