Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A lot like love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо като любов

Преводач: Виолета Ненова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс принт ЕООД

Редактор: Татяна Горчивкина

ISBN: 978-954-399-043-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6810

История

  1. — Добавяне

17

— Е, разкажи ми за приятелите си.

Джордан погледна към Ник. Той настояваше да отидат с колата му, въпреки че тя искаше да вземат такси. Предвид обстоятелствата, което означаваше, че вечерта е работна за него, той не смяташе да пие. А това беше срамота, защото Джордан беше взела страхотни вина и смяташе да направи още един опит да го накара да спре да й се присмива. Все пак можеше и да няма друга възможност. Нещата с наблюдението на Ксандър изглежда се развиваха добре, което означаваше, че тяхната връзка няма да продължи дълго.

— Ами… Мелинда вече я познаваш — каза тя. — Ще бъде с приятеля си, Пийт.

— Той с какво се занимава? — попита Ник.

— Пише опери. Така се срещнаха с Мелинда — и двамата се занимават с музикален театър.

Ник я погледна скептично.

— Няма да се разпеят по средата на вечерята или нещо подобно, нали?

— Зависи колко бутилки вино сме изпили.

Ник измърмори нещо от сорта, че мъжете от Бруклин не се интересуват от музикален театър.

— А другата двойка?

— Корин преподава в гимназията, а съпругът й, Чарлз, е адвокат.

Това му хареса.

— В моята област е горе-долу.

— Опитай се да се разбираш с всички, скъпи — каза Джордан. — Помни, че сме в тази фаза на връзката си, в която се опитващ да ме впечатлиш, като опознаваш приятелите ми.

— Никога не съм бил особено добър в тази част. — Ник се замисли. — Всъщност никога не съм стигал до нея.

— Сигурна съм, че можеш да се справиш за една вечер. Просто прави това, което по принцип правиш на среща.

Ник я погледна със странен пламък в очите.

— Нещо различно от това — каза Джордан.

Чарлз и Корин живееха със сина си в едноетажна, тристайна къща в Андерсънвил — старомоден, очарователен квартал на няколко километра северно от центъра на Чикаго.

Докато се качваха по стълбите към верандата, Джордан видя Ник да поглежда вдясно от тях. Чу, че по улицата се приближава кола и в същия момент усети как той слага ръка на кръста й. Изчака да стигнат до входната врата и тихо попита.

— Пак ли ни следят?

— Да.

Тя звънна на вратата и пое дълбоко дъх, подготвяйки се за следващия епизод от шоуто Ник и Джордан.

Ник се усмихна чаровно тъкмо когато вратата се отвори. Поздрави го жена с права, чисто черна коса и весела усмивка.

— Здравейте. — Тя задържа вратата и се представи. — Аз съм Корин. Приятно ми е да се запознаем, Ник. Ние сме слушали… ами всъщност нищо не сме чували за теб. Джордан бе необичайно мълчалива. Мелинда разказва на всички, че си някакъв шпионин или таен агент.

Джордан се препъна в един детски ботуш, и сигурно щеше да падне, ако Ник не я бе хванал в обятията си. Стрелна я с поглед. Запази самообладание.

Корин се извини на Джордан и изрита ботуша встрани, а от кухнята излязоха Мелинда и среден на ръст мъж със светлокестенява коса.

— Не го приемай лично — каза мъжът на Ник, смеейки се. — Напоследък Мел смята, че всички са шпиони или тайни агенти. Пристрастена е и гледа сериала „24“.

Той се здрависа с Ник.

— Пийт Гарофалоу.

Мелинда удари Пийт по рамото.

— Не казах, че мисля, че е шпионин, казах, че изглежда като Джеймс Бонд с наболата брада и разкопчаната риза.

Втори мъж, с карирана в червено и бяло готварска престилка, извика Джордан и Ник от кухнята и се включи в разговора.

— Доколкото чух, изглежда Мелинда ви е хванала в неподходящ момент в неделя сутринта. Каза, че ви е трябвало доста време, преди да отворите вратата. — Той се усмихна дръзко и вдигна шипката за салата да поздрави Ник. — Аз съм Чарлз, между другото.

Корин се скара на съпруга си от вратата.

— Чарлз Ким, що за домакин си? Остави новия гост поне да си свали палтото, преди да започнем да го нападаме.

Мелинда още беше на темата за сериала.

— И не разбирам защо ми вземаш дистанционното — попита Пийт тя. — Освен ако не искаш да видиш какъв е резултатът от понеделник вечер.

Ник наостри уши, щом чу темата за резултати. Спорт. Ето нещо, за което можеше да говори безкрай.

— Жалко, че вече не дават футбол в понеделник вечер — съжали той пред Пийт. — Но пък винаги може да гледаш баскетбол. Ти за кого си във „Файнъл Фор“?

Пийт изглеждаше леко объркан и посочи към Мелинда.

— Хм, тя имаше предвид резултата от „Танцувай със звездите“.

— Харесва му, когато танцуват пасо добле — изръси Мелинда.

— Танцът символизира драмата, майсторството и страстта на борбата с бикове. Доста е мъжествено — каза Пийт.

— Като изключим пайетите и изкуствения тен — добави Мелинда.

Пийт плесна с ръце, без да обръща внимание на думите й.

— Ами ти, Ник? Фен ли си на изпълнителските изкуства в телевизионните риалита?

Ник стрелна Джордан с поглед, опитвайки се да реши дали героят му е толкова влюбен, че да се преструва на заинтересован от тема, която включваше пайети и изкуствен тен, но в която нямаше мажоретки.

Тя се изправи на пръсти и прошепна в ухото му.

— Не се притеснявай, това е като бутилка вино, която трябва да подиша омекват след около час-два.

 

 

Вечерята мина доста добре, най-вече защото приятелите на Джордан се оказаха топла, дружелюбна група. Ник беше доволен, че приятелите й ги приеха просто като обикновена двойка на среща в събота вечер.

Докато траеше вечерята, от време на време, той любопитно оглеждаше Джордан. Беше му трудно да схване какво точно беше „нормално“ за нея. Преди седмица, когато бъбреше с каймака на чикагското общество на партито на Екхарт, тя беше във вихъра си, носеше дизайнерска рокля и пиеше вино, което струваше много повече от седмичния доход на доста хора. От друга страна, тя се чувстваше точно толкова удобно и с приятелите си, докато носеше дънки и пуловер и ядеше домашна пица в къща, в която сякаш беше избухнала бомба с детски играчи.

Тя го изненада. Ник можеше да се справи с всичко, което Ксандър Екхарт му поднесе. Не му мигваше окото от прането на пари, операции под прикритие, фалшиви идентичности, фалшиви апартаменти, офиси, коли и частни детективи, които го следяха по двайсет и четири часа в денонощието. Но Джордан го хващаше неподготвен не за първи път, а Ник знаеше, че това може да се окаже опасно.

Основен пример беше онази целувка, която никой от тях не призна.

Въпреки че беше много по-кратка по продължителност и обективно много по-приятна от всяка друга задача, която му беше възлагана, това беше едно разследване, което той с нетърпение очакваше да свърши. Бързо. Преди нещо… да се обърка.

Ник пренасочи вниманието си от Джордан към Чарлз, адвокатът, който седеше вдясно до него. Двамата заприказваха за криминалните дела на Чарлз, като Ник внимаваше да не се издаде, че очевидно знае за съдебната система много повече от средния инвеститор в недвижими имоти.

— Фирмата ви занимава ли се с големи дела? — попита той. Името на кантората, която Чарлз беше споменал по-рано, не му звучеше познато, но Чикаго беше голям град и имаше много адвокати.

— Имаме приличен дял — каза Чарлз. — Искам да кажа не чак толкова важни дела като процеса на Роберто Мартино. Не че фирмата ми би представлявала такива като него — той сниши глас. — По едно време искахме да се заемем със случая на брата на Джордан, но той реши да наеме друга фирма. Което е срамота, предвид как се развиха нещата. Искам да кажа, че осъдиха Кайл на осемнайсет месеца в Общински изправителен център за престъпление, в което не е наранил никого, а в същото време на ФБР и на федералния прокурор им трябват години, за да се обединят и да арестуват най-известните престъпни босове в страната. Това представлява федералната ни съдебна система.

— Чарлз… — Корил се пресегна и стисна ръката на съпруга си с многозначителен поглед, насочен към Джордан. — Знаеш, че тя се тревожи за Кайл. Да не повдигаме темата тази вечер. — Тя се усмихна — Вероятно може да ни разкажете как се срещнахте с Джордан, Ник.

Всички разговори на масата спряха.

Честно казано, Ник беше изненадан, че мина толкова време, без никой да попита за това. С крайчеца на окото си той видя Джордан нервно да отпива от виното. Знаеше, че тази част от вечерта я ужасяваше, онази част, в която щяха да продължат да лъжат приятелите й.

Можеше да се опита да й помогне.

— С Джордан се срещнахме преди две седмици в магазина й — каза той. — Във вечерта на голямата снежна буря.

Пийт се подсмихна.

— Сигурно си умирал за вино, щом си излязъл в онази виелица.

Ник се пресегна през масата и преплете пръстите си с тези на Джордан.

— Мисля, че съдбата е имала по-висока цел, като ме заведе в магазина й онази вечер — той й намигна. Справих се.

Мелинда се разтопи.

— Това е толкова сладко.

— И после какво стана? — бързо попита Корин.

Ник се обърна към приятелите на Джордан. Заради нея щеше да каже истината — вероятно не цялата, — но поне без „но“.

— Ами зададох на Джордан няколко въпроса, разменихме си остроумни забележки и ясно си спомням как тя направи саркастичен коментар за шардонето. Не мога точно да ви кажа какво стана оттам насетне, но пет дни по-късно се оказах на партито на Ксандър Екхарт и пиех розово шампанско.

Приятелите й се разсмяха. Чарлз вдигна чашата си.

— Така стават нещата, Ник. Сладка усмивка, няколко умни приказки и пет години по-късно гледаш „Танцувай със звездите“ в понеделник вечер вместо футбол.

— Ей, не критикувай, преди да си го гледал — каза Пийт възмутено.

Докато групичката се шегуваше с Пийт, Ник усети как Джордан стисна коляното му под масата.

— Благодаря — тихо каза тя, докато го гледаше в очите.

Отне му повече усилие, отколкото обикновено, за да прозвучи пренебрежително както винаги.

— На твоите услуги, Роудс.

Мелинда и Корин действаха бързо и притиснаха Джордан в кухнята, докато тя отваряше бутилка „Москито Д’асти“, което беше донесла за десерта.

— Мисля, че твоят загадъчен мъж — започна Мелинда — наистина те харесва.

— Съгласна съм. Има изгледи да се задържи — съгласи се Корин. — И аз го харесвам. Което, разбира се, е най-важното нещо.

— Ние го харесваме — наблегна Мелинда.

Джордан остави тирбушона на плота — техният ентусиазъм я караше да се чувства още по-голям идиот и отпреди. Разбира се, че трябваше да харесат Ник. Не можеше да ги обвинява — тази вечер той разчиташе на чара си малко повече от обикновено.

— Надявам се да личи, че ме харесва — каза тя, опитвайки се да се придържа до истината. — Не трябва ли да е така с хората, които излизат заедно?

Тя се пресегна в шкафа зад нея и взе шест чаши за шампанско.

— Но е странно. Изглежда се опитва да го крие. Например, по време на вечерята те поглеждаше тайно — каза Мелинда.

Корин вдигна пръст.

— И аз го видях!

Джордан се обърна.

— Не съм забелязала някакви необичайни погледи. — Тя се замисли за миг. И да я беше гледал, сигурно това беше част от ролята, която играеше.

— Харесва ми как ти казва Роудс — каза Корин.

— Това ми е името.

— Да, но звучи нежно, когато той го казва. Закачливо.

— Като флирт — съгласи се Мелинда.

— Палаво — каза Корин.

И двете избухнаха в кикот.

О, боже. Джордан отпи от виното, като си мислеше, че ще й трябва още една чаша, ако Мелинда и Корин продължат с разпита още дълго. Тя се опита да разсее интереса им, без да издава нищо.

— Вижте, Ник е сложна личност. Вероятно ще трябва да оставим нещата да се поуталожат, преди да гадаем всеки негов ход.

Мелинда я сравни с поглед.

— Джордан. Не е нужно да се преструваш. Можеш да си признаеш, че харесваш този човек.

Тя се размърда неловко.

— Ами доведох го тук тази вечер. Това говори достатъчно, не е ли така?

Корин и Мел чакаха нетърпеливо.

Джордан се огъна и им даде това, което искаха, усещайки, че няма да има измъкване — нито спокойствие до края на вечерта, — докато не си признае.

— Добре, харесвам го, окей?

Тя изчака стомахът й да се свие заради лъжата, която току-що изрече пред приятелките си, но това не се случи. Вероятно ставаше все по-добра в това съучастничество.