Читателски коментари (за „Нещо като любов “ от Джули Джеймс)

Книгата е с много интересен сюжет. Харесва ми. Но не мога да преглътна и да не отбележа, че пунктуацията в текста е в несъответствие с това, че чета тази книга от такъв огромен форум на литературата като „Моята библиотека“. Може би това е работа на редакторите, но при тази повсеместна неграмотност, се надяваме, че четейки тук, аудиторията ще понаучи някои елементарни правила, напр. къде точно е мястото на запетайката.

Хареса ми. Лека, ненатрапчива, без драми и ненужни разтегляния. Вярно историята не е от запомнящите се, но пък на някои места доста се посмях. Например тук:

— Кажи ми.

— Да ти кажа какво?

— Какво би казала след пиенето на такова вино.

— Бих обяснила какво е било усещането в устата ми и какъв е бил вкусът — каза тя.

Погледът му падна върху устните й.

— И?

— Като за нещо голямо и гладко. Приятна глътка.

— Ти подиграваш ли ми се?

Джордан се изсмя на изражението му.

Първата книга от серията е по-добра. Тук нещата са направо плачевни. Авторът явно счита всички читатели за идиоти. Агент от ФБР, за когото супер-частна детективска фирма не може да открие информация, бива проследен от бившето му гадже? Аферим на това гадже! Слага в малкия си джоб самото ФБР. Но това не е нищо. Като по поръчка, агентът от частната фирма дочува разговора на бившето гадже и разбира кого следи…

Да не анализираме текстове като: „… човек не носи черен официален панталон и розови ботуши «Ъгс» на среща с ФБР.“ Подобни писания, както и неудачните винарски/сомелиерски пасажи в романа будят единствено съжаление.