Джули Джеймс
Нещо като любов (27)

27

Джордан надникна през прозореца на колата към тежката ограда от ковано желязо, която изникна пред тях. На портите имаше мраморен полумесец със сложна монограма на буквата „Б“, логото на винарната „Барасфорд истейт“.

Ник седеше до нея на задната седалка.

— Никой не отговаря. Срамота. Май ще трябва да се връщаме в курорта. — Той щракна с пръсти. По дяволите.

— Изглежда шофьорът говори с някого по интеркома в момента. О, и портите се отварят. Виж, казах ти, че ни чакат — побутна го тя.

— Развълнуван съм. Наистина. Колко ще трябва да останем?

Джордан го стрелна с поглед.

— Това е дегустация на вино, Ник. Не бих казала, че измъчват хората.

— Всичко, което ми пречи да съм насаме с теб, е мъчение, Роудс.

Тя поклати глава.

— Ха, този път няма да подейства — посочи тя. — Зад тези порти се намира новото каберне, за което казват, че конкурира едни от най-добрите вина в цяла Напа и Сонома. Обичам кабернето. В долината Напа съм от — тя погледна часовника си — два часа и трийсет и осем минути и още не съм вкусила и капка вино. Не ме разбирай погрешно — както всяка жена, обичам разтърсващия секс, но сега ще влезем вътре и ще пробваме това вино.

— Какво ще стане, ако откажа?

— Вземаме си довиждане.

Ник начаса изхвърча от колата.

Джордан го гледаше развеселена как излиза, отваря вратата и джентълменски й подава ръка.

— Госпожице Роудс.

— Господин Стентън. — Тя пъхна ръка в неговата, в очакване на деня, когато той отново щеше да бъде просто Ник Маккол.

Шофьорът им кимна, докато минаваха през портите.

— Наслаждавайте се на виното. Чул съм добри неща за него.

Джордан погледна часовника си. Срещата им беше за четири часа, последната дегустация за деня.

— Вероятно ще се забавим около час и половина.

— Не бързайте — каза шофьорът с непринудената усмивка на човек, на когото се плащаше добре.

Хванати за ръце, те тръгнаха през красиво оформения в средиземноморски стил двор, в средата на който имаше фонтан.

— Добре, кажи ми какво трябва да зная за това място — попита Ник.

— Нови са — първата им реколта ще излезе следващия месец. Нямат голямо лозе, само около шестнайсет хектара. Произвеждат предимно каберне совиньон. Нахъсани са да се конкурират с най-добрите винарни на пазара, и то само за сто долара бутилката — доста са добри.

Ник я стрелна с поглед.

— Само за сто долара бутилката?

— За добрите кабернета това не е лоша цена. Ако ги убедя да намалят цената на едро, смятам да направя кабернето им виното на клуба за май. При положение че ми хареса това, което опитам.

В края на двора стигнаха до две големи дъбови врати, високи най-малко три метра, които водеха към двуетажно помещение за производство на вино. Вратите бяха отворени и една добре облечена трийсетина годишна жена ги посрещна топло.

— Добре дошли в „Барасфорд истейт“, госпожице Роудс — поздрави тя.

Джордан се усмихна и се ръкуваха.

— Наричайте ме Джордан. Това е Ник Стентън.

— Аз съм Клеър — каза тя и стисна ръката на Ник. — Последвайте ме.

Докато ги развеждаше из съоръженията за производство на вино, побъбриха малко и Клеър ги разпита за пътуването им. В рязък контраст с топлия средиземноморски стил на градината всичко вътре беше модерно и от чиста неръждаема стомана. Изключение правеха дванайсетте масивни ферментационни бъчви от френски дъб, които бяха около четири и половина метра високи и около три метра широки.

— Това обяснява размера на вратите — отбеляза Ник.

Клеър кимна.

— Мога да кажа, че внасянето на тези бъчви си беше приключение.

Обиколката из производствените съоръжения трая по-кратко от много други, които Джордан беше правила из други винарни. Зачуди се защо е така, докато Клеър не обясни.

— Тук правим нещата по малко по-различен начин — каза тя. — Искаме хората да видят всички етапи от производствения процес така, както се случва, затова ще ви покажем кратък документален филм, който обхваща всичко — от беритбата до бутилирането.

Въведе ги в голяма конферентна зала с прозорец от пода до тавана на едната стена, който гледаше към долината и планинската верига Маякамас.

Клеър ги покани да седнат на мраморната маса и отвори бутилка вино. Докато пълнеше чашите, тя обясни:

— Това е нашето каберне — то ще направи дебюта си през май. Гроздето е брано преди две години и половина, а виното е отлежало в дъбови бъчви осемнайсет месеца. — Тя подаде по една чаша на Джордан и Ник. — Насладете му се, докато гледате филма ни. Ще се върна след петнайсет минути и ще се радвам да отговоря на въпросите ви, ако имате такива.

След като Клеър излезе, Джордан завъртя чашата си и освободи ароматите на тъмното, благоуханно вино.

— По-официално е, отколкото си го представях — каза Ник. — Всички дегустации ли са такива?

— Различно е. Някои те развеждат из съоръженията или те разхождат из лозята. Други са по-непринудени — просто ти вадят стол и ти наливат. „Барасфорд истейт“ очевидно имат филм.

Тя отпи от чашата. Виното беше сочно и плътно, точно такова, каквото тя обичаше кабернето.

— Приятна глътка — намигна тя на Ник, когато заглушиха светлините в залата и спуснаха екрана.

След края на филма Клеър се върна и попита какво мислят за виното.

Когато Джордан се беше обадила да уреди дегустацията, беше обяснила коя е, така че знаеха, че е дошла по работа. Тя похвали виното и сподели идеята да го представи на членовете на клуба в магазина си.

— Кабернето ви би било малко извън обичайната ми цена, но се надявам, че може да се споразумеем, предвид размера на поръчката, която смятам да направя — каза тя на Клеър.

— Не съм упълномощена да преговарям относно цената — извини се Клеър.

— Няма проблем. — Джордан извади визитна картичка от портмонето си. — Тук е цялата информация за мен. Бихте ли предали картичката ми на вашия директор продажби. Можете да й кажете, че клубът към магазина ми има осемстотин члена, на които вашето вино ще бъде представено с препоръка и от мениджъра на магазина, и от мен. Между нас казано, мисля, че може да събудим интереса на цялата винарска общност в Чикаго към предстоящото пускане на „Барасфорд истейт“. С кой дистрибутор работите в района на Чикаго?

Законът не й позволяваше да купува вино за препродажба директно от винарната, но ако „Барасфорд“ използваха някой от редовните й доставчици, нямаше да има проблем да сключат сделката.

— Мисля, че с „Мидуест уайн енд спиритс“ — каза Клеър.

Джордан кимна.

— Работя с тях непрекъснато. — Тя посочи визитката си. — Смятам да финализирам избора на вина за месец май по време на това пътуване, така че помолете директора по продажбите да ми се обади преди края на уикенда, ако това представлява интерес за нея.

Няколко минути по-късно Ник и Джордан се разположиха на една от масите на откритата тераса на винарната. Имаше още няколко групички, предимно двойки, и атмосферата беше по-непринудена и приятна от другите части на обиколката.

Седнал на масата срещу нея, с тъмните си очила, набола брада, дънки и черна риза Ник определено изглеждаше като лошо момче. Не че на Джордан й пукаше. Не искаше да обиди мъжете, с които обикновено излизаше, но Ник слагаше всички в малкия си джоб.

— Водиш трудни преговори — каза той относно разговора с Клеър.

Тя махна с ръка.

— Това, което предложих, е добра сделка за всички. — Лек бриз подухна кичур коса в очите й и тя го прибра в кока, който си беше направила, след като се облече в хотела.

— Мислиш ли, че директорът по продажбите ще ти се обади преди понеделник? — попита той.

— Мисля, че директорът по продажбите ще се свърже с мен, преди да си тръгнем оттук днес — каза тя уверено.

Ник я огледа над очилата си.

— Това е много смело изказване. Предполагам, че ще разберем колко добра си всъщност.

Клеър се върна с поднос с шест чаши вино и кошница с крекери. Най-напред тя остави двете най-големи чаши — по една пред всеки от тях.

— Донесох ви по още една чаша от нашето каберне. За сравнение реших, че ще искате да опитате от реколтата ни за следващата година. — Тя остави две по-малки дегустационни чаши пред всеки от тях. — След като оберем гроздето и виното ферментира, докарваме професионален дегустатор от Франция — известният Филип Фурние. Оставяме го в една стая с винени мостри от всичките двайсет и осем лозови масива и в продължение на три дни той опитва виното и прави препоръки за процента, който всеки от сортовете трябва да има в крайния вариант на кабернето. — Тя се усмихна. — След това всички пием и купонясваме в продължение на два дни, преди да се върнем обратно на работа. — Тя плесна с ръце. — Е, имате ли някакви въпроси, на които мога да отговоря към момента?

— Засега не, благодаря — каза Джордан.

Когато отново останаха насаме, Ник се наведе и прошепна.

— А въпросът за стоте долара за бутилка е — струва ли си?

— Ако на хората им харесва виното толкова, че да дадат сто долара за него, тогава да.

Той изглеждаше скептично настроен.

— Не можеш да мислиш за виното просто като за напитка, Ник. Всяка чаша вино е преживяване сама по себе си — каза Джордан. — Подходи към него така, както би подходил към нова връзка.

Сега той изглеждаше още по-скептичен.

— Връзка?

Джордан взе чашата си.

— Разбира се, помисли. Започваш, като оглеждаш виното. Това е първото ти впечатление. Питаш се: „Добре ли ми изглежда? Заинтересован ли съм да разбера повече?“. После се приближаваш още до виното. Пробваш ароматите му и ако ти харесват, тялото ти реагира инстинктивно, започва да тръпне в очакване, да продължи нататък. Оставяш виното да започне да те дразни, да те повлича, да те прелъстява. Близо си до момента, в който можеш да усетиш вкуса, но още не си стигнал до него. Вероятно изчакваш малко по-дълго, отлагаш крайното удовлетворение, стоиш на ръба възможно най-дълго. И най-накрая, когато стигнеш до мига, в който не можеш да чакаш повече, опитваш. Отдаваш се на изблика, на гладкото, копринено усещане на виното, на ароматите му, на благоуханията му и опитваш отново. И отново. Докато усетиш напиращото опиянение, онова топло, пламтящо еуфорично чувство, което продължава да се разлива дори и след като си поел последната капка, преди бавно да се понесеш върху облак от блаженство. — Тя наклони чашата си към него. — Ето за това става въпрос, когато пиеш вино.

Изражението на Ник оставаше неразгадаемо, а очите му — скрити зад тъмните слънчеви очила. Когато Клеър мина покрай масата им, той каза:

— Мисля, че ще ни трябва по още една чаша.

Тя плесна с ръце зарадвана.

— Чудесно! Радвам се да разбера, че виното ви харесва.

След като тя си тръгна, Ник свали очилата си и ги остави на масата. Взе чашата си и я наклони към Джордан.

— Добре, Роудс. Заради теб ще го пробвам, наистина. — Той завъртя чашата, помириса виното като професионалист и отпи хубава, голяма глътка. Затвори очи за миг, сякаш се колебаеше, после я погледна.

— Тъмна череша и женско биле.

Винарското сърце на Джордан щеше да се пръсне от гордост.

— Знаех си, че го носиш у себе си.

До масата им спря жена и се представи.

— Джордан, здравейте. Аз съм Денис, директор по продажбите. Клеър спомена, че искате да представите нашето вино в магазина си? Нека взема химикалка от бара и да обсъдим подробностите.

Ник кимна впечатлен, докато Денис се отдалечаваше.

— Добра работа.

Джордан се усмихна.

— Казах ти, Ник. Така работя.

 

 

Щом се прибраха във вилата Ник дръпна Джордан в обятията си. Тя усети прилив на вълнение — и щастие — когато той наведе да я целуне. Беше го видяла как я гледа, докато се връщаха към курорта, и беше усетила, че в главата му се въртят други неща, различни от дегустиране на вино. По принцип би предложила да пият по напитка на терасата на бара по залез-слънце, но беше склонна да отстъпи… стига и той да го искаше. Ник плъзна ръце по кръста й и я целуна по врата.

— Е, какво следва по дневен ред?

Джордан затвори очи и помисли, че лесно щеше да свикне Ник да я придружава по време на дегустациите, ако после ги чакаше това.

— Мисля да опростим нещата, да поръчаме румсървис и да вечеряме на терасата. — Беше малко хладно, но камината щеше да ги стопли. Не искаше да пропусне възможността да вечеря под звездите — сега, когато най-сетне имаше с кого да сподели Напа, искаше да опита всичко.

— Хубава идея — измърмори лой. После се пресегна и внимателно разкопча горното копче на роклята й малко по-търпеливо от последния път. — Но ще ни донесат поръчката чак след час. Което означава, че имаме да убием известно време преди вечеря.

И тя мислеше така.

— Така е. Мислех да взема вана и да си почина малко.

Ръцете му се спряха на второто копче.

— О! Разбира се.

— Мислех си също, че може да дойдеш с мен.

Ник вдиша глава.

— Да… не си падам особено по ваните. — В очите му се прокрадна дяволит поглед. — Но пък има външен душ.

Джордан равнодушно сви рамене. Ник Маккол имаше твърде много правила — беше крайно време да започне да ги нарушава.

— Както искаш. Но ако промениш мнението си, знаеш къде можеш да ме намериш. — Тя се изплъзна от прегръдката му и отиде до бара.

Той я последва, облегна се на стената и загледа как си налива чаша от наполовина изпитата бутилка, която „Барасфорд истейт“ им бяха дали на тръгване. Усещайки погледа на Ник върху себе си, тя се запъти през терасата към апартамента. Тананикаше си, когато влезе в банята и започна да пълни ваната. Остави чашата на мраморния ръб, нагласи температурата на водата и добави малко гел за вана. Отпи от виното и остави водата да тече още няколко минути, преди да се върне в спалнята.

Всяка стая във вилата имаше прозорци, които обхващаха три четвърти от стената, което означаваше, че тя вижда хола от другата страна на терасата. Ник седеше на дивана с дистанционното на телевизора в ръка и гледаше баскетболен мач. Джордан завъртя очи. Мъже.

Той откъсна поглед и видя, че тя го наблюдава. Джордан се обърна и невинно започна да се съблича. Както стоеше пред прозореца, тя разкопча роклята си и я остави да падне на пода. Случайно носеше прашки. Изрита роклята встрани, а после разкопча сутиена си. Прекара малко повече време да свали презрамките от раменете си и също го пусна на пода. После отиде в банята, гола, ако не се броят прашките и токчетата.

В банята тя извади от чантичката си с гримове шнола и събра косата си. После свали прашките и обувките си и се плъзна в изпускащата пара вода. Взе чашата с виното, облегна се на ваната и започна да брои наум. Стигна до шест.

— Не ми каза, че ще има балончета. — Ник се мръщеше от вратата на обидната бяла пяна.

Джордан се помъчи да не се засмее.

— Агент Маккол… ти си тук. Промени ли мнението си за ваната?

— Мисля по въпроса. — Той влезе, без да откъсва поглед от нея. Носеше отворената бутилка вино и чаша.

Джордан гледаше как ги оставя на ръба на ваната. Без да каже и дума, той откачи кобура от прасеца си и го сложи на масичката. След което извади презерватив от джоба си и го метна до бутилката с вино.

— Виждам, че пак ще се разгорещяваш. — Тя повдигна единия си крак над пяната и спря крана. Ник задържа поглед върху голия й крак, а после погледна към гърдите й, които надничаха над водата.

— А аз виждам някого, който си мисли, че командва тук с тези балончета. — Той свали дрехите си.

Джордан отново отпи от виното. Имаше нужда от нещо да намокри пресъхналата й уста, когато Ник влезе във ваната и потопи голото си тяло във водата. Хвана я за глезена и я дръпна в скута си така, че да го обязди.

— Е, това ли е твоят начин да покажеш властта си — подразни го тя.

Той й отвърна с целувка, която замъгли огледалата в банята. Докато устните им се движеха в бавен, упоителен ритъм, гърдите й се втвърдиха и зърната й настръхнаха готови за допира му. Тя инстинктивно се залюля напред в скута му, а втвърденият му член се намести точно между краката й и силно се притисна до чувствителната й кожа.

Джордан наклони ръка — беше забравила за чашата, която държеше — и виното за малко не се изсипа върху Ник.

— Щях да те полея. — Тя се пресегна да остави чашата на ръба, но той я взе от нея.

— Това ми дава идея.

Ник притисна ръба на чашата към лявата й гърда и загледа лицето й, докато тя разбере намерението му.

Джордан задържа дъха си, виненият маниак в нея се бореше с жената, която беше много възбудена.

— Това е… наистина добро вино.

— И аз не мога да се сетя за по-добър начин да бъде изпито. — Той наклони чашата и малка струйка вино потече по гърдата й и покри зърното.

— Може би е време да ти покажа как аз обичам да дегустирам вино.

Тя ахна, когато той вдигна лявата й гърда към устата си и я засмука. Ник прокара език около твърдото зърно.

— Ммм… усещам дързост. И много подправки.

Той се пресегна за чашата и поля вино и върху другото й зърно. Остави чашата обратно и дръпна гърдата й в устата си. С тих стон тя прокара ръце по релефните мускули на раменете и ръцете му. Джордан се намести в скута му така, че върхът на пениса му да бъде точно на топлия, мокър вход между краката й.

Той изстена и дръпна уста от гърдата й. Зарови пръсти в косата й и силно я целуна.

— Не ме изкушавай, Джордан. Нямаш представа колко много искам да бъда в теб със или без нещо между нас.

Ник я вдигна от скута си и я потопи в топлата, пълна с балончета вода. Тя видя, че е придобил изражението „не се опитвай да ме прецакаш“. Версия, която беше шефска, но невероятно секси.

— Седни на ръба — каза той.

Тя вдигна вежда.

— Не съм свикнала да изпълнявам заповеди във ваната, агент Маккол.

— По-добре да не си.

Тя се усмихна заради заповедния тон в гласа му и се премести към ръба на ваната. Вероятно и по-силна жена щеше да се подчини в интересна ситуация като тази. Тя се повдигна и седна на ръба. От хладния въздух кожата й настръхна, а водата капеше от тялото й във ваната. Последва още една заповед.

— Разтвори си краката.

Тялото й омекна.

— Какво ще стане, ако кажа „не“?

На устните му заигра уверена усмивка.

— Няма да го кажеш.

По дяволите. Беше прав.

Докато тялото й трепереше в очакване, тя бавно му се подчини.

Ник се вдигна от водата, застана на колене и превъзбудено загледа разтворените й крака. Водата се стичаше по оформените му коремни мускули и бедра, а огромният му пулсиращ пенис сгърчеше напред.

Джордан преглътна трудно.

Той сграбчи чашата отново, приближи я към нея и наклони ръба към пъпа й. Тя видя как Ник изля малко количество вино по корема й. Този път гласът му беше по-нежен.

— Наведи се назад.

Изправена на лактите си Джордан затвори очи и простена, когато усети топлия му дъх върху вътрешната страна на бедрата си. Когато езикът му раздели гънките й, краката й се подкосиха и тя просто… се предаде. Усети здравата му хватка върху бедрата си, с която я държеше разтворена. Никога досега не се беше чувствала по-разкрита и в същото време толкова невероятно секси. Той я измъчваше с уста, докато тя не затрепери. Доведе я точно до върха, точно до мига, в който изричаше името му почти непрекъснато, и спря.

— Не — простена тя.

Гласът му беше напрегнат.

— Когато стенеш и произнасяш името ми, ще свърша, ако не вляза в теб. — Той взе презерватива от ръба на ваната.

— Завърти се.

Беше ясно, че трябва да поговорят за тенденцията той да доминира в сексуалните моменти. Джордан слезе във водата и се наведе над ръба с лакти върху мрамора. Погледна през рамо.

— Така ли?

Тя гледаше как той раздира опаковката и слага презерватива. После се премести зад нея и хвана бедрата й, за да повдигне дупето й, така че тя да застане на колене.

— Така.

— Сега кой командва? — Тя едва успя да направи последния дързък коментар, преди да усети как твърдият, горещ член я разтваря. Затвори очи, простена и разтвори пръсти върху мраморния ръб, докато той бавно влизаше в нея.

Ник се наведе напред и целуна тила й.

— Аз. И на теб ти харесва.