Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (7)

7.

— Бих искал да ми позволиш да ти купя съдомиялна машина — каза Джеръми на Джакс, която миеше чинии на умивалника. Той се приближи до нея, плъзна ръце около кръста й и докосна с устни крайчеца на дясното й ухо.

— Обичам да мия чинии — отвърна Джакс. Тялото й мигновено реагира на допира му. Дори след дванайсет години брак Джеръми все още имаше това въздействие върху нея.

— Добре, няма да ти купя съдомиялна машина — рече той и я притисна до себе си, — но поне разреши на мен и на момичетата да ти помагаме.

— Може би — отвърна тя, макар да знаеше, че няма да го направи. Истината беше, че обичаше да мие чиниите сама. Действаше й отпускащо да натопи ръцете си до лактите в топлата сапунена вода. И това й даваше време да мисли, без да я прекъсват — нещо, което беше ценна възможност за майка на три деца.

Джакс обикновено мислеше за дъщерите си и всичко, които те бяха казали или направили през деня. Тя не записваше всеки момент от живота им, както правеха много от приятелките й. Не снимаше видеофилмчета, нямаше фотоалбуми и не попълваше бебешки дневници. Вместо това, докато миеше чиниите всяка вечер, а Джеръми слагаше децата да спят, Джакс се опитваше да запечата в паметта си живота им. Важните моменти и дребните моменти. Но най-вече дребните моменти.

Тази вечер обаче обикновено приятното за нея миене на чинии беше примесено с тъга. Струваше й се някак погрешно да бъде щастлива, когато Али и Уайът бяха толкова тъжни. Все още си мислеше за посещението си при тях преди няколко часа. Беше разказала за него на Джеръми преди вечерята.

— За приятелката си и сина й ли мислиш? — попита Джеръми, докато я държеше в обятията си.

Джакс кимна мрачно.

— Държала си много на нея, нали?

Тя кимна отново.

— През онова лято, когато бяхме шестнайсетгодишни, прекарвахме много време заедно. Обожавах да бъда със семейството й във вилата им. Те бяха толкова… — Джакс се помъчи да намери подходящата дума. — Нормални.

— Джакс, всяко друго семейство е било нормално в сравнение с твоето.

— Вярно е.

— Скъпа, знаеш, че не можеш да промениш случилото се с приятелката ти и сина й, нали? — след дълго мълчание попита Джеръми.

Джакс кимна, но после се сети за нещо и малко се разведри.

— Не мога да променя случилото се, но мога да улесня малко нещата за тях от сега нататък. Уайът не познава децата тук. А ние имаме три. Едната ни дъщеря е горе-долу на неговите години.

— Предлагаш да го осиновим ли? — попита Джеръми, притискайки устни до врата й. — Майка му сигурно няма да го даде лесно.

— Предлагам да го включим в нашия живот — отвърна Джакс, без да обръща внимание на милувките му, източи сапунената вода от умивалника и започна да изплаква чиниите. Джеръми без желание я пусна, взе кърпа и се залови да бърше съдовете, които тя му подаваше. — Казах на момичетата, че другата седмица ще ги заведа да берем боровинки. Ще повикам и Уайът да дойде. А после, през юли, ще правим нашето традиционно ежегодно барбекю. Половината град ще бъде тук. Може да го обявим като увеселение за добре дошли в Бътърнът на двамата.

— Добре — съгласи се Джеръми. — Ще кажа на нашата секретарка по светските събития да ги включи в списъка с поканените.

— Много смешно — рече Джакс, но спря да работи и го целуна. И когато приключиха с чиниите, Джеръми отново я прегърна и я целуна с неприсъща дори за него настойчивост. „Той сякаш усеща, че нещо не е наред — помисли си Джакс и се почувства неловко. — Нещо, което не му казвам.“

И сякаш по даден знак, Джеръми спря да я целува и промълви:

— Преди да се качим горе, трябва да обсъдим нещо.

— Какво? — попита Джакс. Тялото й мигновено се напрегна.

— Джой — отговори Джеръми, придърпа я към себе си и зашепна във врата й. — Тя пак чете с фенерче под завивките. И се питам как ще се гушкам с моята много красива и много секси жена, ако дъщеря ни не иска да заспи, когато трябва.

Джакс се отпусна.

— Някога мислиш ли за нещо друго, Джеръми?

— Не — отговори той и я притисна до себе си. — И разбира се, не ми помага, когато изглеждаш толкова адски красива, когато си бременна.

Тя завъртя очи.

— Приличам на балон, Джеръми. А едва съм навлязла в седмия месец.

— Тогава ще имам повече време да ти се радвам, като си в това положение. — Очите му одобрително се плъзнаха по налетите й гърди. Той обви в шепа едната и Джакс почувства топлината на пръстите му през тънкия памучен плат на блузата си и потрепери от трепетно очакване. Първо обаче трябваше да направи нещо. И искаше да бъда сама.

— Джеръми, ако не ми позволиш да разчистя тук, накрая ще правим секс на пода на кухнята.

— И лошо ли ще бъде? — попита той и отново я целуна.

— Да — отвърна Джакс, но не можа да прикрие усмивката си. — А сега качи се горе и кажи на Джой да престане да чете под завивките и да заспива. Ще дойда при теб веднага щом избърша плотовете.

— Добре, но побързай — помоли я Джеръми, целуна я още веднъж и тръгна нагоре по стълбите.

Джакс изчака минута, а после отвори единия бюфет и протегна ръка към задната част. Извади кутия с рецепти и я сложи на плота. Махна капака на кутията и измъкна плик от дъното.

Пликът вече беше отворен. Тя извади писмото, внимателно го разгърна и присви очи, за да види по-добре почти нечетливия почерк. Писането не беше силната страна на Боби и престоят в затвора очевидно не беше направил нищо, за да го подобри. Джакс обаче успя да прочете писмото. Всъщност вече го беше чела десетина пъти. И написаното винаги я караше да се чувства по един и същ начин — гадене в стомаха, ускорено сърцебиене и изпотени длани. Тази вечер, за жалост, не беше изключение.

След като гледа писмото няколко минути, тя отново го сгъна, пъхна го в плика и го сложи в кутията с рецептите — единственото място, където знаеше, че Джеръми няма да погледне. След това пак прибра кутията в бюфета. Кутията изглеждаше абсолютно невинна, но писмото в нея беше бомба с часовников механизъм, която сякаш тиктакаше толкова силно, че Джакс я чуваше във всяка стая на къщата.