Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (26)

26.

Следващата вечер обаче, по-малко от двайсет и четири часа, след като беше излязла от „Москито Ин“, Джакс отново караше пикапа, този път към езерото Бътърнът.

„Джакс?“ — зачуди се Али, която застана до прозореца на кухнята, държейки току-що измита чиния в ръцете си. Остави чинията на сушилника, избърса ръцете си с хавлия и забърза да посрещне приятелката си, която тромаво се измъкваше от пикапа.

— Джакс — укорително започна Али и щеше да продължи, но нещо в поведението на приятелката й я накара да млъкне. Раменете й бяха изправени, а челюстите — стиснати. Изглеждаше изпълнена с абсолютна решителност. И нямаше вид на жена, която отива на неофициално приятелско посещение, а на жена с мисия. — Джакс, какво се е случило? — попита Али, преглъщайки лекцията, която отново смяташе да й изнесе — да не шофира сама нощем из гората на този етап на бременността.

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб, но телефонът ти дава заето и…

— Бил е откачен от вилката — обясни Али. — Забелязах го преди малко. Сигурно Уайът го е съборил, докато си е играл.

— Звънях и на мобилния ти телефон, но се включваше направо гласовата поща.

Али се намръщи, питайки се дали пак е забравила да зареди телефона си. Знаеше, че това трябва да й стане навик.

Джакс прекъсна мислите й.

— Буден ли е Уайът? — попита тя.

— Не — поклати глава Али. — Той трябва да заспива всяка вечер в осем и половина. Само така мога да запазя разсъдъка си. — Тя млъкна, очаквайки Джакс да каже нещо, но приятелката й само кимна. Изглеждаше така, сякаш се чувства неудобно. Повече от неудобно. Сякаш изпитваше болка. — Джакс, да ти дам ли нещо? Може би чаша вода?

— Добре.

— Влез вътре — покани я Али, обзета от безпокойство.

Джакс я последва нагоре по стъпалата към вилата, но когато стигнаха до верандата, каза:

— Ако нямаш нищо против, Али, мисля да почакам тук.

Тя седна на най-горното стъпало — бавно и с мъка — и Али се почувства още по-неловко. Джакс, дори бременна, беше пъргава и чевръста. При нея бременността изглеждаше лесна дори през горещите летни месеци. Но не и тази вечер. Сега очевидно й беше трудно.

— Ей сега се връщам — каза Али, бързо влезе в кухнята и напълни чаша вода от чешмата. И докато го правеше, се опита да си вдъхне смелост. Разбира се, че Джакс беше уморена. И й беше неудобно. Тя беше бременна в деветия месец, за бога. Али си напомни, че дори най-леките бременности са трудни през последните седмици. А Джакс — колкото и лесни да изглеждаха при нея бракът, бременността и майчинството — все пак беше човешко същество.

Излезе на верандата и й подаде чашата с вода.

— Заповядай.

Седна до нея и се вгледа, докато тя предпазливо отпи глътка вода. Едва тогава, на слабата светлина на лампата на верандата, Али забеляза, че лицето на Джакс е неестествено бледо и обляно в лъскава пот.

— Джакс, ще ми кажеш ли защо си дошла? — В съзнанието й прозвуча тревожен сигнал.

Джакс кимна, но онова, което каза, изненада Али.

— Кога за последен път говори с Уокър?

— Уокър? — повтори Али. — На пикника в сряда. Днес е петък. Значи преди два дни. Защо?

Джакс не отговори и отново изпи глътка вода.

— Странно ли ти се вижда, Джакс? — попита Али. Гласът й прозвуча немощно в тихата нощ. — Имам предвид това, че не ми се е обадил.

Джакс отговори на въпроса с друг въпрос.

— В деня на пикника Уокър каза ли ти, че ще има гостенка? — С леко трепереща ръка тя остави чашата на най-горното стъпало между тях.

— Гостенка? — изненадано повтори Али. — Не. Защо? Какво става? — Нетърпението й се примеси със загрижеността й за вида на Джакс. Приятелката й не изглеждаше добре.

Джакс си пое дъх, потрепервайки, и рече:

— Сутринта, след като момичетата заминаха за дневния лагер, аз отидох в „Пърл“. Карълайн беше заета и затова седнах до барплота. Пиех чаша чай, когато тази жена влезе и седна на столчето до мен. Али, кълна се, когато се обърнах да я погледна и осъзнах коя е, така се стъписах, че едва не изплюх чая.

— Коя беше тя? — попита Али, любопитна, но в същото време озадачена. Нима Джакс беше дошла чак дотук, за да й каже за някаква загадъчна жена?

Джакс пак отпи нервно глътка вода.

— Кейтлин. Бившата съпруга на Уокър.

Али се втренчи в нея.

— И за мен появата й беше необяснима — продължи Джакс. — Никой не я виждал тук, в града, откакто тя и Уокър се разделиха. Отначало си помислих, че само минава оттук. Или че ще се срещне с Уокър на чаша кафе, от учтивост. Когато обаче се заговорих с нея, тя ми каза, че ще бъде на гости на Уокър. Попитах я за колко време и Кейтлин отвърна, че още не знае. Престоят й щял да бъде „с неопределена продължителност“. Това бяха точните й думи. — Джакс разтревожено погледна Али.

— Странно — промълви Али, но не знаеше кое е по-странно — че бившата съпруга на Уокър му е на гости, или че Уокър не й е казал, че бившата му съпруга ще му идва на гости.

— Да, странно е — съгласи се Джакс, — но е истина, Али. В момента тя е там. Колата й е паркирана на алеята му.

Али се намръщи. Трудно й беше да проумее думите на Джакс. След това обаче й хрумна нещо.

— Откъде знаеш, че колата й е паркирана на алеята му?

Джакс придоби виновен, а после смутен вид.

— Когато минавах покрай къщата му на идване насам, направих малко отклонение. Подкарах по алеята му — не до края, а само докато видях колата й.

— Шпионирала си ги? — недоверчиво попита Али.

— Нещо такова — прошепна Джакс.

— Защо?

— Защото трябваше да знам. Трябваше да знам, понеже ако тя е там, а ти не знаеш, исках да го чуеш от мен. Не исках да му се обадиш и тя да вдигне телефона. Или да отидеш там и Кейтлин да ти отвори вратата.

Али не каза нищо и Джакс продължи:

— Ти беше толкова щастлива вечерта след пикника. Не съм те виждала такава преди. Изглеждаше… много влюбена в него. Не искам да наранят чувствата ти. Опитвам се поне да намаля болката.

Али кимна разсеяно, мъчейки се да осмисли всичко това.

— Джакс, хайде да не правим прибързани изводи. Може би има напълно логично обяснение за това — каза тя, но още докато изричаше тези думи, вече не им вярваше. Ако има напълно логично обяснение, тогава защо Уокър не й е казал?

— Права си — енергично кимна Джакс. — Сигурна съм, че всичко е наред. — Тя стисна ръката на Али, която се изненада колко студена и лепкава е кожата на приятелката й в топлата нощ.

— Джакс, какво има? — попита Али, когато видя, че лицето на приятелката й се изкриви от спазъм на болка.

Джакс понечи да отговори, но после издаде лек задавен вик. Ръцете й покровителствено се стрелнаха към корема й.

— Бебето — малко задъхано отговори тя.

— Тя… добре ли е? — попита Али. Устата й изведнъж пресъхна.

— О, добре е. — Джакс протегна ръце и непохватно започна да масажира кръста си. — Само ми казва, че ще излиза, това е всичко.

— Ще излиза? — без да разбира, повтори Али.

— Започвам да раждам, Али — спокойно каза Джакс, престана да се разтрива и изпи остатъка от водата в чашата си. — Бебето излиза. Мисля, че ще е скоро.

Али се втренчи в нея. Чу я, но не можеше да повярва.

— Али, всичко е наред — каза Джакс, като видя изражението на лицето й. — Правила съм го и преди, забрави ли? По-точно три пъти.

— Контракция ли беше това?

— Да — потвърди Джакс и отново потърка кръста си. — Снощи бях в един бар с Франки и почувствах нещо, което си помислих, че може да е много ранна контракция, но не го приех сериозно.

Али продължаваше да я гледа изумено и каза първото, което й дойде на ума.

— Снощи си била на бар с Франки?

— Не пих алкохол, само разговаряхме. Звучи странно, но…

— Няма значение — нетърпеливо я прекъсна Али. — Най-важното е, че ти току-що получи първата контракция, нали?

— Всъщност не е първата. Получавам ги от известно време.

— От известно време? Откога?

— Преди да реша да дойда тук. Но тогава контракциите все още бяха редки и… се тревожех за теб.

Али се замисли.

— Джакс, шофирала си дотук, макар да си знаела, че раждаш, защото си се тревожела за мен? — без да може да повярва, попита тя.

Джакс кимна.

— Знам, че звучи безумно, но бях сигурна, че ще имам достатъчно време да дойда тук и да се върна, преди… — Лицето й отново се изкриви от болка. Контракцията премина и тя продължи: — Предишните три пъти раждах дълго. Контракциите ми започнаха два дни преди да се наложи да отида в болницата. Този път обаче — тя поклати глава — нещата се развиват много по-бързо.

— О, Джакс. — Али протегна ръка да разтрие кръста й. — Идването ти тук в това положение е вероятно най-хубавото, но и най-глупавото нещо, което някой е правил за мен.

— Благодаря — леко се засмя Джакс, щом болката намаля.

— Слушай, ще повикам Джеръми. Той кара бързо, нали? Поне по-бързо от мен. Дори с идването дотук Джеръми ще те закара в болницата за по-малко време от мен.

Джакс поклати глава.

— Джеръми е в Сейнт Пол. Замина сутринта. Братовчед му катастрофирал вчера с мотоциклета си.

— Оставил те е сама, когато терминът ти е толкова скоро? — стъписа се Али.

— Той ще отсъства само тази вечер. Двамата мислехме, че ще има много време да се върне, ако започна да раждам.

— Добре. — Али положи усилия да запази спокойствие. — Джеръми го няма. Но аз съм тук. Ще събудя Уайът, ще го сложа на задната седалка на колата и ще те закарам в болницата.

— Али, няма време. Съжалявам. Болницата е на трийсет минути оттук, а аз чувствам, че нямам толкова време.

— Джакс, нали каза, че раждаш по два дни?!

— Досега беше така, но май вече не е. Това бебе излиза бързо. Много по-бързо, отколкото мислех, че е възможно. Контракциите зачестиха.

— О, Джакс, не трябваше да идваш тук — смаяна възкликна Али.

— Знам, но съм тук. И вероятно има по-лоши места, където да родиш.

Али примигна, без да разбира.

— Съжалявам, Али — рече Джакс през стиснати от болка зъби. — Планът не беше такъв. Никога не бих те поставила съзнателно в това положение. Бях убедена, че имам повече време.

— Джакс, нима казваш, че ще родиш бебето тук? — попита Али, когато думите на приятелката й най-сетне пробиха мъглата, обвила съзнанието й.

— Не съм сигурна дали имам друг избор — поклати глава Джакс. — Но, Али, по-рано жените са раждали вкъщи. Помагали са им други майки. Ти можеш да ми помогнеш. Нали си раждала?

— В болница, Джакс. — Гласът на Али прозвуча истерично. — Родих в болница, а не в някаква затънтена в гората вила.

— Добре, но знаеш как е — окуражително каза Джакс. — Не е толкова трудно.

— Джакс, за едно и също нещо ли говорим? — втрещи се Али. — Защото нека да ти кажа, че раждането на бебе беше най-трудното нещо, което съм правила. И не родих по естествен път. Отидох в болницата колкото можах по-бързо и ги помолих да ми сложат упойка.

Джакс се засмя, въпреки че Али не можа да проумее как приятелката й може да се смее в такъв момент.

— Добре — отстъпи Джакс. — Раждането на бебе е трудничко, признавам. Но няма да го направим сами. Обади се на телефона за спешни случаи. Ще те свържат с доброволната пожарна команда на Бътърнът. Те имат линейка и ще дойдат бързо. Имат и обучени парамедици, които знаят да израждат бебе. Добри хора са. Повярвай ми. Учих в гимназията с половината от тях.

— Веднага ще се обадя. — Али се втурна към телефона в кухнята. Знаеше, че изпълнението на конкретната задача ще й помогне да удържи паниката за момента. Тя взе телефона, набра 911 и разговаря с диспечера. Затвори и се върна при Джакс.

— Идват. — В гласа й прозвуча облекчение. — Мислиш ли, че ще можеш да почакаш, докато дойдат?

Джакс кимна и после лицето й отново се изкриви от болка.

— Трябва да засичаме контракциите. — Али погледна часовника си. — Но, Джакс, няма ли да ти е по-удобно вътре?

Джакс поклати глава.

— Ще легна на верандата. Ще виждам звездите оттук.

— Звездите? — Али погледна нощното небе, което тази вечер беше мастиленочерно и осеяно с милиони светли точици. Тя се изуми, че Джакс го е забелязала. — Добре. — Седна до приятелката си и протегна ръка да разтрие гърба й. — Ще стоим тук навън. Но има ли нещо друго, което мога да направя, докато чакаме линейката да дойде? — Тя поглеждаше часовника си, за да бъде готова за следващата контракция. — Да ти донеса ли още една чаша вода?

Тялото на Джакс изведнъж се напрегна от болка. Али погледна часовника си. Контракциите бяха на три минути. Тя затвори очи и мълчаливо се замоли на Бога. „Моля те, нека линейката да дойде, преди бебето да се роди. Знам да правя много неща, но изваждането на бебе на този свят не е едно от тях.“

— Знаеш ли какво можеш да направиш за мен, Али? — попита Джакс, когато контракцията свърши. — Обади се на Джеръми по мобилния телефон. Ще ти кажа номера. Но се опитай да не го плашиш, чу ли? Тази вечер му предстои дълъг път и не искам да му се случи нещо лошо. Освен това оставих съседката ми Сали Ан при момичетата. Обади й се у дома и й кажи, че ще се забавя.

„Меко казано“ — помисли си Али, но се обади на Джеръми и на Сали Ан и се постара да говори спокойно. Джеръми обаче изобщо не остана спокоен, когато Али му обясни какво е положението. Той се ядоса на себе си, че е далеч, и много се разтревожи за съпругата си. Али го успокои и даде телефона на Джакс, но само за минута. Виждаше, че на нея й е трудно да говори нормално.

Джакс каза довиждане на Джеръми, стана и започна да крачи напред-назад по верандата, като от време на време спираше, за да се подпре на стената. Очите й бяха затворени от болка и съсредоточеност. Али продължи да измерва времето между контракциите й и нетърпеливо чакаше да пристигне линейката. След двайсетина минути колата дойде, но тя имаше чувството, че е минала цяла вечност. Линейката спря на алеята пред вилата и отвътре слязоха трима пожарникари парамедици.

— Хей, Джакс — весело подвикна единият. — Чухме, че ще имаш бебе.

— Така изглежда — отвърна тя, подпирайки се на стената.

— Здравей, аз съм Джед — каза той, качвайки се по стъпалата към верандата, и стисна ръката на Али. Беше висок, широкоплещест и мускулест. Али се замисли върху думите на Джакс, че половината пожарникари доброволци са й били съученици в гимназията. Джед, изглежда, беше играл нападател във футболния отбор. — На колко време са контракциите? — попита той и погледна Джакс, която извика от болка.

— На две минути. Може би по-малко — отговори Али.

— Добре — спокойно отговори Джед, преценявайки ситуацията. — Мисля, че няма време да стигнем до болницата дори да караме с пълна скорост. Струва ми се, че бебето ще се роди тук.

Али кимна безпомощно.

— Опасявах се, че ще стане така.

— Няма от какво да се страхуваш. Повярвай ми, изродили сме много бебета. Едното беше съвсем наскоро. Но ще ми трябва място, където да сложим родилката. Може би някоя от спалните?

— Разбира се — отвърна Али, окуражена от увереността му. — Синът ми спи в стаята си, но може да отидете в моята спалня. Ще ви покажа къде е.

— Хубаво. Освен това, ако имаш резервни чаршафи и хавлии, дай ни ги.

— Веднага.

Али заведе Джед в стаята си и после му занесе купчина чаршафи и хавлии и памучна нощница за Джакс.

Джакс не искаше да влиза вътре, но Джед спокойно и внимателно я убеди да се премести в стаята на Али. Обясни й, че трябва да я прегледа, за да видят как върви раждането.

Докато той се занимаваше с това, Али отиде да провери Уайът. Сърцето й блъскаше в гърдите като обезумяло. Ами ако раждането не върви нормално? Ами ако бебето не е добре? В момента обаче не можеше да мисли за това. Тя оправи разхвърляните завивки на Уайът и за хиляден път се зачуди на способността му да спи каквото и да се случва.

Излезе от стаята му и трескаво започна да се пита какво да направи. Нещо, с което да помогне на Джакс. Но да не бъде в стаята при нея. Джакс определено беше по-добре без нея. Али беше толкова нервна, че Джакс вероятно щеше да й обяснява всичко, докато ражда. Накрая й хрумна идея. Ледени късчета. Али ги смучеше, докато раждаше Уайът. Отиде в кухнята и изпразни формичките с кубчета лед в голяма найлонова торбичка, а след това я сложи на плота и започна да разтрошава леда с дървен чук за месо. Беше направила най-малко половин килограм ледени късчета, когато в кухнята влезе Джед.

— Какво правиш? — попита той.

— Ледени късчета за Джакс — отвърна Али, продължавайки да разтрошава леда.

— Тя не иска ледени късчета, а пита за теб.

— За мен? — Али спря с вдигнат във въздуха чук.

Джед кимна.

— Между другото, Джакс се справя много добре. Водите й току-що изтекоха и има девет сантиметра разкритие. Скоро ще започнат напъните и иска ти да бъдеш с нея.

Али безпомощно поклати глава.

— Съжалявам. Знам, че съм страхлива. Не мога да вляза там. — Гласът й потрепери и за да не се разплаче, тя продължи да удря кубчетата лед.

— Хей, какво има? — попита Джед.

— Какво има ли? — повтори Али и остави дървения чук. — Джакс ражда в съседната стая, за бога.

— Точно така — спокойно каза той. — И всичко ще бъде наред. Тогава защо си тук, а не там?

Тя спря, леко задъхана от усилието.

— Защото съм ужасена.

— От какво?

— От… — Али млъкна. Трудно й беше да изрази с думи този безименен страх. Това би го направило твърде реален и… възможен. — Ужасена съм, че може да се случи нещо с Джакс. Или с бебето. Или и с двете — с треперещ глас каза тя. — И няма да го понеса, ако стане нещо. Вече загубих човек, когото обичах. Не мога да загубя още един.

— Хей, няма да загубиш никого — рече Джед и дружелюбните му кафяви очи се вгледаха в нейните. — Джакс е силна като бик. Може би малък, но все пак бик. Свързахме я с феталния монитор и…

— Имате фетален монитор? — изненада се Али.

— Да. Не сме пълни аматьори — добродушно рече Джед. — Сърдечният й ритъм е силен, но колкото и да е корава, Джакс изпитва силни болки. И за жалост не правим епидурална упойка. Затова остави късчетата лед — той й се усмихна насърчително — и отиди при нея.

Али се поколеба и после събра сили.

— Добре, да вървим.

Джед се усмихна и я заведе в стаята й. Али мина покрай другите парамедици и се приближи до Джакс, която седеше на ръба на леглото и се клатеше напред-назад, притворила очи.

— Джакс? — попита Али и хвана ръката й.

— Ти си тук. — Джакс отвори очи и бавно изпусна затаения си дъх. На лицето й се изписа облекчение.

— Тук съм — отговори Али и стисна ръката й.