Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (22)

22.

— Къде е Уайът? — попита Уокър, докато я прегръщаше.

— При Карълайн — отговори тя, уви ръце около врата му и без никакви задръжки го целуна по устата.

Той отвърна на целувката й в продължение на няколко прекрасни мига, но после без желание се откъсна от нея, отдалечи я на една ръка разстояние от себе си и я погледна странно, сякаш я виждаше за пръв път.

— Какво има? — разтревожено попита Али. Идването й тук тази вечер й се струваше абсолютно правилно. Ами ако Уокър не мислеше така?

— Нищо — отговори той. — Само имам чувството, че съм спечелил от лотарията.

Тя се засмя.

— Но може ли да те попитам нещо? — добави Уокър.

Али кимна и положи съзнателно усилие да чуе какво ще й каже той. Желаеше го толкова силно, че й беше трудно да се съсредоточи върху нещо друго.

— Какво се случи между последния път, когато те видях, и тази вечер?

— Нищо — отвърна тя. — Нищо и всичко.

Уокър повдигна вежди.

— Осъзнах, че съм готова — поясни Али.

Той хвана ръката й и я вдигна към светлината.

— Няма венчален пръстен — промълви и прокара пръст по ръката й. Али потрепери. И най-невинното му докосване я възбуждаше.

— Няма венчален пръстен — съгласи се тя. — Махнах го тази вечер. Завинаги.

— Сигурна ли си? — Той се втренчи изпитателно в нея.

— Да. После ще ти разкажа. Обещавам. Но не съм дошла да разговаряме — каза Али и после, изненадвайки себе си, продължи: — Поне не веднага. Първо искам да направя нещо друго. — Целуна го отново, в случай че Уокър изпитва някакви съмнения какво е намерението й.

Той се дръпна отново, но после я придърпа към себе си.

— Сега наистина имам чувството, че съм спечелил от лотарията — каза и долепи устни до шията й.

Тя се засмя.

— Това означава ли, че ще ме поканиш да вляза?

Двамата все още стояха в преддверието на къщата.

— А, да. Разбира се. Забравих. — Уокър я прегърна и я целуна по челото. — Извини ме. Не съм много добър домакин, нали? — Той я хвана за ръката и я поведе към дневната. В камината беше запален огън. — Да ти предложа ли нещо за пиене?

— Добре. Каквото пиеш ти.

Уокър я целуна още веднъж и излезе от стаята. Али се приближи до камината. Той вече й липсваше. Уокър се върна, даде й чаша червено вино и тя отпи малка глътка. Виното беше превъзходно, но Али не беше в настроение да пие. Тази вечер не се нуждаеше от алкохол, за да й влее смелост. Остави чашата на полицата над камината и Уокър отново я взе в обятията си.

— Огънят е хубав щрих — отбеляза Али, целувайки го по врата.

— Не забравяй, че не знаех, че ще дойдеш — подчерта той.

Тя се усмихна и двамата продължиха да се целуват. От стереоуредбата се разнасяше песен на Брус Спрингстийн и в камината от време на време изпукваше дърво.

Али знаеше, че никога няма да се насити да целува Уокър. Колкото повече се целуваха, толкова повече искаше. Уокър, изглежда, изпитваше същото. Той сложи ръце на кръста й и я повдигна. Тя уви крака около тялото му, хвана го по-силно за врата и пое езика му по-навътре в устата си.

Свенливостта й се изпари. Единственото й притеснение беше, че след седмици на непоколебим отказ да се отдаде на неистовото си желание няма да може да го прегръща достатъчно силно, да го целува достатъчно дълбоко и да почувства всеки сантиметър на тялото му.

Нетърпеливо дръпна ризата му и после колана на джинсите му. Стори й се нечестно, че дрехите му не падат сами, когато й е необходимо. Събличането им щеше да отнеме твърде много време.

— Али — промълви Уокър, — да взема ли… някакви предпазни мерки?

„Предпазни мерки? — зачуди се тя. — А, да, разбира се.“ Отдавна не се беше тревожила за това.

— Забравих за тези неща. Ти… можеш ли да се погрижиш?

— Абсолютно — отвърна той.

— Чудесно. — Али изхлузи тениската му през главата и прокара пръсти по голите му гърди. „Но побързай — помисли си тя, — защото ако трябва да чакам още, ще полудея.“

— Що се отнася до мен — продължи Уокър, очевидно разсеян от ръцете й, които ненаситно се движеха по гърдите му, — не съм бил с жена напоследък. В началото на лятото ходих при лекаря си и всичко беше наред. Надявах се, че между нас може да се случи нещо, и исках да бъда готов. — Той докосна с устни меката част на ухото й и добави: — Като се замисля, бил съм твърде самоуверен.

— Оказа се, че не си прекалено самоуверен, а само достатъчно уверен — усмихна се Али и го притегли към себе си. — А моята история е много простичка. Само Грег. Никой преди него и никой след него.

Изненадан, Уокър се дръпна леко назад и учудено се вгледа в нея.

— Съпругът ти е бил единственият мъж, с когото си се любила?

— Досега — отговори тя, разкопча копчето на сините му джинси и се зачуди, че той изобщо не изглежда уморен, че я държи на ръце. — Ако не е прекалено самонадеяно от моя страна да предположа, че тази вечер ще се любим.

— Не е самонадеяно, но ще излъжа, ако кажа, че не съм малко уплашен от факта, че си била само с един мъж. Някой, когото много си обичала. Трудно е да дойдеш след него.

— Не го приемай по този начин. — Али го целуна по врата и погали лицето му. Уокър обаче изведнъж придоби нерешителен вид. Тя знаеше, че той не страда от липса на самочувствие, да не говорим за парализиращо колебание. Не искаше Уокър да размишлява. И знаеше, че има само един начин да отвлече вниманието му. Приятен и убедителен.

Уви по-силно крака около кръста му и отново го целуна, пое целия му език в устата си и го засмука. Уокър изстена, плъзна ръце по задните джобове на джинсите й и леко стисна. Сега беше неин ред да изстене от удоволствие.

Той коленичи, сложи я да легне върху дебелата мека кожа пред камината и пъхна ръце под блузата й.

— Бих те занесъл горе в спалнята — каза, — но виждам, че няма да можем да стигнем чак дотам.