Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (24)

24.

— Изглеждаш различна, Али — замислено каза Сара Гейдж, докато я гледаше от бюрото си в офиса на галерия „Шишарка“. Тя седеше пред компютъра, а Али чакаше указания как да подреди новата колекция от акварели на местен художник, който Сара наскоро беше открила.

— В какъв смисъл? — предпазливо попита Али. Беше понеделник сутринта и въпреки че беше минало цяло денонощие, откакто бе излязла от къщата на Уокър в неделя преди обед, все още се чувстваше белязана от времето, което бяха прекарали заедно. Не само вътрешно, но и външно.

— О, не знам — намръщи се Сара. — Но цялата сияеш. Сякаш са ти правили маска и масаж на лицето или нещо подобно.

Или нещо подобно. Нещото в случая беше дванайсетчасовият необезпокояван, умопомрачителен секс с Уокър Форд. И все пак това беше преди повече от денонощие и Али започваше да се пита дали „сиянието“, което всеки коментираше, някога ще изчезне.

— Бих искала да си направя маска и масаж на лицето — безгрижно отговори тя, — но доколкото знам, Бътърнът не предлага такива глезотии. Много жалко — неубедително добави, но всъщност жалкото бе колко й е трудно да изпълнява задълженията си след нощта си с Уокър. И най-обикновените неща — намазването на препечена филия с масло, оправянето на легло или миенето на зъби — сякаш изискваха повече внимание, отколкото бе способна да им отдели.

Проблемът беше, че тя непрекъснато изживяваше онази нощ. Преповтаряше си я отново и отново до последната подробност. А имаше много подробности, всяка по-приятна от предишната.

Припомни си поредната и осъзна, че Сара се е втренчила в нея, без дори да се опитва да го прикрие. Али недоумяващо се вгледа в нея. Попитала ли я беше нещо? Нямаше представа, но реши да престане да мисли постоянно за Уокър Форд. Можеше да го направи, нали? Свалила беше летвата твърде ниско. Щеше да се опита да не мисли за него поне една минута. Но моментално се замисли за него. Реши, че една минута е твърде много. Трийсет секунди вероятно беше по-реалистично.

— Да обсъдим ли как искаш да подредя акварелите? — попита тя, надявайки се да стигне до ограничението от трийсет секунди.

— Картините ли? — разсеяно каза Сара и накара Али да се зачуди дали нейната неспособност да се съсредоточи не е заразна.

— Новите акварели — напомни й Али.

— А, да — отвърна Сара. — Ще стигнем и до това. Но имаме още петнайсетина минути, преди да отвори галерията, и си помислих, че тъй като работиш тук от шест седмици, може би моментът е подходящ за служебно резюме.

— Сега ли? — разтревожено попита Али. Не знаеше дали ще може да се съсредоточи достатъчно дълго, за да проведат този разговор.

Сара изтълкува погрешно обезпокоеното й изражение.

— О, Али — побърза да каже тя. — Не искам да мислиш, че не съм доволна от работата ти. Доволна съм, повярвай ми. Печалбата се е повишила с двайсет процента последния месец и знам, че ти имаш заслугата за това.

Али понечи да възрази, но Сара махна с ръка, за да я накара да млъкне.

— Вярно е — настоя тя. — Колкото и да ми е неприятно да го призная, ти си по-добър продавач от мен. Нашите клиенти те харесват. И по-важното е, че ти имат доверие. Нямат чувството, че ги консултираш само за да купят нещо. Смятат, че искаш да са доволни от покупката.

— Да, искам — без да мисли, каза Али.

— Знам — усмихна се Сара. — Не можеш да подправиш този вид искреност. И докато искреността невинаги е плюс в търговския бизнес, тя се цени на места като нашето, където си вадим хляба от едни и същи клиенти. Затова не е необходимо да ти казвам, че съм много щастлива, че работиш тук. А ти? Щастлива ли си, че работиш тук?

— Разбира се — с облекчение отговори Али. Отговорът на този въпрос беше лесен.

— Добре — кимна със задоволство Сара. — Знам, че заплатата не е голяма, но смятам да ти дам премия в края на сезона въз основа на печалбата ни. И парите настрана, искам да мислиш за работата си в галерия „Шишарка“ като за инвестиция в бъдещето си. Не ме разбирай погрешно. Харесва ми да съм собственик, но не бих искала да я притежавам вечно. — Тя въздъхна и отпи глътка чай от голямата чаша на бюрото си. — Работата е много и на съпруга ми му омръзнаха зимите в Минесота. Откровено казано, мисля, че съм готова да я продам, ако намеря подходящ купувач. Някой, който да държи на галерията и на художниците, които излагат тук творбите си. Някой като теб — подчерта Сара.

— Като мен? — изненада се Али.

— Защо не? Ти очевидно обичаш изкуството. Имаш набито око какво ще се продаде. Добра си в продажбите. И мисля, че умееш да общуваш с художниците, чиито произведения показваме тук. Това може да бъде най-предизвикателната част от бизнеса, но и най-печелившата.

Али кимна заинтригувана.

— Обаче нямам опит в това отношение — призна тя.

— Още не, но лесно можем да променим това. Утре ще ходя в ателие близо до Ийли, за да се срещна с жена, която прави изящни ръчно изработени позлатени накити. Видях творбите й на занаятчийската изложба през пролетта и оттогава си мисля да ги продавам тук. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Много бих искала — искрено отговори Али. — Звучи интересно. И ти благодаря, че мислиш за бъдещето ми. Понякога го правиш по-често от мен.

— Хубаво — усмихна се Сара. — А сега има ли още нещо, което да обсъдим, преди да отворим?

— Не — отвърна Али и понечи да стане, но после отново седна. — Всъщност има. Питах се… — Тя млъкна, търсейки правилните думи. Не искаше да прозвучи непрофесионално. Особено след разговора, който бяха водили. — Питах се дали може да отсъствам в сряда. Ако е твърде късно и вече имаш планове, няма проблем. Знам, че ти го казвам в последния момент.

Сара повдигна рамене.

— Разбира се — каза тя. — Щом се нуждаеш от един ден за себе си, вземи го.

— Не искам свободен ден за себе си — внимателно каза Али, защото не искаше да се представя в лоша светлина, — а за да мога да отида на среща.

— На среща? — Сара изненадано повдигна вежди и тихо добави: — Не знаех, че се срещаш с някого.

— И аз не знаех — призна Али. — Искам да кажа, че е съвсем отскоро.

Сара се усмихна съчувствено.

— Всичко е наред. Вземи си свободен ден в сряда. Заслужаваш го. Но ако не е твърде лично, може ли да попитам с кого ще се срещаш?

— О, не, не е лично — отговори Али, като си помисли, че е малко лично, но в същото време съзнаваше, че ако тя и Уокър ще се срещат, е по-добре хората в Бътърнът да свикват с това. Така или иначе щяха да говорят.

Тя погледна Сара в очите.

— С Уокър Форд — каза и после някак без да е необходимо, добави: — От дока за лодки. — Ако през лятото беше научила нещо, това беше, че всички в Бътърнът се познават.

— Уокър Форд? — повтори Сара и изненадано повдигна вежди. После обаче се овладя. — Извинявай. Не исках да бъда груба. И не съм изненадана, че той се среща с теб. Изненадана съм, че изобщо се среща с някоя. Мислех, че той не ходи по жени.

— Ами както споменах, виждаме се съвсем отскоро — уклончиво каза Али, отбягвайки въпроса за предишната неангажираност на Уокър. — Не е нещо голямо. — „Лъжкиня. Голямо е. Поне за теб.“ — Не бих искала свободен ден, но Уайът ще бъде на дневен лагер и така е по-лесно. — Тя все още не бе решила как да повдигне темата за взаимоотношенията си с Уокър пред Уайът. Все пак той смяташе Уокър за приятел в риболова, а не за мъж, с когото майка му има романтична връзка.

— Разбира се — кимна Сара. — Но съм любопитна къде ще ходите?

— На пикник с лодката на Уокър. Ще отидем на един от островите в езерото Бътърнът. Мисля, че Ред Рок.

— Звучи много хубаво — тъжно отбеляза Сара. — Не си спомням кога за последен път ходихме със съпруга ми на пикник.

Али не знаеше какво да каже, затова се усмихна учтиво, извини се и отиде да отвори галерията.

Готово. Не беше твърде болезнен, помисли си тя за разговора си със Сара. Болезненото тепърва предстоеше. Колкото и нервна да беше, че отново ще види Уокър, Али не знаеше как ще чака цели два дни. Щеше да бъде истинско мъчение.

Четиридесет и осем часа по-късно тя чакаше в края на своя кей и гледаше как моторницата на Уокър плавно се плъзга по повърхността на езерото, приближавайки се към нея. Седеше и клатеше босите си крака, които едва докосваха водата. Знаеше, че трябва да стане, преди лодката на Уокър да спре на кея, но в момента не вярваше, че ще може да го направи. Коленете й трепереха толкова силно, че не беше сигурна дали ще издържат тежестта й.

Не знаеше дали е развълнувана, нервна или луда, но бе убедена, че тази сутрин не е на себе си. Например, когато се върна, след като остави Уайът в дневния лагер, не обърна внимание на неоправените легла, неизмитите чинии от закуската в умивалника и купищата пране, които чакаха да бъдат сложени в пералната машина, а се потопи във ваната — нещо, което рядко правеше вечер, още по-малко сутрин. След това изсуши косата си и започна да избира дрехи за пикника. Това всъщност беше малко глупаво, тъй като тениската, късите панталони и маратонките бяха единственият разумен избор за излета, на който отиваше.

Истината обаче беше, че не искаше да облече нещо разумно, а нещо… романтично. По дяволите практичността. Ето защо тя облече бледожълта памучна рокля с презрамки и не си сложи обувки. Това едва ли щеше да бъде подходящо за следобед, който щеше да прекара в качване и слизане от лодка и разходка по скалист остров.

Моторницата на Уокър се приближи на стотина метра. Али вдигна ръка, за да засенчи очи от блясъка на водата, и сърцето й трепна, когато видя Уокър за пръв път, откакто се бяха любили. Той изглеждаше изумително. Коленете й се подкосиха.

Уокър й помаха с ръка и тя му отвърна, а след това принуди треперещите си крака да се изправят, за да му помогне да завърже лодката за кея.

— Здравей — малко свенливо каза той, докато маневрираше успоредно на кея, и протегна ръка да я стабилизира до буфера.

— Здравей — отговори Али. Гласът й прозвуча леко пискливо. Коленете й още трепереха. Уокър й протегна ръка и тя я хвана, използвайки я да запази равновесие, докато се качваше в лодката.

— Носиш ли всичко, от което ще се нуждаеш? — попита Уокър и я погледна озадачено.

Али се изчерви. Той, разбира се, мислеше колко абсолютно неподготвена изглежда тя за един ден край езерото. Нямаше шапка и слънчеви очила, нито бански костюм и плажна хавлия, шише с минерална вода, крем против слънчево изгаряне или препарат срещу насекоми. Али осъзна, че нищо от тези неща не е включено в краткия й списък. Беше се сетила да вземе единствено самата себе си и лятната жълта рокля.

Дори това да му се стори странно, Уокър не каза нищо. Той изтласка лодката от кея и се отправи към средата на езерото.

— Хубав ден за пикник, а? — попита. Погледът му се плъзна по тялото й, сякаш виждаше през тънкия плат на роклята й.

— Идеален е — съгласи се Али, усещайки топлината на слънцето върху раменете си. Всъщност се опасяваше, че ще бъде хладно. Местните жители говореха, че есента ще дойде рано. И вчера тя забеляза дърво на другия бряг на езерото, чиито листа на горните клони бяха започнали да придобиват огнени оттенъци на червено. Днешният ден обаче беше прекрасен. Топъл, слънчев, с лека омара и нежен приятен ветрец, който приличаше на милувка.

— Между другото — каза Уокър и хвана ръката й, — изглеждаш изумително. Като самото лято.

— Благодаря — отвърна Али и прибра кичур коса, паднал от плитката „рибена кост“, която си беше направила.

— Позната ли ти е тази лодка? — попита той с очи, блеснали от трепетно очакване.

Али я огледа и се намръщи.

— Това не е ли… лодката, която купих?

Уокър кимна. Изглеждаше доволен.

— Е, какво ще кажеш?

— Мисля, че е много по-различна от предишния път, когато я изпробвах с Клиф.

— Ами направих няколко подобрения — призна Уокър.

— Няколко? — попита Али и той кимна.

— Смених мотора. Реших, че ще ви трябва повече мощност. И претапицирах седалките. Оранжевото ми се видя малко крещящо. Помислих си, че синьо-белите райета повече ще допаднат на вкуса ти.

— Красива е — каза Али, любувайки се на големия лъскав мотор на лодката и новите възглавници на синьо-бели райета на седалките. — Но, Уокър, кажи ми честно, спечели ли пари от тази лодка, когато направи подобренията?

— О, определено покрих разходите — отговори той и я притегли към себе си.

— Мммм. — Али докосна с устни врата му и се наслади на уханието му на чистота и мъжественост. — Надявам се, че не вършите по този начин всичкия си бизнес, господин Форд — закачливо каза тя, — защото ми се струва, че ще разорите дока си за лодки.

— Не се тревожи. — Той превключи мотора на автоматично управление и обви ръце около нея. — Имам много кратък списък с клиенти, които получават такова преференциално обслужване.

Те започнаха да се целуват така, че дори в гъстата мъгла на страстта им Али почувства, че трябва да спрат, докато все още могат, и задъхана се отдръпна от Уокър.

— Какво има? — попита той, без да я пуска от прегръдките си.

— Навън, на открито сме — отговори Али и посочи езерото около тях. Изненада се, като видя, че докато са се целували, лодката се е отнесла в средата на залива. — Всеки може да ни види — добави тя и го целуна помирително по врата.

— Да, ако има кой — подчерта Уокър, играейки си с деколтето на роклята й.

Али си помисли, че това е вярно. С изключение на няколко водни птици, които плуваха близо до лодката, заливът беше безлюден.

Уокър протегна ръка и изключи мотора, а после натисна бутон на таблото. Разнесе се тихо свистене и след това приглушено тупване.

— Какво правиш? — попита Али, въпреки че се досещаше. Сърцето й заби по-бързо, ако това беше възможно.

— Спуснах котвата — отвърна Уокър и взе одеялото, сложено на едната седалка до голяма хладилна чанта.

— Защо? — прошепна Али.

— Защото засега ще стоим тук — отговори той и постла одеялото на дъното на лодката.

— Да, разбрах, но защо?

— Защото — каза Уокър, обърна се към нея и обгърна лицето й с длани — не мога да чакам нито секунда повече да те любя. — И я целуна — бавно и изгарящо.

— Уокър. — Тя най-после се овладя и се отдръпна от него. — Да не си полудял? Не може да се любим посред бял ден насред езерото.

Той остана невъзмутим.

— Кажи ми една причина защо да не го направим. — Седна на одеялото и нежно я придърпа към себе си.

— Мога да ти кажа сто причини — промълви Али, докато той я целуваше по шията по онзи влудяващ начин и я притегли да легне до него. — Първо, намираме се на публично място. Второ, сега няма никого, но до пет минути може да се появи някой. И трето… — Тя млъкна, защото Уокър продължи да я целува. Разбра, че е безнадеждно дори да се опита да състави още едно изречение.

— Първо — възобнови разговора Уокър, — днес е делничен ден. Няма да има много лодки в езерото. И ако в залива се появи някоя, ще чуем мотора й.

— Ами ако е кану? — възрази Али, макар и не много енергично. Уокър нежно милваше вътрешната страна на бедрата й и тя се помъчи да не се разтрепери от очакване на удоволствието.

— Канутата плават близо до брега — прошепна той и прокара пръст по ластика на бикините й. Али затаи дъх и запленена наблюдаваше как Уокър плъзна другата си ръка нагоре и надолу и леко, възбуждащо и бавно смъкна бикините й.

— Това е лудост — промълви тя. В същия миг внезапен ветрец залюля лодката. Али присви очи и погледна Уокър, чийто силует тъмнееше на фона на яркото слънце зад гърба му.

— Да, лудост — съгласи се той, — но не е по-голяма от всичко друго, което направих, откакто те срещнах.

Али положи усилия да диша, когато Уокър изхлузи бикините й през глезените й и ги захвърли настрана.

— Между другото — прошепна той, като отново започна да милва бедрата й и я накара да го желае толкова силно, че й идваше да изкрещи, — когато видях тази рокля, си помислих, че е малко непрактична за следобеда, който сме планирали. После обаче осъзнах нещо. Ти си мислела в перспектива, когато си я облякла, защото сега аз трябва да сваля само една дреха, за да те любя.

Дъхът на Али секна и след вътрешна борба, която продължи по-малко от секунда, тя затвори очи и се отдаде на мига.

Вечерта, докато стоеше пред огледалото в банята, се стъписа от преобразения си външен вид. Косата й беше безнадеждно заплетена, върхът на носа й — изгорял от слънцето, а устните й бяха подпухнали. Запита се дали е възможно да се целуваш толкова силно и дълго, че устните ти да подпухнат, и изпита вина, когато осъзна, че е възможно.

Реши, че няма какво да направи, хвърли на пода хавлията, която беше увила около себе си, и пусна душа. Имаше точно половин час, преди Уайът да се върне от дома на Джакс и Джеръми, където бе отишъл след дневния лагер, и смяташе да се приведе в малко по-приличен вид дотогава. Али влезе под душа и леко трепна, когато горещата вода докосна изгорелите й от слънцето рамене. След това натърка с шампоан косата си и се опита да мисли за обикновени неща. Прозаични неща. Например че трябва да купи пощенски марки. Или че трябва да почисти хладилника.

Мъчеше се да не мисли за следобеда, прекаран с Уокър. Не че не беше прекрасен. След като се любиха първия път, те разговаряха и после пак се любиха. А след това, когато им стана горещо, отидоха в уединено заливче, където се къпаха голи. Това, разбира се, отново доведе до любене. Сетне разговаряха и всичко се повтори отново.

Тя спря душа, стъпи на постелката и се избърса. Облече сини джинси и тениска, среса косата си и я прибра на конска опашка. След това бързо свърши работата, която бе оставила сутринта — изми чиниите от закуската, оправи леглата и включи пералнята. Накрая си направи чай от лайка, за да се успокои, изнесе го в здрача на верандата и зачака Джеръми и Уайът.

Не седя там много дълго, когато чу хрущене на гуми по чакъла и видя пикап, който идваше по алеята. Пикапът спря пред вилата и Али се изненада, като видя, че шофьорът не е Джеръми, а Джакс. Тя се намръщи, когато бременната й приятелка слезе от колата и заобиколи от другата страна.

— Джакс — запротестира Али, слизайки по стъпалата на верандата, — ти каза, че Джеръми ще докара Уайът. Иначе нямаше да се съглася.

Джакс допря пръст до устните си и отвори задната врата на пикапа. Уайът, закопчан с предпазен колан в детско столче, спеше дълбоко.

— Съжалявам — тихо каза Джакс. — Опитах се да го събудя по пътя насам, но мисля, че един цял ден да бъде най-добрият приятел на Джейд го е изтощил напълно.

Али се засмя.

— Да, виждам.

— И е доста изцапан — с извинителен тон добави Джакс и понечи да вдигне Уайът от седалката. — Накарах го да измие ръцете и лицето си, преди да тръгнем, но децата играеха на „Плени знамето“ преди вечеря и…

— Джакс? Да не си полудяла? — прекъсна я Али. — Няма да носиш Уайът. Той е твърде тежък за твоето положение.

Джакс безгрижно повдигна рамене, но остави Али да вземе момченцето от колата. Али го занесе право в стаята му и го сложи на леглото. Докато сваляше обувките и чорапите му, тя се опита да не мисли за тънкия слой мръсотия, с който беше покрит. Не беше станало нищо лошо. Утре сутринта Уайът щеше да отиде право в банята, а чаршафите му — в пералнята.

Тя го зави, целуна го по бузата и угаси лампата на нощното шкафче. Когато се върна в дневната, завари Джакс да седи на дивана, дребничка както винаги, с изключение на огромния й корем.

— Джакс — каза тя, — не трябваше да го караш дотук.

Приятелката й вдигна ръка, за да й направи знак да мълчи.

— Няма проблем, Али. Аз поисках да го докарам. Трябваше да помисля, а шофирането винаги ми помага да разсъждавам по-ясно.

Али се вгледа внимателно в нея и осъзна, че приятелката й изглежда уморена. И притеснена.

— Всичко наред ли е, Джакс? — попита тя и седна до нея.

— С мен ли? Разбира се — усмихна се Джакс. — Само че съм в този период на бременността, когато се чувствам като изхвърлен на брега кит.

Али се усмихна унило, но не беше убедена. Джакс обикновено изглеждаше в цветущо здраве, бременността й понасяше добре. Наистина беше така. Тази вечер обаче у нея се чувстваше някакво напрежение. Умора в очите. Бръчки от тревога на челото.

— Спомням си последните няколко седмици на бременността си с Уайът — каза Али и стисна малката й ръка. — Не бяха приятни. Но, Джакс, обещай ми, че няма да караш сама вечер. Вече си по средата на деветия месец. Може да родиш всеки момент.

Джакс махна с ръка.

— Аз раждам дълго, Али. Необикновено дълго. Дори с Джейд, третото ми дете, имах контракции два дни, преди тя да се роди. Повярвай ми, когато започна да раждам, ще имам достатъчно време да стигна до болницата.

Али кимна, но вътрешно не беше окуражена. Не беше експерт по раждането на деца, но знаеше, че всяко раждане е неповторимо. Наистина ли приятелката й можеше да предвиди какво ще бъде този път?

— Е, ще ми кажеш ли как мина пикникът днес? — попита Джакс.

— Пикникът? — повтори Али, печелейки време. Все още не можеше да се успокои от изживяването.

— Ти и Уокър ходихте на пикник днес, нали? — развеселена попита Джакс.

— Да — отговори Али и се изчерви. Представи си Уокър и себе си, току-що излезли от водата, голи, легнали на одеялото, което бяха постлали върху сухи борови иглички на полянка близо до пясъчния залив, където бяха спрели лодката. Тя все още усещаше топлото слънце, изпъстрило кожата им, и долавяше уханието на боровите иглички. И още чуваше нежния, но настойчив шепот на любенето им.

— И? — подкани я Джакс. — Как беше? Имам предвид пикника.

— Много хубав — отговори Али и внезапно започна да разглежда с интерес ноктите на ръцете си.

Джакс се засмя.

— Не умееш да лъжеш, Али Бекет.

— Знам — призна Али, изчерви се още по-силно и вдигна глава за миг. — Не умея да лъжа. Пикникът беше изумителен.

— Предполагам, че не говориш за картофената салата на Карълайн? — попита Джакс и сините й очи заиграха дяволито.

Али поклати глава и отново изпита чувство на вина. Карълайн беше настояла да им приготви храната, която донесе Уокър, но тя остана недокосната. Никой от двамата дори не се сети, че я носят.

— Сериозно, Али, да оставим настрана шегите — каза Джакс. — Ти… изглеждаш различна.

— Все едно съм си правила маска и масаж на лицето ли? — развеселена попита Али.

— Не — поклати глава Джакс. — Не точно. Изглеждаш… щастлива.

Али, която отново разглеждаше ноктите на ръцете си, вдигна глава. Джакс й се усмихваше и въпреки че изглеждаше уморена, лицето й бе изпълнено с щастие. Тя е щастлива заради мен, помисли си Али, после неочаквано очите й се напълниха със сълзи. Голяма късметлийка беше, че Джакс й е приятелка. Как беше живяла без нея толкова много години?

— Али, влюбена ли си в него? — попита Джакс.

— Влюбена? — смаяно повтори Али. — Не знам дали съм влюбена. Мисля, че е по-скоро страст.

— Е, обикновено така започва любовта — усмихна се Джакс.

Али се замисли. Вярно ли беше това? Със сигурност беше така с нея и Грег. Преди между тях да се зароди любов, имаше чисто физическо привличане. А с Уокър? Кой знае?

Може би силното им физическо влечение един към друг също щеше да доведе до любов. А може би от нейна страна това вече беше факт. Но във всички случаи беше лудост.

Джакс въздъхна уморено и прекъсна мислите й.

— О, Джакс, извинявай. Не те попитах дали искаш нещо за пиене. Може би вода? Или чай от лайка?

Джакс поклати глава.

— Не, благодаря. По-добре да се прибирам у дома, защото Джеръми ще се тревожи. — Тя стана от дивана и Али я изпрати до пикапа.

— Сигурна ли си, че всичко е наред? — отново попита Али. Не можеше да се отърси от чувството, че Джакс има някакъв проблем.

— Абсолютно — отвърна Джакс и понечи да отвори вратата на пикапа си, но после спря и се обърна към Али. — Само… трябва да направя нещо, което не искам да правя.

— Тогава не го прави — машинално отговори Али. — Искам да кажа, че имаш идеално оправдание да не правиш нищо, което не искаш да правиш. Скоро ще имаш бебе. Помоли Джеръми да го направи вместо теб.

— Не мога — поклати глава Джакс — Трябва да го направя сама.

Али се намръщи. Не й хареса начинът, по който прозвучаха думите на приятелката й.

— Сигурна ли си, че не мога да ти помогна? Ако не друго, мога поне да те изслушам, ако искаш да говориш за това.

Джакс се поколеба.

— Съблазнително е — призна тя, — но ти вече направи достатъчно, Али. Със самото си присъствие тази вечер.

— Ще ми кажеш ли, ако размислиш? — попита Али, когато Джакс се качи в пикапа.

— Обещавам — отвърна Джакс и превъртя ключа на стартера. Потегли, а после спря и се подаде през смъкнатото стъкло. — Между другото, Али, кожата ти е великолепна.

Али се засмя и изчака, докато приятелката й замине, но не се прибра веднага във вилата. Седна на стъпалата пред верандата и докато около нея се спускаше нощта, се замисли за Джакс. Дали не трябваше да настоява по-твърдо да й помогне? Разбира се, нямаше гаранция, че може да й помогне. И все пак нещо в Джакс я разстрои — толкова много, че не можа да се отърси от безпокойството си до края на нощта.

Сутринта обаче двамата с Уайът срещнаха Джакс в бакалията и Али реши, че напразно се е тревожила за нея. Джакс изглеждаше чудесно. Дори още по-добре — приличаше на себе си. Али реши, че предишната вечер тя е била само уморена. Или моментно притеснена. Джакс беше казала, че трябва да направи нещо, което не иска да прави. „Но кой от нас не е трябвало да направи нещо, което не иска да прави? — запита се Али. — Такъв е животът. А животът на Джакс е идеален“ — напомни си тя. Поне доколкото знаеше.