Мери Макниър
Да се завърнеш на езерото Бътърнът (23)

23.

— Колко си красива — с възхищение каза Уокър, докато подпрял се на лакът, гледаше Али. Двамата все още лежаха върху кожата пред камината в дневната и той наблюдаваше как отблясъците на огъня танцуват по голото й тяло.

Тя отвори уста да възрази, но той я накара да млъкне с целувка.

Когато най-после престана да я целува, отново се вгледа в кожата й на светлината на пламъците и размишлявайки на глас, добави:

— Какво правиш, че кожата ти е толкова хубава? Къпеш се в течно злато всяка сутрин?

— Точно това правя — закачливо се усмихна тя. — Всяка сутрин, веднага щом си измия зъбите. — Хвана овчата кожа, която беше смъкнала от дивана, докато се любеха, и я уви около тялото си.

Уокър я гледаше развеселен.

— Не е ли малко късно за свенливост, а? Особено след като през последните два часа… опознах напълно тялото ти. Али? Повярвай ми, никога не трябва да закриваш тялото си. Е, ако е възможно, разбира се.

Тя се усмихна, но отказа да махне овчата кожа.

— Нима предлагаш да не нося дрехи?

— Само когато си насаме с мен. — Той прокара пръсти през косата й с цвят на пчелен мед. — Защото, макар да мисля, че на жителите на Бътърнът много ще им хареса да те видят гола, съм твърде голям егоист, за да те споделя с тях.

Устните на Али се разтвориха и зелено-кафявите й очи потъмняха. Уокър инстинктивно разбра, че сега лесно може да я убеди да захвърли овчата кожа. В момента обаче, колкото и невероятно да изглеждаше, желанието му да разговаря с нея беше по-силно от това да я люби отново.

— Али — каза той, продължавайки да милва осветената й в златисто коса, — тази нощ беше ли по-различна от онова, което си представяше? Или изобщо не си мислила каква ще бъде? Имам предвид това между нас.

— О, мислила съм — тъжно се усмихна тя. — Напоследък мислех само за това.

Уокър изненадано поклати глава. Значи и Али беше изпитвала същото като него.

— А ти? — срамежливо попита тя. — И ти ли мислеше за това?

— Нямаш представа колко много — въздъхна той.

— И тази нощ същото ли беше, както си го представяше?

— О, много по-различно. — Уокър престана да милва косата й и прокара пръст надолу по гърлото й до вдлъбнатината в основата. Али потрепери. — Въображението ми се оказа бедно. Знаех, че любенето с теб ще бъде изумително, но не подозирах, че ще бъде толкова изумително.

Тя протегна ръка и погали лицето му.

— Не бих се изразила по-добре — призна тя.

— Бих променил само едно — добави той. Пръстът му се спусна към цепката между гърдите й. Али изгаряше от желание и нетърпение, но се овладя. Сега беше неин ред да иска да говори.

— Какво би променил?

— Преди си представях как те отнасям в спалнята си и те любя в моето легло. Така, както заслужаваш да бъдеш любена.

— Е, не съжалявам, че се случи тук. Не можехме да чакаме, това е всичко. Пък и всеки може да се люби в легло. Това не изисква голямо въображение.

Уокър се усмихна. Може би тя беше права. В любенето им тази вечер със сигурност не липсваше въображение.

— Освен това — продължи Али и огледа дневната — тази стая е много романтична. В стила на северните гори. Някак мъжка и в същото време съблазнителна.

Уокър се намръщи.

— Имаш предвид като ергенска квартира?

— Не, не исках да кажа това… — започна Али и поклати глава, но той я прекъсна:

— Виж, за мен е важно да знаеш нещо.

— Какво?

— С изключение на бившата ми съпруга, която живя тук четири и половина месеца, досега не съм водил друга жена. Ти не ме попита, но искам да го знаеш. В Минеаполис се срещах с една жена от време на време, но не съм я виждал, откакто се запознах с теб в „Пърл“. След това й се обадих и й казах, че няма да се срещаме повече. Не и по този начин. И тъй като това беше в основата на връзката ни… — Гласът му заглъхна.

— Всичко е наред, Уокър. Знам, че не си женкар, ако това те притеснява. Ако беше такъв, клюката щеше да плъзне из Бътърнът. И не ми дължиш никакво обяснение за нищо, което се е случило преди тази нощ. Извинявай, ако съм те накарала да се оправдаваш. — Тя се надигна и нежно го целуна по устните. — Не съм искала да го правя.

Уокър почувства, че напрегнатото му тяло се отпуска.

— Не си ме накарала да се оправдавам — увери я той. — Исках да знаеш, че това не е нещо, което правя непрекъснато. Между нас е различно. Ти си различна.

— Мислиш ли, че не го разбрах от начина, по който ме люби? — тихо попита Али, все още милвайки лицето му.

— Боже, надявах се. — Уокър се наведе да я целуне.

След минута тя се откъсна от него и със закачлива усмивка попита:

— Спомняш ли си, че каза как в мислите си ме любиш в истинско легло?

Той кимна.

— Е, не е късно да го направиш. Сега може да ме заведеш в спалнята си. — Тя отметна овчата кожа от тялото си и небрежно я захвърли настрана.

Уокър преглътна. Беше толкова красива, че направо изпитваше болка, като я гледаше.

— Бих те завел там — с дрезгав от желание глас отговори той, — но мисля, че пак пропуснахме тази възможност.

Обви в шепа едната й гърда, златиста на светлината на огъня в камината, с изключение на розовото зърно, което веднага се втвърди от гальовното му докосване.

— Проблемът с отиването горе е, че ще ни отнеме най-малко шейсет секунди, докато стигнем до спалнята ми — бавно каза той, предвкусвайки трепетното очакване да я люби, което му доставяше същото удоволствие като самото любене, — а аз не мога да чакам толкова дълго. Вече не.

— Няма причина да чакаш толкова дълго — отвърна Али и го притегли към себе си.

Този път се любиха толкова страстно, че накрая бяха напълно изтощени, но и въодушевени. По-късно успяха да се качат по стълбите в спалнята на Уокър. Дотогава огънят в камината бе изгорял до купчина тлееща жарава, а небето навън придобиваше бледорозовите оттенъци на ранното утро.

— Колко е спокойно — промълви Али, поглеждайки обвитото в мъгла езеро от прозореца на спалнята. Тя отново се беше увила в овчата кожа, а заплетената й коса падаше на голите й рамене.

— Ела в леглото. — Уокър уви ръце около нея и я целуна по врата, който, както вече знаеше, бе особено чувствително място за нея.

Али въздъхна от задоволство и желание, отдръпна се от прозореца и последва Уокър в леглото. Отново се любиха върху приятно хладните чаршафи.

Тя заспа точно когато слънцето изгряваше. Уокър знаеше, че няма да може да заспи, и затова се вгледа в нея. Изглеждаше толкова млада. Лицето й бе отпуснато в съня, а косата й с цвят на мед бе разпиляна очарователно върху възглавницата.

Уокър обаче знаеше, че по свой начин Али е много зряла. Много по-зряла от него. Не само бе преживяла много повече загуби в живота си от него, но й се беше наложило да поеме и повече отговорности.

Да преуспееш в бизнеса като него беше едно, но да отговаряш сам за дете бе съвсем различно.

Изпита вина, като си помисли колко уморена ще бъде днес. Той можеше да поспи, след като тя си тръгне, но на нея й предстоеше цял ден с едно енергично петгодишно дете.

Ето защо устоя на желанието си да прокара пръст по вътрешната страна на бедрата й. Знаеше, че докосването му веднага ще я събуди. И пак ще доведе до любене. Той за пръв път беше с жена, която мигновено реагира на допира му. Това беше невероятно ласкателно. И силно възбуждащо.

Уокър преглътна с усилие, опитвайки се да обуздае страстта си. Вече се бяха любили четири пъти, но той още я жадуваше. Али бе събудила шестнайсетгодишния младеж в него и го беше върнала назад във времето, когато сексуалните му потребности бяха неизчерпаеми и неизтощими.

Но тя трябваше да поспи. Когато се събудеше, щеше да има време отново да се любят. Затова Уокър се облегна на възглавниците, затвори очи и се заслуша в равномерния ритъм на дишането й. Усещаше божествената топлина, която се излъчваше от голото й тяло.

Той лежа така, докато почувства нещо друго. Някакво непознато усещане. Започна с учестяване на пулса му, последвано от неописуемо чувство, което се загнезди в гърдите му. Някакво стягане, от което остана без дъх. За един трескав момент се запита дали не се разболява. Сърдечен пристъп ли получаваше? Или удар? Едва ли. Беше на трийсет и пет години и доколкото знаеше, в отлично здраве. Усещането беше по-скоро психосоматично, физическата проява на чувство, което Уокър добре умееше да пренебрегва. Или да отрича. Или да държи на безопасно разстояние.

И това чувство беше страх.

Разбира се, той се беше страхувал и преди. Никой не може да живее трийсет и пет години, без да се уплаши поне веднъж. Очевидно обаче имаше различни видове страх.

Уокър се замисли за покойния съпруг на Али, сражавал се във война на другия край на света. Това беше особен вид страх, запазен за хора, достатъчно смели, за да се изложат на невероятно опасни ситуации. Уокър не беше преживявал такъв вид страх. Но беше изпитвал други видове. Веднъж, когато бяха тийнейджъри, той и брат му плаваха с алуминиево кану в езеро в един облачен летен следобед и ги застигна гръмотевична буря. Тогава почувства страх. После отново — преди няколко зими, докато шофираше към къщата си късно една нощ. Пикапът му се хлъзна по заледения път и едва не се блъсна в дърво. И след това през пролетта, когато се разхождаше в гората по здрач и се озова между майка мечка и двете й мечета. За миг си помисли, че тя ще го нападне, и се уплаши.

Но докато гледаше Али сега, Уокър осъзна, че никога досега не се е страхувал така. Мълния, заледен път, раздразнена мечка — никое от тях не го бе уплашило толкова много. Защото сега за пръв път през живота си той беше влюбен. И това го ужаси.

От друга страна, за пръв път от дълго време разсъждаваше ясно. Докато лежеше там и гледаше спящата Али, Уокър разбра точно какво трябва да направи. Не знаеше обаче дали е достатъчно смел да го стори.