Ричард Касъл
Буря назрява (4)

Глава 4

Средиземно море, на юг от Франция

Килимът беше османски оригинал от шестнадесети век, съвършен и почти безценен образец, възстановен до бляскаво съвършенство, невиждано от времето, когато Сюлейман Първи е стъпил на него за последен път. Върху килима стоеше бюро от рядък кубински махагон, добит от древна тропическа гора и изработен на ръка от майстор, посветил цяла година на дребните подробности. Кацналият върху бюрото звънящ телефон бе свързан със сателитна мрежа, която гарантираше на потребителите глобална свързаност, от върховете на Антарктика до ледените недра на Северния полюс. Слушалката вдигна Ингрид Карлсон, която може и да имаше петдесет години (само тя го знаеше със сигурност) и може би беше най-богатата жена в света. Също като възрастта си, тя никога не би потвърдила или отрекла подобни спекулации.

— Да? — каза тя и няколко минути слуша развълнуваните брътвежи от другата страна. Щом събеседникът й замлъкна, Карлсон каза: — Мъртва ли е? Сигурен… сигурен ли си, че не е станала грешка?

Изчака отговора и изрече само едно „благодаря“, преди да затвори.

За миг остана съвършено неподвижна. Сиво-сините й очи се взираха право напред, почти черната й коса с прав бретон падаше по раменете на блестящи кичури. Родом от Швеция и жител на Монако по данъчни съображения, Ингрид Карлсон бе автор на книга, наполовина мемоар, наполовина полемика, озаглавена „Гражданка на света“. Въпреки това не беше загубила типичния за шведите стоицизъм при трагични новини.

Тя натисна някакво копче на бюрото си и каза на родния си език:

— Тилда, ела, ако обичаш.

На прага застана изящна червенокоса жена с шорти и плетено горнище по тялото.

— Да, госпожо?

— Един от самолетите ни се е разбил в Съединените щати — каза Ингрид Карлсон. — Бригите е мъртва.

— Да, госпожо.

— Трябва да заснемем видео за пресата. Ще го пуснем и в интернет.

Тилда наклони глава, сякаш се колебаеше. Макар и обичайна, тази молба в случая не й се струваше много уместна.

— Да, госпожо, веднага — спаси положението тя. После изчезна.

Карлсон наведе глава и се замисли за Бригите и за всичко, което бяха постигнали заедно. Ингрид беше единствено дете и малко след като навърши двадесет, баща й остави сравнително успешна куриерска компания. През следващите три десетилетия Ингрид, след поредица от амбициозни придобивания на задлъжнели компании, я превърна в най-голямата частна логистична компания в света, империя, която разполагаше с огромна флотилия от товарни кораби, самолети и влакове и поддържаше присъствие в шестдесет и две страни на четири континента.

В пресата бяха започнали да я наричат Зина, принцесата-воин, както заради агресивния й стил в бизнеса, така и заради приликата й с героинята от телевизионния сериал от деветдесетте.

В началото Ингрид презираше този прякор, но го прие, когато си даде сметка, че той е израз на уважение и символ на силата и успеха й, който беше значителен. Богатството й, което в началото беше няколко милиона, отдавна възлизаше на милиарди и тя свободно го споделяше със служителите си, както с онези, които познаваше и към които бе свирепо лоялна, така и с работещите в корпорацията, които се радваха на заплати и осигуровки, далеч по-високи от предлаганите в която и да е друга частна компания.

През последните петнадесет години Бригите беше най-довереният й човек, не просто дясна ръка, а партньор, макар че Ингрид си остана единственият собственик на бизнеса. Дори се говореше (тъй като и двете не бяха омъжени), че може да са нещо повече от колеги, но това бяха просто спекулации. Със сигурност се знаеше едно — Бригите постепенно бе станала лице на компанията. Тя даваше пресконференциите, тя се изказваше пред медиите относно темите, важни за компанията. Шефката й с удоволствие й беше отстъпила това задължение.

Като по-млада Бригите се беше наситила на известността си. Наслаждаваше се на нощния живот в Монако, пилотираше самолети, правеше каскади и играеше поло по-добре от повечето мъже, които участваха в благотворителните мачове заедно с нея. Папараците я обожаваха, доволни, че по всяко време могат да продадат на таблоидите нови снимки на една истинска принцеса-воин.

Освен това тя използваше положението си, за да говори за свободна търговия, международно сътрудничество и глобализъм. Даваше глас на политически групи и интелектуалци, които смятаха, че държави, които се месят на пазара или се опитват да налагат национални граници, било то насила или посредством мита, само пречат на хода на историята. Мечтаеше за световен атлас без граници и веднъж финансира географска конференция, където участниците дискутираха смъртта на националните държави.

— Един ден — каза тя по време на откриването — всички ще бъдем граждани на света.

През годините обаче се беше уморила от светлината на прожекторите, от журналистите, които предпочитаха да клюкарстват за сексуалната й ориентация, вместо да пишат за важни неща, и от постоянната критика, която съпътства известността. Общественият й живот стана по-затворен, тя се заобиколи най-вече с интелигентни приятели и близки сътрудници. Вече нямаше апетит за слава.

Последният жест, с който показа, че се оттегля, беше да поръча яхта и да налее в нея един милиард от състоянието си. Нарече я „Принцесата-воин“ и накара изпълнителите да подпишат строги договори за конфиденциалност. Въпреки това слуховете за величието й не секваха. Говореше се, че дори руските олигарси зеленеели от завист заради техническите й характеристики: комбинация от газова турбина и дизелови двигатели, които осигурявали мощност над сто хиляди конски сили, тройно брониран корпус, устойчив и на куршуми, и на бомби, кино зала, библиотека, градини, плувен басейн, дискотека, апартамент с площ четиристотин и осемдесет квадратни километра и конструкция, която можела да издържи напора на ураган пета категория. Снимките на сто и седемдесет метровия съд обикновено бяха от птичи поглед, никой не беше успял да заснеме вътрешността му. Въпреки това Ингрид Карлсон сега щеше да позволи на света да надникне вътре.

Тилда се беше върнала с триножник и камера с висока резолюция и тъкмо ги нагласяше пред бюрото.

— Готова ли сте, госпожо? — попита тя.

Ингрид кимна, Тилда насочи камерата към лицето на шефката си и натисна копчето. Червената лампичка светна.

— Днес загубих скъп човек — започна Карлсон. — Днес е ужасен ден за мен и си давам сметка, че не съм единствената. Сърцето ми се къса след загубата на Бригите Билт, моята безценна сътрудничка и най-добра приятелка, моята Северна звезда. Къса се и заради хилядите хора, които също страдат като мен.

Тя наведе глава за миг и продължи:

— В момента можем само да спекулираме кой е отговорен за това безсмислено деяние, само да предполагаме коя идеология или религия го е принудила да убие стотици невинни и какви цели се е надявал да постигне с тази касапница. Може би скоро ще разполагаме с повече подробности, но съм сигурна, че разбитите ни сърца са наясно какво стои в основата на тази трагедия. Ние самите. Желанието ни да живеем като дребни воюващи племена, вместо като граждани на света. Склонността ни да се съсредоточаваме върху локвите от различия, вместо върху океаните от сходства помежду ни. Отровната убеденост, че една страна, бог или вяра са по-добри от други. Държавите, които се борят за късогледите си цели, вместо за мир и благоденствие за всички.

Тя повиши глас.

— Не бива да продължаваме по този начин. Горещо се надявам, че някой ден твърдоглавието ни ще удивлява учениците така, както ние се дивим на астрономите от миналото, които са били убедени, че Земята е плоска.

Тя замълча, наведе очи към бюрото и отново погледна към камерата.

— Днес не се обръщам към вас само за да ви предложа безсилни думи. Вълкът отнесе децата, майките и съпрузите ни. Време е да го намерим и да го убием. За тази цел искам да предложа петдесет милиона долара награда на онзи, който залови човека или хората, отговорни за това нападение. На извършителите ще кажа следното: няма да избягате от справедливостта. Няма дупка, в която да се скриете или високо дърво, на което да се покачите, без богатството ми да може да ви достигне. Лично ще се погрижа да бъдете открити и ще помогна на всяка корпорация, държава, група или индивид, които имат нужда от средствата или съдействието ми, за да постигнат тази цел. Правя го за Бригите, за всички разбити сърца по света.

Тя хвърли още един суров поглед към обектива… и той се размаза пред очите й. Амазонската принцеса-воин, жената, чиято твърдост и решителност бяха построили империя, склони глава и зарида.