Ричард Касъл
Буря назрява (18)

Глава 18

Някъде в Близкия изток

На стената в офиса на Ахмед висеше голяма картина — сцена от „Трите ябълки“, една от приказките на Шехеразада. В нея се разказваше за един рибар, който извадил от морето богато украсен сандък и го продал на халифа. Той го отворил, открил вътре нарязаното на парчета тяло на млада жена и възложил на великия везир да намери убиеца, като го заплашил, че ако не го доведе до три дни, ще го осъди на смърт. На третия ден везирът се върнал сам. Точно преди екзекуцията се появили двама млади мъже, всеки от които твърдял, че е убил младата жена. Следват безброй обрати, кой от кой по-неочаквани и необикновени, особено ако слушателят не забравя, че разказвачката, Шехеразада, се опитва да се спаси от безмилостен владетел.

За днешните специалисти „Трите ябълки“ е един от най-ранните примери за трилър, който разчита на множество перипетии и на разказвач, на който не може да се има доверие, за да прикове вниманието на читателя. На Ахмед картината му напомняше, че на никого не може да се вярва и нищо не е така, както изглежда. Също както самата картина не беше просто картина, а врата, която водеше към тайно скривалище, високо един човешки бой и достатъчно дълбоко, за да приюти всякакви ценности. Беше го направил един от предците му, за да крие бог знае какво от бог знае кого.

Като малък Ахмед често си играеше там. Крадеше халва от кухнята, пълнеше една амфора с вода и се пъхаше вътре рано сутринта, преди баща му да е закусил. После, запасен с достатъчно провизии, прекарваше в нишата целия ден и го шпионираше. Отвътре картината беше прозрачна на няколко места, така че той спокойно надничаше в стаята, макар че него никой не можеше да го види, седеше си тихичко и напрегнато слушаше разговорите между баща му и мъжете, които влизаха в кабинета. Ахмед наричаше скривалището аман,"сигурен" на арабски.

Накрая баща му го разкри, но вместо да му се накара, го похвали за хитростта. Нареди му да престане да използва амана, когато му хрумне, но от време на време му позволяваше да подслуша някой важен разговор.

— Внимавай сега — казваше му той. — Този ще ме помоли да ми плати сто гинеи на парче. Аз ще му кажа, че това е нечовешко, че с толкова пари няма как да изхраня семейството си. Ще го умолявам, ще се унижавам. Накрая той ще приеме цена от сто двадесет и пет гинеи, без да подозира, че аз плащам по петдесет на парче.

Или:

— Този ще започне с молби да се договорим специално. Ще ми плаче колко е беден, а аз ще го сгълча, че е слаб и ще му предложа голямо намаление: само сто и петдесет гинеи. Той ще каже, че децата му ще гладуват и аз ще проявя голямо благородство, като намаля цената на сто двадесет и пет. На мен пак ще ми струва само петдесет.

Предсказанията на баща му всеки път се сбъдваха, Ахмед всеки път се смайваше и с течение на времето научи много за мъжете и за търговията, сгушен на сигурно място в амана. И за миг не предположи, че един ден ще го използва, за да крие нещо, наречено прометий, вещество, от което може да се изработи оръжие, по-мощно и от най-смелите мечти на баща му. Не предполагаше и че често ще моли някои от охранителите си също да се крият там. За всеки случай, тъй като Ахмед не беше даровит като баща си и не знаеше какво може да кажат или направят някои от посетителите му. Освен това те бяха доста по-опасни от онези, които идваха при баща му.

Докато се взираше в картината, обмисляше онова, което бе научил от „Трите ябълки“ и си спомняше дългите часове, които бе прекарал зад нея като момче, телефонът му иззвъня.

— Да? — каза той на арабски. — Да, готов съм. Винаги съм готов, знаеш това… Когато желаеш. Може би утре? Може и утре… Да, разбира се, че ще приготвя парите. Мамил ли съм те някога?… Разбрахме ли се за цената?… Не, не, не, по никакъв начин. Тези усложнения не са мой проблем… Ами, убий ги, щом трябва. Какво очакваш да направя, да ридая на погребенията им? Те нищо не означават за мен… Ами, пустинята е прекрасно място да скриеш труп. Нали знаеш поговорката?

След малко Ахмед се засмя и каза:

— Не, не, сега ще ти я кажа. „Пясъкът дава само каквото желае.“ Погрижи се за твоите проблеми, аз ще се погрижа за моите. Ще се видим утре. Слава на Аллах.