Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (40)

Епилог

От гледна точка на Трент Мери изтърпя родилните си болки по свой собствен американски начин. Той имаше някаква неясна представа, че британските дами вземат лауданум и проспиват всичко.

Херцогинята на Трент обаче бе прочела една статия, според която лауданумът можеше да се отрази зле на детето, и отказа.

Вместо това крещя до изнемога, вкопчена в ръката на съпруга си, и изруга акушерката, когато тя изказа предположението, че може би е време Негова светлост да напусне стаята.

Така Трент се оказа първият от всичките си познати, който присъства на кървавото, удивително зрелище на раждането.

В името на истината би предпочел да го пропусне. Но присъствието му означаваше, че успя да вземе сина си на ръце по-малко от минута след раждането му.

Макар да бе приел обезпокоителната сила на страстта, която изпитваше към съпругата си, се притесняваше, че няма да успее да я изпита към новороденото. Но веднага щом зърна ядосаното зачервено лице на седмия херцог — който бе наследил неговия нос, горкото мъниче, — разбра, че е готов да направи всичко за Томас, който бе кръстен на бащата на съпругата му. Томас Седрик Джон Алардайс, бъдещият седми херцог на Трент. Изпитваше към това мъничко човешко създание същата безгранична любов, която хранеше към Мери.

Той вдигна глава с преливащо от обич сърце и видя усмивката й.

— Прилича досущ на теб, нали? — попита тихо тя.

Сърцето му се изпълни с такава радост, та му се стори, че може да се пръсне. Трент седна до нея и намести Томас така, че да може да вижда майка си. Или по-скоро би могъл да види майка си, ако пожелаеше да отвори очи.

— Обичам те — прошепна Трент. — Господи, Мери, обичам те толкова много!

Тя се протегна нагоре, той се наведе надолу и устните им се срещнаха по средата. Това бе целувка, която помагаше на брачните двойки да преминат през добро и лошо. Или може би им помагаше любовта.

Тази любов им донесе второ дете, Фани, а после и трето, Питър. След като се научи да върви, любимото занимание на Фани стана да бута малка червена каручка, в която лежеше брат й Питър.

Никой, освен Трент не разбра защо жена му се разсмя така бурно, когато зърна красивите си деца да топуркат с тази блестяща червена каручка.

Тази любов им помогна да преодолеят тъжния ден, когато Кокиче умря и трите деца бяха неутешими. Джордж положи всички усилия да ги утеши с помощта на три кутрета с форма на маслени топчици, наречени Джон, Томазина и Джеймс, на следващите трима американски президенти. Мери възпитаваше децата си в почит и към английските, и към американските традиции.

И най-накрая, дълбоката любов на Мери и Трент беше жива в онзи радостен, чудодеен ден, в който лорд Седрик Алардайс влезе в къщата на Кавендиш Скуеър, здрав и енергичен, с кожа, загоряла до тъмно-меден оттенък, на фона, на която ясните му сини очи блестяха още по-ярко.

Държеше за ръка усмихната чернокоса млада жена, чиято кожа беше още по-тъмна, с цвят, който не можеше да придобие никоя английска дама, колкото и пъти да забравяше бонето си.

Но това е история за някой друг ден.