Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (34)

Глава 34

Мери прекара целия ден в градината заедно с господин Бутби, но дори простичкото удоволствие от пресаждането на разсада от маруля, който самата тя бе засадила преди месец, не можа да намали болката в сърцето й.

Когато и последният стрък се озова на мястото си, тя тръгна покрай къщата към мраморната пейка, на която бе седяла заедно с Трент през първия си ден в градината. Само виковете на лястовичките високо над главата й прекъсваха песента на пчелите.

Трент си имаше своя собствена странна логика и бе останал непоколебим още от самото начало. Предупреди я, че ненавижда крайните чувства.

Мери се чувстваше едновременно унижена и глупава. Как бе могла дори да мечтае, че той ще отвърне на необузданото чувство, което бушуваше у нея? Как бе могла да си помисли, че жалките й умения в спалнята могат да се мерят с тези на несъмнено опитната жена, която му е била любовница?

С цялото си сърце желаеше никога да не бе разкривала глупавия факт, че е влюбена в Трент. Не беше развалила всичко… но сега нещата се бяха променили. Преди се чувстваше красива и желана.

Вече не. Не можеше да не си мисли, че ако беше по-красива, по-надарена, по-забавна, по-добра в леглото… тогава той може би щеше да се влюби в нея. Нямаше да може да се спре.

Не, в това нямаше логика, защото той не се бе влюбил в любовницата си.

Мери обаче отказваше да се предаде. Само при мисълта затова у нея се надигаше цялата упоритост, подтикнала баща й да ухажва една млада английска дама, която потръпваше при представата за безпаричен американец.

Щом баща й бе успял, и тя щеше да успее.

Снощи започна добре, като го попита как да направи времето им в леглото по-приятно. Всъщност се срамуваше, че никога преди не го бе попитала. Просто беше вземала, така зашеметена от уменията му, че бе забравила всичко друго, освен собственото си удоволствие.

Никога повече.

Нямаше да бъде себична в леглото.

А извън спалнята?

Трент не беше дошъл при нея със списък в ръка, но все пак искаше нещо, което не се различаваше особено от желанията на Седрик.

Дълбоко в себе си Трент искаше от нея да се държи повече като англичанка.

Мери се държеше като дете — целуваше съпруга си пред други хора и го наричаше с това детинско име — Джак, — което той не харесваше. Нямаше да й стане никак приятно, ако той започнеше да й казва „Мери Опърничавата“. Той обаче никога не възрази, когато тя го наричаше така, както сама искаше.

Отсега нататък щеше да го нарича Трент, както искаше той.

Знаеше, че не му харесва да го целува пред хората. Усещаше как се сковава тялото му. Щеше да спре.

И най-накрая, не можеше да продължава да го тормози с уверения в любов, нито да подхранва надеждата, че ако стане по-добра в леглото, ще спечели любовта му. Тя просто изискваше нещо, което той не чувстваше.

Трент я бе приел такава, каквато беше. Може и да не харесваше всичко у нея, но беше истински джентълмен. Тя също трябваше да го приеме такъв, какъвто беше… но това не означаваше, че трябва да приеме самата себе си.

С времето можеше да му докаже, че любовта й не е повърхностна. Английските дами не се влюбваха и разлюбваха като зайци. Не се целуваха пред хората и не наричаха съпрузите си с галени имена.

Любовта означаваше да искаш щастието на другия повече от своето. Когато обичаш някого, искаш да станеш по-добър.

Тя погледна надолу и установи, че е чертала разсеяно с една пръчка в пръстта, нахвърляйки проект за включването на малинови храсти в разширените градини с билки на Бутби. Сега го заличи с обувката си.

През следващите два дни грижливо се придържаше към всички правила, внушени й от госпожица Феърфакс. Проявяваше към съпруга си привързаност, но не прекаляваше. На няколко пъти ръката й потръпна от желание да посегне и да отметне от челото му кичур коса, но се въздържа.

Неведнъж я обхващаше неочаквано желание да заплаче, но не спираше да си напомня, че иска да направи Трент щастлив. Защото го обичаше.

А човек се опитва да направи щастливи хората, които обича.

Веднъж, когато беше още малко момиченце и страдаше от загубата на баща си, леля й й каза:

— Усмихвай се дори когато сърцето ти се къса. Скръбта няма да изчезне, но така ще й позволиш да намалее. И един ден тя наистина ще намалее и ще се почувстваш по-добре.

Тогава Мери положи всички усилия. Сега направи същото.

Истинското предизвикателство беше нощем, когато се любеха. В плен на страстта, запотена и трепереща, трябваше да прехапва устната си с всички сили, за да не изрече любовните думи, които Трент не искаше да чуе.

Беше твърдо решена да не му налага повече изисквания.

За щастие през повечето време бе заета с ласките, на които я учеше Трент, в точния ред и по точния начин. Ако й липсваше спонтанност, той не го забелязваше.

Разбира се, с времето брачните двойки си създаваха приятна рутина.