Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (18)

Глава 18

Умът на Мери кипеше. Тя се отпусна в креслото и проследи с поглед как вратата се затваря след херцога на Трент. В един момент му говореше за развалените си годежи, а в следващия той я целуваше по-пламенно от всеки друг в живота й.

Мери вдигна ръка към устните си, сякаш неговите бяха оставили отпечатък. Отначало той искаше само да я успокои. Но в целувките му нямаше нищо утешително.

Бяха необуздани, диви, изискващи.

При самата мисъл за тях кръвта запулсира в ушите й. Веднага щом устните му докоснаха нейните, се бе почувствала така, сякаш се разтапя. Сякаш щеше да отвори уста и да каже нещо, от което вечно да се срамува.

Не.

Това бяха само целувки. Той бе херцог — мъж, който никога нямаше да се ожени за жена като нея. Целуна я само защото искаше да я накара да се почувства по-добре след разправията със Седрик.

Точно когато се опитваше да реши дали мъжете действително целуват жените в опит да им предложат утеха — изпитваше силното чувство, че госпожица Феърфакс няма да се съгласи, — чу шум, който я стресна.

Погледна към посоката, от която бе дошъл — онази част на стаята, която се намираше най-далеч от вратата — и се вцепени, когато видя как Седрик излиза иззад едно кресло.

Ръката й падна от лицето. Устата й зяпна удивено, но не можеше да продума. Седрик се приближи, без да бърза, и седна срещу нея. Увери се, че панталоните му са идеално гладки, преди да кръстоса крака.

— Това изражение е извънредно непривлекателно — отбеляза той. — Затворете си устата.

Тази обида й помогна да си върне дар-слово.

— Какво правите тук? — изписука тя. Това беше най-маловажният от въпросите й, но първият, който й хрумна. Той бе чул всичко. Със сигурност го беше чул. Мили боже, сигурно я беше чул как се целува с Трент!

— Оттеглих се, за да размисля над очарователните ви коментари в балната зала. Когато влязохте заедно с брат ми, не можех да си тръгна. Човек не може просто така да прекъсне хора, така страстно отдадени на финото изкуство на предателството.

Да, беше чул целувката им.

— Предателство! — провикна се Мери, макар че не можеше да го отрече. Тя наистина го беше предала. И все пак трябваше да се опита да се защити. — Това би означавало, че годежът ни все още съществува, а всеки, който беше в балната зала, би могъл да ви каже, че не е така.

Не прозвуча убедително, дори и в собствените си очи. Да целуне друг мъж пет минути след развалянето на годежа си беше достойно за презрение.

Седрик стана, извади от вътрешния си джоб една пура с отрязани краища и я запали с клонка, която извади от огнището.

— Не знаех, че пушите!

— Изглежда, има много неща, които ние с вас не знаем един за друг.

Той се обърна с гръб към огъня.

— Например, знаех, че сте похотлива, но все пак се учудих, когато видях с какъв ентусиазъм отвръщате на… как да се изразим, ухажванията?… на брат ми. Макар че може би думата „домогвания“ е по-подходяща.

— Той просто се опитваше да ме ободри — възрази Мери, макар да знаеше колко немощно е това извинение.

— Нищо подобно — отсече Седрик и седна обратно в креслото. — Преди няколко дни казах на брат си, че никога не съм ви целувал истински, и той се възползва от възможността да отбележи точка срещу мен.

Сигурно не го беше чула правилно.

— Говорили сте за това, дали сте ме целували? С брат си?

Той вдигна рамене.

— Вие сигурно не разбирате как стоят нещата между братята и сестрите. Като ви целуна, херцогът спечели този рунд. По-късно ще злорадства, задето успя да ме изпревари.

Мери ахна.

— Това е отвратително!

— Ние сме близнаци.

Главата на Седрик бе обвита в дим, който в съчетание със сиянието на огъня зад него му придаваше вид на елегантен Велзевул.

— На този свят няма нищо по-близко от кръвта, колкото и да си ръмжим един на друг. Казах на Трент, че нямам намерение да ви отведа в леглото преди първата ни брачна нощ. Не исках да се отегчите от мен, така както сте се отегчили от другите.

Унижението, което бе изпитала, когато развали годежа първо с Бърти, а после и с Дермът, не можеше да се мери с това, което почувства сега. За миг Мери не можа да си поеме въздух. В ума й проблеснаха противните спомени за всички онези пъти, в които се бе навеждала към Седрик със затворени в очакване очи.

— Ако мога да се изразя прямо — каза нетърпеливо той, — беше очевидно, че след като веднъж сте опитали това, което ви се е предлагало, бързо сте стигнали до извода, че не искате повече и няма защо да се омъжвате за горкия глупак. Не ви докоснах, за да задържа интереса ви. Мисля, че можем да се съгласим по въпроса: брат ми с удоволствие узурпира мястото ми.

— Ако съм ви разбрала правилно… — промълви Мери със задавен от неверие глас. — Аз никога не съм се съгласявала да… да опитам това, което ми предлага който и да било мъж!

— Точно така каза и Трент — съгласи се Седрик, наклони глава назад и издуха съвършено кръгче дим. — Той буквално ме предизвика да го сторя, но аз реших, че ще е по-добре да следвам инстинкта си и да стоя по-далеч от леглото ви.

Те… бяха ли се смели на начина, по който тя…

— Херцогът ви е посъветвал да стоите по-далеч от леглото ми?

Въпросът остави неприятен вкус в устата на Мери. За нищо на света не би повярвала, че унижението може да бъде толкова мъчително, сякаш някой е съблякъл дрехите й и я е повлякъл пред очите на цяла тълпа.

— Не, не — поправи я Седрик с дружелюбен тон. — Точно обратното. До този извод стигнах сам.

Нещо в тази история не й звучеше правилно. Херцогът бе човек, на когото можеше да се разчита. Почтен. Беше сигурна, че е така.

— Не ви вярвам — каза тя. Всяка дума падаше в тишината като късче дърво. — Не вярвам, че брат ви би обсъждал нещо толкова интимно. Нито с вас, нито с някого другиго. Негова светлост не е нито вулгарен, нито непочтен.

Седрик изсумтя.

— Вие не разбирате нищо от мъже, скъпа моя. Макар че това и бездруго е ясно от романтичната ви история, не съм ли прав?

— Само по себе си невежеството не може да обясни ужасния избор, който правех всеки път — отвърна рязко тя. — Двамата с Трент говорихме точно за това — за интимността с вас — по-късно в същия ден, в който намерихте онова ужасно куче в Хайд Парк — каза Седрик. — Върнахме се на Кавендиш Скуеър и бяхме на прага, на път да влезем в къщата. Ако това ще ви помогне да се почувствате по-добре, Трент изпрати иконома обратно в къщата, когато започна разговорът.

В думите му имаше нещо така безцеремонно реално, че в гърдите на Мери се сви ледена буца.

— Говорили сте за мен на стъпалата пред къщата?

Макар да знаеше, че не бива, почти му повярва. Почти.

— Казах му, че не смятам да ви вдигна полите, преди да се оженим, и че никога не съм ви целувал, защото усещам, че сте от жените, които след това биха загубили интерес към мен. Колко прав се оказах само! Трябва да добавя, че вие извеждате измяната до нови висоти — добави той и всмукна от пурата си толкова рязко, че тя изсъска.

Мери изпита ирационалното чувство, че мъжът насреща й разбива сърцето й, че физически смазва гърдите й. Искаше да му каже да спре, но вместо това продължи да седи на мястото си.

— Трябва да разберете, че ние двамата постоянно се съревноваваме — продължи Седрик. — Майка ни ни насъскваше, което не ни беше от голяма полза. Трент се опита да превърне дори годежа ми с вас в състезание, но аз имах нужда от зестрата ви, а като херцог той, разбира се, никога не би могъл да се ожени за жена с вашата националност и положение. Макар че се пробва с вас онази вечер, преди да го спра.

Струваше й се, че затъва в някакъв кошмар, в който никой не беше този, за когото го мислеше.

— Имате предвид… на балкона?

— Нали не сте повярвали, че при първата ви среща той наистина не е знаел коя сте? Бях казал на херцога, че смятам да направя предложение на госпожица Пелфорд. Казах му го вечерта преди бала, на който се запознахте.

— О!

— Предупредих го да стои настрана — продължи Седрик и в гласа му се прокрадна съжаление. — Казах на брат си, че сте толкова влюбена в мен, че няма шанс. Но както виждате, той изчака помежду ни да изникне разрив и ви се нахвърли като лисица на пиле.

В този миг Мери разбра, че сърцето й наистина се разбива — макар че това нямаше нищо общо с края на годежа й.

Седрик забеляза изражението й и го изтълкува погрешно.

— Херцогът нямаше да накърни репутацията ви или, да пази Бог, да ви компрометира. Не е толкова жесток, освен това не би рискувал да се види принуден да се ожени за вас. Разбира, че бъдещата му съпруга трябва да е от редиците на аристокрацията. Просто искаше да спечели точки срещу мен.

Седрик наистина ли смяташе, че Мери ще се възхити на жестокост, която стига само до определени граници? Нищо между нея и херцога не беше истинско — нито начинът, по който й се усмихваше, нито начинът, по който й говореше или се закачаше с нея. И все пак приятелството им й се бе сторило по-истинско и действително от всяка връзка, която някога бе имала с мъж.

Седрик вдигна рамене и издуха още един облак дим.

— Той спечели този рунд. Спортът предателство, така, както го играят братята.

Той я измери с поглед, в който се четеше странно съчувствие.

— Ако това ще ви успокои поне малко, бъдете спокойна, че случилото се няма нищо общо с вас. Още откакто сме излезли от утробата, се бием за едни и същи играчки. Имението никога не му е било достатъчно. Иска всичко, което е мое. Каза ми дори, че иска кучетата. Предложи да прибере и двете.

Мери се помъчи да измисли нещо хапливо, но дори, когато беше побесняла от гняв, на езика не й идваха обиди.

Затова направи единственото нещо, за което можа да се сети: посегна към пръстена с диаманти.

— Ще ви го върна.

— Няма нужда.

— Има, и още как! — отговори тя, като се мъчеше да не се разплаче. — Не ви искам пръстена. Искам да кажа, разбира се, че няма да задържа семейния ви пръстен.

— Не приемам желанието ви да развалите годежа ни — рече Седрик с нехаен тон.

— Какво? — възкликна Мери и рязко вдигна глава. — Какво казахте току-що?

Седрик отърси пепелта от пурата си и тя падна на килима отстрани на стола му.

— Ще се оженим, както бяхме планирали. Беше много невъзпитано от ваша страна да изложите личните ни дела на показ пред всички в балната зала, но ще го припишем на скарване между влюбени.

— Ние няма да се оженим! — изгледа го страшно Мери. — Сигурно сте много пиян. Или пиян, или умопобъркан!

— Всъщност нито едното, нито другото — отговори Седрик с тон, в който звучеше лека изненада. — Седях в това кресло с не повече от глътка коняк часове наред — поне така ми се стори, — докато вие и херцогът се опипвахте.

В мислите на Мери цареше такъв хаос, че не беше способна на членоразделна реч. Трябваше да стане и да намери леля си, без да обръща внимание на това, че всички ще я зяпат. Несъмнено всички знаеха — макар самата тя да научаваше едва сега, — че е била само пионка в играта между двама враждуващи братя.

Не, положението беше още по-лошо. Смятаха я за похотлива американска наследница, която пробваше мъжете и ги захвърляше така, както другите жени пробваха шапки. Нищо чудно, че Бес така се тревожеше какво ще стане с репутацията й, ако изостави и трети годеник. Наивността на Мери не й бе позволила да разбере какви грозни заключения си вадят хората.

Изпита копнеж по баща си — толкова силен, че дъхът й секна. Баща й никога не би й позволил да се сгоди за трима жалки мъже поред. Е, двама. Бърти беше само избухлив.

Баща й щеше да я прегърне и да оправи всичко, както когато Мери беше малко момиченце с ожулено коляно.

Седрик изтърси още пепел от пурата, без да се интересува къде пада.

— Всъщност взех решение за брака ни. Знам, че би трябвало да се оженим през юни, но мисля, че вместо това ще сключим брак след два дни.

Не!

— Нямам ви доверие, че ще удържите на думата си, докато времето минава. Това навярно ще ви прозвучи досадно познато, но ако откажете да се омъжите за мен, мога да ви дам под съд — и ще го сторя — за нарушаване на обещание.

— Трябва да се срамувате от себе си — прошепна Мери, но носле изпъна гръб и го погледна в очите. — Постъпвате неморално, като ми причинявате това. И вие, и брат ви!

— Не аз бях този, който едва не се впусна в креватни лудории с жена, за която не съм сгоден, в библиотеката на семейство Верекер, където можеше да влезе кой ли не — отговори Седрик и посочи към нея с пурата си. Този път пепелта падна върху стола и той я бутна с пръст.

— Всъщност има предостатъчно срам. Ще стигне за всички. Вие ще се омъжите за мен, Мери Пелфорд, защото в мига, в който приехте предложението ми, ми обещахте тези пари. Нещо повече, когато казахте на всичко живо за неприятното ми положение, що се отнася до дълговете ми, ме направихте за смях. Навредихте на шансовете ми да сключа изгоден брак в бъдеще.

Чувството, че се намира в някакъв странен, нереално изкривен кошмар нарастваше все повече. Мери стисна устни, преди да изрече нещо съвсем неподобаващо за една дама. Може би от този списък с правила от етикета все пак имаше някаква полза.

— Затова трябва да се омъжите за мен, в противен случай ще дам под съд и вас, и чичо ви — продължи жестокият човек пред нея. — Не мога да не му призная нещо: веднага щом разбра, че съм на път да размисля, предложи да плати дълговете ми. Ето какво си мисля: вие може и да сте крайно неподходящо дърво, но можете да се превърнете в прекрасна свирка, или както там се казваше.

— Вие сте достоен за презрение — отвърна Мери с леден глас. — Не съм неподходящо дърво. И само един грубиян и паразит би позволил друг човек да плати дълговете му.

— Мисля, че още е много рано да си разменяме обиди, какво ще кажете? Изглежда толкова съпружеско, а още дори не сме женени.

— Защо трябва да се правите на много умен и да използвате големи думи? — извика Мери.

Той вдигна вежда.

— Вашият оскъден речник не е оправдание за подобна враждебност. Бих дръзнал да нарека поведението ви — извинявайте — малко невъзпитано.

— Ако вляза в църквата с вас — отсече Мери, — никога няма да кажа „да“! Освен когато отговарям на въпроса на епископа дали някой знае причина венчавката да не се състои.

Устните на Седрик се извиха в лека усмивка.

— Аз пък смятам, че ще отговорите както трябва — с други думи, че ще кажете „да“.

— Един алчен мъж вече ме даде под съд — напомни му Мери. — Вече имам адвокат.

Как бе възможно някога да е мислила, че очите на Седрик са изпълнени с топлина? Те бяха студени като лед.

— Всъщност ще се омъжите за мен.

Мери скочи на крака.

— Вие сте си загубили ума, може би поради злоупотребяване с алкохол! Ще се върна в Бостън веднага щом си запазя място на някой кораб.

Ако си помислеше за това, че херцогът и брат му я бяха обсъждали, че херцогът я бе целунал просто за да отбележи точка срещу брат си, че не беше нищо друго, освен топка, подмятана между арогантни англичани с титли, щеше да се разплаче.

Не, щеше да избухне в ридания.

Тя прогони тази мисъл от главата си и тръгна към вратата. И преди я бяха лъгали. И сега щеше да оцелее.

Точно, когато посегна към дръжката, Седрик я настигна, хвана я и я завъртя. Наведе се към нея и Мери инстинктивно се дръпна, а главата й се люшна към вратата.

— Ще се омъжите за мен — отсече той, без да откъсва поглед от нейния. — Моят иск срещу вас няма да се отнася само до развален годежен договор. След не толкова възхитителния ви изблик тази вечер ще ви съдя и за клевета.

Мери не можеше да повярва на ушите си.

— Никой няма да повярва на тази глупост!

— Напротив — увери я той и се усмихна. — Разполагам с цяла зала свидетели, които ще потвърдят, че сте изрекли думи, хвърлящи съмнение върху характера ми. На два пъти преди сте разваляли годеж. Очевидно е, че не може да ви се вярва. Всички знаят, че сте платили на един от мъжете, за да ви направи предложение. Точно както всички сега си мислят, че сте платили за мен. Вие сте американка. Хората ще повярват всичко за вас.

Против волята на Мери по бузата й се търкулна сълза.

— Вие сте само един измамник и лъжец — някак успя да изрече тя.

Седрик вдигна ръка към брадичката й и я повдигна нагоре.

— Скъпа, наистина ли смятате, че давам и пет пари за обиди от страна на годеница, която хванах да опипва родния ми брат?

— Тогава ме съдете. Съсипете ме! — провикна се Мери, — сподави риданието си и отново се овладя. — Предпочитам да живея със съсипана репутация, отколкото да се омъжа за вас!

— А чичо ви? — попита тихо Седрик. — Вашият избухлив, добросърдечен чичо. Дори и господин Пелфорд не разполага с бездънни джобове.

Мери впери поглед в него. Чичо й можеше да загуби цялото си състояние заради нейната неспособност да сдържа обещанията си. Защото беше непостоянна глупачка.

Сърцето й се заблъска в гърдите. Тадеус щеше да побеснее.

Щеше да извика Седрик на дуел.

— Мога да добавя, че съм отличен стрелец и доста добър със сабята — вметна небрежно Седрик.

— Защо искате да постъпите така чудовищно? Кой сте вие?

— Моля ви, стига толкова превземки. Не искам да ви давам под съд. Искам да се оженя за вас. Дължите ми пари, освен това накърнихте репутацията ми. Единственият начин да загладим вулгарното представление пред всички тази вечер е да тръгнете по пътеката към олтара на „Сейнт Пол“ с вид на жена, чието най-съкровено желание ще се сбъдне.

Мери стисна здраво устни. Кошмарът, в който се бе озовала, ставаше все по-страшен.

— Все пак вие нямате никакъв шанс да станете херцогиня. Когато брат ми обяви, че никога няма да се ожени за вас, си помислих, че би могъл да прояви малко повече учтивост — продължи Седрик. — Не сте ли съгласна? Все пак току-що ви бе целунал, при това така, сякаш наистина се интересуваше от вас. Може и да се е интересувал — неговите любовници обикновено са с пищна гръд.

Мери може и да беше само играчка, подмятана между двама враждуващи братя, но те като че ли притежаваха някакъв свой странен кодекс на честта. Херцогът педантично я бе уведомил — на два пъти, — че никога няма да допусне да го вкарат насила в брак. Така и не й позволи да изпадне в заблудата, че целувките му значат нещо.

— Но вие не искате да се ожените за мен! — промълви тя отчаяно.

— Вярно е. Това, което казахте в балната зала, беше толкова вулгарно, че в момента дори не ви харесвам особено. Но… необходимостта си е необходимост. Един съдебен иск може да ми донесе пари, но ще ме остави без съпруга, а от репутацията ми няма да остане нищо. Няма да мога да си намеря подходяща съпруга с ранг, равен на моя. Следователно ние с вас ще се оженим.

— Ще ви дам десет хиляди лири — предложи Мери. — Дадох пет хиляди долара, за да се отърва от Дермът. Това е повече от двойно.

— Струвам поне толкова. Имам титла, а освен това не се перча с абсурдното име Дермът Попълуел. Ама наистина, как сте могли? Мери Попълуел! Звучи като име на дойка. Или в най-добрия случай на гувернантка.

— Ще ви дам петнайсет хиляди лири? — предложи отчаяно Мери. — След една-две години никого няма да го е грижа дали съм платила сметките при шивача ви.

Седрик прокара пръсти през косата си. Мери отвратена видя как един кичур падна точно на правилното място на челото му.

— Мери, Мери, Мери! Вие още не разбирате, нали?

— Очевидно не.

— Брат ми ви желае. Желае ви просто защото аз ви открих пръв, но това няма значение.

Прилоша й. Тя се попремести настрана.

— Пуснете ме да мина.

— Разбира се, стига да разберете, че ще напуснем тази стая ръка в ръка, а вие ще се усмихвате с момичешко удоволствие, докато уверявате всички, че не сте разбрали от какъв характер е бил подаръкът на чичо ви Тадеус и двамата сме се сдобрили. Аз ще оповестя, че съм решил да купя специално разрешително утре, а на следващата сутрин двамата ще се венчаем.

— Не! — ахна ужасено Мери.

— О, да! — поправи я спокойно той. — Венчавката ни ще бъде приказно зрелище. Убеден съм, че всички в Лондон ще искат да дойдат, дори с това кратко предизвестие. Но имам една молба. Ако си спомняте, последната си целувка получихте от брат ми. Мисля, че за известно време — дълъг период от време — ще е по-добре да се откажем от семейните вечери, не смятате ли?

Сърцето на Мери бе разбито, но това нямаше значение. Трябваше да предпази чичо си. Тадеус не можеше да загуби състоянието си, а може би и живота си, заради нейните грешки, заради вражда между коравосърдечни аристократи.

— Много добре — изрече тя с глух глас.

От коридора долитаха приближаващи се гласове. Седрик я улови за китката и я отдръпна от вратата.

— Само едно оплакване пред чичо ви и леля ви или пред брат ми, и ще хвърля ръкавица, която ще доведе до дуел — предупреди я той. — Повярвайте ми, Мери.

Никой, който видеше ледения му поглед, не би се усъмнил, че говори сериозно.

Вратата се отвори и в библиотеката влезе леля Бес. За ужас на Мери след нея се появи лейди Верекер.

— Мили боже! — провикна се тя. — Мислех, че сте с Негова светлост, госпожице Пелфорд!

— Добър вечер, дами — поздрави ги Седрик и се поклони. — Брат ми беше тук, но си отиде. Влезе в ролята на помирител — доведе госпожица Пелфорд при мен след глупавото сдърпване между мен и годеницата ми.

Той обви ръка около кръста на Мери и я погледна влюбено.

— Изглежда, е подействало — отбеляза леля Бес с одобрителен тон. — Радвам се да го видя. За съжаление в балната зала клюките текат като вода. Не мога да разбера защо хората са така убедени, че херцогът ще се опита да открадне годеницата на собствения си брат. Каква идея само!

— Тези приказки се дължат на факта, че видяхме как порастват тези двама млади мъже, нали разбирате — обясни лейди Верекер. — Те винаги са били… — и тя направи деликатна пауза.

— Антагонистични — обади се глухо Мери.

— Щях да кажа „съревноваващи се“ — уточни дамата.

— Само за дребните неща — поправи я Седрик. — Никога за нещо така съдбовно като брака, лейди Верекер.

— Разбира се, че не — съгласи се лейди Бес. — В края на краищата човек може да разчита само на семейството си.

— Лейди Верекер — поде Седрик, — можем ли да разчитаме на вас да изгладите лекото объркване, което вероятни е настъпило в залата във връзка с намеренията на брат ми. Не искам бъдещата му съпруга да остане с погрешно впечатление. Както може би знаете, вече е избрал бъдещата херцогиня.

— Лорд Седрик, вие знаете ли коя е щастливата младоженка? — попита с жаден интерес лейди Верекер.

— Не е редно точно аз да потвърждавам каквото и да било. Но мога да кажа, че съм забелязал колко запленен изглежда от лейди Каролайн — съобщи Седрик на дамата.

През следващите години Мери така и не можа да си спомни как са успели да напуснат градската къща на семейство Верекер.

Спомняше си единствено мига, в който Седрик я дръпна да спре пред домакина и домакинята им и промълви с печален тон:

— Двамата с годеницата ми ви поднасяме най-смирените си извинения за непредвидените вълнения, които предизвикахме на бала ви. Държахме се толкова глупаво! Кавга между влюбени. Сещам се за безсмъртните думи на Шекспир: „Боже господи, как този уж разумен род човешки, цял е глупости и грешки!“^[1]

Той й отправи нежен поглед.

— Моята любима е разбрала погрешно значението на един подарък от чичо си. За щастие успях да й обясня как стоят нещата.

Мери се усмихна.

Едва-едва, но се усмихна.