Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (21)

Глава 21

Тадеус Пелфорд погледна Трент в очите и кимна отсечено — жест, който казваше също толкова ясно, колкото ако бе насочил пистолет към главата му, че в интерес на младоженеца е да направи племенницата му щастлива.

Наистина щеше да я направи щастлива.

Така поне се надяваше.

Той погледна надолу към Мери. Сред метрите издута дантела лицето й изпъкваше като скъпоценен камък. Булото подчертаваше копринената й коса, разширените очи, розовата уста. Шлейфът й беше толкова дълъг, че можеше да покрие най-широката пътека в Хайд Парк. Също като паун, повлякъл опашката си по земята, тя изглеждаше великолепна, макар и малко смешна.

Двамата минаха през огромните врати и излязоха на светлината на майското слънце, където ги посрещнаха въодушевените викове на цяла събрана отвън тълпа. Купчина журналисти от клюкарските издания се втурнаха напред и закрещяха въпроси. Очевидно новината за смяната на младоженеца се бе разпространила.

Лакеи в ливреята на херцогство Трент стояха рамо до рамо в две редици, отваряйки проход към вратата на каретата. Тълпата се простираше чак до Уорик Лейн, шаваше с рамене и проточваше врат, за да види красивата наследница от Америка, която един херцог бе откраднал от родния си брат.

Мери издаде тих звук и ръката й стисна неговата. Но после се усмихна, вдигна дясната си ръка и помаха.

Тълпата нададе одобрителен рев.

Трент кимна на един лакей, който се втурна напред и събра метрите дантела, стелещи се по земята зад тях. До вратичката на каретата Трент се наведе, положи невестата си на едната седалка, качи се на свой ред и седна на отсрещната.

Всеки мъж би се впечатлил от извивките на Мери. Всеки мъж би изпитал прилив на собственическо чувство. Това навярно бе задължителна част от сватбената церемония, предизвикана от клетвите, които я бяха обвързали с него.

Лакеят бутна шепа дантела през вратичката и я затвори. Кочияшът незабавно охлаби поводите и тълпата се раздели, за да им направи път, когато каретата бавно потегли.

Сякаш бяха оставали насаме стотици пъти, Мери вдигна ръце и започна да вади фуркетите си и да ги трупа на купчинка на седалката, докато най-накрая успя да си свали булото.

Трент я гледаше мълчаливо и усещаше как слабините му пулсират. Искаше да я притегли в скута си, да извади всички фуркети и да види как мастиленочерната й коса пада по раменете. Проклятие, искаше да започне да разкопчава тази рокля, да оголи млечнобялата плът, която нямаше да види никой мъж, освен него, никога.

Мери сякаш бе обвита в дантела от главата до петите. Възможно ли бе да носи под роклята си само дантела? Никога не бе виждал дантелена риза, но си представяше как прикрива и открива розовите й зърна.

Искаше да…

— Херцоже — обади се Мери.

Погледите им се срещнаха.

— Или трябва да кажа „съпруже“?

— Това истински въпрос ли е?

— Тази церемония фарс ли беше? Как е възможно да е била законна венчавка?

— Церемонията беше напълно законна. Сега си херцогиня на Трент със специално разрешение — увери я той и се поколеба. — Осъзнавам, че булото ти пречеше да виждаш добре, но епископът каза Октавиъс Мортимър Джон Алардайс, а не Седрик Мортимър Алардайс.

Тя вдигна вежда.

— Имената ви си приличат.

— Всички мъже в семейството ми носят името Мортимър, на първия херцог.

— Представа нямах, че заместваш брат си — каза Мери, потвърждавайки впечатлението му. — Това означава ли, че си спечелил състезанието? Или е спечелил Седрик, а аз съм утешителната награда?

Състезание ли?

— Нямаше никакво състезание — каза Трент и добави искрено: — но признавам, че се считам за победител, тъй като се ожених за теб.

За миг настъпи тишина и през това време Мери сви булото си на сравнително спретната купчинка на седалката.

— Седрик ми разказа всичко за разговора, който сте провели на стъпалата пред къщата ти — проговори най-накрая тя.

Трент се намръщи.

— В който сте обсъждали това, че Седрик все още не ме е отвел в леглото — уточни Мери. — Мисля, че това е думата, която използва. Мога да добавя, че намирам за осъдителна готовността ви да говорите за мен или за която и да било жена по този начин.

У Трент може и да имаше перверзна жилка, защото намръщеното изражение на прясната му херцогиня само засили желанието му към нея.

— Напълно съм съгласен.

— Предполагам, че Седрик е повдигнал темата — каза Мери, стигайки до верния извод, когато той не каза нищо повече.

— Каза ли ти, че двамата се състезаваме за ръката ти? — осведоми се Трент и се зачуди какво точно й е казал брат му, който определено притежаваше талант да изрича полуистини. — Доколкото си спомням, Седрик заяви, че се е въздържал от целувки, за да не загуби интереса ти.

Тя потръпна и сведе поглед към скута си.

— Не мога да повярвам, че се мислех за влюбена в някой толкова груб и коравосърдечен. Каква съм глупачка!

Болката и унижението в гласа й не му харесаха. Думите му прозвучаха по-свирепо от необходимото:

— Това не беше състезание, а точно обратното. Опитвах се да убедя самия себе си, че нямам право да съблазнявам годеницата на брат си.

Тя рязко вдигна глава.

— Не се получи — продължи Трент, без да откъсва поглед от нея. — Единственото нещо, което си спомням от този разговор, е благодарност, задето не те е докоснал.

— Седрик каза, че на бала си ме целунал само за да спечелиш точка срещу него.

Прободе го раздразнение.

— Наистина ли смяташ, че ми пука за печелене на точки? Никога не съм целувал жена по каквато и да било друга причина, освен най-очевидната.

Той я измери с поглед, в който се четеше такъв копнеж, че колкото и наивна да беше, неговата американка трябваше да разбере какво точно изпитва той.

И наистина, бузите й леко порозовяха. Но изражението й не се смекчи.

— Преди не бих очаквала да започнеш да обсъждаш кой е отвел в леглото си една дама и кой не е. Но съм сбъркала.

Трент стисна зъби. Струваше му се, че е прекарал целия си живот в газене в калта, която брат му изсипваше в краката им.

— Така че да — продължи яростно Мери, — струва ми се напълно възможно двамата с брат ти да сте се впуснали в съперничество, което включва печелене на точки един срещу друг.

— Не си права.

Против волята му гласът му стана малко по-студен. Заключението на Мери изглеждаше справедливо, тъй като тя не го познаваше добре, но все пак го жегна.

— Седрик нарочно е скрил истината. За един мъж с чест годеницата на брат му е забранена, а да не говорим за това, което ми каза — че си влюбена в Седрик.

— Значи си искал… мислел си да ме съблазниш?

Той кимна.

— Защо? — попита Мери с присъщата си американска безцеремонност. — Ти нямаш нужда от наследството ми. Седрик смяташе, че моята националност и липсата на аристократични маниери ще опетнят титлата му — представи си само какво ще направят с твоята! Или брат ти те е принудил насила да застанеш пред олтара?

Проклятие, почти всяка млада жена би била във възторг да се омъжи за него! Очевидно бе попаднал на единствената, която предпочиташе да се покрие с позор, отколкото да стане херцогиня.

— Ако бяхте отменили сватбата, особено след поведението на Седрик на бала на Верекер, естественото предположение щеше да бъде, че ти си го изоставила, също като Бърти. Репутацията ти никога нямаше да се изчисти.

— Значи си се пожертвал за моето благо? — попита тя и само за секунда прекрачи границата от сърдита до побесняла. Свали от пръста си венчалния пръстен, който Трент бе плъзнал върху ръкавицата й в катедралата. — Подръж го за момент, ако обичаш.

Тя пусна пръстена в ръката му и започна да си сваля ръкавиците… с помощта на зъбите си.

— Какво? — попита Мери, когато забеляза погледа му. — Имаш ли представа колко сърбят дантелените ръкавици?

— Никога досега не бях виждал такива ръкавици.

— На моите ръце няма да ги видиш повече — отсече Мери и ги запрати на седалката до булото си. Имаше пълното право да е сърдита. Проклятие, ако някой го примамеше с измама пред олтара, той щеше да се разяри.

— Щом си бил толкова загрижен за репутацията ми, защо просто не ми каза? — попита тя. — Извинявай, но що за мъж е този, който смята за приемливо да се ожени за една жена, без да я попита предварително.

Още от самото начало знаеше, че този момент ще настъпи. Просто не си бе представял болката, която сега се четеше в очите й. Проклятие, трябваше да последва инстинкта си, не съветите на леля й.

— Вчера помолих да говоря с теб. Но госпожа Пелфорд реши…

— Значи леля Бес е знаела всичко това? — възкликна Мери и гласът й се повиши. — Дадох си сметка, че чичо ми съд сигурност е знаел, но и леля ми?

— Госпожа Пелфорд смяташе, че ако вчера ти бях направил предложение, ти нямаше да се омъжиш за мен — потвърди Трент с равен глас. — Беше убедена, че венчавката трябва да ти бъде представена като свършен факт, в противен случай ти ще се върнеш в Бостън. Не ми позволи да говоря с теб.

Мери стисна устни.

— Звучи толкова нелогично, че е напълно възможно.

— Тя приема репутацията ти много сериозно.

— В Бостън думата на човек е достатъчна — обясни Мери, дръпна една от гънките на булото в скута си и започна да я заплита. — Леля ми много страда от моето непостоянство. Семейството ми… — и гласът й секна.

— Моето семейство — Седрик — също имаше участие.

— Тогава защо си достави удоволствието да ми пише всички онези писма по същото време, по което ти би трябвало да си набавял разрешително за брак на твое име?

— Смяташе, че разправията ви на бала на Верекер е съсипала шанса му за подобаващ брак.

— Точно тази логика използва, за да ме завлече до олтара — отвърна Мери и погледът й пламна.

— Той настоя, че има само два начина да опазим и твоята, и неговата репутация ненакърнена: или вие двамата да се ожените — което аз отказах да позволя, — или ти и аз да се оженим шумно, привличайки вниманието на цялото общество, а Седрик да се прочуе с това, че се е пожертвал в името на моята истинска любов.

— Ти си отказал да позволиш брака — рече бавно Мери.

— Да, разбира се.

— Защо просто не ми изпрати съобщение: „Съжалявам, брат ми офейка, така че все пак няма да станете лейди Седрик. И, между другото, ако искате, аз ще заема мястото на младоженеца.“?

Пръстите на Трент се свиха около венчалния пръстен на Мери и той се изненада колко силен беше импулсът му да го сложи обратно на пръста й.

— Госпожа Пелфорд каза, че ще се върнеш в Бостън. Не исках да те гоня през целия океан. Исках да се оженя за теб.

Гласът му беше нисък, дрезгав.

— Исках да се оженя за теб от мига, в който се запознахме, но се борех с това желание, защото ти принадлежеше на брат ми. И когато получих възможност да се оженя за теб, дори по нечестен начин, веднага се възползвах.

Челюстта й увисна, очевидно от удивление.

— От мига, в който се срещнахме на балкона?

Тя не беше ли забелязала, че той едва не я целуна?

— Знаеше ли коя съм?

— Не, и не знаех, че си сгодена за брат ми. Беше ми съвсем непозната. Но реших да се оженя за теб.

— Толкова е странно! — измърмори Мери и разтри челото си. — Мислех, че такива неща се случват само в книгите.

Прониза го тревога.

— Може би трябва да уточня, че не говоря за любов от пръв поглед — каза той извинително.

— Според мен и двамата сме единодушни, че в живота ми е имало предостатъчно приказки за „любов“ — успокои го тя с ироничен тон. — И аз не се влюбих в теб от пръв поглед.

— Реших да се оженя за теб по други, по-рационални причини. Ти си много красива и, което е още по-хубаво, интелигентна и забавна.

Той се поколеба и добави:

— Освен това ми допада фактът, че досегашният ти опит те е научил какво всъщност представлява романтичната любов — много повърхностно чувство.

Ъгълчетата на устата й се извиха в неохотна усмивка.

— Аз не смятам, че любовта е повърхностна. Но съм съгласна, че на нея не може да се разчита — отстъпи Мери и поклати глава. — Аз, например, никога няма да си гласувам доверие да си избера нов годеник.

— Много се надявам, че няма да се наложи да се подложиш на тази проверка — отбеляза Трент.

— Защо толкова се страхуваш от любовта? — попита Мери.

— Не се страхувам. Но смятам, че любовта по дефиниция е краткотрайна. Нашият брак ще се развие въз основата на привързаността един към друг, на толерантността ни. Надявам се да създадем помежду си връзка, която да продължи цял живот — връзка, основана на взаимно уважение, а не на непостоянно чувство, което се изпарява като локва през лятото.

— Убедителен аргумент — каза бавно тя.

Дълбоко в съзнанието си Трент не можеше да повярва, че му се налага да спори с жена за предимствата на това, да бъде херцогиня. Още от дванайсетгодишен знаеше, че е един от най-желаните мъже в цяла Англия.

Но точно в това беше цялата работа, нали така? Бе решил да се ожени за американка, защото тя не се интересуваше от титлата му, а от неговите собствени достойнства. Просто никога не си бе помислял, че достойнствата му може да се окажат недостатъчни.

Трент се наведе напред, но не я докосна. Ако я хванеше за ръката, можеше да избухне в пламъци, да я придърпа в скута си и да завладее тези нейни пълни устни.

— Ако искаш да анулираш брака, няма да те спра. Но бих предпочел да останеш моя херцогиня.

Той прочисти гърлото си.

— В библиотеката ми каза, че ни считаш за приятели. Смятам, че можем да си изградим много добър брак. Намирам те за много по-пленителна от всички жени, които съм срещал.

— За мен е чест — отговори Мери леко сковано.

Трент не можа да се сдържи: взе лявата й ръка, обърна я и целуна дланта й.

— И двамата разбираме, че това за романтичната любов е глупост. Ще имаме солиден брак — рационален, изпълнен с уважение, щастлив брак.

Загледа се в лицето й, докато тя мислеше над думите му.

— Имам два въпроса — каза Мери. — Първо, ще ме пускаш ли да ходя в Ийст Енд, ако поискам?

— Да, разбира се, въпреки че не искам да ходиш на опасни места без мен. Защо…

Тя вдигна розовия си пръст.

— И второ, ще ме заведеш ли в Целебната градина в Челси да видя фурната за ананаси?

Какво, по дяволите, беше това?

— Трябва да те предупредя, че готвачката ми е доста възрастна. Докарах фурна „Ръмфорд“ и решетка с поставка за запазване топлината на съдовете в Хоксмид, имението ми в провинцията, и тя отказа да готви вечеря в продължение на цяла седмица.

— Тази фурна не е за храна — успокои го Мери и на бузата й се появи онази трапчинка.

Проклятие, много му харесваше.

— А за какво е?

— За отглеждане на ананас.

Предвид английския климат начинанието му се стори безнадеждно, но това не го интересуваше.

— Къщата ми разполага с деветнайсет акра гори и градини. Ако искаш, можеш да сложиш фурни за ананаси във всичките.

— Подкуп! — измърмори Мери, но Трент я познаваше достатъчно добре, за да забележи блясъка в очите й.

Той отново целуна дланта й.

— Мога ли да върна венчалния ти пръстен на мястото му, Мери?

За известно време въпросът остана без отговор.

— Да — прошепна тя. — Можеш.

Той плъзна пръстена на безименния й пръст.

— Ще останеш ли моя херцогиня? В добро и в зло и тъй нататък?

Въпросът затрептя помежду им в тишината, нарушавана само от тракането на конските копита по калдъръма.

Мери кимна.

— Ще спазя клетвата си, херцоже. Ще бъда твоя приятелка, а ти ще бъдеш мой приятел. Ти ще ме заведеш да видя фурната за ананаси, а аз… — тя му се усмихна дяволито. — Аз няма да се влюбя в теб.

Каретата се люшна и спря. Бяха стигнали до градската къща на Трент. Мери добави:

— Трябва да призная, че беше забавно да разбера за колко неустоим се мислиш. Да смяташ, че трябва да предупреждаваш жените да не се оставят да ги заплени красотата ти!

Вратичката се отвори. Появи се един лакей. Мери слезе, обгърната от облак от дантела.

И от смях.