Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (33)

Глава 33

На следващата сутрин Мери се събуди, когато ръката на Трент започна да гали крака й, а пръстите му й задаваха въпрос. Без да се замисля, тя остави бедрата си да се разтворят и от устните й се изтръгна безмълвна въздишка, когато той прие поканата й.

Все пак не се обърна към него и не го целуна. Усещаше болка в гърдите, сякаш й бяха нанесли физически удар. Държеше се абсурдно: в леглото й имаше един херцог и цялата му неуморна мъжественост бе съсредоточена върху нейното удоволствие. Коя жена би имала право да се оплаква?

Целувките на Трент започнаха да слизат по тялото й, бавно и нежно. Кожата му блестеше като мед на първите лъчи на утринното слънце. Мери остави любовта си да се излее над него безшумно като дъждовна вода, изразена само с целувки, докосвания, стонове.

Най-накрая тя стигна до върха сред буря от искри, които прошумяха в кръвта й, и осъзна, че в ушите й кънти задъхано дишане — нейното собствено задъхано дишане.

Трент я обърна и повдигна хълбоците й. Докосването му отново накара тялото й да оживее, да почувства всяка интимност. Той продължи да я гали, докато Мери не захлипа, без да си дава сметка за нищо наоколо. Желанието шумеше в тялото й като прилив.

Чак когато Мери се разтрепери от радостно предвкусване, той най-накрая проникна в нея и телата им постигнаха идеалния синхрон с помощта на ръцете, стиснали хълбоците й. Едрото му тяло ритмично се люшкаше над нейното отново и отново.

Любиха се така, в пълно мълчание. Мери наведе глава и сълзите бавно закапаха по скулите й капка по капка, преди да се стекат в косата й.

И все пак в същото време това прекрасно напрежение в нея продължи да нараства, да я стиска все по-силно и по-силно, докато накрая можеше да усети единствено трескавата жажда, пламнала в крайниците й. Тя се люшна насреща му, изпълнена с отчаяно желание за още.

— Точно така! — изръмжа Трент.

— Моля те! — промълви Мери и гласът й прозвуча като ридание. — Джак, моля те! По-силно!

Той отговори с дивашка мъжественост, необуздана сила, която я накара да онемее от смайване и най-дълбокото удоволствие на света. Още не се бе съвзела, когато Трент пъхна ръка между краката й.

Хълбоците му отново се раздвижиха, тялото му се приведе над нейното. Пак и пак… Мери отново нададе вик и се загърни в конвулсии. В тялото й се разля такава горещина, че тя изобщо не чу дълбокия стон, който се изтръгна от гърдите на Трент, не почувства как пръстите му стиснаха хълбоците й при последния тласък.

В следващия миг Мери се плъзна по корем, омаломощена и отпусната. Косата се разпиля по лицето й, но тя не посегна да я отмести, просто продължи да лежи неподвижно и да си поема въздух.

Чуваше зад гърба си учестеното дишане на съпруга си, когато той се претърколи по гръб.

Чувстваше се крехка и уязвима като новоизлюпено птиче, паднало от гнездото си. Любовта й към него беше като знак, отпечатан върху кожата й — знак, който Трент можеше да разчете, на колкото и обиграна да се правеше. Тя продължи да лежи тихо. Молеше се той да си тръгне, без да каже нищо.

— Мери — обади се Трент след известно време. Разбира се, нямаше да си тръгне, без да е проговорил. Това би било невъзпитано. Съпругът й никога не се държеше невъзпитано.

— Да?

Опита се да прозвучи полузаспала, но прозвуча напълно будна. Дори притеснена.

— Много съм уморена — добави тя бързо.

— Съжалявам за спора ни снощи.

— Аз също.

— Не може ли просто да го забравим?

Да забрави факта, че съпругът й никога няма да я обикне? Това, което я бе накарало да ридае цял час вчера беше непоколебимата й вяра, че от всички, които я познаваха, само Трент познаваше истинската й същност.

До вчерашния ден вярваше, че той е единственият, който не я намира за лекомислена и повърхностна.

Държеше се глупаво, знаеше го. Но през нощта цялата й несигурност я беше завладяла, бе й напомнила за нещата, в които беше безнадеждна, та дори и за начина, по който я гледаше лейди Каролайн.

И все пак, когато се любеха, както току-що… Трент можеше да казва, че не я обича, но начинът, по който я облада, говореше друго. Беше страстен, да, но винаги нежен.

Тази мисъл й вдъхна смелост. Това беше начинът да му покаже, че вече я обича — заради нежността на споделената интимност помежду им. Мери седна в леглото и го погледна в очите.

— Как би описал това, което направихме току-що? То любене ли беше?

Лицето на Трент беше абсолютно безизразно. После той каза:

— „Любене“ е просто по-приятна дума за съвкупление, Мери. Като „цариградско грозде“ — определение, което подвежда в почти всички отношения. Същото е и с „любене“.

— Как би нарекъл това, което направихме току-що? Как мислиш за него?

Отговорът му беше незабавен и не я пощади заради дреболии като деликатност и чувствителност. Мери потръпна, когато чу думата. Беше я чувала няколко пъти, но винаги изпълнена с враждебност. Не съответстваше на това, което се случваше между нея и Трент.

Тя не можеше да се насили да я повтори.

— Да си с мен същото ли е, както с любовниците ти, Трент? Съвсем същото?

— Бих предпочел да не обсъждам тази тема — рече той с онова учтиво самовъзпиране, което караше човек да обърне внимание на думите му.

— Защо? В общи линии казваш, че да се любиш с тях е същото като да се любиш с мен. Макар че аз може би не съм толкова умела.

— Няма място за сравнение между теб и моите… тези жени.

Най-накрая Мери зърна в очите му някакво чувство: отвращение.

— Но ти каза, че не ме любиш — възрази тя, стана от леглото и грабна пеньоара си. — Предполагам, че и тях не си любил. Щом любовта няма никаква роля в интимността, не е възможно да има разлика между преспиването с мен и преспиването с тях.

Щом Трент отказваше да нарече това чувство „любов“, Мери щеше да се помъчи да приеме отказа му. Но това не беше и приятелство. Човек не любеше приятелка така, както я любеше съпругът й. Това бе единственото оръжие, с което разполагаше, и за бога, щеше да го използва!

— Щом случаят е такъв, бих искала да знам как се представям в леглото в сравнение с последната ти любовница — най-скорошната — продължи тя. — Тази, на която си подарил рубин.

Трент присви очи.

— Откъде знаеш?

— Седрик ми каза.

На лицето му се изписа гняв, като буря, завяла от морето.

— Струва ми се прекалено това, че ти и брат ми сте говорили на тази тема.

— Съчувствам ти — сряза го Мери. — И на мен не ми беше приятно да чуя, че двамата със Седрик сте си бъбрили за моя предполагаем еротичен опит. Но това не е по темата. Ти не ме обичаш и няма такова нещо като „любене“. Никакво друго чувство, освен страстта не участва в тази работа. Следователно с нея ти е харесало повече, отколкото с мен, защото предполагам, че тя има повече опит?

— Ти си моя съпруга, Мери. Това променя всичко.

Устните му едва помръдваха. Всеки мускул беше напрегнат.

Мери изпитваше усещането, че се намира извън собственото си тяло, че се гледа как смушква лъв в клетка. Защо го предизвикваше? И все пак в сърцето й бушуваше изтерзана ярост, която не приемаше мисълта, че това, което се случваше помежду им, не е нищо повече от това, което се бе разигравало между него и любовниците му.

— Защо си й дал рубин? — попита тя. — Седрик смяташе, че си й платил прекалено много.

Погледът му срещна нейния прямо, без чувство.

— Тя каза, че е влюбена в мен. Разстрои се, когато не й отвърнах със същото.

Предполагаемото сравнение на Мери — между неговата любовница и самата себе си — рухна. Тя обичаше Трент. Точно както го бе обичала любовницата му. А това определено не го бе накарало да се влюби в горката жена.

В името на истината между двата акта нямаше разлика. Нито тя, нито любовницата на Трент гледаха на любенето по същия начин като него.

— Аз се ожених за теб, в добро и зло — каза сега той — и никога няма да наруша обета си. Нашето приятелство означава много за мен, Мери. Вярвам, че ще имаме — ние вече имаме — чудесен брак. Всичко е въпрос на самоконтрол. Аз ще контролирам темперамента си, а ти няма да обръщаш внимание на това увлечение и ще изчакаш да отмине.

Мери нямаше вяра на гласа си, затова просто кимна. Беше попаднала в капан. Трент не вярваше в любовта, а историята на романтичните й връзки само потвърждаваше скептицизма му. Трябваше да приеме това, което казваше той, защото на нея просто не можеше да й се има доверие.

Нямаше смисъл да настоява за думи, които той не можеше или не искаше да й каже. Мери си пое дълбоко въздух. С времето можеше да докаже, че чувствата й са истински. Двамата се любеха всяка вечер. Трябваше просто да му покаже без думи.

Да го обича безмълвно.

Във всичко това обаче имаше едно нещо, за което не можеше да спре да мисли: любовницата на Трент, жената, която той бе прогонил, като й бе подарил рубин, жената, която го обичаше.

Искаше той да си мисли, че преживяното в леглото с нея — Мери — е най-хубавото нещо, което е преживявал досега. По-късно вечерта, след като се изкъпа, се пъхна в леглото на Трент. Вече имаше план: бе решила да се възползва от всичко, което бе узнала за тялото му, и да го подлуди от желание.

Проклятие, ако ставаше въпрос за съревнование между нея и любовницата му — дори и само в собствения й ум, — беше решена да спечели. Нямаше нужда отново да казва, че го обича, тъй като на Трент му беше неприятно да го чува. Но можеше да му го покаже. Можеше да го люби така, както не го бе правила никоя друга.

И все пак само след секунди се разтопи в ръцете му, захлипа, сърцето й заби в безумен блажен ритъм. Трент никога не говореше много в леглото — само ръмжащо одобрение към тялото й, ругаене, когато Мери го галеше и се учеше да го задоволява. Например, когато близна члена му…

Но трябваше да го накара да й заговори.

— Имали нещо, което искаш да направя по друг начин? — попита тя с копринен, прелъстителен шепот.

Той се намръщи.

— Моля?

— Попитах дали има нещо, което би желал да направя по друг начин — прошепна тя и го погледна изпод миглите си. В същия миг обви здраво пръсти около неговия „член“, както го наричаше той.

Може би Трент щеше да каже, че никога не е имал по-прекрасно преживяване в леглото. Никога.

Тъкмо започваше да се усмихва и сърцето й запя, когато той кимна.

Кимна?

Проклятие!

Преди да има време да помисли, Трент пое ролята на учител и започна да наглася тялото й, сякаш бе дървена топка.

— Приятно ми е да галят топките ми — каза й той.

Сякаш споменаваше, че предпочита бира пред лимонада.

Докато говореше, не спираше да я гали и, проклятие, наистина бе научил всичко за тялото й. Възпламени я, ръцете й трепереха, докато изпълняваше инструкциите му. Той ги хвана, задържа ги над главата й, с помощта на тялото и зъбите си я накара да започне да се извива под него.

Един сериозен глас каза в ухото й:

— Помоли ме, Мери.

— Моля те! — изохка тя, без да се замисли. През седмиците на брака им бе превърнала тези думи в химн, затрептял във въздуха, който ги разделяше.

Тази вечер той я накара да го каже отново и отново. Умелите му ръце нагласяха тялото й в различни пози, докато крайниците й запулсираха от желание. Мери започна да протестира, но в същия миг херцогът разтвори краката й и нахлу в нея.

За първи път тази вечер Мери си помисли, че Трент е на ръба на това, да загуби самоконтрол. Изглеждаше обезумял от желание. От гърлото му се изтръгна дълбок стон. И все пак Мери скоро осъзна, че той променя ритъма си всеки път, когато пламъкът запълзеше по краката й. Когато й позволи освобождение, тя вече се задъхваше, обляна в пот.

Удоволствието се плисна над нея със сурова, разтапяща ярост, каквато не бе изпитвала никога преди.

Трент се надвеси над нея задъхан и промълви:

— Има и други неща, които можем да опитаме… може би другия път.

Не на това се надяваше Мери.

Съвсем не.