Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (39)

Глава 39

Писмото пристигна около шест месеца по-късно, когато херцогът и херцогинята сядаха да вечерят. Същата сутрин Мери бе стигнала до извода, че навярно очаква дете, защото — освен някои други неща — стомахът й се свиваше от мириса на сапун от гаултерия.

Очевидно нещо не беше наред.

Тя отпиваше от чая и гризеше една препечена филийка, докато Трент четеше на глас откъси от вестника, за да могат да спорят за тях по-късно.

По средата на една статия, предричаща нашествие на Наполеон — представа, от която Мери се страхуваше, но Трент посрещаше с презрителна усмивка, — тя започна да се пита дали не трябва да каже на съпруга си за подозренията си, или напротив, трябва да отложи колкото е възможно повече.

Предполагаше, че научи ли, че е enceinte^[1], ще започне да се държи с нея така, сякаш е от стъкло. Не познаваше друг човек като Трент — човек, готов да направи буквално всичко за някого другиго.

Наистина беше за учудване: този мъж, който се бе зарекъл, че никога няма да обича, обичаше по-пламенно и страстно, отколкото можеше да си представи Мери.

Когато Осуалд влезе с пощата, Мери се оживи.

— Това писмо най-отгоре от леля ми ли е?

— Боя се, че не, Ваша светлост.

Трент взе писмото и сбърчи вежди.

— От Седрик е — каза той. — Изпратено е преди един месец.

Мери ахна и се изправи. Не бяха чували нищо за девера й, откакто бе напуснал Англия. Не бяха го обсъждали, но тя знаеше, че съпругът й се тревожи за своя близнак, колкото и да ръмжеше само като чуеше името му.

— Това е първото — отбеляза Трент, докато отваряше писмото.

— Ти писа ли му, след като замина? — попита Мери.

— Един-два пъти.

Разбира се, че му беше писал. Трент никога нямаше да се откаже от глупавия си брат.

Тя изяде последната хапка от филийката, замислена за семейството. После чу дълбок смях и вдигна глава.

— Казвал ли съм ти, че арогантността ни е семейна черта?

— Сама го установих — отвърна скромно Мери.

— Прочети това — подкани я той и й подхвърли писмото.

До Негова светлост херцога на Трент

Скъпи Джак,

Ще бъда кратък, защото смятам извиненията за невъзпитани. Осъзнавам какво предполага това: че изисканите обноски изключват вулгарността, което в моя случай очевидно не отговаря на истината.

Получих писмото ти и макар че оценявам чека от банката ти, не се нуждая от него. Сигурно ще се учудиш, но истината е, че успях да си стъпя на краката. Нямам нужда от пари, затова прилагам към писмото чека заедно с част от сумата, която ти дължа.

Сигурно си изненадан до дън душа, но ще трябва да почакаш да се върна в Англия, за да разбереш историята. Не съм сигурен кога ще бъде, защото тази нощ потеглям за Индия с прилива. За известно време може би няма да можеш да се свържеш с мен.

Но искам да ти кажа нещо. Знам, че мислиш, че не те обичам, но грешиш. Всъщност ти си единственият човек, когото обичам на този свят, макар че го показвах рядко.

Веднъж обаче го показах. В живота си имах само едно наистина ценно притежание и ти го отстъпих.

Имам предвид Мери, разбира се.

Отне ми известно време, докато разбера, че вие двамата сте родени един за друг. И няколко нощи на пиянски кроежи, докато измисля как да заобиколя факта, че ти ще оплескаш всичко, тя ще замине за Америка, на кораба ще срещне някой, който ще сложи на пръста й четвърти пръстен и когато я намериш, капитанът вече ще я е венчал.

Затова подредих нещата вместо теб. Един от малкото ми триумфи!

Спести на синовете си това ужасно име „Мортимър“, става ли?

Брат ти Седрик