Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (27)

Глава 27

Мери реши, че колкото и да й харесва оранжерията, това, което последва любовния акт в обстановка, която спокойно можеше да мине за част от откритото пространство, съвсем не й допада.

Трент не се впечатли ни най-малко, когато тя каза, че единият й ръкав се е разпорил.

— Сигурно е станало, когато ме дърпаше като обсебена.

Той закопча панталона си, прокара ръка през косата си и седна на един стар дървен стол. Сега изглеждаше съвсем същият, както когато влезе в оранжерията, макар видът му определено да беше по-доволен.

Докато по челото на Мери блестеше пот, неподобаваща за една дама, косата й се бе измъкнала от фуркетите, а роклята й, разбира се, бе разкъсана.

— Ела, седни при мен — подкани я Трент с предразполагащ тон и се размърда. — Всъщност недей. Този стол няма да ни издържи.

Мери поклати глава и продължи да търси фуркетите. Косата й беше толкова гъста, че от дълъг опит знаеше: два фуркета — колкото успя да намери — просто нямаше да свършат работа.

— Харесва ми косата ти е да е пусната — обади се нечестният й съпруг.

Мери видя още един фуркет и го грабна. Трябваше да се справи с три.

— Обожавам гърдите ти в тази рокля.

Гласът му беше дълбок и благоговеен.

— Не си го и помисляй — сряза го тя. — Не знам как ще погледна Луси, без да припадна от унижение.

— Ти никога не припадаш.

— Проклятие! — извика тя.

— Какво?

— Има… — започна тя и млъкна. Обърна се с гръб към него и избърса крака си с ризата.

Трент я обгърна с ръце изотзад, преди да е осъзнала какво се случва, и каза в ухото й:

— Обожавам мириса ти. Но точно сега го обожавам още повече, защото мога да помириша себе си върху теб.

— О, проклятие! — извика Мери и се измъкна от прегръдката му. — Трябва да се върна на бегом в къщата и да си взема душ.

Двамата излязоха от оранжерията под акомпанимента на смеха на херцога и заобиколиха къщата по една неравна тухлена пътека. Джордж припкаше пред тях и от време на време приклякваше и скачаше върху нещо, което можеше да види само той.

— Не подозирах, че градините са толкова западнали — каза Трент с извинителен тон.

— Ще ми е много приятно да ги възстановя. Виждаш ли онзи участък ей там? — посочи Мери към една обрасла с бръшлян каменна стена, край която се редяха изсъхнали розови дървета. В една полукръгла ниша, издълбана в нея, се намираха останките от покрита с мъх каменна пейка, разцепена на две и прекатурена, макар че урните с цветя от двете й страни все още бяха прави.

— Тези розови дървета не са мъртви! — съобщи му Мери грейнала. — С господин Бутби отидохме там с едно ножче и той ми показа, че в тях още има живот. Най-силните от розите всъщност са разцъфнали прекрасно точно заради занемаряването.

Трент зададе очевидния въпрос.

— На мен ми изглеждат полумъртви. Защо не засадиш нови?

Тя го дръпна настрани от пътеката и го поведе към огромна плетеница от клони, надвиснала над стената. Посочи към една нова зелена пътека, където Бутби бе изрязал мъртвите клони.

— До лятото това ще се превърне във фонтан от рози — каза тя. — Главният градинар на чичо ми — специално той — си има много строги представи за нещата и през повечето време не иска да ме слуша.

— Докато Бутби го въртиш на пръста си — вметна Трент, подчини се на импулса си и я притегли плътно до себе си.

Мери не можеше да възрази на това заключение. Вече знаеше, че с Бутби ще станат големи приятели. Той не се интересуваше, че е американка, не се интересуваше особено и от това, че е херцогиня.

— Твоят единствен градинар е успял само да поддържа една малка градина с билки — обърна се тя към Трент, — но имаме големи планове.

— Можеш да наемеш толкова градинари, колкото искаш.

— Бих искала да наема и архитект — от тези, които проектират пейзажни градини. Обожавам, например, работата на Хъмфри Рептън в Кенсингтън Гардънс. Може би ще успеем да го примамим. Мога да използвам парите си…

— Не. Ще оформим наследството ти като тръст за децата ни.

Тя се закова на място.

— Но…

— Аз ще издържам съпругата си — отсече Трент и ненадейно заприлича на истински херцог. — С твоето наследство ще осигурим имот на втория си син, което — добави той с леко съжаление — може да предотврати негодуванието, което винаги е изпитвал Седрик. Миналата година спрях да плащам сметките му, което само го ядоса още повече.

— Опитвал си се да го направиш благоразумен във финансово отношение?

— Ако Седрик реши да живее в рамките на това, с което разполага, би могъл да живее удобно и да издържа съпругата си. Ако се ожени за богата наследница, ще живее извънредно богато.

Мери се замисли над чутото.

— Да, но има екстравагантни вкусове.

— Раздялата с Англия може да му се отрази добре. Постоянното сравнение с моето имение го дразнеше. Ядеше го отвътре.

— Къде каза, че е отишъл? — попита Мери.

— Замина за Бахамските острови — рече Трент. — Надявам се, че ще преуспее там.

Мери не беше сигурна и ако се съдеше по сдържаното изражение на Трент, и той не беше, но последното, което искаше тя, бе да развали следобеда им с разговори за Седрик.

— — Аз нямам екстравагантни вкусове — увери го тя и го поведе обратно към пътеката. — Най-големият разход при поддържането на една градина е заплатата на главния градинар, а аз искам сама да изпълнявам тази роля. Господин Бутби няма нищо против — добави тя леко отбранително.

— Ти си херцогинята на Трент. Можеш да постъпваш както пожелаеш.

Слънцето блестеше в косата на съпруга й и правеше кичурите удивително наситени. Тук-таме разкриваше проблясъци на кехлибар.

— В такъв случай мога ли да предположа, че имаш толкова пари, че нямаш нужда от наследството ми?

Той се засмя и очите му светнаха.

— Май ще трябва да свикна с твоята американска прямота.

— Надявам се — измърмори Мери и пъхна ръка в сгъвката на лакътя му.

— Мъжете с моя ранг обикновено живеят от приходите от имението. Но когато получих наследството, видях, че нивите никога няма да стигнат да си изплатя дълговете, и вместо да вложа приходите обратно в имението, ги инвестирах. Едва през последните две години успях да влея пари в земята.

— Да, разбира се.

— В това няма нищо подразбиращо се. Брат ми направо побесня.

Мери за кратко се замисли как Седрик би приел градинарските й планове. Най-вероятно с ярост. Тя възнамеряваше да си заравя ръцете в пръстта всеки божи ден. Трент обаче нямаше нищо против. Той беше като някаква загадъчна мелодия, която тя не можеше да определи докрай: непредсказуема, непознаваема. Запленяваща.

— Предполагам, че постоянно си хвърлял брат си в ужас. Седрик ми каза, че само дребните търговци носели копчета от месинг, а ти си точно с такива.

Той незабавно откликна на закачливия й поглед: привлече я в обятията си и не си направи труда да отговори, преди да погълне устните й.

Когато най-накрая се отдръпна, дъхът на Мери излизаше накъсано и тя отново трепереше. Все пак успя да го отблъсне.

— Ти не бива… на публично място!

— Публично място е градският площад — изтъкна той, но пак я дръпна от пътеката и я поведе към втора ниша в стената — копие на първата. Тук обаче пейката, макар и също толкова обрасла с мъх, не се беше срутила. Той седна й дръпна Мери в скута си.

— Трент! — изохка тя. — Не е прилично!

— Пейката не е в съвсем прилично състояние — съгласи се херцогът и се премести назад, така че той се облегна на стената, а Мери се сгуши до него, обгърната от ръката му. Той повдигна брадичката й и каза: — Имам две изисквания за брака ни… не, две искания. Ще ги изпълниш ли?

— Ваша светлост, сигурна съм, че и вие като мен знаете, че човек никога не бива да се съгласява да изпълни някое искане, преди да е чул от какво естество е — отговори Мери и му отправи престорено суров поглед.

— Станаха три искания.

Мери въздъхна.

— Вие, англичаните, имате ужасна слабост към правилата. Трябваше да направя списък само да преживея сезона.

— Искане не е същото като правило — отбеляза Трент.

— Ще бъде, след като го приема.

Той се замисли.

— Какво ще кажеш, ако ти кажа, че наречеш ли ме пак „Ваша светлост“, ще прибегна до насилие? Това изискване ли ще бъде, искане или правило?

— Насилие? Ти? — сбърчи нос Мери. Очевидно знаеше, че по-скоро би си отрязал дясната ръка, отколкото да упражни насилие върху някоя жена. Най-малко върху собствената си съпруга. — Ще трябва да ми дадеш някаква представа какъв вид насилие ще упражниш… Ваша светлост.

Той се раздвижи с бързината на диво животно, изви гърба й върху ръката си като лък, целуна я и не спря, преди Мери да почувства, че не може да си поеме въздух. Трите й фуркета се предадоха и косата й пак се разпиля.

— От този вид — изръмжа той.

— Ще го обмисля — изохка Мери.

— Второто ми искане е никога да не се влюбваш в някого другиго.

Мери не отговори веднага и в паузата чу цвърченето на птици и далечното трополене на кон по черен път.

Трент си мислеше, че може да е невярна? За такава жена ли я смяташе?

Но си спомни колко прискърбно е миналото й. Никога не бе давала на никого причина да вярва в постоянството й, така че истината не биваше да я обижда.

— Няма — обеща тя с глас, който с нищо не издаде болката, която изпитваше. — Може и да не знаех към кого изричам обета си, но го изрекох, а аз никога не нарушавам обещанията си.

Усмивката му разсея неловкостта помежду им.

— О, знам. Нямам предвид, че ще легнеш с друг мъж. Просто не искам да отдаваш сърцето си на никого.

Устните му се усмихнаха, но очите му бяха бдителни.

— Нашето приятелство означава много за мен.

— Няма да се влюбя — обеща тя. — Струва ми се, че човек изпитва любовта тогава, когато това се очаква. С други думи, когато един красив мъж коленичи в краката на една жена и рецитира част от Шекспиров сонет.

— Ако видя друг мъж да се навежда към земята в твое присъствие, ще го изкарам от стаята с юмруци — зарече се Трент.

— Нямам намерение да се влюбвам отново. Никога — заяви Мери с равен глас. — Исканията ти до момента ми се струват разумни. Какво е третото?

— Когато построиш нова оранжерия, искам да сложиш в единия ъгъл канапе.

— Защо, за бога?

Той наведе глава към нея и зъбите му за миг подръпнаха ухото й. По корема й потече вълна от усещания.

— Останах с впечатлението, че съпругата ми ще прекарва много време в оранжерията. Прав ли съм?

— Прав си — прошепна Мери и вдигна глава, така че устните му се плъзнаха от брадичката към устата й.

— Цялата сутрин бях възбуден, Мери. Имаш ли представа колко е неудобно?

Тя поклати глава.

— Искам да влизаш в оранжерията, да поглеждаш към леглото и да си спомняш как си била там с мен. Искам да жадуваш за мен, както аз жадувах за теб цяла сутрин. Може би този спомен ще те кара да тръгнеш към къщата и да ме потърсиш.

— Никога не бих те обезпокоила по тази причина! — възкликна Мери и почувства, че се изчервява.

— Дори ако поискам да го направиш?

— Мястото на интимностите е в спалнята — отсече тя. — А ти… на канапе?

Той се наведе, целуна я и прошепна, че иска да я люби насред поле от маргаритки и на лодка в реката. Мери беше сигурна, че когато я изправи на крака, лицето й бе червено като ябълка.

Той обаче й предложи лакътя си, за да я придружи до къщата, сякаш не се бяха занимавали с нищо по-неприлично от това да обсъдят подрязването на розов храст.

— Джордж! — провикна се Мери.

В отговор не чу дори джавкане.

Трент почти не повиши глас.

— Джордж.

Кутрето излетя от буйната трева, още по-мръсно отпреди. Отправи се право към херцога и хукна, повече или по-малко послушно, по петите му.

— Това е много дразнещо — отбеляза Мери. — Кокиче е влюбена до уши в теб, а сега и Джордж ти се подчинява.

Тя се наведе и почеса кутрето по ухото.

— Не разбираш ли, Джордж, че американците никога не се подчиняват на англичаните?

Една ръка се обви около кръста й. Дяволит глас попита:

— Никога ли? Съвсем никога?

Когато тръгнаха отново, Джордж вече бе изчезнал.

— Като заговорихме за лодки, обмислям да инвестирам в още един канал — каза Трент, сякаш изобщо не я бе целувал.

Мери едва го чуваше — опитваше се да се приведе в приличен вид, за да може да влезе в къщата. Започваше да й става ясно, че брачният живот означава да свиква с бури от желание.

— Защо някой ще копае канал? — попита тя и заповяда на червенината да изчезне от бузите й. — За транспортиране на стоки, като река ли? Реката Чарлс в Бостън — някои кораби плават по нея от пристанището, но мисля, че повечето стоки пътуват с пощенската карета.

— Невинаги има реки там, където трябва да минат стоките, а пощата изисква карети, кочияши, коне, смяна на коне, места за спиране по пътя, храна за конете. Каналът, от друга страна, може да мине направо между две точки и по него да минава много по-тежък товар, отколкото може да носи карета.

— Чичо Тадеус много се интересува от развитието на парните машини — каза Мери. — Знаеш ли, че първата парна машина е била построена през 1698 година от английски инженер? Чичо ми инвестира в една машина, проектирана от американец, Питър Еванс. Сигурен е, че скоро стоките ще изминават целия път от Бостън до Северна и Южна Каролина, теглени от пара вместо коне.

— Чел съм нещо за тях — каза бавно Трент. — Мисля, че вече има кораби, задвижвани от пара.

Вече бяха стигнали до къщата и по-късно същия ден — след като Мери стресна прислугата, като се изкъпа за втори път — се насладиха на първата си вечеря като брачна двойка. Поднесоха им я на масичка в утринния салон, защото Трент каза на Осуалд, че трапезарията е идеална за четирима души или повече, но е прекалено малка за задушевна вечеря.

По време на първото ястие двамата обсъдиха парните машини. Тъй като Тадеус рядко говореше за нещо друго, освен за изобретения, които можеше да се окажат или да не се окажат важни, се оказа, че Мери е значително по-осведомена от съпруга си по въпроса за новите машини.

Когато прислугата изнесе третото блюдо, Трент вече бе извадил хартия и нахвърляше бележки.

— Знаеш ли кое ми харесва у теб? — попита след известно време той и прибра хартията.

— Нямам представа — отвърна сериозно Мери, но после се засмя и добави: — Но както се досещаш, умирам да разбера.

— Ти си колкото красива, толкова и интелигентна — отвърна делово Трент. — Смятам да последвам съвета ти. Няма да участвам във финансирането на канала; ще разбера кой работи по създаването на парни машини в Англия.

— Леля и чичо пристигат утре за кратко посещение — напомни му тя.

Трент бързо вдигна глава.

— В случай че се чудиш, херцогиньо, не си свободна да се върнеш в Бостън. Вече консумирахме брака няколко пъти.

Мери избухна в смях.

— Исках да кажа, че чичо ми ще знае кой точно работи по парни машини в тази страна. Но можеш да очакваш да те подкани да инвестираш в американската машина на господин Еванс.

Трент никога не се бе замислял да инвестира в американско изобретение, но сега, след като имаше американска съпруга… защо не?