Елоиза Джеймс
Моята американска херцогиня (24)

Глава 24

Трент открай време избираше любовниците си по красота и интелигентност. Никоя от тях обаче не можеше да се сравнява с Мери. Лицето и фигурата на съпругата му го караха да се чувства повече като дивак, отколкото като джентълмен. Искаше да я преметне през рамо, да я отнесе в някоя пещера и да я оближе от главата до петите. Особено сега, когато бузите й бяха поруменели, а устните — подпухнали от целувките му.

Жените, с които бе спал до този момент, бяха опитни куртизанки. На свой ред той се смяташе за прецизен любовник, който ги задоволяваше един или два пъти, преди да позволи това удоволствие и на себе си, винаги с предпазно балонче, за да предотврати създаването на незаконно дете.

Този път нямаше нужда да си нахлузва подобно нещо, камо ли да го завързва така стегнато, та червената ивица да му остане за часове напред.

Нещо повече, той харесваше съпругата си. Кой би помислил, че това може да промени нещата до такава голяма степен?

— Ще консумираме този брак — каза Трент — и после ще останем женени през следващите шейсет или седемдесет години.

Той я целуна по носа.

— Едно нещо искам да изясня. Ако беше сгодена за когото и да било друг, а не за Седрик, щях да те открадна от годеника ти в нощта, в която се запознахме. Ти си моя още от мига, в който се срещнахме на онзи балкон.

Мери го целуна по устните.

— Тогава и ти си мой. Така да бъде — каза му тя и в очите й проблесна нежна усмивка. — Вземам те.

Членът му бе притиснат към крака й, по-възбуден от когато и да било. Още един поглед към розовите й устни и усмихнатите очи, и болката в слабините му се засили.

— Какъв е този шум? — попита Мери и се обърна в посока към звука.

— Лакеите пълнят ваната в банята, зад тази врата.

Камериерката й навярно бе решила, че ще иска да измие праха от пътуването. Трент искаше да я люби така, както си беше, с парфюма, който представляваше кожата й след сън. Най-еротичният аромат на света.

Но Мери беше дама и девственица. Сега го гледаше и в очите й се четеше желание, но и тревожен свян.

Трент бързо се изми в дървена вана, която донесоха в стаята му. За него веселите гласове на жени, които долитаха от банята в съседното помещение бяха нещо ново — и много приятно. Когато Мери се засмееше, му се струваше, че чува музика.

Един час по-късно звуците от другата страна на вратата най-после бяха заглъхнали. Трент реши, че е минало достатъчно време и може да влезе в спалнята на съпругата си. Той завърза здраво робата си, почука два пъти и влезе през вратата, която свързваше двете стаи.

Мери се беше свила на една страна върху снежнобял чаршаф. Мастиленочерната й коса бе разпиляна по възглавницата. За кой ли път Трент се предупреди, че трябва да действа бавно и дисциплинирано. Трябваше да обуздае безумната необходимост, която изпитваше.

— Добър вечер — каза той и тръгна към нея.

През прозрачната й дреха виждаше тъмнорозовите й зърна, сянката под извивката на гърдата й, още една примамлива сянка между бедрата й.

— Боже! — промълви той. Гласът му прозвуча като измъчен шепот. — Прекрасна си.

Усмивката й стана по-широка.

— Искам да си съблека робата, но ако предпочиташ, мога да го направя под чаршафите.

— Какво носите отдолу, Ваша светлост?

— Нищо.

Видя как гърлото й се раздвижва, докато преглъща.

— Каза, че ще сме женени шейсет години. Сигурно ще свикна да ти гледам коленете.

Изглеждаше възхитително срамежлива, но изпълнена с желание.

— Не само коленете — каза той и захвърли робата.

Съпругата му го огледа бавно целия. Трудно бе да се каже какво мисли. Тялото на Трент не приличаше на това на повечето джентълмени и в никакъв случай — на това на Седрик — Разбира се, той не смяташе, че Мери изобщо е виждала гол мъж.

Все пак не приличаше на елегантните гръцки статуи в музеите. Обичаше да се занимава с енергични дейности, прекарваше цели дни на седлото, обикаляйки едно или друго от именията си. Бедрата му бяха мускулести… Проклятие, в тялото му нямаше нищо елегантно.

Целият беше изтъкан от изпъкналости и възли от мускули, имаше и няколко белега: един бял на десния крак и един по-тъмен на корема, когато като момче се спъна на една коса.

Желанието пулсираше яростно във вените му в първичен ритъм, който му подсказа, че самоконтролът му се е стопил, изчезнал по време на пътуването, което Мери проспа. Беше галил бузата й, косата й и извивката на хълбока й, докато тя спеше спокойно на рамото му.

Сега проследи погледа й надолу, към набъбналия му тежък член срещу нея.

— Целият си мъжество — прошепна тя едва чуто.

Трент нямаше представа какво има предвид, но усети желанието в гласа й, особено когато върхът на езика й се подаде между розовите устни.

Направи крачка към леглото, но преди да легне до нея, Мери седна и започна да вдига нощницата си. Пищната й гръд се раздвижи, люшна се леко и той застина на място.

Мери се размърда, за да освободи нощницата изпод дупето си. А после с рязко движение я дръпна през главата си. Лицето й порозовя, но тя остана неподвижна.

Нещо диво се надигна в стомаха му, когато я видя гола за първи път. Ненадейно почувства, че разбира лукавия език на дамските поли.

Мери се засмя с треперещ глас.

— Изглеждаш така, сякаш никога досега не си виждал женски колене… или останалата част от една жена.

— Никога досега не съм виждал коленете на съпругата си… или останалата част от нея — отговори дрезгаво Трент и най-накрая се отпусна върху нея с усещане, че това е най-естествената поза на света — усещане, което се разля по вените му с бързината на пожар.

Мери ахна, обви ръце около врата му и му се усмихна с онази своя дръзка американска усмивка — онова изражение на абсолютна прямота, което никога не беше виждал в лондонските бални зали.

— Леля Бес ми каза, че времето за лягане е време за лудуване на брачните двойки — прошепна тя до устните му.

Най-напред трябваше да обсъдят предстоящия акт сдържано, възпитано. Точно така. Той прочисти гърлото си и се премести — легна на хълбок до нея.

— Разбираш ли какво ще направим?

Гласът му бе като ръмжене, но Мери не трепна. И тя се обърна на хълбок и за изненада на Трент отново се усмихна. Проклятие, Мери сигурно щеше винаги да го изненадва, до края на живота им.

— Да. Макар че леля Бес не ми предостави кой знае колко информация, освен това, че ми обясни… — и тя махна с ръка — … най-основното. Знаеш ли, че патките могат да се сношават само в течаща вода?

Когато беше нервна, Мери ръсеше факти така, както дъбът — жълъди.

— Не се тревожи — каза Трент, сложи ръка на хълбока й и я остави там, без да мърда. — Доколкото съм чувал, първият път може да не е много приятно. Но с времето ще стане по-хубаво.

Погледът й се плъзна по тялото му като ласка, макар че у Трент нямаше нищо меко, нищо изискано или джентълменско. Целият беше изтъкан от мускули и сухожилия, целият беше възли от сила. Спомни си как Седрик се отвращаваше от „яките“ му гърди.

Мери обаче не изглеждаше уплашена от големината и мощта му. Очите й бяха запленени, малките й зъби бяха захапали долната й устна и я бяха накарали да почервенее.

У нея имаше нещо живо и будно, може би заради произхода й, а може би просто заради безстрашния й нрав.

Тази мисъл го накара да се ухили. Той се премести по-близо, за да я целуне по устата. Дори това кратко докосване до копринените й устни разпали течен огън, който се разля по крайниците му.

Прокара ръка по корема й. Тя потръпна и той се наведе да опита вкуса й, прокара устни по извивката на гърдата й.

— Имаш прекрасни гърди — измърмори.

— Гувернантката ми, госпожица Феърфакс, каза, че блестя като евтина гривна. Според нея са прекалено големи.

— Госпожица Феърфакс е глупачка — отвърна Трент с надебелял глас. Беше докоснал едното розово връхче и сега нямаше друг избор, освен да го близне.

Мери ахна и се обърна по гръб. Издаде тих задавен звук и той отново я близна.

— Харесва ли ти? — успя да попита сравнително членоразделно.

Вместо отговор Мери простена, което — невъзможно! — го накара да се възбуди още повече. Вдигна глава, за да попита каква точно информация е успяла да й предаде леля й, но ръката й се зарови в косата му и го задържа неподвижен.

След това Трент се отдаде на най-първичните си инстинкти и, изглежда, му стана невъзможно да изрече каквито и да било думи. Или може би думите просто нямаха значение. Започна да смуче зърната й, заслуша се как дъхът й секва, а после дишането й се ускорява.

Едва когато пръстите, които галеха гърдите му, започнаха да се плъзгат надолу, той хвана ръката й и я задържа над главата.

— Не можеш да ме докосваш — промълви Трент с дрезгав глас. — Лудуването ще свърши, преди да е започнало.

Мери кимна и го погледна доверчиво, неразбираща колко възбуждащо му се стори покорството й. Той беше първият мъж, който я докосваше… навсякъде.

Първият мъж, целунал гърдата й. Корема й. Малко по-надолу. Очите й се разшириха, но тя не помръдна. Всъщност, когато членът му подскочи срещу крака й, по тялото й премина тръпка.

„Моя“ — помисли си той, замаян от чувствено удоволствие, от импулса да я направи своя — своята жена — дотолкова, че в ума му отново прозвуча предупредителна тръба. Все пак не беше дивак. Беше много важно да направи брачното ложе — лудуването — приятно за невестата си.

Мери лежеше под него. Кожата й беше като мляко и мед. Всичко у нея му доставяше удоволствие — всяка трапчинка и извивка, цветът и допирът на кожата й. Трент призова целия си самоконтрол, за да не се стовари отгоре й, да не разтвори тези бели крака по-широко и да не се зарови в мекотата й.

Пусна ръката й и започна да целува корема й, да мести устните си по-надолу.

— Джак! — извика тя, когато той подуши една къдрица над краката й. — Джак, какво си мислиш, че правиш, по дяволите? Това не е прилично. Сигурна съм!

— Неприличното е съвсем прилично за женена двойка — увери я той и прокара езика си по едно сладко късче розова плът.

Досега Мери го дърпаше за косата, но сега замръзна. Затова той пак близна сладкото местенце. Тя ухаеше на цветя, на удоволствие и грях — всичко това наведнъж.

Съпругата му изпищя и този звук бе така омагьосващ, толкова невинен и все пак изпълнен с такова удоволствие, че една част от сърцето му, вледенена от години, се поразтопи.

— Харесва ли ти, херцогиньо? — попита Трент шепнешком след миг.

Краката на Мери се извиваха под него, а ръцете й, все още вкопчени в косата му, не го отблъскваха, а го държаха на място.

— Да не си посмял да спреш — прошепна тя.

Той духна срещу най-сладкото й местенце и Мери нададе дрезгав стон.

— Още смятам, че това… — започна задъхана, но Трент не искаше да я оставя да мисли кое е редно и нередно. Изобщо да мисли. Пръстът му проникна в най-интимното, най-личното й кътче и Мери издаде някакъв отчаян звук дълбоко в гърлото си. Членът му се стегна до болка.

Проклятие, не можеше да загуби контрол точно сега, нали?

Тялото му отговори на въпроса. Ако не се овладееше, щеше да свърши като някое зелено момче, едва зърнало жена.

Мери отвори очи.

— Ти си мека и розова, и всичко, което аз не съм — каза Трент.

Премести се нагоре, само колкото да може отново да засмуче гърдата й, и в същото време плъзна ръката си долу, покрай копринено кичурче коса. От устните на Мери се изтръгна стон, когато той пъхна пръста си вътре.

Бавно започна да я гали в малки предразполагащи кръгчета, видя как белите й зъби захапват долната й устна. От гърлото й постоянно излизаха тихи задъхани звуци, хълбоците й се движеха в неустоим ритъм, а ръцете й се вкопчиха в неговите.

— Джак — прошепна тя.

Никога досега членът му не се бе втвърдявал толкова, но той изчака тя да се предаде, да нададе вик, да забие нокти в кожата му, тласкана от силата на вълните удоволствие, които блъскаха тялото й срещу неговото. Погълна виковете й като умиращ от жажда, полулегнал върху нея, за да усети всяко пулсиране и всяко потръпване.

Безпомощното й треперене се поуспокои. Трент не помръдна пръста си — изчака, за да може тя да се наслади на последната искрица удоволствие. Кожата й беше влажна, по челото й имаше полепнали къдрици. Краката й бяха широко разтворени в самозабрава, косата й се беше разпиляла по възглавницата, а тъмните мигли на затворените й очи се открояваха над зачервените бузи.

Никога досега не бе имал нещо истинско свое. Седрик се беше борил с него за къщата, за имението, за любовта на родителите им. По времето, когато майка му и баща му умряха, се чувстваше толкова близък с тях, колкото и с иконома. Всъщност можеше да се каже, че двамата с Осуалд са по-близки.

Но Мери беше негова. По някакъв странен начин дори се радваше, че не бе разбрала за кого се омъжва.

Сега беше с него, в това легло, защото искаше да бъде тук. Не защото искаше да бъде херцогиня. Ако не искаше Трент, щеше да се качи разярена на първия кораб за Бостън.

Едно нещо за нея знаеше със сигурност: Мери никога не лъжеше. Виковете й на удоволствие бяха също толкова истински, колкото и упреците й в каретата.

Изминаха няколко дълги мига, преди Мери да отвори очи, но тя беше неговата невеста, неговата девствена невеста и той нямаше да разруши първото й любене, като й се нахвърли. Като нахлуе в нея.

Когато най-накрая миглите й се повдигнаха, тя погледна към него и каза:

— Освен ако леля Бес не бърка, вечерта не би трябвало да свърши така.

От гърлото му се изтръгна сподавен смях.

— Когато се запознахме, си помислих, че имаш вид на човек, който не се е смял от години.

Трент плъзна крак между нейните, подуши я по врата, вдъхна лекия парфюм на цветя, останал по кожата й.

— Наистина не бях.

— Тази вечер се засмя три пъти — каза Мери с удовлетворен вид.

Трент не можа да се спре: ръката му се плъзна между краката й и в гърлото му заседна дрезгав стон, защото тя беше влажна и готова за него.

— Мой ред е — прошепна Мери и го бутна леко. — Ти ми каза да не те докосвам, но това не е честно. Искам да те докосна и ти ще трябва просто да се примириш.

Трент никога не бе изпитвал нищо, което поне малко да наподобява нуждата му да бъде дълбоко в съпругата си. По някаква причина мисълта, че той е първият, го подлудяваше, обсебваше го, но той се насили да легне по гръб и да остави Мери да обсипе гърдите му с целувки.

Пръстите й бяха като кадифе, по-съблазнителни, отколкото щяха да бъдат пръстите на най-прочутата куртизанка на света. Мери докосна зърното му и през тялото му премина тръпка, сякаш камък бе паднал в езеро.

Загледа се в нея, как прокарва пръсти по мускулите на гърдите му, към корема, станал релефен от тежък физически труд, с какъвто не би трябвало да се занимава никой херцог. Трудът, с който се занимаваше открай време в опит да се откъсне от парфюмирания будоар на майка си и полетите с коняк вечери на баща си.

— Ще ти прозвучи глупаво — каза Мери и вдигна глава. Очите й бяха притворени, на лицето й бе изписано изражение, което Трент не можеше да сбърка — изражението на жена, която току-що е била задоволена. — Харесва ми как изглеждаш. Мъжествено.

— По американски? — предложи той и устните му се извиха нагоре.

— Националността няма нищо общо — измърмори Мери. Целувките й бяха стигнали близо до члена му и сега тя се взираше в него запленена.

— Докосни ме — промълви той, едва успявайки да потуши умолителната нотка в гласа си.

Тя обви ръка около него и отприщи вълна на изгаряща горещина, от която Трент инстинктивно изви гръб и оголи зъби в дрезгаво ръмжене. Всяка дама би изпищяла и би пуснала члена му, уплашена от грубия му отговор.

Но не и Мери.

Вместо това ръката й се стегна и се плъзна надолу. Умът на Трент се изпразни. Едва-едва чуваше собствените си жадни стонове.

Но задържа очите си отворени, видя я как гледа, докато малката й ръка се плъзгаше нагоре-надолу, без да се отваря. Мери облиза устни и това беше краят.

Трент загуби всякакъв самоконтрол.

Изстреля се нагоре и я събори, така че дългият му корав член срещна мекотата й.

— Искам… — изохка той и се опита да се овладее. Никога не се държеше така, никога!

Но ръцете на Мери се заровиха в косата му. Тя придърпа лицето му към своето и облиза долната му устна. Усещането беше толкова сладко и мъчително, че той се наведе и на свой ред я гризна.

— Джак — прошепна тя, — искам те.

Той изръмжа нещо, помъчи се да се овладее. Изправен над нея, остави главата си да увисне, затвори очи, за да не я вижда. Но това не помогна, защото другите му сетива просто заработиха още по-усилено, а мускулите му затрептяха, опасно близо до мига, в който щяха да го тласнат в нея.

— Сега ще те заболи, Мери — успя да изрече той. — Така поне казват.

Тя отново го стъписа, като се изви нагоре и прошепна до устните му:

— Искам те, Джак!

Наклони бедра и започна да се търка в него.

В последен миг на ясна мисъл Трент се дръпна назад, разтвори краката й и погледна към прекрасните й гънки. Започна да я ближе като котка, държеше я надолу, докато тя пищеше и се извиваше срещу ръката му.

Беше шумна, тази негова американска съпруга. Мисълта се мярна в главата му съвсем неясно, защото беше съсредоточен върху задачата да й дарява удоволствие, да научава какви докосвания обича, докато накрая тя не избухна в пламъци в ръцете му и отново стигна до края.

Стига толкова! Трент преряза крехките нишки на самоконтрола си.

Надигна се над съпругата си и бавно тласна издутата главичка на члена си в нея.

Ръцете на Мери стиснаха раменете му още по-здраво, очите й се разшириха и тя прошепна нещо, което той не можа да чуе.

Беше толкова стегната, че веднага го изби пот. Никога не бе изпитвал нещо подобно. Нахлуваше в разтопен мед. Разтрепери се. Как бе възможно Мери да не изпитва болка? Очите й бяха затворени и тя изглеждаше озадачена, а не обзета от болка.

Той си пое дъх дълбоко и мъчително.

— Боли ли? — прошепна.

Мери отвори очи и поклати глава.

— Не, но е много странно.

— Толкова е хубаво да съм вътре в теб — промълви Трент с глас, който усещаше като боботене в гърдите си. — Иска ми се да мога да остана така завинаги. Никога да не помръдвам.

Говореше сериозно. Макар че в същия момент отново тласна.

Мери си пое дълбоко въздух и започна да се извива под него. От устните му отново се изтръгна стон. После тя наклони хълбоците си и обви крака около кръста му. Здравата хватка на тялото й се отпусна и го пусна вътре.

Пламналата болка в слабините му, изведнъж се прехвърли в главата. Удоволствието го накара да си загуби ума, превърна го само в тяло и нищо повече. По гърдите му изби пот от усилието да не нахлуе дълбоко в нея.

И все пак смътно осъзна, че ноктите й се забиват силно в раменете му, чу дрезгавия й стон. Прокара устни по изящната линия на челюстта й, отдръпна се и изчака един миг, колкото очите й пак да се отворят.

Нищо на този свят не беше по-апетитно от израза в очите на Мери.

— Джак — прошепна тя.

Джак беше новата му същност — тази, която най-накрая имаше човек, когото можеше да нарече свой, някого, когото да обича, да защитава и да прави щастлив. Трент усети как някакво странно усещане обхваща цялото му тяло — нещо като неистова горещина, която ближеше кожата му и го караше да се чувства оголен, пулсиращ от… нещо.

— Добре ли си? — попита шепнешком той.

— Ммм.

Той започна да се движи, равномерно и бавно. От гърлото му излизаха думи, лишени от съзнателна мисъл — дрезгави, сурови, преминаващи в пъхтене при тласъците му. Не бе възможно Мери да изпитва огромна болка, защото очите й бяха полузатворени — тъмни, удовлетворени — и тя го стискаше с ръце и крака.

Даваше му позволение.

Най-накрая Трент наистина изостави всеки самоконтрол — или Джак го изостави? Полудя, тялото му обгърна Мери, а нейното обгърна него. Беше топла, благоуханна. Беше негова съпруга и той щеше да я има и да я пази, да я познае, както казваше Библията.

Тя започна да отвръща на тласъците му, отначало непохватно, като го притегляше все по-навътре с всяко движение. Трент усещаше как в слабините му се надига огън. Ръцете й бяха обвили неговите, стискаха ги толкова здраво, че отново усети бодежа от ноктите й.

Трент стисна зъби. Не искаше да се откаже от вълшебното удоволствие. Тласъците му станаха кратки и дълбоки, а очите му проследиха треската, която се разпростря по мократа й бяла кожа. Засмука гърдата й, усети сладко-солената, само нейна пот, наслади се на начина, по който Мери се извиваше под него.

Беше облян в пот, гърдите му се надигаха и спускаха учестено, а хълбоците му тласкаха в жената, която се бе вкопчила в него задъхана и го целуваше с пълните си чувствени устни.

Замръзна, когато тялото й най-накрая се стегна около члена му и го освободи.

Остави главата си да падне напред и със задъхан стон се изпразни в нея. Пак и пак.

Негова и пак негова.

Неговата единствена, неговата първа, неговата последна.

Нещо у него се бе разбило. Или разтворило. Нещо твърдо и студено. Той свърши… но членът му не омекна. Вместо да се отдръпне, видя как по слепоочието на Мери се търкулна капка пот и изчезна в пищната й коса.

— Заболя ли те? — попита Трент. — Да се отдръпна ли?

Очите на Мери примигнаха, отвориха се, срещнаха неговите. Индиговосини. Той ги каталогизираше: сиви, когато се ядосаше, виолетовосини като море под облаци, когато бе удовлетворена.

Не, не удовлетворена: щастлива.

Изразът в очите й се заби в гръбнака му и той се тласна още малко напред. Все още беше с нея, в нея.

— Не — отвърна ликуващо тя. — Искам да кажа, за малко беше неудобно, но после стана повече от удобно, ако ме разбираш.

Мери раздвижи бедра и Трент усети движението й чак в стъпалата си. От гърлото му се изтръгна нов стон.

Той отново се тласна към нея в мълчалив въпрос, видя как Мери накланя глава настрана и се усмихва. А после тя сви колене и се надигна към него — покана, предизвикателство.

— Сигурна ли си, че можеш да ме приемеш пак? — попита той и тласна — сладострастно движение, от което в тялото му пламна огън. — Трябва да изчакаме един-два дни. Една седмица.

Не го мислеше. Ако не я докоснеше цяла седмица, щеше да полудее. Но беше джентълмен: ако я болеше, нямаше да се доближи до нея.

Тя отвърна на тласъка му — все още тромаво, но отвърна.

— Пари, но в същото време е приятно. Особено когато правиш това.

В крайниците на Трент се разля горещина, сякаш бе отпил голяма глътка лютив коняк.

— Това? — и той нахлу още по-навътре. Хареса му как устата на Мери се отвори, когато членът му намери целта си. Очите й се изцъклиха, а пръстите й се свиха в юмрук.

После хълбоците й се понадигнаха и тя отвърна на тласъка.

Звукът, който се изтръгна от устните й, беше изпълнен с такова желание, така чувствен, че Трент си загуби ума. Пак.

Започна отначало, сякаш последния час го нямаше. Членът му беше толкова твърд, сякаш не й беше дал всичко… всъщност явно не беше, защото вече усещаше нажежената топлина в сгъвките на коленете и в слабините си. Тя отново издаде тих звук и го ухапа по врата. Ухапа го. По врата.

Трент почувства как лицето му се разкривява и забрави всичко. Започна да нахлува в нея пак и пак, толкова бързо и диво, че тя простенваше при всеки тласък, главата й се мяташе, ръцете й изглеждаха съвсем бледи на фона на кожата му, докато се плъзгаха по неговото тяло.

— Ти си… — изръмжа той най-накрая.

Мери отвори очи, замаяни от удоволствие.

— Джак.

Беше се вкопчила в него и той се сепна, когато осъзна, че по бузите й се стичат сълзи.

Веднага спря и помоли шепнешком:

— Кажи ми, че не плачеш от болка.

— Не ме боли — прошепна тя в отговор. — Не ме боли. Никога не съм си представяла това.

Господи! Никога не бе виждал толкова красиви очи, очи, в които можеше да се взира до края на живота си.

— Не беше това, което очаквах — продължи Мери задъхано, защото, макар че тя говореше, Трент не можа да се въздържи и тласна отново, бавно и нежно.

Той я целуна по устните.

— Не беше ли?

— Не.

За миг се възцари тишина. Сега Мери усещаше ритъма, надигаше се да го посрещне. Той отново се подпря на една ръка и се тласна напред, заигра се с розовото й зърно, помисли си, че обожава прасковения цвят, който обля бузите й, и накъсаното й неравномерно дишане.

А после Мери изведнъж каза:

— Ако някога направиш това с някоя друга жена, освен мен, Джак, ще трябва да те убия.

— Няма — отвърна той простичко. Нямаше нужда да й казва, че се чувстваше разранен и обновен вътрешно, сякаш никога не бе лягал с жена преди нея. Не можеше да си представи друга жена в леглото си. Не и след това.

Погледът й потърси неговия и тя кимна. Предупредителната горещина в основата на гръбнака му се превръщаше в чист огън, затова Трент седна на пети и прокара треперещите си ръце през къдриците на Мери, придърпа лицето й до своето и завладя устата й.

Дори да искаше да се спре, не би могъл. Зае се да я целува жадно. Устите им се разтопиха една в друга, целувките им започнаха да се преливат и през цялото време той не спря да се движи.

— Джак!

По лицето на Мери пробяга удоволствие. Очите й бяха стиснати, а сърцето й биеше толкова бързо, че Трент виждаше препускането на пулса в гърлото й. Тя нададе вик, отметна глава назад и той почувства как тялото й се сковава.

Отдолу кадифената й мекота ненадейно го стисна с такава сила, че той изсумтя и бе загубен… падаше… още един последен тласък… лудост. Загуби си ума. Членът му се стегна, от устните му изригна вик и той й даде всичко.

Всичко от себе си.

Сякаш си бе ударил главата и бе отворил очи само за да разбере, че е ослепял. Ослепял за всичко друго, освен за екстаза на потръпващото си тяло.

Когато най-накрая вдигна лице от косата й, с благодарност установи, че все още е подпрян на лакти — поне не се беше стоварил върху нея като някой бик.

Дали Мери беше забелязала, че умът му е прещракал? Че е надал рев като някой луд?

Това, което бяха направили двамата, по нищо не приличаше на обмислените дружелюбни съвкупления с любовниците му. Умът му се отдръпна от спомените. Тези жени бяха останали в миналото.

Трент внимателно се отдръпна и се плъзна настрана, привлече главата й върху ръката си, пожела си тя да отвори очи и да каже… нещо. Да му каже, че не е отвратена от потта, която бе покапала от него върху нея. От пръхтенето му, от самозабравата му. От начина, по който дъхът му все още стържеше в гърдите.

Тя не каза нищо и когато погледна надолу, Трент установи, че се е сгушила до рамото му и спи дълбоко. Не беше толкова отвратена, че да не може да намери думи…

Спеше спокойно, разперила пръсти върху гърдите му. Косата й беше мокра и докато ударите на сърцето му се успокояваха, той чу ехо от гласа й, който викаше името му.

Докато я милваше внимателно, Мери се събуди, но веднага след това заспа пак. И не се размърда, когато той реши, че леглото й е много тясно за двама, вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята си.

Тази нощ Трент остана буден часове наред, загледан в деликатния филигран, който представляваше косата на Мери, в силната й челюст, в извивката на ухото й. В пълната й гръд.

Около него светът се преобръщаше, но същото се случваше и с неговия вътрешен свят.

Всичко се разместваше.

Досега се вълнуваше от херцогството, защото това беше негово задължение. Това бе първородството, което бе спечелил от брат си, като бе успял да го изпревари и да се появи пръв на този свят. Това беше награда — всички му казваха, че е награда.

Никога не го почувства като награда. Чувстваше го като това, което караше майка му и брат му да го ненавиждат. Нищо на този свят не можеше да бъде толкова ценно, че да си струва това.

Докато чертаеше спирали по гладкото рамо на съпругата си, установи, че сега Мери е в центъра на неговия свят, а херцогството е избутано настрана.

Когато най-накрая се унесе, светът се бе пренаредил.