Дан Браун
Произход (97)

96.

„Новият вид ни поглъща?!“

Във възцарилото се смаяно мълчание Лангдън се опита да си представи какво иска да каже с това Едмънд. Пред очите му се заредиха ужасяващи кадри от научнофантастични филми за извънземни, в които хората бяха използвани като живи инкубатори за доминантния вид.

Помъчи се да измисли някакво друго обяснение на резултата, ала заключението изглеждаше неизбежно.

Според симулацията на Кърш през следващите няколко десетилетия човечеството щеше да бъде погълнато от нов вид. Още по-страшно беше това, че този нов вид вече съществуваше и тайно се развиваше.

— Явно нямаше как да оповестя тази информация преди да съм идентифицирал новия вид — продължи футуристът. — Затова се зарових в данните. След безброй симулации успях да се добера до тайнствения новак.

На видеостената се материализира проста диаграма, която Лангдън помнеше от прогимназията — таксономичната йерархия на живите същества, разделена на „шестте царства“ Animalia, Plantae, Protista, Eubacteria, Archaebacteria и Fungi^[1].

— Щом открих този процъфтяващ нов организъм, разбрах, че той има прекалено много разнообразни форми, за да бъде определен като вид — каза Едмънд. — От таксономична гледна точка пък е прекалено обхватен, за да бъде наречен „разред“ и даже „тип“. — Той впери поглед в обектива. — И тогава осъзнах, че нашата планета вече е обитавана от нещо далеч по-голямо. Което може да се означи единствено като ново царство.

Лангдън изведнъж се досети за какво говори неговият приятел.

„Седмото царство“.

Потресен, той слушаше как Кърш съобщава новината на света и описва нововъзникващото царство, за което професорът неотдавна беше чул в една лекция на специалиста по дигитална култура Кевин Кели по онлайн медията ТЕД. Това ново царство на живота беше предсказано още от някои от първите научнофантастични писатели, но в него имаше една уловка.

Защото се състоеше от неодушевени същества.

Тези безжизнени видове еволюираха почти като живите — усложняваха се, приспособяваха се към нова среда и се размножаваха в нея, изпитваха нови разновидности, някои от които оцеляваха, а други изчезваха. Съвършено огледало на Дарвиновата адаптивна промяна, тези нови организми се бяха развили с ослепителна бързина и сега представляваха съвсем ново царство, седмото, което заемаше мястото си до Animalia и останалите.

И се наричаше Technium.

Едмънд се впусна в изумителен разказ за най-новото царство на планетата, което включвало цялата техника. Той описа как новите машини процъфтявали или измирали според законите на Дарвиновото „оцеляване на най-годните“, като постоянно се приспособявали към средата, развивали нови механизми за оцеляване и в случай на успех се възпроизвеждали колкото може по-бързо, за да завладеят наличните ресурси.

— Факсовете извървяха пътя на птицата додо — обясняваше футуристът. — Айфонът ще оцелее само ако продължи да изпреварва конкуренцията си. Пишещата машина и парният двигател изчезнаха в променящата се среда, обаче Енциклопедия Британика еволюира, на неудобното трийсет и два томно издание му пораснаха дигитални крака и подобно на двойнодишащите риби то превзе нови територии, където днес процъфтява.

Робърт си спомни детския си апарат „Кодак“, някога цар на непрофесионалната фотография, пометен за миг от светкавичното дигитално нашествие.

— Преди половин милиард години нашата планета преживяла внезапно изригване на живот — Камбрийския взрив — и тогава буквално за един ден се появили повечето видове на Земята — продължи Кърш. — Днес сме свидетели на Камбрийския взрив на Техниума. Ежедневно се ражда нов вид техника, еволюира с бясна скорост и се превръща в средство за създаване на нови технологии. Изобретяването на компютъра ни помогна да създадем удивителни нови устройства, от смартфони до космически кораби и хирургически роботи. Присъстваме на иновативен бум и той се осъществява по-бързо, отколкото разумът ни е в състояние да го проумее. И създателите на това ново царство, Техниума, сме ние.

На екрана отново се появи заплашителният образ на уголемяващия се черен балон, който поглъщаше синия. „Техниката погубва човечеството?!“ Тази мисъл ужасяваше Лангдън, но инстинктът му подсказваше, че това е изключително малко вероятно. Струваше му се, че идеята за антиутопично бъдеще като в „Терминаторът“, в което машините изтребват хората, противоречи на Дарвиновата теория. „Хората контролират техниката, притежават инстинкт за оцеляване и никога няма да допуснат тя да ни прегази“.

Ала още докато през ума му минаваха тези логични разсъждения, той осъзна тяхната наивност. Професорът беше общувал с Кършовото творение Уинстън и имаше пряк поглед върху най-новото в областта на изкуствения интелект. И въпреки че Уинстън явно изпълняваше волята на своя създател, Робърт се чудеше още колко време ще мине, докато машините като него започнат да взимат решения, задоволяващи собствените им желания.

— Да, много хора преди мене предвиждат появата на техническото царство, обаче аз успях да го моделирам… и съм в състояние да покажа какво ще направи с нас то. — Едмънд посочи по-тъмния балон. До 2050 година той вече обхващаше целия екран, което означаваше тотално господство над планетата. — Признавам, на пръв поглед тази симулация обрисува доста мрачна картина…

Футуристът направи пауза и в очите му се върнаха познатите пламъчета.

— Само че трябва да се вгледаме малко по-отблизо.

Тъмният балон започна да се уголемява и накрая Лангдън установи, че огромната сфера вече не е плътно черна, а тъмнолилава.

— Както виждате, когато поглъща човешкия балон, черният балон на техниката променя цвета си и получава лилав оттенък, сякаш двата цвята са се слели равномерно.

Робърт се зачуди дали това е хубаво, или лошо.

— Тук наблюдаваме редкия еволюционен процес облигантна ендосимбиоза — поясни някогашният му студент. — Еволюцията обикновено е разклоняващ се процес — един вид се разделя на два нови, — но в редки случаи, ако два вида не могат да оцелеят един без друг, процесът обръща посоката си… и вместо един вид да се разклони, два вида се обединяват в един.

Този процес напомни на Лангдън за синкретизма — сливането на две различни религии в съвсем нова вяра.

— Ако не вярвате, че човекът и техниката ще станат едно, просто се огледайте наоколо — подкани публиката Едмънд.

На екрана скорострелно се заредиха образи на хора, стиснали в ръцете си джиесеми, носещи очила за виртуална реалност, настройващи блутуут устройства в ушите си, тичащи за здраве със закрепени на ръцете им плейъри, вечерящи на маса, в средата на която е поставена „умна колонка“, дете, играещо в креватчето си с таблет.

— Това са само наченките на тази симбиоза — каза Кърш. — Ние вече започваме да имплантираме компютърни чипове направо в мозъка си, инжектираме в кръвта си миниатюрни наноботи, които изяждат холестерола и живеят в нас завинаги, създаваме синтетични крайници, които контролираме с ума си, използваме генни коректори като КРИСПЪР, с които изменяме генома си, и буквално проектираме подобрени версии на самите себе си.

На лицето на Едмънд се изписа радостно вълнение.

— Човекът еволюира в нещо различно — заяви той. — Ние се превръщаме в хибриден вид, обединяващ биологията с техниката. Същите устройства, които съществуват извън телата ни — смартфони, слухови апарати, очила за четене, повечето лекарства, — след петдесет години ще станат част от тялото ни до такава степен, че вече няма да можем да се смятаме за Хомо сапиенс.

Зад него се появи познатата колона от шимпанзето до модерния човек.

— За един миг ще се преобразим в следващата страница от кинеографа на еволюцията. И тогава ще гледаме на днешния Хомо сапиенс по същия начин, по който сега — на неандерталеца. Новите технологии като кибернетиката, синтетичния интелект, криониката, молекулярното инженерство и виртуалната реалност завинаги ще променят смисъла на думата „човек“. Наясно съм, че сред вас има хора, които вярват, че като Хомо сапиенс ние сме богоизбран вид. Съзнавам, че тази новина може да ви се струва свършека на света. Но ви умолявам, повярвайте ми… бъдещето всъщност е много по-светло, отколкото предполагате.

И във внезапен изблик на надежда и оптимизъм великият футурист се впусна в изумителен разказ за утрешния ден — поглед към бъдещето, какъвто Лангдън никога не беше дръзвал да отправи.

Едмънд убедително описа времето, когато техниката е станала толкова евтина и вездесъща, че е затворила пропастта между имащите и нямащите. Когато екологичните технологии са осигурили на милиарди хора питейна вода, питателна храна и достъп до чиста енергия. Когато болестите като собствения му рак са излекувани благодарение на геномната медицина. Когато грандиозните възможности на интернет най-после са впрегнати в полза на образованието дори в най-отдалечените кътчета на света. Когато роботизираните конвейери са освободили работниците от затъпяващи дейности, за да се заемат с по-полезни области, откриващи все още неподозирани хоризонти. И най-вече, когато революционните технологии са започнали да създават такова изобилие от жизненоважни за човека ресурси, че войните за тях вече са станали излишни.

Докато слушаше визията на приятеля си за утрешния ден, Робърт изпитваше емоция, каквато не беше преживявал от години. И знаеше, че в този момент същото чувстват милиони зрители — ненадеен прилив на оптимизъм за бъдещето.

— Съжалявам за едно-единствено нещо… — Гласът на Едмънд изведнъж секна от вълнение. — Съжалявам, че няма да съм тук, за да стана свидетел на тази настъпваща ера на чудеса. Макар че и най-близките ми приятели не подозират, от известно време съм тежко болен… и явно няма да живея вечно, както бях планирал. — Той се усмихна тъжно. — Когато гледате това, най-вероятно ще ми остават само седмици… може би даже дни. Искам да знаете, приятели, че днешното ми обръщение към вас е най-голямата чест и удоволствие в живота ми. Благодаря, че ме изслушахте.

Вече и Амбра се беше изправила до Лангдън и двамата гледаха с възхита и скръб обръщението на своя приятел към света.

— Ние сме стигнали до странен вододел в историята, момент, в който светът като че ли се е преобърнал наопаки и нищо не е такова, каквото сме предполагали — продължи Кърш. — Но неувереността винаги предизвестява бурна промяна, преображението винаги е предшествано от катаклизми и страх. Настойчиво ви моля да вярвате в човешката способност за творчество и любов, понеже тези две сили, взети заедно, притежават свойството да осветят всеки мрак.

Робърт погледна Амбра и видя, че по лицето й се стичат сълзи. Протегна ръка и нежно я прегърна през раменете, докато гледаше как неговият умиращ приятел отправя последните си думи към света.

— Навлизайки в непознатите територии на бъдещето, ние ще се преобразим в нещо по-велико, отколкото можем да си представим, ще придобием способности, които надхвърлят и най-невероятните ни мечти. А дотогава дано никога не забравяме мъдростта на Чърчил, който ни предупреждава, че „Цената на величието е… отговорността“.

Лангдън беше напълно съгласен с тези думи — самият той често се опасяваше, че човечеството не е достатъчно отговорно, за да използва разумно опияняващите възможности на новите си изобретения.

— Въпреки че съм атеист, преди да ви оставя, позволете ми да прочета една молитва, която неотдавна написах — каза Кърш.

„Едмънд е написал молитва?!“

— Наричам я „Молитва за бъдещето“. — Едмънд затвори очи и заговори бавно и с изненадваща увереност. — Нека нашите философии вървят в крак с технологиите ни. Нека нашето състрадание върви в крак със способностите ни. Нека любовта, а не страхът, е двигател на промяната.

Едмънд Кърш отново погледна публиката.

— Сбогом, приятели. Благодаря ви. И ако позволите… Бог с вас.

Продължи да се взира в обектива за миг, после лицето му изчезна в кипящо море от смущения. Лангдън остана вторачен в екрана, обзет от непреодолима гордост от своя приятел.

Изправен до Амбра, той си представи милионите хора по целия свят, които току-що бяха станали свидетели на вълнуващото постижение на футуриста. Странно, но Робърт се чудеше дали последната нощ на Едмънд не се е развила по възможно най-добрия начин.