Дан Браун
Произход (26)

25.

„Ще има време за скръб — каза си Лангдън, като се бореше със силните си емоции. — Сега е време за действия“.

Вече беше помолил Уинстън да потърси в записите на музейната охрана каквато и да е информация, която да помогне за задържането на убиеца. И после му бе пошушнал да се порови и за всякакви връзки между епископ Валдеспино и Авила.

Агент Фонсека се връщаше, като продължаваше да разговаря по телефона.

— Si… si — каза той. — Claro. Inmediatemente^[1]. — Затвори и насочи вниманието си към Амбра, която стоеше наблизо и изглеждаше замаяна.

— Тръгваме, госпожице Видал — рязко каза агентът. — Дон Хулиан нареди веднага да ви отведем в кралския дворец, където ще сте в безопасност.

Директорката видимо се напрегна.

— Няма да зарежа Едмънд така! — И посочи трупа под одеялото.

— С това ще се заеме полицията — отвърна Фонсека. — Съдебният лекар ще пристигне всеки момент. Към господин Кърш ще бъде проявено нужното уважение. Но трябва веднага да тръгнем. Смятаме, че сте в опасност.

— В никаква опасност не съм! — заяви Амбра и пристъпи към него. — Преди малко убиецът имаше идеална възможност да ме застреля и не го направи. Явно целта му е бил Едмънд!

— Госпожице Видал! — Вените на шията на агента се издуха. — Принцът ви иска в Мадрид. Безпокои се за вашата безопасност.

— Нищо подобно! — тросна се тя. — Безпокои се за политическите последици.

Фонсека бавно издиша и сниши глас.

— Случилото се тази вечер е тежък удар за Испания, госпожице Видал. Както и тежък удар за принца. Провеждането на това събитие в музея е грешка.

В главата на Лангдън внезапно прозвуча гласът на Уинстън:

— Професоре? Музейната охрана преглежда записите от външните камери на сградата и като че ли е открила нещо.

Робърт го изслуша и махна с ръка на агента, като прекъсна укорителната му тирада.

— Господин Фонсека, компютърът казва, че една от камерите на покрива на музея частично е заснела отгоре колата, с която е избягал убиецът.

— Наистина ли? — изненада се агентът.

Лангдън му предаде получената от Уинстън информация.

— Черен седан, който потеглил от задната уличка… регистрационните му номера не се виждали отгоре… необичаен стикер на предното стъкло.

— Какъв стикер? — попита Фонсека. — Можем да предупредим полицията да се оглежда за него.

— Изображението на стикера ми беше непознато, обаче го потърсих сред всички известни символи на света и открих съвпадение — съобщи Уинстън в главата на Лангдън.

Робърт се смая от бързината, с която компютърът бе успял да постигне всичко това.

— Оказа се древен алхимичен знак, амалгамация.

„Какво?“ Лангдън очакваше да е лого на паркинг или политическа организация.

— На стикера е имало символ на… амалгамация, така ли?

Фонсека го зяпаше, явно без да разбира нищо.

— Трябва да има някаква грешка, Уинстън. Защо някой ще си залепи символ на алхимичен процес?

— Не знам — отвърна компютърът. — Това просто беше единственото съвпадение, при това с деветдесет и девет процента сходство.

Със своята фотографска памет Лангдън изобщо не се затрудни да си представи алхимичния символ за амалгамация.

— Опиши ми точно какво си видял на предното стъкло на колата, Уинстън.

Компютърът отговори незабавно.

— Символът се състои от вертикална линия, пресечена от три хоризонтални. Върху вертикалната линия има обърната наопаки арка.

„Същият е“. Професорът се намръщи.

— Арката върху хоризонталната линия с ключови камъни ли е?

— Да. Двете й рамена завършват с къси хоризонтални черти.

„Добре, значи все пак е амалгамация“.

Лангдън се замисли за момент.

— Можеш ли да ни пратиш снимката от записа на камерата, Уинстън?

— Разбира се.

— Да я прати на моя телефон — нареди Фонсека.

Робърт продиктува номера на агента и след миг джиесемът на Фонсека изпиука. Всички се събраха около него и впериха очи в снимката — заснет отгоре черен седан на пуста задна уличка.

И естествено, в долния ляв ъгъл на предното стъкло Лангдън различи стикер с описания от Уинстън символ.

„Амалгамация. Адски странно“.

Озадачен, той протегна ръка и с върховете на пръстите си уголеми снимката.

И веднага видя проблема и заяви:

— Това не е амалгамация.

Въпреки че много приличаше на символа, описан от Уинстън, изображението не беше същото. А в света на символите заради една такава дребна разлика човек можеше да обърка нацистката свастика с будисткия знак за благополучие.

„Ето защо човешкият ум понякога е по-добър от компютър“.

— Стикерът не е един — продължи Робърт. — Има два стикера, които малко се застъпват. На долния има специфично разпятие, наречено „папски кръст“. В момента е много популярен.

След избирането на най-либералния понтифик в историята на Ватикана хиляди хора по целия свят демонстрираха своята подкрепа за новата политика на Светия отец, като лепяха стикери с троен кръст — дори в града, в който живееше Лангдън, Кеймбридж в щата Масачузетс.

— Подковообразният символ отгоре е друг стикер — прибави той.

— Сега виждам, че сте прав — съгласи се Уинстън. — Ще потърся телефонния номер на фирмата.

Робърт отново се удиви от бързината му. „Вече го е разпознал като фирмено лого?!“

— Чудесно. Ако се свържем с тях, може да открият колата.

Фонсека се обърка.

— Да открият колата ли? Как?

— Тази кола е била наета. — Лангдън посочи стилизираната латинска буква U на предното стъкло. — Това е логото на Юбер.