Дан Браун
Произход (21)

20.

Робърт Лангдън изпитваше смущение от насоката, която приемаше днешното събитие.

Презентацията на Едмънд се плъзгаше опасно близо до публично отричане на вярата изобщо. Професорът се чудеше дали Кърш не е забравил, че не говори само пред събраните в тази зала учени агностици, но и пред милиони хора по земното кълбо, които гледаха предаването по интернет.

„Презентацията му очевидно цели да възбуди противоречия“.

Безпокоеше го и собственото му участие в програмата и макар Едмънд със сигурност да смяташе, че с видеозаписа изразява уважението си към него, в миналото Лангдън неволно беше ставал причина за избухване на религиозни противоречия… и предпочиташе това да не се повтаря.

Кърш обаче нанасяше грижливо обмислен аудио-визуален удар срещу религията и сега Робърт започваше да преосмисля нехайното си отношение към гласовата поща от епископ Валдеспино.

Гласът на Едмънд отново закънтя в залата и прожектираните на тавана изображения се разтвориха в колаж от религиозни символи от целия свят.

— Изпитвах колебания относно днешното ми съобщение и особено за това какво ще е неговото въздействие върху вярващите. — Той замълча за миг. — И затова преди три дни направих нещо нетипично за мен. В опит да проявя уважение към религиозните гледни точки и да преценя как хората от различните вероизповедания ще приемат моето откритие, дискретно се посъветвах с трима видни религиозни водачи — ислямски, християнски и юдейски теолози — и споделих с тях какво съм открил.

Над ливадата се понесе приглушен шепот.

— Както очаквах, и тримата реагираха с огромна изненада, тревога и, да, даже с гняв. И въпреки отрицателната им реакция искам да им благодаря за това, че любезно се съгласиха да се срещнем. От учтивост няма да разкрия техните имена, но сега се обръщам директно към тях и им изказвам своята признателност, задето не се опитаха да предотвратят провеждането на това събитие.

Кърш направи драматична пауза.

— Бог знае, че имаха такава възможност.

Лангдън слушаше и се удивляваше на ловкостта, с която Едмънд се движеше по този тънък лед и се подсигуряваше отвсякъде. Неговото решение да се срещне с религиозните водачи говореше за либералност, доверие и безпристрастие, с каквито футуристът иначе не можеше да се похвали. Срещата в Монсерат, предположи Робърт, отчасти представляваше проверка на нагласите и отчасти — рекламен трик.

„Нещо като картата «Излез от затвора» в играта «Монополи»“ — помисли си.

— В миналото религиозната ревност винаги е потискала научния прогрес и затова сега умолявам религиозните водачи по света да реагират сдържано и с разбиране на онова, което ще кажа. Моля ви да не повтаряме кървавото насилие от историята. Да не допускаме пак предишните си грешки.

Кадрите на тавана плавно се смениха с рисунка на древен укрепен град — съвършено кръгло селище на брега на река, течаща в пустинята.

Лангдън позна средновековния Багдад, чийто необикновен кръгъл план включваше три концентрични крепостни стени, увенчани със зъбери и бойници.

— През осми век Багдад се утвърдил като най-големия център на познание в света и неговите университети и библиотеки посрещали с разтворени обятия всякакви религии, философии и науки. Цели петстотин години от града продължавала да се лее пълноводна река от невиждани научни открития, чието влияние се усеща до ден-днешен в модерната култура.

На небето отново заблещукаха звезди и този път до много от тях бяха написани имената им: Вега, Бетелгейзе, Ригел, Алгебар, Денеб, Акраб, Киталфа.

— Всички тези имена идват от арабски — поясни Едмънд. — И до днес над две трети от звездите са наименувани на този език, защото са открити от арабски астрономи.

Небето светкавично се покри с толкова много звезди с арабски имена, че почти не остана свободно място. После имената избледняха и се стопиха, за да остане само звездната шир.

— И разбира се, ако искаме да преброим звездите…

До най-ярките звезди последователно започнаха да се появяват римски цифри.

I, II, III, IV, V…

Изведнъж цифрите изчезнаха.

— Ние не използваме римски цифри — произнесе Едмънд. — А арабски.

Броенето отново започна, сега с арабски цифри.

1, 2, 3, 4, 5…

— Сигурно също ще разпознаете и тези арабски открития — продължи Кърш. — Чиито арабски имена ние все още използваме.

По небето заплува думата АЛГЕБРА, заобиколена от серии диференциални уравнения. Последваха я думата АЛГОРИТЪМ и различни формули. След това АЗИМУТ и диаграма с ъгли спрямо земния хоризонт. Скоростта се увеличи… НАДИР, ЗЕНИТ, АЛХИМИЯ, ХИМИЯ, ЦИФРА, ЕЛИКСИР, АЛКОХОЛ, АЛКАЛНОСТ…

Познатите арабски думи продължаваха да се леят и Лангдън се замисли за трагичния факт, че много американци си представят Багдад просто като един от онези прашни, раздирани от война близкоизточни градове, които показват по новините, и изобщо не подозират, че това някога е бил световният център на научния прогрес.

— До края на единайсети век най-големите интелектуални търсения и открития на земята са били съсредоточени в и около Багдад — отново поде Едмънд. — И после това изведнъж се променило. Блестящият учен Хамид ал Газали, който днес се смята за един от най-влиятелните ислямски теолози в цялата история, написал поредица убедителни трактати, оспорващи логиката на Платон и Аристотел и обявяващи математиката за „философия на дявола“. Това поставило началото на низ от събития, които подкопали основите на научното мислене. Изучаването на теология станало задължително и ислямската наука постепенно замряла.

Научните термини на тавана изчезнаха, заменени от ислямски религиозни текстове.

— Божественото откровение изместило научното изследване. Ислямският научен свят още не може да се възстанови от този удар. — Едмънд замълча за миг. — Разбира се, християнският научен свят също не бил пощаден.

На тавана се появиха портрети на астрономите Коперник, Галилей и Бруно.

— Системното избиване, хвърляне в затвора и заклеймяване на едни от най-ярките научни умове в историята от страна на Църквата е забавило човешкия прогрес най-малко с век. За щастие днес разбираме по-добре ползата от науката и Църквата е смекчила ударите си… — Кърш въздъхна. — А може би не е?

Очерта се лого, представляващо земно кълбо с разпятие и змия, придружено от текст:

Мадридска декларация за науката и живота

— Точно тук, в Испания, Световната федерация на католическите медицински асоциации неотдавна обяви война на генното инженерство, твърдейки, че „науката няма душа“ и затова Църквата трябва да я възпре.

Кълбото се преобрази в друг кръг — схема на огромен ускорител на частици.

— А това е тексаският свръхпроводим свръхускорител, проектиран като най-големия ускорител на частици на света с потенциал за изследване на самия момент на Сътворението. Каква ирония, че се е предвиждало да бъде изграден в сърцето на американския Библейски пояс!

Чертежът се смени със снимка на гигантски пръстен от бетон в тексаската пустиня. Издигнатото само до половината съоръжение очевидно беше зарязано насред строежа и сега бе покрито с прах и пръст.

— Американският свръхускорител можеше неимоверно да разшири познанията на човечеството за вселената, но проектът беше прекратен поради надхвърляне на бюджета и политически натиск от неочаквани страни.

Заредиха се кадри от видеорепортаж за млад „телевизионен евангелизатор“, който размахваше бестселъра „Частицата Бог“ и гневно крещеше: „Трябва да търсим Бог в собствените си сърца! А не в атомите! Хвърлянето на милиарди за този абсурден експеримент е позор за щата Тексас и оскърбление за Господ!“.

Отново прозвуча гласът на Едмънд.

— Сблъсъците, които описах и в които религиозното суеверие е взело връх над разума, са само отделни епизоди от бушуваща и в момента война.

Таванът ненадейно се освети от колаж снимки на насилие в съвременното общество — демонстрации, преграждащи достъпа до генетични лаборатории, свещеник, самозапалващ се пред сграда, в която се провежда конференция по трансхуманизъм, евангелизатори, разтърсващи юмруци и вдигащи над главите си Книга Битие, Христовата риба, поглъщаща рибата на Дарвин, яростни религиозни билбордове, заклеймяващи проучванията на стволови клетки, правата на хомосексуалните и аборта, наред със също толкова яростни билбордове в полза на въпросните каузи.

Сърцето на Лангдън се разтуптя бясно и за миг му се стори, че чимът под него вибрира, сякаш от приближаващ влак в метро. После обаче вибрациите се усилиха и той разбра, че земята наистина се тресе. По повърхността под гърба му пробягваха вълни и целият купол затрепери с рев.

Този рев, установи Робърт, всъщност беше екот на речни бързеи, излъчван от скрити под чима субуфери. Над лицето и тялото му се завихри студена мъгла, като че ли лежеше в бурните води на реката.

— Чувате ли грохота? — надвика бързеите Едмънд. — Това е неизбежното прииждане на Реката на научното знание!

Водата забуча още по-силно и кожата на Лангдън се навлажни от капчици мъгла.

— Тази река набира сили още откак човекът е открил огъня! — проехтя гласът на Кърш. — Всяко ново откритие ни е позволявало да правим други открития и е добавяло поредната капка в реката. Днес ние се носим върху хребета на цунами, устремено напред с неудържима сила!

Куполът се разтресе още по-осезаемо.

— Откъде идваме! — извика Едмънд. — Къде отиваме! Винаги сме били предопределени да открием отговорите! Нашите изследователски методи хилядолетия наред са се развивали в геометрична прогресия!

Мъглата и вятърът вече брулеха пространството под купола и екотът на реката стана почти оглушителен.

— Замислете се над следното! Минали са над един милион години, докато древните хора напреднат от откриването на огъня до изобретяването на колелото. И после — само няколко хилядолетия до създаването на печатарската преса. След това — само два века до телескопа. През следващите столетия на все по-кратки периоди сме осъществили скоковете от парния двигател до автомобилите и космическата совалка! И само след две десетилетия започнахме да променяме собствената си ДНК!

— Днес измерваме научния прогрес с месеци и напредваме с умопомрачителна скорост. Не след дълго днешният най-бърз суперкомпютър ще прилича на просто сметало, днешните най-съвършени хирургически методи ще изглеждат варварски и днешните енергийни източници ще ни се струват също толкова остарели, колкото и да си светим със свещи!

Гласът на Едмънд и ревът на реката продължаваха да кънтят в мрака.

— За да изучават древната култура, елините трябвало да отправят поглед векове назад, докато за нас е достатъчно да се върнем само към предишното поколение и ще открием хора, живели без технологиите, които днес приемаме за даденост. Хронологията на човешкото развитие се сгъстява, разстоянията, които разделят „древно“ и „модерно“, се свиват почти до нула. И затова аз ви давам думата си, че следващите няколко години в човешкото развитие ще са шокиращи, експлозивни и напълно невъобразими!

Речният тътен изведнъж стихна.

В небето отново заблещукаха звезди. Повя топъл ветрец и засвириха щурци.

Гостите под купола сякаш едновременно си поеха дъх.

Във внезапно възцарилата се тишина гласът на Кърш прозвуча почти като шепот.

— Знам, че сте тук, приятели, защото ви обещах откритие, и ви благодаря, че ми позволихте да направя това встъпление. А сега да смъкнем оковите на досегашния си начин на мислене. Време е да споделим тръпката от откритието.

След тези думи от всички страни плъзна ниска мъгла и небето просветна като на зазоряване.

Ненадейно проблесна лъч на прожектор и драматично скочи към дъното на залата. Всички гости се надигнаха в очакване да видят домакина да се появява в плът и кръв. След няколко секунди обаче лъчът се плъзна обратно.

Погледите на всички го последваха.

В предния край на залата стоеше Едмънд Кърш и се усмихваше под блясъка на прожектора, самоуверено опрял длани върху катедра, която допреди мигове не беше там.

— Добър вечер, приятели — дружелюбно каза великият шоумен, докато мъглата се разнасяше.

За броени секунди публиката беше на крака и ентусиазирано ръкопляскаше. Неспособен да сдържи усмивката си, Лангдън се включи в овациите.

„Типично за Едмънд да се появи с облак дим“.

Макар и насочена срещу религиозната вяра, досега презентацията представляваше истински шедьовър — дръзка и непоколебима като самия й автор. Робърт разбираше защо бързо растящите на брой свободомислещи по света така боготворят неговия някогашен студент.

„Ако не друго, поне си казва мнението по начин, по какъвто биха дръзнали да го направят малцина“.

Когато лицето на Кърш се появи на екрана над главите на множеството, Лангдън забеляза, че сега той не изглежда толкова блед — явно го бяха гримирали професионално. И въпреки това професорът виждаше, че приятелят му е изтощен.

Нестихващите аплодисменти бяха толкова бурни, че Робърт едва усети вибрациите в джоба на гърдите си. Инстинктивно посегна да извади джиесема си, но после се сети, че е изключен. Странно, всъщност вибрираше другото устройство в джоба му — слушалките, в които високо говореше Уинстън.

„Кофти момент“.

Лангдън ги измъкна и припряно си ги сложи. В момента, в който накрайниците се притиснаха към кожата му, в главата му прозвуча познатият глас с британски акцент:

— … фесор Лангдън? Чувате ли ме? Телефоните са блокирани. Вие сте единствената ми връзка със света. Професор Лангдън?

— Да… Уинстън? Чувам те — надвика глъчката наоколо Робърт.

— Слава богу! — каза Уинстън. — Слушайте ме внимателно. Възможно е да имаме сериозен проблем.