Дан Браун
Произход (38)

37.

Разположена на партерния етаж на двореца в Мадрид, кралската библиотека се състои от пищно украсени помещения с хиляди безценни томове, сред които илюстрования Часослов на кралица Изабела, личните Библии на няколко крале и един подвързан с желязо кодекс от времето на Алфонсо XI.

Гарса припряно се втурна вътре, тъй като не искаше да оставя принца сам в лапите на Валдеспино за прекалено дълго. Още не можеше да осмисли новината, че преди няколко дни епископът се е срещнал с американския футурист и е запазил това в тайна. „Въпреки презентацията и убийството на Кърш?!“

Началникът на Гуардия Реал закрачи в мрака на библиотеката към Моника Мартин, която го чакаше в сенките със светещия си таблет в ръце.

— Разбирам, че сте зает, господине, но това не търпи отлагане — каза пиарката. — Качих се горе да ви търся, защото в нашия контролен център се е получил обезпокоителен имейл от КонспирасиНет.

— От кого?

— КонспирасиНет е популярен сайт за конспиративни теории. Като журналистика не струва нищо, а и се списва като от деца в прогимназията, обаче го следят милиони хора. Ако питате мен, разпространяват фалшиви новини, но сайтът се радва на огромно уважение сред любителите на конспиративни теории.

На Гарса му се струваше, че изразите „огромно уважение“ и „конспиративна теория“ взаимно се изключват.

— Те цяла вечер отразяват събитията около Кърш — продължи Мартин. — Не знам откъде получават информация, обаче сайтът стана основен източник за блогъри и любители на конспиративни теории. Даже телевизионните мрежи го следят за горещи новини.

— Давай по същество — подкани я командирът.

— КонспирасиНет са получили нова информация, която се отнася за двореца — каза момичето, като побутна очилата си нагоре. — Щели да я разпространят след десет минути и искали да ни дадат възможност първо да я коментираме.

Гарса я зяпна смаяно.

— Кралският дворец не коментира сензационни клюки!

— Поне хвърлете един поглед. — Мартин му подаде таблета си.

Той го взе и видя нова снимка на адмирал Луис Авила. Кадърът не беше центриран, сякаш офицерът е бил заснет случайно, и го представяше в бяла парадна униформа, минаващ пред някаква картина. Сигурно го бе снимал посетител в музей, който е искал да фотографира произведение на изкуството и Авила неволно е влязъл в кадъра.

— Знам как изглежда Авила — сопна се Гарса. Нямаше търпение да се върне горе при принца и Валдеспино. — Защо ми го показваш?

— Вижте следващата снимка.

Командирът скролна надолу и видя уголемен детайл на дясната ръка на адмирала от същия фотос. Символът върху ръката му веднага привлече вниманието му. Приличаше на татуировка.

Той дълго се взира в образа. Добре познаваше този знак, както и много други испанци, особено от по-старите поколения.

Знакът на Франко.

В средата на XX век той можеше да се види на много места в Испания и се отъждествяваше с ултраконсервативната диктатура на генерал Франсиско Франко, чийто жесток режим проповядваше национализъм, авторитаризъм, милитаризъм, антилиберализъм и националкатолицизъм.

Този древен символ, знаеше Гарса, се състоеше от шест букви, които образуваха латинската дума за „победител“, идеално характеризираща представата на Франко за собствената му личност.

Victor.

Безмилостен, жесток и безкомпромисен, Франсиско Франко беше дошъл на власт с военната помощ на нацистка Германия и фашистка Италия. И бе избил хиляди свои противници преди окончателно да наложи контрол над страната през 1939 година и да се обяви за El Caudillo — испанския еквивалент на „фюрер“. По време на Гражданската война и първите години на диктатурата онези, които се осмеляваха да му се противопоставят, изчезваха в концлагери. Смяташе се, че там са били екзекутирани триста хиляди души.

Като се представяше за защитник на „католическа Испания“ и враг на безбожния комунизъм, Франко бе възприел чисто андроцентристки позиции: официално бе лишил жените от възможност да заемат много управленски постове в обществото, макар да бе позволил да стават университетски преподавателки и съдийки, да имат банкови сметки и дори да имат право да напускат съпруга си, ако ги насилва. Беше анулирал всички бракове, които не са били извършени с католически обред, и освен всички други наложени ограничения бе забранил развода, противозачатъчните средства, аборта и хомосексуализма.

За щастие сега всичко се беше променило.

Въпреки това Гарса се удивляваше колко бързо нацията е забравила един от най-мрачните периоди в историята си.

По силата на pacto de olvido — националното политическо споразумение да „забравят“ всичко, което се е случило при жестоката власт на Франко, — в испанските училища не се преподаваше почти нищо за диктатора. Социологическите проучвания показваха, че има много по-голяма вероятност тийнейджърите да знаят кой е актьорът Джеймс Франко, отколкото диктаторът Франсиско Франко.

По-старите поколения обаче никога нямаше да го забравят. Също като нацистката свастика, знакът VICTOR още всяваше страх в сърцата на испанците, които бяха достатъчно възрастни, за да си спомнят онези жестоки години. Будни общественици до ден-днешен предупреждаваха, че на най-високите етажи на политическата власт и Католическата църква в Испания още има франкистка фракция — тайно братство традиционалисти, които са се заклели да върнат страната към крайнодесните убеждения от миналия век.

Гарса трябваше да признае, че много от по-възрастните испанци се ужасяват от хаоса и духовната апатия на съвремието и смятат, че нацията може да бъде спасена само от по-силна държавна религия, по-авторитарно управление и налагане на по-ясни морални норми.

„Вижте нашата младеж! — тръбяха те. — Изпаднала е в тотална безпътица!“

През последните месеци, при перспективата на испанския трон да се възкачи принц Хулиан, традиционалистите все повече се опасяваха, че самият кралски дворец скоро ще се присъедини към гласовете за прогресивни промени в страната. Тревогата им се усили още повече след неотдавнашния годеж на престолонаследника с Амбра Видал — която не само произхождаше от баските, но и не криеше своя агностицизъм, и която като испанска кралица несъмнено щеше да оказва влияние върху Хулиан в църковните и държавните дела.

„Опасно време — помисли Гарса. — Вододел между миналото и бъдещето“.

Освен задълбочаващото се религиозно разделение, Испания стоеше на политически кръстопът. Дали щеше да остане монархия? Или завинаги щеше да захвърли кралската корона като Австрия, Унгария и много други европейски държави? Само времето щеше да покаже. По-възрастните традиционалисти развяваха испански знамена по улиците, докато прогресивната младеж гордо носеше своите антимонархически цветове — лилаво, жълто и червено, стария републикански флаг.

„Хулиан наследява буре с барут“.

— Когато видях франкистката татуировка, в първия момент си помислих, че е добавена дигитално като провокация — каза Мартин и го върна в настоящето. — Нали разбирате, за да разбунят духовете. Всички конспиративни сайтове се конкурират за интернет трафик и една франкистка връзка ще предизвика невероятна реакция, особено като се има предвид антихристиянският характер на тазвечерната презентация на Кърш.

Командирът знаеше, че пиарката има право. „Любителите на конспиративни теории направо ще се побъркат от такова нещо“.

Младата жена посочи таблета.

— Прочетете коментара, който възнамеряват да публикуват.

Обзет от вледеняващо предчувствие, Гарса погледна дългия текст, който придружаваше снимката.

ConspiracyNet.com

 

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕДМЪНД КЪРШ

 

Въпреки първоначалните предположения, че убийството на Едмънд Кърш е дело на религиозни екстремисти, откриването на този ултраконсервативен франкистки символ показва, че покушението може би е и политически мотивирано. Подозренията, че консерваторите по най-високите етажи на властта в Испания и може би дори в самия кралски дворец се борят за надмощие във властовия вакуум, породен от отсъствието и предстоящата скоро смърт на краля…

— Клевети! — изсумтя Гарса. Нямаше нужда да чете повече. — Всички тези догадки само заради някаква татуировка?! Тя не означава нищо. Освен факта, че Амбра Видал е станала свидетелка на убийството, случаят няма нищо общо с политиката на двореца. Без коментар.

— Ако прочетете текста до края, ще видите, че те се опитват пряко да свържат епископ Валдеспино с адмирал Авила — не отстъпваше Мартин. — Според тях епископът може да е прикрит франкист, който дълги години е съветвал краля и го е възпирал да прави решителни промени в страната. — Замълча, после добави: — Това твърдение все по-широко се разпространява в интернет.

Гарса отново изгуби дар слово. Вече съвсем не разбираше света, в който живееше.

„Днес фалшивите новини имат същата тежест като истинските“.

Той впери очи в пиарката и положи всички усилия да запази самообладание.

— Моника, всичко това са измислици, които разни блогъри фантазьори пишат за собствено развлечение. Уверявам ви, че Валдеспино не е франкист. Той десетилетия наред вярно служи на краля и не е възможно да е свързан с убиец франкист. Дворецът няма какво да коментира. Ясен ли съм? — Командирът се обърна към вратата. Бързаше да се върне при принца и епископа.

— Почакайте, моля ви! — Мартин се пресегна и го задържа за ръката.

Гарса се закова на място и смаяно зяпна ръката на младата си служителка.

Тя моментално се дръпна назад.

— Извинявайте, но от КонспирасиНет ни пратиха и запис на телефонен разговор с Будапеща, проведен съвсем наскоро. — Клепките на момичето нервно примигнаха зад дебелите стъкла на очилата. — И това няма да ви хареса.