Дан Браун
Произход (31)

30.

Най-старите и елитни сили за сигурност в Испания имат бурна история, започнала още през Средновековието. Агентите на Гуардия Реал са се заклели пред Бог да се грижат за безопасността на кралското семейство, да защитават кралските имоти и да бранят кралската чест.

Командир Диего Гарса, началник на близо две хилядите служители в корпуса, беше дребен и мършав шейсетгодишен мъж с мургава кожа, малки очички и гладко вчесана назад оредяваща черна коса, през която прозираше осеяният му със старчески петна скалп. Мишите му черти и ниският му ръст го правеха почти невидим в голяма навалица, което му помагаше да крие огромното си влияние в двореца.

Гарса отдавна знаеше, че истинското могъщество не идва от физическа сила, а от политическа власт. Неговият пост определено му я осигуряваше, но фактът, че от двореца се обръщаха към него за помощ по най-различни въпроси, както професионални, така и лични, всъщност се дължеше на политическата му далновидност.

Надежден пазител на тайни, той никога не беше предавал оказваното му доверие. Репутацията му на извънредно дискретен човек и необикновената му способност да решава деликатни проблеми го бяха направили незаменим помощник на краля. В момента обаче престарелият монарх на Испания доживяваше сетните си дни и пред Гарса и другите в двореца се очертаваше неясно бъдеще.

Кралят управляваше страната през четирите бурни десетилетия след установяването на парламентарна монархия, последвала трийсет и шестте години на кървава диктатура под ръководството на свръхконсервативния генерал Франсиско Франко. След смъртта на диктатора през 1975-а кралят се беше опитвал да работи ръка за ръка с правителството за утвърждаване на демократичните процеси, като много постепенно насочваше отново Испания наляво.

За младежите промените бяха прекалено бавни.

За възрастните традиционалисти промените бяха богохулни.

Много представители на испанската Църква все още яростно защитаваха консервативната доктрина на Франко, особено неговите възгледи за католицизма като „държавна религия“ и морална опора на нацията. Бързо растящ брой младежи обаче категорично се възпротивяваха, като дръзко изобличаваха лицемерието на организираната религия и се обявяваха за по-сериозно отделяне на Църквата от държавата.

И сега, когато предстоеше на трона да седне един принц на средна възраст, никой не знаеше накъде ще клони новият крал. Принц Хулиан десетилетия наред чудесно се беше справял със скучните си официални функции, като изцяло оставяше политиката на баща си и никога не разкриваше личните си позиции. Макар повечето коментатори да предполагаха, че той ще е много по-либерален от него, всъщност нямаше как да са сигурни.

Тази вечер обаче булото щеше да падне.

След случилото се в Билбао и поради здравословното състояние на краля принцът нямаше да има друг избор, освен да направи публично изявление за шокиращите събития.

Неколцина високопоставени държавници, сред които министър-председателят на страната, вече бяха осъдили убийството и благоразумно се въздържаха от повече коментари в очакване на позицията на двореца, с други думи, прехвърляха цялата тази каша на принц Хулиан. Гарса не се изненада — фактът, че е замесена бъдещата кралица, Амбра Видал, превръщаше случая в политическа бомба, с която никой нямаше желание да си играе.

„Тази вечер принц Хулиан ще бъде поставен на изпитание — мислеше Гарса, докато бързаше нагоре по главното стълбище на двореца към кралските покои. — Той ще се нуждае от напътствие и тъй като баща му е на смъртно легло, това напътствие трябва да дойде от мене“.

Началникът на Гуардия Реал продължи по коридора на резиденцията и накрая стигна до вратата на принца. Пое си дълбоко дъх и почука.

„Странно — след като не получи отговор, си каза той. — Знам, че е тук“. Според агент Фонсека в Билбао принц Хулиан току-що му позвънил от апартамента си и поискал да разговаря с Амбра Видал, за да се увери, че е в безопасност, което, слава богу, беше вярно.

Гарса почука пак и последвалата тишина го обезпокои още повече.

Той припряно отключи вратата.

— Дон Хулиан? — извика началникът, докато влизаше.

В резиденцията цареше мрак — само в дневната мъждукаше сиянието на телевизора.

— Ваше височество?

Гарса се втурна вътре и завари престолонаследника да стои сам в тъмнината, неподвижен силует, изправен пред еркерния прозорец. Още беше с шития си по поръчка костюм, който носеше на тазвечерните си срещи — дори не бе разхлабил възела на вратовръзката си.

Началникът на Гуардия Реал безмълвно се вторачи в него, смутен от подобното на транс състояние на принца. „Тази криза явно го е зашеметила“.

Гарса се прокашля, за да го извести за присъствието си.

Престолонаследникът най-после наруши мълчанието си, макар и без да се извръща от прозореца.

— Позвъних на Амбра, но тя отказа да разговаря с мен. — Гласът му звучеше по-скоро озадачено, отколкото обидено.

Гарса не знаеше какво да каже. Като се имаха предвид тазвечерните събития, изглеждаше изключително странно, че Хулиан мисли за връзката си с Амбра — един злополучен годеж, който още отначало беше неестествен.

— Предполагам, че госпожица Видал е в шок — тихо каза началникът. — Агент Фонсека ще я доведе по-късно тази вечер. Тогава ще можете да разговаряте с нея. Позволете ми само да изтъкна своето огромно облекчение, че не й се е случило нищо лошо.

Принц Хулиан кимна разсеяно.

— В момента издирват убиеца — опита се да смени темата Гарса. — Фонсека ме увери, че скоро ще заловят терориста. — Нарочно използва думата „терорист“ с надеждата да изтръгне престолонаследника от унеса му.

Ала принцът само кимна още веднъж.

— Премиерът осъди извършеното убийство, но правителството се надява вие да направите изявление за случилото се с оглед на факта, че е замесена Амбра — продължи Гарса. — Съзнавам, че положението е неловко, като се има предвид годежът ви, но бих ви посъветвал просто да кажете, че едно от нещата, заради които се възхищавате на своята годеница, е нейната независимост и макар да знаете, че тя не споделя политическите възгледи на Едмънд Кърш, се отнасяте с уважение към изпълнението на нейните задължения като директор на музея. Ако желаете, с удоволствие ще подготвя текста на изявлението ви. Трябва да успеем навреме за сутрешните новини.

Хулиан не откъсваше поглед от прозореца.

— Бих искал епископ Валдеспино да участва в подготовката на всяко изявление, което правим.

Гарса стисна зъби и преглътна неодобрението си. Следфранкистка Испания беше estado aconfesional, което означаваше, че вече няма държавна религия и Църквата по никакъв начин не би трябвало да се меси в политиката. Близкото приятелство на Валдеспино и краля обаче позволяваше на епископа да упражнява силно влияние в ежедневните дела на двореца. Неговите хардлайнерски позиции и религиозната му ревност за съжаление не оставяха много възможности за дипломация и тактичност, каквито се изискваха за преодоляване на днешната криза.

„Нуждаем се от нюансираност и гъвкавост — не от догми и фойерверки!“

Под набожната външност на Валдеспино, отдавна беше установил началникът на Гуардия Реал, се криеше баналният факт, че епископът винаги поставя собствените си интереси пред тези на Бог. Доскоро Гарса можеше да не му обръща особено внимание, но сега, когато балансът на силите в двореца се променяше, сближаването на духовника с Хулиан бе причина за сериозна загриженост.

„Валдеспино и без това е прекалено близък с принца“.

Гарса знаеше, че престолонаследникът винаги е смятал епископа за „член на семейството“ — нещо като любим чичо, вместо религиозен авторитет. Като най-близък довереник на краля, Валдеспино отговаряше за моралното укрепване на малкия Хулиан и изпълняваше задачата си всеотдайно и ревностно — той утвърждаваше всички учители на принца, запознаваше го с доктрините на вярата и дори го съветваше по сърдечни дела. Оттогава бяха изтекли години, ала въпреки че не се виждаха често, двамата бяха запазили здравата връзка помежду си.

— Твърдо съм убеден, че двамата с вас трябва сами да се справим с тази ситуация, дон Хулиан — спокойно отвърна Гарса.

— Нима? — разнесе се нечий глас в мрака зад тях.

Началникът на Гуардия Реал се завъртя и смаяно видя, че на едно кресло в сенките седи призрак в богослужебни одежди.

„Валдеспино!“

— Мислех, че тъкмо вие сте наясно колко се нуждаете от мен в този момент, командир Гарса — изсъска епископът.

— Проблемът е политически, а не религиозен — категорично заяви дребният мъж.

Валдеспино насмешливо сви устни.

— Последните ви думи показват, че прекалено съм надценявал политическата ви далновидност. Ако искате мнението ми, в случая има само една уместна реакция. Трябва незабавно да уверим нацията, че принц Хулиан е дълбоко религиозен човек и че бъдещият крал на Испания е ревностен католик.

— Съгласен съм… определено ще подчертаваме вярата на дон Хулиан във всичките му изявления.

— И когато излезе пред пресата, принц Хулиан ще има нужда от мен — изправен до него с ръка на рамото му като могъщ символ на неразривната му връзка с Църквата. Дори само този образ ще успокои народа повече от всякакви изявления, които можете да напишете.

Гарса се наежи.

— Светът току-що стана свидетел на жестоко убийство, извършено на испанска земя — протръби гласът на Валдеспино. — Във времена на насилие нищо не утешава така, както Божията ръка.