Дан Браун
Произход (80)

79.

— Лично от краля! — отново каза командир Гарса и гласът му отекна в оръжейната на двореца. — Още не мога да повярвам, че заповедта за арестуването ми е дошла лично от краля. След толкова години служба!

Моника Мартин вдигна показалец към устните си и погледна между изложените брони към входа, за да се увери, че охраната не ги подслушва.

— Нали ви казах, епископ Валдеспино има влияние върху краля и е убедил негово величество, че днешните обвинения срещу него са ваше дело, че някак си сте го накиснали.

„Кралят ме е пожертвал“ — осъзна Гарса. Отдавна подозираше, че ако се наложи да избира между началника на своята Гуардия Реал и Валдеспино, монархът ще предпочете епископа — двамата бяха стари приятели, а духовните връзки винаги натежаваха пред служебните.

Въпреки това усещаше, че нещо в обяснението на Моника не е съвсем логично.

— Историята с похищението — попита той. — И това ли беше по заповед на краля?

— Да, негово величество лично ми позвъни и ми нареди да съобщя, че Амбра Видал е отвлечена. Измислил го е, за да спаси репутацията на бъдещата кралица и да не се разчуе, че буквално е избягала с друг мъж. — Пиарката го погледна ядосано. — Защо ме разпитвате за това? Особено след като вече знаете, че кралят се е обадил със същата версия и на агент Фонсека?

— Не мога да повярвам, че кралят изобщо е способен да рискува да отправи на един световноизвестен американец изфабрикувано обвинение в отвличане — заяви Гарса. — Трябва да се е…

— Побъркал ли? — попита тя.

Гарса безмълвно я зяпна.

— Не забравяйте, че състоянието на негово величество се влошава — продължи Мартин. — Може просто да не е дооценил положението.

— Или да е проявил гениален усет — отвърна командирът. — Безразсъдна или не, бъдещата кралица вече е в безопасност под закрилата на Гуардия Реал.

— Точно така. — Мартин го погледна внимателно. — Тогава какво ви безпокои?

— Валдеспино — въздъхна Гарса. — Не го харесвам, признавам си, обаче инстинктът ми подсказва, че не е възможно той да стои зад убийството на Кърш и изобщо зад всичко това.

— Защо? — Младата жена вдигна саркастично вежди. — Понеже е духовно лице ли? Нашата Инквизиция ни е научила на доста неща за лекотата, с която Църквата оправдава драстичните мерки. Според мен Валдеспино е самодоволен, безмилостен и изключително потаен опортюнист. Пропуснах ли нещо?

— Да — тросна се командирът и се сепна, осъзнал, че защитава епископа. — Той е точно такъв, какъвто го описваш, но е и човек, за когото традицията и достойнството са всичко. Кралят, който не се доверява почти на никого, от десетилетия му има пълно доверие. Не мога да повярвам, че кралският довереник е способен на такова коварство.

Мартин въздъхна и извади джиесема си.

— Много ми е неприятно, че ще разколебая вярата ви в епископа, обаче трябва да видите това. Суреш ми го показа. — Тя натисна няколко клавиша и му подаде смартфона си.

На дисплея имаше дълъг текст.

— Това е скрийншот на есемес, получен тази вечер от Валдеспино — каза тя. — Прочетете го. Убедена съм, че мнението ви за епископа ще се промени.