Дан Браун
Произход (42)

41.

Все още с таблета на Моника Мартин в ръка, началникът на Гуардия Реал Диего Гарса тичаше към кралските покои.

На таблета имаше запис на телефонен разговор между унгарския равин Йехуда Кьовеш и някакъв интернет разобличител и шокиращото съдържание на звуковия файл даваше на командир Гарса няколко безценни възможности.

Независимо от това дали Валдеспино наистина стоеше зад заговора за убийство, както твърдеше разобличителят, Гарса знаеше, че разпространяването на записа завинаги ще съсипе репутацията на епископа.

„Трябва да предупредя принца и да го защитя от последиците.

Валдеспино трябва да бъде отстранен от двореца преди да разгласят новината“.

В политиката общественото мнение беше всичко — и основателно или не, търговците на информация щяха да блъснат епископа под влака. Очевидно тази вечер не биваше да виждат престолонаследника в близост до Валдеспино.

Пиарката Моника Мартин настоятелно бе посъветвала Гарса да убеди принца незабавно да направи изявление, иначе рискувал да го заподозрат в съучастничество.

„Тя е права — каза си командирът. — Хулиан трябва да излезе по телевизията. Веднага“.

Стигна на горния етаж и задъхано продължи по коридора към апартамента на Хулиан, като пак погледна таблета в ръката си.

Освен снимката на франкистката татуировка и записа на разговора с равина КонспирасиНет, изглежда, щяха да разпространят още една новина — която според Мартин щяла да е още по-взривоопасна.

Пиарката го наричаше „мрежа от данни“ — сбор от привидно случайни и несвързани центрове от данни и фактоиди, които любителите на конспиративни теории били окуражавани да анализират и свързват логично във възможни „групи“.

„И тия са същите като астролозите! — беснееше Гарса. — Измислят си фигури на животни от случайно пръснати звезди!“ За съжаление точките от данни на КонспирасиНет, които бяха представени на таблета в ръката му, изглежда, бяха специално формулирани, за да образуват една-единствена група, която изобщо не беше приятна за двореца.

ConspiracyNet.com

 

УБИЙСТВОТО НА КЪРШ

КАКВО НИ Е ИЗВЕСТНО ДОСЕГА

 

• Едмънд Кърш е съобщил за научното си откритие на трима религиозни водачи: епископ Антонио Валдеспино, аллама Саид ал Фадл и рави Йехуда Кьовеш.

• Епископ Валдеспино е жив и здрав и за последен път е видян да прекосява площада към кралския дворец.

• Убиецът на Кърш, разпознат като адмирал Луис Авила от испанския военноморски флот, има татуировка, която го свързва с фракция ултраконсервативни франкисти. (Дали епископ Валдеспино, който е известен консерватор, също е франкист?)

• И накрая, според източници от музея „Гугенхайм“, списъкът на гостите за днешното събитие е бил затворен, и въпреки това убиецът Луис Авила е добавен в последния момент по искане на някого от кралския дворец. (Човекът от музея, изпълнил това искане, е бъдещата кралица Амбра Видал.)

 

КонспирасиНет благодари на разобличителя [email protected] за съществения му принос за отразяването на тези новини.

„[email protected]?“

Гарса предполагаше, че имейл адресът е фалшив.

Iglesia.org беше популярен в Испания католически уебсайт, виртуална общност от духовници, миряни и учени, посветили живота си на Христовото учение. Информаторът явно заимстваше домейна, така че твърденията привидно да излизат от iglesia.org.

„Хитро“ — помисли си началникът на Гуардия Реал. Той знаеше, че набожните католици от общността искрено се възхищават на Валдеспино, и се питаше дали въпросният „разобличител“ не е същият информатор, който се е обадил на равина.

Когато стигна до вратата на апартамента, се зачуди как да съобщи новината на принца. Денят беше започнал съвсем нормално, а сега дворецът изведнъж сякаш водеше война с призраци. „Анонимен информатор на име Монте?! Серии точки от данни?!“ Отгоре на всичко още нямаше вести за местонахождението на Амбра Видал и Робърт Лангдън.

„Бог да ни е на помощ, ако пресата научи за дръзкото поведение на Амбра“.

Командирът влезе, без да почука.

— Принц Хулиан? — извика и забърза към дневната. — Трябва да поговоря насаме с вас за момент.

Стигна до дневната и се закова на място.

Там нямаше никого.

— Дон Хулиан? — Той се завъртя към кухнята. — Епископ Валдеспино?

Претърси целия апартамент, но престолонаследникът и Валдеспино бяха изчезнали.

Веднага позвъни на джиесема на принца и се стресна от разнеслия се телефонен звън. Макар и далечен, той се чуваше ясно някъде от апартамента. Гарса отново набра номера, заслуша се в приглушения сигнал и откри източника му — малка картина на стената, зад която имаше вграден сейф.

„Хулиан е заключил телефона си в сейфа?!“

Не можеше да повярва, че принцът е зарязал джиесема си в момент, в който комуникациите бяха от такова значение.

„И къде са отишли?“

Опита номера на Валдеспино с надеждата, че епископът ще отговори. За негово изумление от сейфа пак прозвуча приглушен звън.

„И Валдеспино е зарязал джиесема си, така ли?“

Паникьосаният и слисан Гарса изхвърча от апартамента и през следващите няколко минути тичаше по коридорите на всички етажи и викаше принца.

„Не може да изчезнат просто ей така!“

Накрая задъханият командир спря в подножието на проектираното от Сабатини изящно главно стълбище и отчаяно сведе глава. Дисплеят на таблета в ръцете му се беше изключил и в черната повърхност се отразяваха фреските на тавана над него.

Жестоката ирония го бодна в сърцето. Това беше великият шедьовър на Джакинто „Религията, закриляна от Испания“.