Дан Браун
Произход (46)

45.

Отдел „Електронна сигурност“ се намира в няколко стаи без прозорци на подземния етаж в кралския дворец, изолиран от огромната казарма и оръжейна на Гуардия Реал. В отдела има десетина компютърни маси, разделени една от друга с ниски стени, телефонна централа и стена с монитори за охранителните камери. Осемчленният персонал — всички на възраст под трийсет и пет — отговаря за осигуряване на защитени комуникационни мрежи за служителите на двореца и Гуардия Реал и за осъществяване на електронното наблюдение на самата сграда.

Както винаги и тази вечер вътре беше задушно и миришеше на приготвени в микровълнова фурна нудъли и пуканки. Флуоресцентните лампи жужаха.

„Ненапразно поисках да разположат офиса ми тук“ — помисли си Мартин.

Въпреки че завеждащата „Връзки с обществеността“ формално не се числеше към Гуардия Реал, работата й изискваше да има достъп до мощни компютри и опитен технически персонал, затова отдел „Електронна сигурност“ й се беше сторил по-подходящо работно място от необорудваните кабинети на горния етаж.

„Тази вечер ще имам нужда от цялата техника, с която разполагаме“ — каза си тя.

През последните няколко месеца основната й задача се изразяваше в това да помага на двореца да не се отклонява от официалната си линия по време на постепенното поемане на властта от принц Хулиан. Не беше лесно. Предаването на щафетата стимулираше провеждане на демонстрации против монархията.

Според конституцията монархията представляваше „символ на извечното единство и стабилност на Испания“. Мартин обаче знаеше, че от известно време страната изобщо не е единна. През 1931 година Втората република беше сложила край на монархията, а през 1936-а превратът на генерал Франко бе хвърлил Испания в гражданска война.

Макар възстановената монархия днес да се смяташе за либерална демокрация, много либерали продължаваха да заклеймяват кралската власт като останка от религиозно-милитаристичното потисничество в миналото и ежедневно доказателство, че Испания все още има да измине дълъг път преди окончателно да настигне модерния свят.

И през този месец Моника Мартин беше поддържала имиджа на краля като любим символ без реална власт. Естествено, тази постановка трудно можеше да се защити, след като суверенът бе главнокомандващ на въоръжените сили и държавен глава.

„Държавен глава в страна, в която разделянето на Църквата от държавата винаги е било спорно“ — помисли си тя. Тесните връзки на болния крал с епископ Валдеспино от дълги години дразнеха секуларистите и либералите.

„После пък идва принц Хулиан“ — каза си Мартин.

Младата жена знаеше, че дължи назначението си на престолонаследника, но напоследък той определено усложняваше работата й. Преди няколко седмици принцът беше направил най-големия си публичен гаф.

В предаване на живо по национална телевизия дон Хулиан коленичи и направи нелепо предложение на Амбра Видал. Тази смехотворна ситуация можеше да е по-неловка само ако Амбра му беше отказала, което, за щастие, тя бе проявила благоразумието да не направи.

За съжаление музейната директорка се оказа доста по-чепата, отколкото очакваше Хулиан, и последиците от неординарното й поведение през този месец се бяха превърнали в един от основните пиар проблеми на Мартин.

Тази вечер обаче, изглежда, бяха забравени всички прегрешения на Амбра. Медийното цунами, предизвикано от събитията в Билбао, набираше безпрецедентни мащаби. През последния час светът се разтърсваше от развихрилите се конспиративни теории, сред които няколко нови скандала около епископ Валдеспино.

Най-сериозният от тях се отнасяше за убиеца от музея „Гугенхайм“, който бил допуснат до презентацията на Кърш „по нареждане на някого от кралския дворец“. Тази инкриминираща новина даде начало на безброй конспиративни теории, обвиняващи прикования на легло крал и епископ Валдеспино в заговор за ликвидиране на футуриста, истински бог в дигиталния свят и любим американски герой, избрал да живее в Испания.

„Това ще унищожи Валдеспино“ — помисли си пиарката.

— Слушайте всички! — извика влезлият в контролния център Гарса. — Принц Хулиан и епископ Валдеспино са заедно някъде в двореца! Проверете всички камери и ги открийте. Незабавно!

Началникът на Гуардия Реал се втурна в офиса на Мартин и тихо я осведоми за ситуацията с престолонаследника и епископа.

— Как така са изчезнали? — смая се тя. — И са оставили джиесемите си в сейфа на принца?!

Гарса сви рамене.

— Явно за да не ги намерим.

— Трябва да ги намерим — заяви Мартин. — Принц Хулиан веднага трябва да направи изявление и доколкото може, да се дистанцира от Валдеспино. — И разказа на Гарса последните новини.

Сега беше негов ред да се смае.

— Всичко това са приказки. Не е възможно Валдеспино да стои зад каквото и да е убийство.

— Така или иначе, покушението, изглежда, е свързано с Католическата църква. Някой е открил пряка връзка между убиеца и високопоставен духовник. Погледнете. — Тя отвори последния материал в КонспирасиНет, който пак се приписваше на разобличителя [email protected]. — Постнаха го буквално преди минути.

Гарса зачете и възкликна:

— Папата? Авила има лична връзка с…

— Дочетете го.

Когато свърши, командирът се дръпна от екрана и неколкократно примигна, сякаш искаше да се събуди от някакъв кошмар.

В този момент от контролния център извика мъжки глас:

— Командир Гарса? Открих ги!

Гарса и Мартин припряно отидоха при масата на агент Суреш Бала, специалист по електронно наблюдение от индийски произход, който им посочи записа от охранителна камера на монитора си. Виждаха се две фигури — едната с епископски одежди, другата с официален костюм. Като че ли вървяха по горска пътека.

— В Източната градина — каза Суреш. — Преди две минути.

— Излезли ли са от сградата?! — попита Гарса.

— Един момент. — Суреш превъртя записа и успя да проследи епископа и принца на различни камери, разположени на известно разстояние една от друга в дворцовия комплекс. Двамата мъже напускаха градината и прекосяваха един вътрешен двор.

— Къде отиват?!

Мартин отлично знаеше къде отиват и забеляза, че Валдеспино ловко заобикаля отдалече колите на медиите на главния площад.

Както и очакваше, епископът и Хулиан стигнаха до южния служебен вход на Катедрал де ла Алмудена. Валдеспино отключи вратата и въведе принца вътре. Вратата се затвори след тях.

Гарса безмълвно се взираше в екрана и очевидно се опитваше да осмисли видяното.

— Дръжте ме в течение — нареди той накрая и даде знак на Мартин да се дръпнат настрани.

Когато се отдалечиха, за да не могат да ги чуват, командирът зашепна:

— Нямам представа как епископ Валдеспино е убедил дон Хулиан да напусне с него двореца и да си остави телефона, обаче принцът явно не подозира за обвиненията срещу Валдеспино, иначе щеше да знае, че трябва да се дистанцира.

— Съгласна съм — каза пиарката. — И дори не ми се мисли какво цели епископът, но… — Тя млъкна.

— Но какво? — подкани я Гарса.

Мартин въздъхна.

— Валдеспино май току-що е взел един извънредно ценен заложник.

Около четиристотин километра на север, в атриума на музея „Гугенхайм“, джиесемът на Фонсека зазвъня — за шести път през последните двайсет минути. Той погледна дисплея и автоматично застана мирно.

— Sí? — с разтуптяно сърце каза агентът.

Гласът отсреща заговори преднамерено бавно на испански.

— Както отлично знаете, агент Фонсека, тази вечер бъдещата кралица на Испания допусна няколко ужасни грешки, като се свърза с неподходящи хора и постави кралския дворец в изключително неловко положение. За да бъдат предотвратени нови неприятности, трябва колкото може по-бързо да я върнете в двореца.

— За жалост в момента местонахождението на госпожица Видал е неизвестно.

— Преди четирийсет минути самолетът на Едмънд Кърш е излетял за Барселона от летището на Билбао — осведоми го гласът. — Мисля, че госпожица Видал е била на борда му.

— Откъде знаете? — изпусна се Фонсека и моментално се разкая за дързостта си.

— Ако си вършехте работата както трябва, и вие щяхте да знаете — остро му отговори гласът. — Искам двамата с партньора си незабавно да я последвате. В момента на летището в Билбао зарежда гориво един военен транспортен самолет.

— Ако е била на борда, госпожица Видал сигурно пътува заедно с американския професор Робърт Лангдън — каза агентът.

— Да — ядосано отвърна гласът. — Нямам представа как този човек я е убедил да избяга от охраната си с него, но господин Лангдън очевидно представлява проблем. Задачата ви е да намерите госпожица Видал и да я върнете, ако се налага, насила.

— А ако Лангдън се намеси?

Последва тежко мълчание.

— Опитайте се да ограничите косвените щети, но тази криза е толкова сериозна, че професор Лангдън е допустима жертва.