Дан Браун
Произход (17)

16.

В Будапеща рави Кьовеш нервно крачеше в сумрачния си кабинет и стиснал дистанционното на телевизора, нетърпеливо превключваше каналите, докато чакаше още новини от епископ Валдеспино.

През последните десет минути няколко информационни канала бяха прекъснали редовната си програма, за да включат предаването на живо от музея „Гугенхайм“. Коментатори припомняха успехите на Кърш и правеха догадки за предстоящото тайнствено съобщение. Неимоверно растящият интерес изпълваше Кьовеш с ужас.

„Вече съм гледал това съобщение“.

Преди три дни на планината Монсерат Едмънд Кърш беше показал уж „предварителна версия“ на Кьовеш, Ал Фадл и Валдеспино. И сега светът щеше да види абсолютно същото, подозираше равинът.

„Тази вечер всичко ще се промени“ — тъжно си помисли той.

Телефонът иззвъня и го откъсна от размислите му. Кьовеш го грабна.

Епископът започна без предисловия:

— Боя се, че пак имам лоша вест, Йехуда. — И тъжно му предаде ужасната информация, получена от Обединените арабски емирства.

Кьовеш ужасено притисна длан към устата си.

— Аллама ал Фадл се е… самоубил?!

— Така предполага полицията. Току-що го открили в пустинята… като че ли сам е отишъл там, за да умре. — Валдеспино замълча за миг. — Може би напрежението през последните няколко дни му е дошло много.

Обзет от скръб и смут, равинът се замисли за тази възможност. И той се затрудняваше да приеме смисъла на откритието на Кърш… но все пак му се струваше напълно невероятно аллама Ал Фадл да е посегнал на живота си от отчаяние.

— Тук нещо не е наред — заяви той. — Не вярвам, че е способен да извърши такова нещо.

— Радвам се, че го казвате — съгласи се Валдеспино. — И аз не смятам, че е било самоубийство.

— Тогава… кой може да го е убил?

— Някой, който е искал откритието на Едмънд Кърш да остане в тайна — отговори епископът. — Някой, който също като нас е мислел, че до съобщението остават няколко седмици.

— Но Кърш каза, че никой друг не знае за откритието! — възрази Кьовеш. — Само ние с вас и аллама Ал Фадл.

— Кърш може да ни е излъгал и за това. Но дори наистина да е казал само на нас тримата, не забравяйте, че нашият приятел Саид ал Фадл упорито настояваше ние да го оповестим. Възможно е да е споделил за откритието на Кърш с някой свой колега в Емирствата. И този колега също като мен да е стигнал до извода, че откритието на Кърш ще има опасни последици.

— Какво искате да кажете? — ядосано попита равинът. — Че негов колега го е убил, за да запази всичко в тайна ли? Това е нелепо!

— Аз естествено не знам какво се е случило, рави — спокойно отговори Валдеспино. — Само правя предположения, също като вас.

Кьовеш въздъхна тежко.

— Извинявайте. Още не мога да приема новината за смъртта на Саид.

— Аз също. И ако Саид е бил убит, защото е знаел за откритието, двамата с вас трябва да сме много предпазливи. Възможно е и ние да сме застрашени.

Равинът се замисли.

— Щом откритието бъде оповестено, ние с вас няма да имаме никакво значение.

— Така е, но откритието още не е оповестено.

— До съобщението остават броени минути, ваше преосвещенство. Излъчват го по всички канали.

— Да… — Епископът въздъхна уморено. — Явно трябва да приема, че молитвите ми ще останат без отговор.

Кьовеш се зачуди дали Валдеспино се е молил Бог буквално да се намеси и да промени решението на Кърш.

— Няма да сме в безопасност дори и след като откритието бъде оповестено — продължи католическият духовник. — Предполагам, че Кърш с огромно удоволствие ще съобщи на света, че преди три дни се е посъветвал с някои религиозни водачи. Питам се дали привидната етична прозрачност е била действителният мотив да поиска среща с нас. И ако ни назове по име, е, ние с вас ще станем обект на извънредно внимание и може би даже критика от страна на собствените ни паства, които ще решат, че е трябвало да вземем мерки. Съжалявам, просто… — Епископът се поколеба, сякаш искаше да каже още нещо.

— Какво има? — попита Кьовеш.

— Ще го обсъдим по-късно. Ще ви се обадя пак, след като видим как ще изнесе презентацията си Кърш. А дотогава недейте да излизате. Заключете вратите. Не разговаряйте с никого. И се пазете.

— Плашите ме, Антонио.

— Нямах такова намерение — отвърна Валдеспино. — Сега можем само да чакаме и да видим как ще реагира светът. Вече всичко е в Божиите ръце.