Ингар Йонсрюд
Виенското братство (92)

Глава 92

Заблъска с юмрук по бялата врата.

— Говори Фредрик Байер. От полицията — извика той. Шумът отвътре рязко замря. Звънливият детски смях затихна.

Дълго време цареше пълна тишина.

Отново похлопа.

— Отворете. Знам, че сте вкъщи.

Ключалката прещрака.

Вратата се открехна и на отвора се появи бледото лице на Сигне Кварвинген. Както и предния път, косата й беше силно опъната назад. Изгледа го враждебно. Между тях се люлееше дебела верига.

— Да?

— Сигне? Както си спомняте, сме се виждали и преди. Ние сме полицейски следователи, това е Кафа Икбал, която също би трябвало да си спомняте.

Обърна рамо, така че жената да може да види партньорката му.

— Знаем, че вие и вашият мъж сте поели голяма отговорност. Знаем, че сте били част от общността в Сулру и знаем, че криете у вас жени и деца от имението.

Лицето на Сигне Кварвинген не трепваше. Само го гледаше недружелюбно.

— Мисля също, че разбирате, че това няма как да продължи дълго. Трябва да ни пуснете вътре, за да поговорим. — Погледна я откровено. — Нямам заповед за обиск. Няма да се натрапваме. Но мога да си набавя заповед…

— Тогава си ги набавете тези документи — каза тя и понечи да затвори вратата. Вече чакаха да чуят прищракването, но вместо това в тъмнината се обади един глас.

— Сигне…

Беше мъжът й. Брюняр.

— Той е прав — каза мрачно гласът. — Замисли се за децата. Ами ако някой наистина дойде, за да… Няма да можем да му се противопоставим, Сигне. Няма да можем.

Чу се плачлива въздишка и изскърцването на металната брава. Брюняр беше зад Сигне Кварвинген. При последната им среща им се беше сторил много стар, както беше седял полузаспал в инвалидната количка. Сега стоеше зад нея. Изправен, с дърводелски панталони и червена раирана риза. С остър поглед. В ръцете си държеше двуцевна пушка. Петлетата бяха опънати. Напомни на Фредрик на плаката на Хемингуей в офиса на служебния психолог.

— Тази сутрин видях две диви сърненца да си играят тук отвън. Това ме накара да се замисля колко странно е всичко. Как ние затваряме нашите деца, а природата не я е грижа. Оставя своите да тичат на воля. Мисля си, че ако се случи нещо специално днес… то тогава това ще бъде Божията воля. — Брюняр го погледна със сериозно изражение на лицето. — Мислите ли, че това е Божията воля, Фредрик Байер?

Фредрик го гледаше строго.

— За Бог не мога да кажа, Кварвинген. Но би било добро начало да свалите тази пушка.

Капакът към килера бе скрит под плетения килим до кухненската маса точно там, където преди няколко седмици бяха пили кафе. Брюняр Кварвинген избута масата, клекна и отвори капака със силните си пръсти.

— Всичко е наред — избоботи той през отвора. — Тура, Лиса. Излезте.

Загледаха се надолу в мрака. От дъното на стълбата ги гледаха бледи лица. Фредрик преброи пет жени и поне толкова деца. Беше като сцена от войната. Малки изплашени детски личица в мазе. Гледката го прониза от болка. На стълбите имаше мръсни чинийки, купички и прибори. Сервизът от вечерята, който бяха успели да скрият по най-бързия начин. Всички излязоха нагоре.

Сигне Кварвинген стоеше на вратата на кухнята и насочваше децата към хола. Най-малките бяха на една или две годинки, най-големите — на десет. Сигне и три от жените последваха децата. Брюняр затвори капака в кухнята, избута масата на мястото й и сложи чаши за кафе отгоре.

— Имаме нужда от една глътка, а? — Каза той, по-скоро като заключение, отколкото като въпрос.

Фредрик кимна потвърдително и се обърна към Кафа.

— Обади се на Кос. Помоли го да изпрати микробус. — Погледна към Брюняр, като все още говореше на Кафа. — Няма нужда да бързат. Кажи му, че ситуацията е под контрол.

Кафа отиде да се обади, а Фредрик седна на масата с двете жени.

— Това са Тура и Лиса — каза Брюняр, докато боравеше с кафемашината. — Тура е… беше женена за Пол Еспен.

Пол Еспен Хени. Единият от братята, които бяха убити в Поршгрюн. Фредрик сви устни и се опита да отправи състрадателен поглед към жената.

— Съжалявам — каза той.

— Пол Еспен беше баща на едно от момчетата, които преди малко минаха покрай вас — продължи Брюняр. — Юханес. Само на три е. Още не сме му казали, така че…

— Ще се погрижа да предам на колегите си — каза тихо Фредрик. Погледна Тура в очите. — Моят личен опит ми показва, че такива неща трябва да се казват. Колкото по-рано, толкова по добре.

Жената затули лице с ръце.

— Знам — проплака тя и се разтрепери.

Тура беше пълна, имаше руса коса и глава с формата на футболна топка. Фредрик предположи, че е към края на трийсетте. Другата жена, която я галеше по гърба, беше няколко години по-млада. Лиса. Изведнъж осъзна коя е тя. Послушната любовница на Бьорн Алфсен, за която бяха споменали дезертьорите. Жената, с която е бил Алфсен в нощта на убийствата. Фредрик се наведе напред над масата. Хвърли поглед към Кафа, която вече се бе върнала и бе застанала до Брюняр край плота.

— Колегите ни скоро ще дойдат. Ще ви отведат на сигурно място. Няма да има нужда да се криете — каза той. Опита да се усмихне приятелски. — Ще трябва да разговаряме с всички вас. Както с възрастните, така и с децата. Има много неща, които са ни неясни. Неща, които могат да ни помогнат да открием мъжа, който ви е нападнал. — Погледна директно към Тура. — Мъжът, който е убил вашия съпруг.

Слабото й тяло се разтресе, а очите й се напълниха със сълзи. По рамото й се спускаше една тъмноруса плитка и тя я хвана с ръце и я задърпа, докато не й се изплъзна. После я хвана отново. В това движение имаше някакво самонаказание. Едри сълзи се стичаха по бузите й. Избърса нос със задната част на дланта си, отърка ръка в ризата си и накрая отговори с ясен глас.

— Да. — След това започна да разказва.

Лиса не усетила нищо. Нито как се отворила вратата на спалнята. Нито как високият мъж се промъкнал вътре. Нито как поставил края на заглушителя върху челото на пастора, с което го събудил. Когато отворила очи, пасторът лежал на земята. Мъжът седял върху гърба му. Бил огромен. Всичко в него било огромно. Главата, горната част на тялото, ръцете. Носел тъмни дрехи и някаква… маска на главата.

— Навря си пръста в окото на Бьорн и пасторът ми каза да мълча. И да не гледам. След това трябваше да седна до вратата с лице към стената. Завърза ми устата, ръцете и краката. Надяна ми една калъфка от възглавница на главата. След това я затегна…

Веждите й. Бяха обрасли и с лека форма на V. Придаваха й вид на вечно щастие, нещо толкова безгрижно и привличащо, което дори плачът не можеше да скрие. Сякаш беше прочела мислите му, тя навлажни пръста си с език и приглади веждите си. Закри ги сетне с ръце.

Пасторът трябвало да чете на висок глас от лист хартия. Гласът му треперел силно. Били въпроси за кода към мазето. И за татко Пер. Мъжът искал да знае къде се намира той. А пасторът не можел да отговори.

Тя изхълца.

— След това чух трясък. Все едно някой затвори книга с трясък. — Сълзите безспирно се стичаха по бузите и брадичката й. — Той застреля Бьорн. Екзекутира го.

Фредрик кимна разбиращо с глава.

— Това мазе. За какво е било използвано?

И двете жени поклатиха глави. Същото направи и Брюняр.

— Построихме убежище — отвърна му Лиса. — Скривалище. За… деня на Страшния съд. Никога не сме слизали там долу. Бяхме разделени на групи. Ние…

Фредрик я прекъсна.

— Знам. Ами мъжът ви? — попита той Тура. — Никога ли не ви е разказвал с какво се занимават?

— Не — каза тя и поклати уверено глава. — Никога.

За известно време всички замълчаха. Кафа направи крачка напред.

— Има още един липсващ човек. Човек, с когото много бихме искали да разговаряме — каза тя. — Бьоре Дранге. Мъжът, когото наричате татко Пер. Пер Улсен.

Жените бързо се спогледаха.

— Знаем само това, което сме чули по новините. Не сме имали никакъв контакт с него след нападението.

Тура обърна голямата си глава към Брюняр. Той се покашля потвърдително.

Видя Себастиан Кос пред фаровете на полицейската кола. Стоеше пред микробуса. Фредрик спря и се загледа в безизразните лица зад прозорците. Вратата се затвори и микробусът потегли.

— Стафан Хейхе — каза тихо Кос.

— Мъжът, когото издирваме — отговори Фредрик. Андреас вече му се бе обадил. Тръгна към паркинга.

— Байер? — извика Кос след него. — Пио Отаменди е мъртъв. Починал е в болница „Юлевол“ преди половин час.