Ингар Йонсрюд
Виенското братство (23)

Глава 23

Полицаите, които пазеха Сулру, им дадоха ключовете. Фредрик показа на Кафа плевнята и лабораторията, а след това обиколиха къщата стая по стая. Дълго тя стоя неподвижно край прозореца на спалнята на Бьорн Алфсен. Гледаше сивия дъждец, който се сипеше върху нивите от другата страна на низината. Прозорецът беше открехнат и въздухът беше студен и влажен.

— Оценявам, че отделяш време за това — каза му тя, докато седяха на поляната и той й описваше телата, които бяха лежали там.

Погледна я. Кафа предвидливо беше оставила сивия костюм и вместо него си бе облякла червен плетен пуловер, който й стигаше до дупето. Носеше черни ботуши, в които беше прибрала тесните си тъмносини джинси.

— Не съм тук заради теб — отвърна той и веднага усети колко грубо беше прозвучало това. — Искам да кажа… И за мен е от полза.

Опита да се усмихне.

— Първите няколко часа на всяко местопрестъпление винаги са толкова напрегнати. Впечатленията са толкова силни. — Той клекна и отпусна ръце върху мократа трева. Коленете му неприятно изпукаха. — Харесвам спокойствието, което настава, когато изнесат телата и доказателствата. Все едно да преработиш снимка. Всичко старо и маловажно си е, където трябва. Такова е било мястото, преди да се превърне в местопрестъпление. Без всички хора, разбира се.

Потисна желанието си да изпъшка, докато се изправяше, и изтупа ръце.

— Много поетично — отвърна Кафа.

Не беше сигурен колко силна беше иронията й.

— Да, благодаря. Това си е част от добрата стара полицейска работа. Не разправяй на шефа си какво съм казал.

Кафа изпуфтя.

— На Самир? На това прасе ли?

Сякаш имаше какво още да каже, но вместо това на лицето й просто се изписа загадъчна усмивка. След това прехапа долната си устна и направи няколко бързи крачки.

— Двама от изчезналите са били братя — започна замислено тя. — Фритьоф и Пол Еспен Хени. Сега родителите им са в неведение. Представяш ли си? Да нямат никаква представа какво се е случило?

Прокашля се и гласът й стана по-уверен.

— Нападателят трябва да е имал наблюдателен пост наблизо — заключи тя. — Някой ги е следял. Кога стават. Кога си лягат. Кой е в имението. Нападението си е имало цел и тази цел е била наблюдавана. — Почеса се по главата. — И мисля… мисля, че знам къде е бил този наблюдателен пост.

Без да каже и дума повече, се обърна и тръгна с уверена крачка към къщата.

Фредрик притаи дъх, когато спря зад Кафа пред спалнята на пастор Алфсен. Проследи погледа й към низината.

— Мамка му — каза тя. — Гори.

Гъст черен пушек се издигаше от една плевня в далечината.