Ингар Йонсрюд
Виенското братство (53)

Глава 53

Шотландия, лятото на 1943 година

Един куфар. Само толкова бе позволено на Колбайн Име Монсен, когато двама войници с пушки го отведоха към гара Кингс Крос. Там го чакаше полковник Хашле, с когото заедно се качиха във влака и потеглиха на север.

Пътят бе дълъг и полковникът се беше погрижил да си имат самостоятелно купе. Говориха си. Хашле искаше да научи всичко за професор Елиас Бринк, за расовото изследване и за Виенското братство. И Колбайн му разказа. Сякаш в него се срути бент, който отприщи огромен поток. Целият товар, който носеше, се понесе и изтече от съзнанието му. Чувството беше хубаво. Плака, докато разказваше за уродливата си дъщеря, която беше изпратена в някакъв санаториум. Заби болезнено нокти в дланта си, щом заговориха за Елса, Бринк и за тяхното дете.

След това Хашле го попита:

— Какво изпитваш към професор Бринк?

Колбайн дълго мълча. Нарисува права черта с пръст на запотения прозорец. Съзря тъмносиньото Северно море зад хълмовете. Помисли как родината му е от другата страна.

— Мразя го. И ще го мразя до сетния си час.

Полковникът го погледна замислено.

Накрая пристигнаха в Абърдийн. Сбогуваха се до колата, която чакаше учения.

Крайната точка на пътуването на Колбайн беше Баки. Съвсем малко шотландско рибарско градче. В далечния североизток. Предоставиха му тухлена къща с изглед към морето. Тук всеки ден можеше да си се разхожда сред избягали от нацистите норвежки рибари и семействата им. Тук можеше да си лежи буден нощно време, вгледан в тавана, безчувствен и безполезен.

Дните се превърнаха в седмици, а пролетта премина в студено и сурово лято. Един юлски ден полковник Хашле се върна.

— Тук съм, за да те помоля за помощ. Родината ти се нуждае от теб.

Колбайн и Хашле седяха на дървени столове пред малката камина в хола. На тавана имаше парафинова лампа.

— Елиас Бринк се е завърнал в Норвегия през 1938 година. След това е станал член на Националното обединение. С помощта на връзките си в Германия си е проправил път към високи постове. Освен всичко останало известно време е ръководил и Факултета по точни науки към университета в Осло.

Докато говореше, полковникът разтриваше слепоочията си с върха на пръстите. Шотландското лято беше накарало кожата му да изглежда като на много болно прасе.

От май 1941 година насам професорът ръководел работническия лагер на Листа, полуострова на запад от Линдеснес. Бринк работел заедно с Елса, която пък била назначена в институт „Кайзер Вилхелм“ в Хайделберг. Според информацията на британското разузнаване тя прекарвала много време на някакъв слабо населен гръцки остров.

— Бившият ти колега от Виенското братство, доктор Актън, изигра основна роля в събирането на сведения за това какво се случва там.

— Знам какво се случва там — отвърна Колбайн. Гласът му беше празен. Глух. — Елса и Елиас провеждат експерименти. Той ги разработва в Норвегия, а тя след това ги тества на хора от чиста раса. За това си мечтаехме в братството. — Той извади гребена и среса тъмнорусата си коса. — И сега искате да ме изпратите в Норвегия?

— Какво мислиш за това?

— Тук няма живот за мен. В Норвегия ще съм просто един избелял спомен. Родителите ми са мъртви. Детето ми го няма, годеницата ми ме напусна. — Стисна юмруци.

— Това е много опасна операция — каза Хашле. — При нормални обстоятелства нашата организация в Южна Норвегия би имала достатъчно хора да наблюдава и при нужда да удари Бринк. За съжаление, обстоятелствата са такива, че голяма част от Трети боен отряд е разкрита. Нашата бунтовническа дейност във вътрешността на страната е сломена. — Хашле се наведе напред. — Искаме да наблюдаваш и да докладваш какво се случва в лагера. Ще бъдеш изпратен в сборен пункт.

Така Колбайн Име Монсен стана част от съпротивата.