Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фредрик Байер (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wienerbrorskapet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2020 г.)

Издание:

Автор: Ингар Йонсрюд

Заглавие: Виенското братство

Преводач: Радослав Папазов

Година на превод: 2017 (не е указана)

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: норвежка

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 09.06.2017

Редактор: Мария Николова

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Росен Дуков

Коректор: Веселина Филипова

ISBN: 978-619-02-0036-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11613

История

  1. — Добавяне

Глава 20

— И три са само те. Три малки негърчета. Е, във всеки случай…

Убийственият поглед на Сюне накара Андреас да млъкне. С широка усмивка той потърси подкрепата на Фредрик, който остави да се пържи заради глупавата си шега. Вярно, и двамата бяха скептично настроени към факта, че изведнъж бяха развалили тяхното дуо, но нямаше никакво място за тормоз.

Кафа седеше в края на червеното канапе, заровила глава в ръцете си.

— Така. Както знаете… — започна Фредрик и потърси погледа й, — … този случай ни е възложен главно защото издирваните Анете Ветре и нейният син явно са били сред изчезналите членове на общността. — Фредрик се загледа взискателно към Андреас. — За да разберем дали хората от общността са избягали, или са били отвлечени, най-напред трябва да узнаем кой ги е преследвал. Кафа ще ни помогне за това.

Сюне продължи вместо него.

— Наблюдаваме всичко. Бюджети. Телефонни обаждания. Преминавания на границата. Разпитваме приятелите на членовете на общността, техните противници и последователи. Разследването се води от полицията в Осло. За експертно мнение при нужда биват търсени криминалният отдел и ПСС. Над петдесет следователи работят по случая. Както каза Фредрик, ще се придържате към изчезването на Анете Ветре. Открием ли нея, вероятно ще открием и останалите от общността.

С изгризан нокът посочи една от снимките на масата. Лабораторията в Сулру.

— Фредрик смята, че отговорът на въпроса защо са били нападнати, се крие тук. За какво са използвали тази лаборатория?

Андреас бързо се обади.

— За наркотици. Християни или не, залагам на наркотици или допинг.

Андреас основаваше теорията си на най-ценното средство на полицията. Опитът. Бяха ли попадали някога на тайна лаборатория, която да не се ползва за производството на нелегални субстанции? Не. Ако Андреас беше прав, щяха да открият отговора и на още един въпрос. От какво се е издържала общността. Трийсет възрастни и деца в малко имение насред гората. Никой не работеше. Никакви доходи. Сливите и касисът не бяха достатъчни. С такава лаборатория биха могли да снабдяват половин град с наркотици.

Отвън слънцето се показа иззад един облак и управляваните чрез светлинен датчик щори на полицейския участък се спуснаха автоматично. Хвърлиха сянка върху лицето на Андреас.

— Тази жена политик… — започна той.

— Кари Лисе Ветре.

— Точно. Ветре. Тя ти каза, че Алфсен ръководел общността като секта. Сега и видях къде е живеел. Къде е спял и картините, с които си е украсил спалнята. Разбирате ли какво се опитвам да кажа?

Андреас се наведе напред и заби показалец в масата.

— Виждам едно старо прасе. Заобиколено от боготворящи го млади момчета и момичета. Педал може би? Или пък просто е обичал да чука млади. — Андреас задържа погледа си върху Кафа, сякаш искаше да провери дали тя не е останала потресена от изразите му. — Започнали са с малко. Произвеждали са наркотици за себе си и за оргиите си. Така е тръгнало.

— Та… — прекъсна го Сюне. — Защо са били нападнати?

— Въртели са бизнес с грешните хора. „Джамаат-е-Ислами“ не са първата ислямистка терористична групировка, която се финансира чрез продажба на наркотици. Някъде връзката между производител и дистрибутор се е объркала, старата вражда е изплувала на повърхността и някакви там решили да направят атентат. Изпразнили са целия склад и са изтрепали всички, които опитали да ги спрат. Не каза ли ти, че оня Камбрани, бодигардът, бил съден за наркотици?

Андреас насочи пръст към Кафа.

Една муха се беше вмъкнала някак вътре през мрачните бетонни стени на полицейския участък. Сега бръмчеше около петно от кафе на масата. Кафа я хвана и стисна юмрук.

— „Джамаат-е-Ислами“ се ръководи от хора с криминално минало. Не бих се изненадала, ако са се занимавали и с наркотици — изрече бавно тя. Сякаш се чудеше дали насекомото все още пърха. — От друга страна, фундаментален християнин и ислямистка групировка да се сдружат в таен бизнес с наркотици, изграден върху стар конфликт? Звучи ми малко… — устните й се стегнаха — … изсмукано от пръстите.

Кафа отвори ръка. Мухата беше безжизнена. Хвана я за крилото, пусна я на земята и я настъпи. Фредрик се запита дали наистина чува, или си представя, че чува как мухата се размазва. Андреас беззвучно трополеше с палци по масата.

— Освен това има още доста въпроси без отговор — продължи тя. — Ако извършителите са най-обикновени престъпници, защо са съобщили на полицията за убийствата? Какъв е смисълът в цялата ислямска символика? Къде са останалите членове на общността?

Кафа поклати бавно глава, а след това отмести подметката на обувката и се загледа в мухата.

— Жестокостта и решителността на престъплението водят към Емира. Но… провалена договорка за наркотици? — Захапа пълната си долна устна, докато тя не побеля. — Е, това би било нещо ново.

Младото момиче беше направило теорията на Андреас на пух и прах.