Ингар Йонсрюд
Виенското братство (79)

Глава 79

Облаците се носеха ниско над водата. Фредрик стоеше край брега на реката с юмруци, пълни с малки камъчета. Беше прекарал целия предиобед в неспокойна дрямка, изпълнена със сънища.

Хвърли няколко камъчета в един бързей близо до брега. Завъртяха се безпомощно в течащата вода и потънаха. Изоставени на произвола на съдбата. Часът беше почти четири.

Все още не можеше да възприеме всичко видяно. В леглото, в стаята със затворника, в лабораторията. Един разчленен мъж. Друг, разяден от някаква болест. Това променяше всичко.

Досега беше издирвал само сенки. Убиец с неясен мотив, който бе избил членовете на някаква общност в скрито имение. Тайно мазе, сектантски ритуали и подготовки за деня на Страшния съд. Разбира се, бе разбрал, че има нещо нередно. Но това тук? Общността „Светлината Божия“ явно отвличаше, измъчваше и убиваше невинни хора…

Усещането на заобления гранитен камък в ръката му беше приятно. Направи крачка назад и се прицели в една стара греда, забита в тинестата част на реката.

Каза си на глас:

— Общността е отвличала, измъчвала и убивала невинни хора.

Камъкът мина на няколко метра встрани от целта.

А мъжът, когото преследваха? Убиецът от Сулру, безликото чудовище, което за малко не пръсна черепа на Кафа, което отвлече и уби Анете Ветре. Което отвлече и уби неговия приятел Йорген. Кой, по дяволите, беше той? Зъл ли беше? Или добър?

Сега поне със сигурност разбра защо имението Сулру е било нападнато. Някой е знаел с какво се занимава общността. И някой е бил готов да жертва живота на много хора, за да може случващото се в Сулру и в бункера никога да не излезе наяве. Злото привлича зло.

По някое време, през сутрешните часове, бе осъзнал, че разпознава още едно от имената на снимката. Елиас Бринк. От умората не бе успял веднага да направи връзката. Старата библия, която бяха намерили в спалнята на пастор Алфсен. „На професор Е. Бринк. С най-дълбока благодарност. От Виенското дружество за расова хигиена. Виена, 1936 година“ Какво общо имаше изследовател на расовата хигиена от 30-те с жестокостите, разиграли се в бункера?

Запази си блестящ бял камък, голям около сантиметър. Изхвърли останалите.

Кафа и Кос го осведомиха за новостите по време на краткия път с кола между Поршгрюн и Шиен.

— Кръвта в столовата е на двама различни души — каза Кос. — Единият е Пол Еспен Хени. Нямаме никакви резултати от кръвта на другия човек, който е бил прострелян до стената. Изпратихме запитване до Интерпол — продължи той.

— Значи си била права, Кафа? Че кръвта е на извършителя.

Фредрик успя само да мерне белите зъби на Кафа и усмивката на устните й, а след това свали очила и избърса най-едрите мазни петна с ризата си.

— Възможно е, да — каза Кос и обясни, че в момента изследват доказателствата от лабораторията.

Спряха пред централната гара на Шиен. Кафа трябваше да се върне в Осло против волята си, за да помогне на Андреас с анализаторската работа.

— Мината идва от Въоръжените сили. Било е фугасна мина^[1] — каза тя, като се обърна и погледна Фредрик на задната седалка.

Той повдигна вежди.

— Не знаех, че Въоръжените сили разполагат с фугасни мини. Това не е ли забранено от международното право?

Кафа сви рамене.

— Въоръжените сили вече не разполагат с такива. Според серийния номер тази мина е била унищожена преди десет години — каза тя.

Мълчаливо двамата проследиха с поглед Кафа, която се приведе и изтича навън, под ситния дъжд. Кос седеше с ръка на ключа. Явно и той не беше спал особено добре. Кожата му беше бледа. Погледът — натежал.

— Само не разбирам как убиецът е стигнал там преди нас — каза той през зъби. Запали колата и потеглиха към болницата в града.

Кабинетът на главната лекарка Маргрете Хансон имаше само един прозорец с изглед към асфалтовата площадка отвън.

Пред бюрото й бяха сложени два стола и Кос седна на единия. Фредрик остана прав, за да разгледа старите стоманени спринцовки, поставени в рамка и закачени на стената. Вратата зад него се отвори и вътре влезе ниска набита жена в края на петдесетте. Косата й беше побеляла и подстригана късо. Побърза да затвори вратата. Със сигурност това се дължеше на професионално изкривяване от отделението за заразни болести.

Маргрете Хансон не ги поздрави. Понамести големия си задник на стола зад бюрото, който приличаше на онези високи столчета по баровете. След това постави тънките си очила над носа.

— Съжалявам, че се наложи да чакате — каза тя с дълбок глас. — Цял ден сме били по събрания. Това е една доста специална ситуация за нас — продължи тя.

— Аз съм полицейски инспектор Себастиан Кос — започна Кос. — А това е моят колега Фредрик Байер. — Хвърли студен поглед към него.

— Можете ли да ни кажете нещо ново?

— Пациентът има едра шарка — каза кратко тя.

Кос се опита да кимне оживено, но нещо в изражението на лекарката явно го накара да застине.

— Разбирате ли какво означава това?

Най-различни епидемии нападали човешкия род. Може би най-ужасяващата от тях била едрата шарка. Само през изминалия век вирусът убил поне триста милиона души. Пет пъти повече от жертвите на Втората световна война.

Не било вярно, че испанците са изтребили величествения род на инките през шестнайсети век. Болестта, която донесли със себе си, изключително заразният вирус на едра шарка, свършила тази работа вместо тях. Смъртността сред едно население, незасегнато никога преди това от епидемии, била неописуемо висока. Между шейсет и деветдесет и пет процента. Деветнайсет от двайсет заразени не оцелявали. А било известно, че дори в едно просветено общество един от трима, поразени от тази дяволия, умирал.

Болестта започвала с температура, главоболие и треска.

След това тялото се покривало с червен обрив, който преминавал в пълни с течност циреи. Дори по дланите и ходилата. По езика и в устата. Някои получавали силни вътрешни кръвоизливи, други умирали от кръвоизливи на черния дроб, на пикочния мехур или на яйчниците. Често заразените ослепявали от инфекции на роговицата. Други оставали обезобразени.

През 1796 година британският лекар Едуард Дженър открил първата ефективна ваксина срещу вируса. Казвали, че нямало друг човек, спасил повече човешки животи от него. Дженър решил да изследва защо английските доячки са толкова красиви. Почти никога не се заразявали с болестта, много малко от тях имали едра шарка. Дженър открил, че вместо това доячките боледували най-често от шарка по говедата. А шарката по говедата била много по-лека и носела чудесни последици, а именно че ако веднъж си боледувал от нея, добиваш имунитет и срещу едра шарка.

През 1796 година Едуард Дженър инжектирал гной от говедо, болно от шарка по говедата, в една рана по кожата на осемгодишното момче от бедно семейство Джеймс Фипс. Момчето се разболяло леко, но бързо се излекувало. Месец и половина по-късно лекарят заразил момчето с едра шарка. Ако Дженър грешал, то имало голям риск да убие детето. Но бил прав. През останалата част от своя живот на бедняк, Фипс работил като градинар на Едуард Дженър и бил заразяван отново и отново. Никога не се разболял.

— През 1970 година един норвежки студент се заразил в Афганистан. Двайсет и пет дни по-късно починал в болница в Копенхаген. Той е последната норвежка жертва на болестта. През 1977 година в Сомалия била последната естествена епидемия на болестта. А през 1978 година починала британска фотографка, заразена в лаборатория. Тя заразила и майка си, която обаче оцеляла. През 1980 година Световната здравна организация обявила, че едрата шарка вече не се среща никъде по света — обясни Маргрете Хансон.

Двамата следователи я гледаха.

— Значи този мъж там вътре… — каза Себастиан Кос и посочи с палец. — Пио Отаменди е заразен с болест, която вече не съществува?

— Не би било правилно да се каже, че не съществува.

— Но нали току-що казахте, че…

Хансон го прекъсна.

— Според официалната информация в света съществуват два щама на вируса. Единият е в лаборатория в САЩ. Другият — в лаборатория в Русия.

— Това пък защо? — попита Кос.

Фредрик му отговори.

— Едрата шарка е биологично оръжие. Идеята е била и двете страни да унищожат вируса. Само че никоя от тях не го е направила. През деветдесетте руснаците решили да развият вируса. Да го направят още по-опасен. Предполага се, че американците са направили същото.

Главната лекарка вдигна глава и ги погледна.

— Тук, в научните среди, се страхуваме, че терористи или държави, по-нестабилни от САЩ и Русия, биха могли да притежават вируса. Защото ситуацията в днешно време е много по-опасна от когато и да е било. По-опасна, отколкото си представяме — каза тя, дишайки тежко. — В Норвегия властите са спрели имунизациите срещу едра шарка през 1976-а. И никой от онези, които са били ваксинирани в онези времена, вече няма имунитет. Голяма част от населението на земята никога не е била изложена на зараза. Една епидемия би покосила хората, както се е случило с индианците преди петстотин години. Ще бъде, сякаш чумата се е възродила.

Доктор Хансон се изтласка назад от столчето за бар и скръсти ръце на гърди.

— Както разбирате, имахме напрегнат ден.