Ингар Йонсрюд
Виенското братство (61)

Глава 61

Кафа се зададе на колелото със сутрешното слънце зад себе си. Фредрик я чакаше на терасата над бариерите. Междувременно се загледа надолу към канапетата в офиса, които бавно се заемаха. Тя все още носеше черната превръзка на окото си. Явно не бе спала особено много. Поздрави го, размахвайки една сива папка.

— Изглеждаш ми замислен, Фредрик?

Той поклати глава.

— Тази полицейска акция…

Спря се. Липсата на лоялност беше недопустима по тези коридори. Той й беше шеф и ако й споделеше своите мрачни мисли, само щеше да я постави в сложна ситуация. Просто изсумтя и вдигна рамене, както правеше, когато тъкмо бе приключил работата си пред писоара.

— И аз мисля така — отвърна Кафа и го погледна с разбиране. Отвори папката, която носеше със себе си още преди асансьорът да потегли нагоре. — Приключихме тази нощ с анализа на телефонните обаждания на членовете на общността — започна тя. — Много малко от тях са имали телефони. Анете Ветре и още няколко човека. И телефоните рядко са влизали в употреба. Нито един от тях не е ползван в нощта на убийствата — продължи тя, докато разкопчаваше лятното си яке.

Кафа съвсем беше престанала да носи черния костюм и дългата до колене риза, с които бе облечена през първите си дни в Грьонланд. Тесните дънки й седяха по-добре. Харесваше му да гледа извивките й.

— А пасторите?

Тя извади един документ от папката. Всеки от пасторите си имал собствен телефон. Проследяването им било трудно, тъй като купили сума ти СИМ карти, регистрирани на името на общността, но отцепниците знаели кои номера са използвали пасторите.

— Така, и?

— Данните от мобилните оператори сочат, че пасторите са звънели често, при това предимно един на друг. Разбира се, проверихме и всички останали хора, с които са говорили, и не открихме нищо необичайно. С едно изключение. — Кафа го стрелна с поглед. — В нощта на нападението два от телефоните са били изключени. Този на Бьорн Алфсен, когото намерихме в спалнята му, и този на Бьоре Дранге. Но Сьорен Плантенстед е използвал своя. Няколко пъти. — Кафа разлисти документите. — Виж това. Два разговора в шест часа сутринта. Тоест след нападението. Първият разговор е засечен в зоната на базовата станция в Аскер. Вторият е регистриран само няколко минути по-късно в Лиер. Телефонът е бил изключен някъде около границата с Холместранд във Вестфол. — Направи кратка пауза. — Сьорен Плантенстед се е движил на юг по Е18. Тъй като е един от двамата оцелели пастори, можем да предположим, че е пътувал заедно с останалите членове на изчезналата общност.

— И с кого е говорил?

— Стана ясно, че номерът, на който се е обадил, е една от останалите СИМ карти, купени от общността. Този номер обаче никога преди това не е бил ползван.

— Възможно ли е да са имали телефон за спешни случаи? Може би е говорил с други членове на общността, които са пътували с друга кола? — предположи Фредрик.

— Човек би могъл да си го помисли, да. Но има нещо още по-странно от това.

Кафа посочи някакъв код.

— Тази редица от цифри е индикацията на базовата станция, която покрива Сулру. Сьорен Плантенстед се е обадил на някого, който се е намирал в Сулру.

Фредрик поклати неразбиращо глава.

— Значи… членовете на общността са се свързали с някого в Сулру часове след нападението?

Кафа прехапа уверено устни. Той остана впечатлен. Теорията й, че членовете на общността се намират някъде по пътя на влака към Вестфол, бе затвърдена. Защо обаче Сьорен Плантенстед беше напуснал Осло веднага след убийствата и защо беше говорил с някой, който все още се е намирал в Сулру. Дали е бил Бьоре Дранге? Или други членове на общността?

Фредрик я потупа приятелски по гърба. И двамата усетиха колко неестествено е това.

— Благодаря — покашля се Кафа.

Андреас седеше на мястото на Фредрик и чакаше. Като ги видя да пристигат заедно, на лицето му се изписа изражение, сякаш току-що е спечелил някакъв бас. Обаче нищо не каза. Вместо това си свали очилата за четене и внимателно ги почисти.

— Изникнаха нови интересни следи, свързани с мобилните телефони — каза Фредрик, подразнен от многозначителното изражение на колегата си. — Кафа тъкмо ме информира.

— Чудесно — отвърна кратко Андреас и зарови очилата си в косата. Фредрик го гледаше с очакване.

— Има ли нещо?

Той кимна.

— Пръстът. Кутрето в пощенския плик.

— Е, и?

— Според лабораторията е на мъртъв човек.

За втори път тази сутрин Фредрик не бе сигурен, че разбира какво му казват.

— Какво имаш предвид с мъртъв човек?

— Работата по ДНК профила отнема време и затова все още не можем да разкрием някаква самоличност. Но от лабораторията могат да потвърдят едно нещо. Когато пръстът му е бил отрязан, този е бил по-мъртъв от палестински мирен договор.