Ингар Йонсрюд
Виенското братство (88)

Глава 88

Вътрешните пътища от Гренланд към столицата криволичеха през светлозелени широколистни гори, тъмнозелени борове и изсечени поляни. Пътят беше заобиколен и рамото го болеше, но това нямаше значение. Щеше да отдели толкова време, колкото е необходимо. Замисли се за своите победи и поражения.

Съмненията го бяха мъчили чак до момента, в който видя пастора през перфектно насочения мерник. Чак тогава прие, че информацията е вярна. Че ще отведат Плантенстед в стаята на втория етаж на участъка. Че автоматичното спускане на пердетата може да бъде изключено чрез базата данни на полицейския участък.

Беше се чудил по време на чакането. Какви бяха шансовете следователите там долу да не дръпнат пердетата ръчно? Вероятно петдесет на петдесет? Само дето това не бяха Силите за специални операции. Това дори не бяха полицейски патрули. Работата на тези хора не бе да предотвратяват убийства и насилие. Те пристигаха чак след това. Не се замисляха толкова за сигурността. Драстично промени процентите и се оказа, че е прав. Този рунд беше в негова полза. Както предният в бункера беше в тяхна.

Акцията в Поршгрюн беше огромен неуспех. Не само защото го бяха унизили. И го бяха простреляли. Или защото беше оставил кървави следи. Или понеже не беше успял да извърши убийствата. Но най-вече защото не бе съумял да унищожи лабораторията.

Пасторът, този зъл дявол, беше скрил входа. А полицията го бе намерила. Бяха открили вирусните култури. Бактериите. Както и един мъртъв и един смъртно болен гей? Трябваше да му се признае на пастора. Дори той беше впечатлен от него. Беше приятно да почувства респект към някого. Не му се случваше често. Хората, които постигаха нещо в този живот, бяха тези, които бяха готови да направят необходимото. Да са твърди и търпеливи, докато работата не бъде свършена. Хора като самия него.

Елиминирането на Сьорен Плантенстед беше необходимо, за да намали натиска, упражняван му от Кита. Ограничаване на щетите. Цареше огромно недоволство от начина, по който се бе развила акцията. От него. Но не той беше решил това да бъде операция, извършвана от само един човек. Кита беше взел решението. И тези, които даваха заповеди на Кита. Организацията.

Полицията вече знаеше за биологичните оръжия и това променяше всичко. За него обаче беше облекчение. Вече не беше негова задачата да опази тайната. Можеше да се концентрира върху собствената си задача.

Раненото рамо го бе заболяло при изстрела със снайпера AWSM. Но тъй като уцели от първия опит, се наложи само да затвори очи, да изтърпи болката и да преглътне вкуса на кръв. Сбогом, пастор Плантенстед.

Оставаше още един.