Ингар Йонсрюд
Виенското братство (39)

Глава 39

Март, по-рано същата година

— Пио. Мили мой Пио.

Карл Йосефсен се наведе напред и го целуна още веднъж по устата. Не забеляза, че неговият любим застина измъчено както всеки път. Тази вечер нямаше значение. Тази вечер щеше да се празнува. Дори не обърна внимание, че Пио пуши. Карл затвори очи, облегна се на стената и се наслади на свежия зимен въздух. След това ги отвори отново и видя най-красивата гледка. Големи снежинки танцуваха бавно под жълтеникавите светлини на уличните лампи, а след това се трупаха една върху друга, оцветявайки града в бяло. Падаха и върху него. Закачаха се за тъмните му къдрици, по раменете и яката на пухеното яке и се топяха бързо по лицето му на баск. Караха го да блести и го правеха дори още по-красиво.

— Това е твоята вечер, Пио. Нашата вечер. Обичам те.

— И аз те обичам.

Хванаха се за ръце, докато си проправяха път към вътрешността на локала. Където седяха членовете на партията. Изневериха на принципите си и не се прибраха, когато усетиха действието на алкохола. Не, останаха там щастливи чак до разсъмване, когато барманът ги подкани със строгия си, но дружелюбен глас.

— Така, момчета, вечерта приключи. Поне тук.

И сякаш късметът им тази вечер беше безкраен, отвън ги чакаше такси.

— Към центъра на Шиен — провикна се от задната седалка сияещият Карл. Шофьорът се обърна. Косата му беше светла и чорлава, очите — ясни и усмихнати.

— Това да не е Пио? Пио Отаменди от Десните?

Никой от тях не реагира. След шест години в местната политика всички лица около тях принадлежаха на противници, доброволци или на други членове на партията.

— Приятелят ми днес стана председател на Десните в Поршгрюн — обяви пияно Карл.

— Знам това — отвърна мъжът.

Пио отново изглеждаше измъчен. Зарови ръце в памучната постелка върху задната седалка.

— Пио… На никого не му пука — прошепна Карл и го обгърна с ръка.

Баскът беше заспал дълбоко, когато таксиметровият шофьор навлезе в града. Спряха на един червен светофар и шофьорът се обърна.

— На Бог му пука — промълви той.

— Какво?

Карл едва успя да забележи забиването на иглата в крака си. След това и той заспа.