Джоди Елън Малпас
До този мъж (9)

Девета глава

Чувството на празнота беше неизбежно. Чувството на пустота и нещастие беше неизбежно. Но съкрушителната вина, която ме поглъща, не беше очаквана. Борих се с пристъпите й, когато Джеси беше пред мен с победен вид, но сега съм погълната от вината. И съм бясна, че се чувствам така. Липсата на желание да си уредя час за ултразвук също ме плаши.

Петък е. Ден номер четири без Джеси. Седмицата ми беше абсолютно мъчение и знам, че няма да стане по-добре. Сърцето ми бавно се пропуква, а пукнатината се увеличава с всеки изминал ден и накрая вероятно ще спре да бие. Вече съм близо.

Но най-много боли от липсата на контакт. Чудя се дали Джеси не се дави във водка, което също така значи, че вероятно е и с жени. Скачам от бюрото и изтичвам до тоалетната. Повръщам веднага, но не мисля, че е от сутрешното гадене или изобщо от дневното гадене. Това е скръб.

— Ава, трябва да се прибереш. Не си добре цяла седмица — разтревоженият глас на Сали долита през вратата на кабинката. Надигам се с въздишка и пускам водата, после излизам, за да наплискам лицето си и да измия ръцете си.

— Глупавият вирус ме повали — мърморя. Поглеждам към Сал и се възхищавам на сивата тясна пола и черната блуза. Сал наистина се е преобразила. Развлечените широки поли и ризи с висока яка са далечен спомен. Не съм питала, но с това ново облекло допускам, че срещите се осъществяват. — Все още ли се виждаш с онзи от интернет? — питам. Щях да го назова по име, но нямам представа как се казва.

— Мик ли? — изкикотва се. — Да.

— Добре ли върви? — Обръщам се и се облягам на мивката. Гледам как Сал започва да забърсва полата си, после приглажда вдигнатата високо конска опашка.

— Да! — изписква тя, от което подскачам. — Той наистина е съвършен, Ава.

Усмихвам се.

— С какво се занимава?

— О, с някакви професионални глупости. Не се преструвам, че разбирам.

Смея се.

— Добре. — Щях да й кажа „да бъде себе си“, но мисля, че е малко късно за това. Тя определено вече не е старата Сал. Чувам, че телефонът ми звъни от новото бюро. — Извини ме, Сал! — Оставям я пред огледалото да освежава червеното си червило.

Приближавам новото си бюро в Г-образна форма. Пренебрегвам дълбоко вкорененото разочарование, че не чувам „Ангел“, но не мога да пренебрегна раздразнението, когато виждам, че се обажда Рут Куин — моята досадна, но заразно ентусиазирана клиентка, с която съм прекарала прекалено много време тази седмица.

— Здравей, Рут!

— Ава, все още звучиш ужасно.

Знам, а вероятно и изглеждам ужасно.

— Чувствам се много по-добре, Рут.

Защото току-що изпразних стомаха си отново.

— Добре. Може ли да уредим среща? — Вече не изглежда толкова загрижена за мен.

— Проблем ли има? — питам и се надявам да няма. Опитвам се да движа този проект възможно най-гладко, защото, въпреки че Рут изглежда достатъчно приятна, предричам, че е труден клиент, ако нещата не вървят по начина, по който тя иска.

— Няма проблем. Просто искам да изясним няколко детайла.

— Можем да го направим по телефона — предлагам.

— Предпочитам да те видя — уведомява ме. Хлътвам в стола. Разбира се. Винаги предпочита да ме види. Финалната й фактура ще бъде астрономична. Един час тук, два часа там и тя ще похарчи повече пари за моето време, отколкото за същинската работа. — Днес — добавя.

Хлътвам още повече със звучен стон. Няма да завърша гадната си седмица с Рут Куин. На практика я започнах с Рут във вторник и имах антракт в средата на седмицата в сряда. Няма да завърша седмицата си с Рут Куин. Все едно, три следобед е. Тя да не мисли, че е единственият ми клиент? Не бих имала нищо против, но тя прекарва десет минути в разяснение на това, което вече е било обяснено, после един час ме налива с чай и с опити да ме убеди да изляза с нея за питие.

— Рут, наистина не мога днес.

— Не можеш ли? — звучи ядосана.

— Понеделник? — Защо казах това? Отново ще започна седмицата си с Рут Куин.

— Понеделник. Да, ще го направим в понеделник. В единайсет става ли?

— Мога в единайсет — отварям бележника и я записвам.

— Прекрасно! — отново е веселата Рут. — Планирала ли си нещо приятно за уикенда?

Спирам да пиша, внезапно се чувствам много неудобно. Не съм планирала нищо приятно за уикенда, освен да лекувам разбитото си сърце, но преди да обмисля какво да кажа, направо го изтърсвам.

— Не, нищо особено.

— Така ли? Аз също. — Отново ще го направи. Знам си. — Трябва да излезем за по питие.

Подпирам чело на бюрото ми. Тя или не може, или не иска да схване намека.

Вдигам натежалата си глава.

— Всъщност, Рут, казах нищо особено, но ще посетя родителите си в Корнуол. Нищо особено наистина. Не е забавно.

Тя се смее.

— Гледай родителите ти да не те чуят!

Насилвам се да се засмея с нея.

— Няма.

— Е, приятен уикенд в правене на нищо особено с родителите ти и ще се видим в понеделник.

— Благодаря, Рут. — Затварям и поглеждам часовника. Още един час и мога да избягам.

Завличам изтощеното си тяло по стълбите до апартамента на Кейт и се отправям към кухнята. Отварям вратата на хладилника и пред мен се изправя бутилка вино.

Просто я гледам втренчено. Не знам колко време, но очите ми са залепнали за проклетото нещо. Нужен е звукът от един познат глас, за да откъсна очи. Обръщам се и виждам Кейт, но не нейният глас привлече вниманието ми. Влиза Дан. И двамата изглеждат виновни като греха.

— Какво става? — питам и тръшвам вратата на хладилника. Кейт трепва, но мълчи.

Но брат ми не мълчи.

— Не е твоя работа — напада той, плъзва ръка около кръста на Кейт и целува бузата й. За първи път говоря с него от сватбата ми и това не прилича на щастливо събиране. Той ми се мръщи. — Може би аз трябва да попитам какво става. Защо си тук?

Замръзвам на място и стрелвам с поглед Кейт. Улавям много леко поклащане на глава. Не му е казала.

— Просто наминах след работа. — Поглеждам отново към Дан. — Кога се връщаш в Австралия?

— Не знам — свива рамене и отхвърля бързо въпроса ми. — Тръгвам си.

— Довиждане! — изплювам. Обръщам се и отново отварям хладилника, за да грабна бутилката вино. Не би трябвало да се случва, предвид сегашното ми положение, но не мога да не се намеся в това. Кейт си търси белята, а аз все по-малко харесвам брат си с всеки изминал ден. Никога не съм мислила, че ще се радвам да видя гърба му. Не се сбогувам и съсредоточавам вниманието си да налея голяма чаша вино.

По времето, когато съм изпила половината, чувам стъпки надолу по стълбите и се обръщам към глупавата си червенокоса приятелка.

— Да не си се побъркала? — Махвам с чашата вино към нея.

— Вероятно — мърмори тя. Настанява се на един стол и ми дава знак да й налея вино. — Как се чувстваш?

— Добре! — Грабвам още една чаша и наливам вино, после й подавам питието през масата. — Наистина се забъркваш в голяма каша.

Кейт се мръщи и сърба бързо.

— Ава, защо не направим оценка на ситуацията? Ти си тази, която е омъжена от по-малко от седмица, напуснала е съпруга си и е с надут корем.

Присвивам се от грубостта й, а тя оглежда чашата, която стискам. Моментално минавам в защита.

— Едва на няколко седмици съм. Някои жени не откриват преди третия месец — опитвам се да задуша вината, която ври в стомаха ми.

Кейт става, покатерва се на плота и пали цигара.

— Няколко питиета няма да ти навредят, не че има значение — казва. Отваря прозореца и подпира ръка на перваза.

— Какво няма значение? — Мръщя се и отпивам по-неохотно.

— Е, ще се отървеш от него, нали? — Повдига бледите си вежди към мен.

Безчувствените думи пробождат съвестта ми, но това не ме спира да отпия още вино.

— Да — прошепвам и потъвам в един стол. Мислите ми се залутват нанякъде.

— Така! — агресивният тон на Кейт ме изтръгва от мечтанието ми. — Излизаме.

— Така ли? — изтърсвам. Това е последното, което искам да правя.

— Да. Няма да ти позволя повече да си унила. Той обади ли се? — Дръпва от цигарата и ме поглежда с очакване.

Иска ми се да мога да кажа „да“.

— Не.

Свива устни и знам, че тя също го смята за странно.

— Изкъпи се! Излизаме за едно питие на спокойствие, но не много. — Поглежда чашата ми. — Не че има значение, предполагам.

— И аз така мисля — поклащам глава. Незаинтересованите й думи ме ядат отвътре.

Кейт въздъхва и мята фаса през прозореца, после го затваря и слиза долу.

— Хайде, Ава! Не сме излизали заедно от седмици. По едно питие в рамките на разумното и лек разговор, не за Джеси, за Сам или за Дан. Просто като едно време, преди всички тези мъже да застанат между нас — под „едно време“ има предвид след Мат и преди Джеси. Наистина добре се смяхме в тези четири седмици, преди господарят на секс Имението да нахлуе в живота ми и да го обърне с краката нагоре.

— Добре — съгласявам се и ставам от масата. — Права си. Единственото, което постигам тук, е да се задръствам със скапани мисли. Ще се приготвя.

— Супер!

— Благодаря ти, че не си казала на Дан защо съм тук.

Усмихва се и заедно излизаме от кухнята, за да се приготвим за едно питие на спокойствие и лек разговор.

Той непрестанно е в мислите ми и се опитвам с всички сили да го забравя, но когато влизаме в „Барок“ и първият човек, когото виждам, е Джей — портиерът, се отказвам. Той ми се намръщва, докато минавам покрай него, и спира разговора с другия пазач, но аз продължавам към бара, без да кажа и дума на очевидно любопитния мъж с бръсната глава.

— Вино? — пита Кейт, докато си пробива път към бара между двама други клиенти.

— Да, моля. — Оглеждам любимото ни заведение и веднага забелязвам Том и Виктория. Дори не се чувствам зле, задето съм разочарована, че са тук. Потупвам Кейт по рамото и тя леко обръща глава. — Знаеше ли, че ще бъдат тук? — питам.

— Кои?

Кимвам в посока на моя гей приятел и моята нахакана, понякога малко глупава колежка, които танцуват. Те нямат представа какво става в живота ми.

— Барби и Кен — отбелязвам хапливо. По извъртането на очите на Кейт познавам, че не е знаела.

— Страхотна рокля! — припява Том и приглажда корема ми.

Поглеждам надолу към тясната черна жарсена рокля, която заех от Кейт.

— Благодаря! — Взимам чашата, която Кейт ми подава през рамо. — Добре ли си? — питам Виктория.

Тя разрошва косата си и я премята през рамо.

— Удивително.

О? Не добре или страхотно, а удивително?

— Това добре ли е? — питам и ми се иска да можеше да прехвърли малко от това удивително към мен.

— Да, това е добре — кикоти се тя.

— Отново е влюбена. — Том смушква Виктория отстрани, което кара красивата блондинка да се намръщи.

— Не съм и това е интересно казано от мъжката курва тук.

Том изглежда искрено шокиран и за първи път от дни се смея. Чувствам се добре.

Кейт идва при нас и поради липса на свободни маси стоим близо до бара и си бъбрим. Джеси все още е в ума ми, разбира се, но моята мила най-добра приятелка доста добре се справя да ме разсейва.

Докато вдигам поглед и го виждам.

Сърцето ми не затуптява бързо… спира. Не съм го виждала от понеделник и ако това изобщо е възможно, той изглежда още по-смайващо от всякога. Веднага се сещам, че Джей му се е обадил, и също така знам, че вероятно ще бъда извлечена от бара. Това обаче не ме спира да го огледам бавно от обутите му в дънки крака, нагоре по бялата тениска, по врата и накрая — лицето му. Аз не съм на себе си от удоволствие да го видя дори когато съм му бясна. Джеси не изглежда ядосан и не изглежда така, сякаш е пил. Изглежда свеж, здрав и поразителен както винаги. И всяка друга жена в бара мисли същото. Забелязали са спиращия дъха мъж, който крачи през бара, някои дори го следват. Той ускорява крачка. Бляскащите му зелени очи спират за кратко върху мен и сърцето ми отново забива… много, много бързо.

Лицето му е безизразно, докато минава близо до мен и дори не отбелязва присъствието ми, а после продължава към бара с вихър от жени след него.

Съсипана съм. Трескаво мисля и търся всякакви обяснения за тихото му отсъствие през последните четири дни — къде е бил и какво е правил. Определено не скърби за загубата. Изглежда арогантен, самоуверен и отвратително красив — точно както в деня, когато го срещнах. Тези черти са ми познати, но точно сега всички сякаш са подсилени. Знае какъв ефект има върху мен и върху всички останали жени, които точат лиги след него.

Връхлитат ме несигурност и бясна ревност. Все още го гледам втренчено и наблюдавам как щурмува жените, които го обграждат, с шибаното лице и ги кара да се разтапят на място.

О, да, ето го моя съпруг, който изглежда така, сякаш току-що се е приземил от планетата Перфектност. Присвивам очи, докато гледам една чернокоса жена с червена рокля да гали ръката му и буквално трябва да се спра, за да не я отстраня физически. Но аз го напуснах, въпреки че той явно не е толкова разтревожен. Смея се на себе си. Нуждае се от мен ли? Определено не изглежда така.

Осъзнавам мълчанието в нашата група, затова откъсвам очи от копелето, което е мой съпруг, и виждам, че Кейт ме наблюдава внимателно, Том също точи лиги заедно с другите уличници, а Виктория тътри нелепите си токчета по пода в неловко мълчание. Поклащам глава леко усмихната и отпивам мощно от виното, което досега близвах внимателно. Хвърлям поглед набързо в неговата посока. Той знае, че го наблюдавам. Ако иска да играе игри, тогава съм готова и не планирам да се примиря с нещо по-малко от златото.

— Да танцуваме! — Обръщам остатъка от виното и тръшвам чашата на бара, а след това си проправям път през малката тълпа, докато се озовавам на дансинга.

Обръщам се и откривам, че тримата ми верни приятели са се присъединили към мен.

Кейт изглежда нервна. Опитвам се да грабна виното й, но тя го измъква.

— Не бъди глупава, Ава! — предупреждава ме сериозно. — Знам, че все още си бременна.

Опитвам се да стъкмя някаква фраза, за да възразя, но нищо не ми хрумва, затова в изблик на пълна глупост се обръщам и отивам до бара. Знам, че той ме гледа, знам, че и Кейт ме гледа, но това не ме спира да поръчам и да обърна още една чаша вино на една глътка, после се връщам на дансинга.

— Какво се опитваш да докажеш? — крещи ми Кейт. — Защото, ако е, че си абсолютна тъпачка, успяваш. — Думите й вероятно щяха да ме засегнат, ако алкохолът не се беше намесил. Не ми пука.

Вниманието ми е откъснато от ядосаната ми приятелка от писъка на Том. Очите му святкат, тъй като диджеят е пуснал „Пребит до смърт“ на Роб Ди. Том се хвърля към мен.

— Дай ми свирка, натъпчи ме в тесни панталони и ме качи на подиума! Ибиса!

Изключвам разума си, забравям всякакви мисли за моя вбесяващ мъж и оставям музиката да ме поеме. Движа тялото си в ритъм с парчето, вдигам ръце над главата ми и очите ми се затварят. Аз съм в мой собствен свят. Усещам единствено силната музика и аз съм в центъра й.

Изгубена съм.

Вцепенена.

Тихо опустошена.

Но той е близо.

Усещам го. Подушвам свежия аромат на вода да приближава, а после идва докосването му. Ръцете ми бавно падат надолу, когато усещам дланта му да се плъзга по корема ми. Слабините му се притискат към дупето ми и горещият му дъх е в ухото ми. Обгърната съм от него. Трябва да го отблъсна, но не мога. Празният ми ум остава празен и започвам да се движа заедно с Джеси, докато той целува шията ми и твърдият му член се притиска в гърба ми. Безсилна съм да спра главата си, която се накланя леко настрани, за да му осигури по-добър достъп. Шията ми е изопната, което ме прави хиперчувствителна за твърдия му език, който проследява вената, докато стига до ухото ми. Дъхът му е горещ, контролиран. Не мога да спра.

Простенвам и се притискам назад, по-близо до него.

Музиката изглежда става по-силна, а той ме държи по-здраво и преди да мога да отворя очи, ме издърпва от дансинга. Бих могла да се опитам да го спра, но не го правя. Следвам го, докато стигаме коридора за тоалетните. Всичко около мен изглежда на каданс, докато аз съм съсредоточена само върху широкия му гръб пред мен. Когато приближаваме края на коридора, аз поглеждам назад и виждам, че Джей ни наблюдава. Джеси се обръща и му кимва, после отваря вратата на тоалетната за инвалиди и ме бутва вътре. Затваря бързо и заключва за секунда, после ме притиска до стената с тялото си. Музиката е по-силна и поглеждам нагоре.

Виждам вградени в тавана колони, но той придърпва лицето ми надолу. Погледите ни се срещат. Зелените му очи са потъмнели, а устните му са леко разтворени.

Задъхвам се, когато хваща китките ми, вдига ги нагоре и ги приковава от двете страни на главата ми. Навежда се, хваща със зъби долната ми устна и я дръпва.

Изгубила съм контрол върху реакциите на тялото си. Коремът ми гори и пулсирането вътре в мен отива право в сърцевината ми. Отчаяно го желая, но позицията на ръцете ми и на твърдото му тяло, притиснато в моето, ми пречат да мърдам нещо освен главата си, затова се опитвам да го достигна с устни, но той се отдръпва. Ще бъде при неговите условия. Подозренията ми са потвърдени, когато устните му застават само на милиметри от моите. Горещият му ментов дъх гали лицето ми, но тогава той се отдръпва. Дразни ме. Очаквам да попита дали го желая и съм повече от готова да изтърся отговора.

Дрезгавият ми глас се пречупва.

— Целуни ме! — умолявам и го осъзнавам, но на него не му пука. Искам го и имам нужда да е върху мен.

Лицето му е напълно безизразно, докато стиска китките ми и усилва натиска на тялото си върху моето. Зелените му очи ме пронизват. Бавно приближава лицето си напред и гъделичка устните ми със своите. Стена и се опитвам да ги заловя, но той отново се отдръпва, все още с безизразно лице и напълно овладян. Но не и аз. Аз ще се побъркам от желание.

— Целуни ме! — настоявам дрезгаво.

Той не обръща внимание на думите ми, а премества едната ми ръка при другата и ги обхваща с една ръка. С другата се пресяга надолу, поставя върха на пръста си върху коляното ми и бавно, леко започва болезнено мъчително да го прокарва нагоре по бедрото ми, по хълбока, по ребрата и нагоре, нагоре, докато обгръща изцяло врата ми. Палецът му е върху ямката на шията ми, а пръстите му са на тила ми.

Пулсът ми се ускорява. Сърцето ми препуска диво в гърдите ми, а коленете ми могат да откажат всеки момент. И през цялото време прогаря дупки в мен с очите си. Мога да крещя от безсилие, което несъмнено е неговият план. Отново се навеждам напред, но той се измъква от устните ми. Спира се на гърдите ми, като с брадичка избутва роклята ми надолу и сключва устни върху гърдата ми. Подновява белега си.

Отпускам глава назад на стената и затварям очи от безнадеждност. Неспирното жужене между бедрата ми е мъчително и се страхувам, че той ще ме остави така.

Правил го е повече от веднъж. Прегазва ме. Няма право, но няма да сложа край на това. Копнея за докосването му и след като е започнал, не искам да спира.

С толкова силна музика около нас човек би помислил, че звуците ми ще бъдат удавени, но не са. Трескавото ми дишане е хрипливо и пронизително. Но дишането на Джеси е бавно, плитко и контролирано. Владее се напълно и е спокоен и има тактика. Знае какво прави.

Готова съм да крещя от безсилие, но той ме обръща и ме притиска отново към стената. Тялото ми се блъска грубо в плочките. Обръщам лице и полагам горещата си буза върху хладната стена. Джеси вдига коляно и разделя бедрата ми. Хваща ръцете ми и ги поставя с длани към лъскавата повърхност. Няма нужда да ми казва с думи да ги задържа там. По твърдото прибутване и бавното отдръпване на неговите ръце разбирам какво се очаква от мен. И по устните му, притиснати към ухото ми.

Когато поставя длани от външната страна на бедрата ми и хваща ръба на роклята, дишането ми става още по-накъсано и започвам да треперя. Джеси бавно вдига роклята до кръста ми и чувам отварянето на ципа на дънките му. Нетърпелива съм и избутвам задника си назад подканващо само за да получа шляпване по дупето.

Парването по голата ми кожа предизвиква вик.

— Мамка му! — пъшкам, с което си изкарвам още едно бързо шляпване. — Джеси! — Обръщам лице към стената и полагам чело на плочките. Горещият ми дъх образува пара по лъскавата черна повърхност. Колко дълго ще продължи с това? Колко дълго ще ме кара да страдам? Но тогава тазът ми е придърпан назад, бикините ми са дръпнати встрани и той се забива в мен. Изкрещявам от шокиращото бързо нашествие, но той мълчи, дори не диша тежко, не трепери. Бавно се отдръпва, задържа се неподвижен за миг, после отново нахлува мощно напред. Стомахът ми се усуква, главата ми се върти и челото ми се удря по плочките. Не знам как да постъпя. Джеси отново се забива в мен силно и бързо и аз изкрещявам, но звукът е заглушен от музиката. Джеси бавно вади члена си и едната му ръка напуска хълбока ми, плъзга се нагоре по тялото ми и хваща тила ми. Извръща главата ми настрани и устните му откриват моите. Стена, приела твърдата му уста и възхитена от интимността. Не получавам достатъчно — само малко напомняне какво пропускам, преди да ме остави да копнея за още.

Задържа се неподвижен няколко секунди, после премества крака и се отдръпва, след което се разделя със самоконтрола си. Дръпва ме назад, за да го посрещна отново и отново. Всеки силен наказателен удар ми помага да постигна основната си цел. Детонация. И точно когато мисля, че съм я достигнала, той измъква члена си, обръщаме и ме повдига, за да го възседна. Навлиза отново в мен и ръцете ми обгръщат врата му. Джеси щурмува напред и моят кипящ оргазъм отново е на път.

Отмятам глава назад и топлотата на устата му е точно на шията ми. Той ме хапе, смуче и ближе. Започвам да треперя, докато пулсациите, заливащи цялото ми тяло, се събират в едно и намират изхода си на върха на клитора ми. Изкрещявам, дори преди да съм свършила, но тогава напрежението достига връхната си точка и ме запраща в бездната на опияняващо удоволствие. Разбивам се на парчета и крещя още по-силно. Знам, че Джеси също е свършил, въпреки че не издава и звук.

Изправям глава и откривам покрито с пот лице, блеснали зелени очи и лице, все още без емоции и без промяна. Това напълно ме обърква. Премествам ръце в косата му и го дръпвам напред, но той не поддава. Вместо това избутва краката ми от тялото си.

Стъпвам на пода и се задържам почти стабилно, като се подпирам на стената, докато го гледам. Той плъзга ръка в бикините ми, събира влагата и прокарва длан по гърдите ми, след това избърсва чело, закопчава панталоните си, обръща се и излиза.