Джоди Елън Малпас
До този мъж (13)

Тринадесета глава

Все още не е казал и дума, когато паркираме пред „Луссо“. Излиза и ме измъква, после ме повежда покрай предпазливо изглеждащия Кейси и ме вкарва в асансьора.

Обръщам се към Джеси, но той гледа напред и дори не прави опит да ме погледне — виждам го в отражението на вратата. Когато отваря входната врата на апартамента, Кати се появява от кухнята. Усмивката й се стопява, когато забелязва, че никой не й отговаря подобаващо.

— Всичко наред ли е? — Тя преценява и двама ни, после поглежда Джеси за отговор, но той само й подава чантата и кимва към стълбите. Поглеждам го и мълчаливо моля за някакви думи. Той не ми угажда. Отново кимва.

— Момче? — подсеща го Кати предпазливо.

— Всичко е наред. Ава не се чувства много добре. — Леко побутва гърба ми с ръка, подканвайки ме да тръгна напред.

— Идваш ли? — питам.

— Ще дойда след минута. Върви! — Подсилва думите си, като ме побутва още по-здраво с ръка и аз го оставям с Кати.

Докато минавам покрай сладката икономка на Джеси, тя протяга ръка и нежно погалва рамото ми с лека усмивка.

— Радвам се, че си у дома, Ава.

Усмихвам й се вяло. Чувствам се несигурна и малко разтревожена от унилото състояние на Джеси.

— Благодаря. — Качвам се горе, влизам в основната спалня и се настанявам на края на леглото.

Не знам какво да правя, затова изритвам обувките си и се издърпвам малко по-нагоре в леглото. Очите ми отново са пълни със сълзи, докато притискам колене към гърдите си и го чакам. Знам, че точно сега е времето да говорим за това, след като и двамата сме приели ставащото. Но за да се получи, трябва да говорим и двамата, а Джеси сякаш не планира да каже нищо. Не мога да го направя сама. Нямам представа какво минава през откачения му ум, а напрегнатата атмосфера отново ме кара да се съмнявам. Трябват ми уверения, не мълчание и не време, в което да се оправдавам.

Вдигам глава, когато влиза в стаята, но той не ме поглежда. Вместо това отива право в банята. Чувам как водата започва да пълни ваната, а после и движенията му, докато следва обичайната си програма, като събира всичко, което ще му трябва, и го поставя на достъпно място. Ще си вземем вана ли?

Седя твърде дълго на леглото, слушам водата и тихите движения на Джеси. Накрая той влиза също така тихо в стаята и ме доближава, без да каже и дума. Поема ръката ми и ме вдига от леглото. Съблича ме, сваля диаманта и ролекса, за който още не съм му благодарила, после ме вдига и ме отнася в банята.

Спуска ме нежно във ваната.

— Водата добре ли е? — пита тихо. Пуска ме и коленичи отстрани на ваната.

— Добре е — отговарям. Той сваля сакото, разкопчава ръкавите на ризата си и ги избутва нагоре. Взима гъбата и я топва във водата, после изстисква сапун върху нея и ме обръща. Започва да я плъзга по гърба ми с нежни и спокойни движения.

Малко съм объркана.

— Няма ли да влезеш? — питам тихо. Искам да лежи зад мен, за да мога да го усещам, да извличам утеха от него. Нуждая се от това.

— Нека се погрижа за теб! — Гласът му е нисък и несигурен. Това не ми харесва.

Обръщам се с лице към него и откривам лъснали зелени очи и стоическо изражение. Това стяга сърцето ми. Този път наистина съм прекалила.

— Имам нужда да си по-близо. — Протягам мокра ръка и поставям длан върху бузата му. — Моля те!

Гледа ме внимателно няколко мига, сякаш решава дали трябва, но накрая въздъхва и пуска гъбата, после се изправя и бавно сваля дрехите си.

Стъпва зад мен и се спуска във водата, за да ме обгърне напълно. Чувствам се много по-добре, когато топлината му ме обгръща, но не мога да го виждам, затова се обръщам и сядам в скута му. Коленете му се повдигат, за да се облегна назад и да го гледам. Хващам ръцете му и сплитам пръсти с неговите. Двамата гледаме мълчаливо как ръцете ни си играят, а сплетените ни пръсти проблясват, когато пръстените ни улавят отражението на водата. Мълчанието вече не е трудно.

— Защо ме излъга, Ава? — прошепва той. Все още гледа как се движат сплетените ни пръсти.

Движенията ми се забавят, но не спират напълно. Това е въпрос, който предвиждах и на който трябва да бъде отговорено.

— Бях уплашена. Все още ме е страх. — Казвам истината. Нищо друго освен истината. А той трябва да я чуе. Трябва да разбере, че цялата тази ситуация ме ужасява.

— От мен — казва просто. — Страх те е от мен. — Не продължава и няма нужда. Знам какво има предвид и той го знае.

— Страх ме е от това какъв ще бъдеш.

— Имаш предвид още по-луд — потвърждава. Погледът му продължава да следи сплетените ни пръсти.

— Още не беше потвърдено дори, а ти се държеше с мен като с безценен предмет.

Въздиша тихо, вдига ръцете ни и ги поставя върху сърцето си, но все още не поглежда към мен.

— Също така мислиш, че може да обичам нашето дете повече, отколкото обичам теб.

Тези думи ме вцепеняват. Това е мисъл, която отказвах да допусна, всеки път, когато се опитваше да се завихри в главата ми. Наистина се тревожа, че ще обича детето ни повече, отколкото обича мен. Егоистично, да, но ме плаши до смърт.

Неразумната мисъл се спотайваше някъде там, вече си го признавам. Имам любовта му от съвсем скоро и съм благословена с нея. Кой не би искал да бъде обичан толкова силно, толкова страстно? Не съм готова да го деля с никого, дори с част от нас.

— Така ли ще е? — питам тихо. Дори не съм сигурна. Мога да съдя единствено по отчаяното му желание да има бебе, въпреки че все още не мога ясно да осъзная защо.

Бавно повдига очите си и разкриват тъга, която не съм виждала преди. Или може би разочарование. Не съм сигурна.

— Усещаш ли това? — Долепя дланите ми до гърдите си и ги държи там здраво. — Създадено е да те обича, Ава. Прекалено дълго време беше безполезно, излишно и нежелано. Сега се преуморява. Издува се от щастие, когато те гледам. Пръска се, когато се караме. И бие диво, когато правим любов. Може би прекалявам с любовта си, но това никога няма да се промени. Ще те обичам толкова свирепо до деня, в който умра, бебче. Със или без деца.

Това ме парализира още повече от преди. Наистина не е възможно да не обичам този мъж.

— Не искам никога да живея без свирепата ти любов.

Плъзга ръка зад тила ми и ме придърпва напред, за да допра чело в неговото.

— Няма. Никога няма да спра да те обичам силно. Любовта ми ще става все по-силна, защото всеки ден, който прекарвам с теб, е още един ден на спомени с теб.

Спомени, които ще кътам като съкровище, а не спомени, които ще искам да забравя.

Умът ми е изпълнен с прекрасни моменти за нас и те заместват миналото, което се е наслоило в мозъка ми. Те гонят моето минало, Ава. Нуждая се от тях. Нуждая се от теб.

— Имаш ме — въздишам и премествам ръце върху раменете му.

— Повече никога не ме напускай! — Целува ме нежно. — Толкова силно боли.

Сядам в скута му и го издърпвам нагоре с мен. Обгръщам го плътно с ръцете си и притискам уста до ухото му.

— Обичам те лудо — прошепвам. — И свирепо. Това никога няма да се промени, никога. — Целувам ухото му. — Точка.

Обръща глава към мен и докосва устните ми.

— Добре. Сърцето ми е преизпълнено от щастие.

Усмихвам се, докато подсилва щастието си с целувка. Отпуска се назад във ваната, докато се просвам върху гърдите му. Просто се целуваме дълго, дълго време.

Целувката ни е нежна и сладка, но точно от това се нуждаем и двамата в този момент — от чиста, безпардонна и силна любов. Тя е могъща. Тя ни парализира.

Отдръпва се и обгражда лицето ми с ръце.

— Нека те изкъпя!

— Така ми е удобно. — Искам само да лежа върху гърдите му и да остана така, докато водата изстине и съм принудена да изляза от огромната вана.

— Може да се настаним удобно в леглото и ти да заспиш в обятията ми, където ти е мястото.

Мръщя се.

— Още не е дори следо… — Спирам. — Не се върнах на работа! — Започвам да се измъквам, за да се обадя на Патрик, но Джеси бързо ме спира и ме дръпва отново върху гърдите си.

— Погрижих се. Успокой се, жено!

— Кога?

— Когато те доведох у дома. — Обръща ме в скута си и вади гъбата от водата.

— Какво му каза?

— Че си болна.

— Скоро ще ме уволни — въздъхвам и се навеждам напред, като отпускам натежалата си глава между коленете. Оставям Джеси да ме накисне цялата с лениви движения на гъбата. Тишината е удобна, а умът ми е спокоен. Затварям очи и попивам любовта, която усещам при всеки наш допир. Тя е толкова силна. Може да се пребори с всяко препятствие, поставено между нас, независимо дали неодушевен предмет като гъбата или жив, дишащ човек като Корал или Сара… или Микаел.

Нищо не може и нищо няма да ни раздели. Само ние.

След като се е грижил за мен известно време, ме увива в кърпа и ме поставя да седна върху мивката.

— Стой тук! — нарежда нежно, после ме целува бързо по устните и ме оставя със сбърчено чело.

— Къде отиваш? — извиквам след него.

— Просто чакай!

Чувам тършуване и шумоленето на хартиен плик и Джеси скоро отново застава пред мен и го държи нагоре с леко вдигнати вежди.

— Какво е това? — питам и дръпвам малко кърпата си.

Поема дълбоко въздух, отваря я и я пъха към мен, така че да мога да погледна.

Хвърлям му въпросителен поглед и се навеждам напред, за да погледна в плика.

Подскачам и ахвам шокирано, щом забелязвам съдържанието.

— Не ми ли вярваш? — Наранена съм и е очевидно.

Извърта очи, пресяга се и вади един тест за бременност.

— Разбира се, че ти вярвам.

— Тогава защо имаш хартиен плик с… — Грабвам го и го обръщам, като изсипвам малките кутии на мивката до мен. Започвам да ги вдигам и да ги хвърлям на плота — една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем. — Защо имаш осем теста за бременност? — Обръщам очи към откачения ми съпруг и размахвам една от кутиите под носа му.

Свива рамене смутено и избутва кутията.

— В кутия са по два.

— Шестнайсет? — изтърсвам.

Започва да отваря една от кутиите.

— Понякога не работят както трябва. Това са просто резервни. — Вади една пръчка и я вдига до устата си, за да откъсне опаковката, после я бута към мен. — Трябва да пишкаш върху тази част тук, виж!

Гледам как дръпва капачката от края и сочи единствената част на пръчката, която не е от пластмаса.

— Направих тест при лекарката, Джеси. Знам как става. Защо не приемеш думата ми?

Устната му се плъзга между зъбите, които започват да я дъвчат нервно.

— Приемам думата ти, но трябва да го видя сам.

Чувствам се леко обидена, въпреки че нямам право. Вече го подведох и обърках откачения му ум. Не мога да го обвиня, че иска официално потвърждение.

— Откога ги имаш?

Джеси се нацупва и свива виновно рамене със сведени очи. Няма нужда да казва.

Протягам ръка и той ме поглежда. Очите му отново блестят.

— Дай! — Кимвам към пръчката. Гледам как устната му се изплъзва от захапката и той се усмихва. Наистина се усмихва. Мисля, че тази усмивка превъзхожда дори запазената само за мен. Бързо прогонвам глупавото бодване на ревност. Държа се нелепо. Скачам от мивката.

— Малко усамотение, моля!

Джеси се присвива с невярващо изражение на лицето.

— Оставам — казва недоверчиво.

— Няма да пишкам върху теста пред теб! — поклащам глава. — Няма да стане, Уорд.

Той сяда на пода пред мен. Кърпата му се разтваря и разкрива… всичко.

— Премести ме! — Опитва се да скрие самодоволната усмивка от сочните си устни.

— Ще използвам друга тоалетна — отвръщам надменно и го заобикалям, за да изляза. Изписквам, когато хваща глезена ми, а аз се опитвам да се издърпам, за да избягам. — Джеси! — дръпвам крак, но е напълно безнадеждно. Обръщам се и го откривам да лежи по корем на пода, хванал глезена ми с две ръце.

Поглежда към мен с очарователните си блестящи очи и се цупи.

— Угоди ми, бебче! Моля те! — Дори трепка с дългите си мигли към мен.

Опитвам се с всички сили да сдържа усмивката си, но е невъзможно, когато гледа към мен така.

— Може ли поне да се обърнеш?

— Не. — Скача и хвърля кърпата си. Красотата му ме удря като чук. — Това кара ли те да се почувстваш по-добре? — Държи ръцете си отпуснати отстрани, а аз не мога да спра да го оглеждам одобрително, като погледът ми се плъзга надолу по солидната му прелест.

Въздъхвам щастливо.

— Не, това само ме разсейва. — Взирам се замечтано. Продължавам да го изпивам с очи чак до долу, после небрежно и бавно — отново нагоре, целия; всяка частичка от него е чудесна, великолепна, отвратително перфектна. Очите му са потъмнели, а знам, че и моите също. — Не е честно тази физика да е на показ.

— Разбира се. Тя е едно от най-добрите ми притежания. — Протяга ръка и дръпва кърпата ми. — Второ след това съвършенство — и очите му бавно се плъзгат надолу по голото ми тяло. — Просто съвършено.

— Няма да казваш това, когато стана дебела и се подуя — оплаквам се, внезапно осъзнала, че наистина ще стана дебела. — И ако кажеш, че така ще има повече от мен за обичане, може да се разведа с теб. — Дръпвам кърпата и отново се увивам, като пренебрегвам очевидното му раздразнение, че скривам най-доброто му притежание.

— Не казвай думата „развод“! — заплашва той. Хваща ръката ми и ме отвежда до тоалетната. — Ако ще се почувстваш по-добре, тогава и аз ще ям като за двама. — Поглежда надолу към мен ухилен самодоволно.

— Обещай, че няма да ме напуснеш, когато вече не съм в състояние да достигна члена ти с устата си, защото коремът ми пречи!

Отмята глава назад и се смее.

— Обещавам, бебче. — Обръща ме и ме нагласява пред тоалетната. — Сега да пишкаме на няколко пръчки!

Дръпвам кърпата и неохотно сядам на тоалетна, а Джеси кляка пред мен.

— Искаш ли да си пъхнеш ръката в тоалетната отново? — Ухилвам се, докато гледам как устните му потръпват при спомена как седях върху ръката му в болницата. — Може официално да те маркирам.

Опитва се с всички сили, но се проваля ужасно. Пада на задника си и се смее. Това ме кара да се почувствам много по-добре. Докато истеричният ми съпруг се търкаля по пода, аз задържам пръчката между бедрата си и освобождавам мехура си.

— Ава, бебче, толкова много те обичам. — Вдига се и отново коленичи, поставя длани на бедрата ми и се навежда напред, за да ме целуне силно по устните… докато пикая върху пръчката.

— Ето. — Вадя ръката си и му подавам теста. Той го взема и веднага ми подава друг. — Какво? — питам и се мръщя на новата пръчка.

— Казах ти, понякога не работят. Бързо! — бута го напред.

Отпускам глава назад напълно раздразнена, но взимам глупавата пръчка и повтарям процедурата, само за да ми бутнат друга, щом свършвам.

— Джеси, стига!

— Още една! — Сваля капачето.

— За Бога! — Грабвам я намръщена и я пъхам между краката си. — Това е! — Пресушавам остатъка от пикочния си мехур. Искам да съм сигурна, че е напълно празен, за да не мога физически да пишкам върху повече тестове. — Ето. — Дръпвам тоалетна хартия от ролката и се оправям, докато той отнася трите теста до плота на мивката и ги поставя грижливо в редичка.

Въпреки раздразнението ми не мога да не се усмихвам, докато гледам как Джеси стои там гол и леко наведен, подпрял ръце на коленете си и забил нос в тестовете.

— Добре ли си? — питам и заставам до него. Копирам позата му пред мивката, като също забивам нос в тестовете.

— Мисля, че им е изтекъл срокът. Трябва да направим още. — Опитва се да се премести, но аз хващам ръката му.

— Минали са трийсет секунди — смея се. — Ето, измий ръцете си! — Хващам ръцете му и ги задържам под водата, докато той държи под око тестовете, без да обръща никакво внимание на това, което правя.

— Минало е повече време — присмива се той.

— Не, не е. Престани да бъдеш невротичен! — Отново заемам позиция с ръце на коленете пред мивката, както и той.

Поглеждам с ъгълчето на окото си и срещам погледа му. Не мога да се сдържа и се усмихвам. Джеси вдига вежди към мен в защита.

— Не съм невротичен.

— Разбира се, че не си — дразня го.

— Присмиваш ли ми се, жено?

— В никакъв случай, господарю мой.

Отново става тихо и двамата оставаме мълчаливи, запънали ръце на коленете си, и чакаме. Чакаме потвърждение на това, което вече знам. И когато бледи букви започват да се появяват по първия тест, аз откривам, че съм сдържала дъха си. Не знам защо. Може би защото копирам моя предизвикателен мъж, който внезапно е застинал до мен. Времето сякаш забавя хода си леко, докато буквите се оформят и двамата с Джеси се взираме в мълчание. Сърцето ми започва да бие учестено, когато поглеждам към следващия тест и откривам бавното разкриване на същите букви. Сърцето ми вече се опитва да изскочи от гърдите. Двамата с Джеси отместваме глави леко вляво, за да гледаме как съвсем същите букви се появяват на третия и последен тест. Едва сега осъзнавам, че все още сдържам дъха си и го оставям да избликне от устата ми. Усещам Джеси до мен да потръпва. Обръщам лице към него. Чувствам се напълно смазана от емоции. Той също се извръща, докато не се озовава с лице към мен. Все още сме наведени над мивката, все още се подпираме с ръце на коленете си и все още сме с напълно безизразни лица.

— Здравей, татенце! — прошепвам. Гласът ми леко потрепва, докато гледам как наблюдава лицето ми.

— Мамка му! — шепне и той. — Не мога да дишам. — Срива се на пода по гръб и зяпва в тавана. Защо е тази реакция на шок? Той го искаше.

Изправям се и размърдвам рамене. Усещам се скована.

— Добре ли си? — питам и поглеждам надолу към него. Не очаквах това. Но точно тогава устата му започва да помръдва и зелените му очи се спират на мен. Джеси скача и ме грабва в ръцете си. Вдига ме и аз изписквам шокирана. — Какво ти става?

Той крачи бързо и влиза в стаята. Поставя ме прекалено нежно на леглото, дръпва кърпата ми, а после изпълзява над мен, настанява се между бедрата ми, полага брадичка на корема ми и ме поглежда с невероятно задоволство в очите си. Те трепкат диво, мократа му коса е разрошена, а бръчката и сдъвканата устна изобщо не се виждат. Той изглежда толкова отпуснат, сякаш току-що съм му дала живот. Е, направих го, предполагам. Или той е дал живот на мен. Все едно, съпругът ми е един щастлив мъж и след като вече съм приела нещата за себе си, мога да видя ясно — много, много ясно. Той има повече от достатъчно любов, която да споделя. Този невъзможен мъж, този бивш плейбой ще бъде невероятен баща, може би прекалено покровителствен. Не само че съм му дала живот — съживен и стойностен, като му отдадох себе си, но му подарих и нов живот, който е част от нас двамата. Всичките ми съмнения се стопяват, като го гледам толкова невероятно еуфоричен. Мога да имам бебе с този мъж.

— Обичам те — казва тихо. — Толкова много.

Усмихвам се.

— Знам.

Притиска устни към корема ми нежно и после го погалва леко.

— Обичам и теб също — прошепва на плоския ми корем. Прави кръг с носа си около пъпа ми, после пропълзява нагоре по леглото и ляга върху мен. Избутва косата от лицето ми и се взира в мен.

— Ще се опитам да се справя по-добре. Имам предвид с теб. Ще се опитам да не те задушавам и да не те подлудявам.

— Харесва ми да ме задушаваш. Но трябва да поработим върху неразумността.

— Дай ми подробности! — подсказва ми.

— Искаш да знаеш точно какво ме подлудява ли?

— Да, кажи ми! Не мога да се контролирам, ако не знам точно какво те тормози — целува непорочно устните ми и аз се мъча да спра смеха си. Той ли не знае? Може да останем тук до края на годината, но ще се съсредоточа върху основните си оплаквания засега.

— Отнасяше се с мен прекалено нежно. Спря да си свиреп в спалнята, когато мислеше, че съм бременна, и това не ми харесваше. Искам отново доминиращия Джеси.

Отдръпва се и веждите му се стрелкат нагоре.

— Какво съм ти направил, по дяволите?

— Ти си пристрастяващ, а напоследък страдам от недостиг на Джеси — отговарям честно и искрено. Трябва да си кажа, защото още около осем месеца с нежния Джеси може да ме подлудят.

Бръчката му се врязва в челото му.

— Бях груб с теб напоследък.

— Да, но само когато мислеше, че не съм бременна. А когато мислеше, че съм, трябваше да те провокирам. Искам шок и ужас.

Бръчката му се задълбочава.

— Не ти ли харесва сънливият секс?

Въздъхвам и слагам ръце на бузите му.

— Няма да го нараниш.

— Го? — смее се. — Нека да се разберем за едно, жено! Няма да наричаме моето бебе го.

— В момента още дори не е бебе.

— Какво е тогава?

— Вероятно е по-скоро като фъстък. — Очите му проблясват доволно и по неземното лице се появява дръзка усмивка. — О, не, Уорд! — смея се.

— Какво? — Навежда се и потрива с нос бузата ми. — Съвършено е.

— Няма да говоря за бебето ни като за „фъстък“. Край! — изписквам, щом той ме сграбчва за чувствителния хълбок и започвам да се мятам под Джеси някъде между удоволствието и мъчението — мъчение по очевидни причини, а удоволствие, защото е нормално. Това сме ние. — Престани! — извиквам.

И той спира.

— Мамка му! — ругае.

— Какво правиш? — крещя ядосано. Той поглежда към корема ми, после отново към мен. Засраменото му изражение ми подсказва, че знае точно какво е направил. — Виждаш ли? — поглеждам го критично. — Точно това имах предвид. Ако скоро не възстановиш част от нормалното си поведение, ще се преместя при мама и татко до края на бременността. — Дори не се държа драматично. Наистина ще го направя. — Сериозна съм, Уорд. Искам отново всичката страст, грубост, обратно броене и чукане в различни степени и ги искам сега!

Той просто поглежда към мен, сякаш съм пълна откачалка. Мисля, че съм.

— Успокои ли се вече? — пита сериозно.

— Зависи колко от казаното е възприела твърдата ти глава. — Хващам косата му и я дръпвам.

— Ох! — Засмива се за малко, после въздъхва. Обръща се по гръб и ме претъркулва с него. Вдига колене, за да подпре гърба ми, и ме изучава замислено. Оставям го. Седя и чакам да реши какво иска да ми каже. Вдишва дълбоко. — Помниш ли, когато те намерих в бара и ти показах как се танцува?

Усмихвам се и се облягам на бедрата му зад мен.

— Това беше нощта, когато осъзнах, че съм се влюбила в теб — признавам.

— Знам, защото ти ми каза. Беше пияна, но все пак го каза.

Поклащам глава на неговата самоувереност.

— Ти си арогантен. — Изглежда, че обичам и това у него. Неговата самоувереност е всъщност много възбуждаща, особено сега, когато е само мой. И има право да е самоуверен.

— Изглежда, че съм малко по-умен от моята красива съпруга — казва и обгръща с длани глезените ми.

— Наистина си арогантен.

— Не, не и този път. Този път съм честен. Виждаш ли, аз осъзнах, че съм влюбен в теб преди това.

Цупя се.

— И това прави ли те по-умен от мен?

— Да, прави ме. През цялото време ти бягаше и аз бях толкова объркан. Мислех, че сигурно ти има нещо — усмихва се свенливо. — Защото не искаше да ми се подчиниш.

— Както са правили другите — потвърждавам. Представям си, че отхвърлянето е било много объркващо за мъж, който винаги е взимал каквото е искал с лекота. Той кимва и аз въздъхвам. — Бягах само защото знаех, че ще бъда наранена. Въпреки че не те познавах, беше очевидно, че ти… — спирам за кратко — си опитен. — Щях да кажа женкар, но не мисля, че Джеси може да бъде определен като такъв. Жените са се хвърляли в краката му и са го улеснявали, затова не е било нужно да ги преследва. Докато не срещна мен.

Пръстите му започват да се плъзгат нагоре по краката ми и той наблюдава пътя им.

— Когато те оставих за онези четири дни…

— Недей! — изтърсвам. — Моля те, не говори за това!

— Нека ти обясня нещо! Важно е. — Дръпва ме към себе си и заставаме нос до нос. — Бях толкова объркан от това, което чувствах. Нужно ми беше това време далеч от теб, за да разбера точно какво е. Не можех да открия защо се държа като побъркан. Наистина мислех, че полудявам, Ава.

Никак не се радвам на това напомняне. Не знам накъде води това, но вече съм наясно, че ме е напуснал, защото е знаел, че е загазил, защото не е искал да ме нарани. Няма нужда да изживявам всичко това отново.

Гризе леко устната си точно под носа ми, а после продължава.

— Прекарах третия и четвъртия ден да преживявам отново всеки един миг с теб. Повтарях си ги отново и отново, докато започнах да се изтезавам, затова дойдох да те търся. Тогава ти отново избяга.

Разбира се, че избягах. Инстинктът ми не ме подведе. Дори да не бях напълно сигурна защо бягам, знаех че трябва.

— Ава, в нощта, когато ми каза, че ме обичаш, всичко стана толкова шибано ясно, но в същото време имаше много неизвестни. Исках да ме обичаш, но знаех, че не ме познаваш, знаех, че има неща, които ще те накарат отново да избягаш, но също така знаех, че ти принадлежа, и бях уплашен до смърт, че когато разкриеш всичко, отново ще изчезнеш. Не можех да рискувам, не и след като ми отне толкова време да те намеря. — Очите му се затварят и той поема още веднъж въздух, за да събере смелост. — Взех хапчетата ти онази нощ.

Дори не съм изненадана. Той призна не само че ги е взел, а и защо. За него е логично, в неговия откачен свят, но вече някак си е логично и за мен.

Устните му се притискат към моите нежно.

— Седях цяла нощ и гледах как спиш. Можех да мисля единствено за всички причини да не ме искаш. Знаех, че не е правилно да взема хапчетата, но те бяха от второстепенно значение. Бях толкова отчаян.

Отпускам се върху него и лицето ми се сгушва във врата му. Знаех всичко това, освен че ме е гледал как спя. Знаех, че е продължил да ги взема, защото все още не бях научила всичко за него.

— Значи не искаш бебе. Искаш само да ме задържиш, така ли?

Дръпва ме от врата си и ме заслепява с усмивката си, запазена само за мен.

— Искам всичко на света с теб, бебче.

Мисля, че дълбоко в себе си съм знаела и това.

— Благодаря за часовника.

Усмихва се и прокарва пръст по долната ми устна.

— За теб винаги.

Притискам устните му. Целувката ни е бавна, нежна и изключителна. Точно каквато трябва да бъде в този момент.