Джоди Елън Малпас
До този мъж (29)

Двадесет и девета глава

— Искам да ти покажа нещо — казва Джеси, докато ме взима от колата пред „Луссо“. — Искаш ли да те нося? — Не знам защо ме пита, след като съм в ръцете му още преди въпросът да се регистрира в безполезния ми мозък.

— Какво искаш да ми покажеш? — питам и отпускам глава на облеченото му в костюм рамо. Това са първите думи, които изричам, откакто видях Дан да излиза от кабинета на Джеси, и не защото никой не е говорил с мен. Не можех да събера сили дори да изръмжа предупредително на Сара, когато я подминахме във фоайето на Имението. Тя се усмихна неловко, въздържа се да сложи ръцете си на Джеси и отстъпи почти предпазливо, сякаш очакваше враждебна реакция от мен. Изненадата й беше явна, когато не обърнах внимание на присъствието й, а продължих напред и оставих Джеси да говори по работа с нея. Знам, че това е всичко и винаги ще бъде само това. Работа.

— Ще видиш. — Джеси влиза във фоайето на „Луссо“ и аз се усмихвам, щом чувам бодрия глас на Клайв. Не е толкова приятен за окото като новия портиер, но винаги ще предпочета приятното лице на Клайв, покрито с малко патина от възрастта, вместо свежото красиво лице на Кейси.

— Честито! — припява той. Не съм изненадана. Или Джеси наистина е разгласил новината по медиите, или Кати е била развълнувана. — Чудесна новина! — гласът му приближава, докато Джеси ме носи по мрамора към асансьора. — Нека ви помогна, господин Уорд! — Скача пред Джеси и набира кода за асансьора до панорамния апартамент.

— Благодаря, Клайв. — Джеси е също толкова радостен, както винаги щом му напомнят за неговите фъстъци. Докато пътувахме към града, не настояваше да разговаряме, а ме остави тихо да размишлявам за последното ми разкритие — разкритието, че брат ми е глупав, а съпругът ми е олекнал с двеста бона заради него.

— Много се радвам, господин Уорд, много се радвам. Грижи се за себе си, Ава! — наставлението му е строго и аз се усмихвам топло, докато лицето му изчезва, щом вратите се затварят.

— Позволяваш на Клайв да ме нарича Ава — посочвам небрежно.

Джеси ме поглежда с вдигнати предупредително вежди.

— Накъде се целиш?

— Просто казвам. — Откривам сили в себе си, за да се усмихна. Покровителствеността на съпруга ми ми дава нужната сила.

— Не ти обръщам внимание. — Той иска да потисне усмивката си. Излизаме от асансьора, внася ме в апартамента и изритва вратата зад нас.

— Скоро няма да можеш да ме носиш — оплаквам се и стискам много здраво. Това ще ми липсва толкова много, но не виждам как ще ме носи с такава лекота, сякаш съм продължение на тялото му, щом започна да се пукам по шевовете и удвоя размера си.

— Не се тревожи, жено! — Целува челото ми и избутва с гръб вратата към кабинета. — Вече увеличих тежестите, които вдигам, за да се подготвя.

Ахвам и дръпвам косата му.

— Хей! — оставя ме да стъпя, но аз все още държа косата му.

— Ти си дивачка, жено — смее се с наведена глава, за да не го оскубя. — Ще пуснеш ли?

— Кажи, че съжаляваш!

— Съжалявам — все още се смее. — Съжалявам, пусни ме!

Това е нелепо. Можеше да ме спре за един миг, но ми позволява да задържа властта поне засега. Пускам го и изритвам обувките си.

— Краката ме болят — оплаквам се и свивам пръстите си. — Защо сме в кабинета ти?

— Исках да ти покажа нещо.

— Снимка на Джейк ли? — питам с надежда, вероятно и прекалено нетърпеливо.

Наистина искам да видя как е изглеждал близнакът на Джеси.

— Ами, не. — Бръчката изскача на челото му.

— Тогава какво? — питам напълно заинтригувана. Внезапно започва да изглежда така, сякаш се чувства несигурен, неудобно и по момчешки. — Какво ти става?

— Обърни се! — нарежда тихо и пъхва ръце в джобовете си.

Не съм сигурна, че искам. Поглеждам го питащо, но той мълчи и бръчката остава на мястото си. Разтревожен е, което тревожи и мен и ме прави много, много любопитна. Извъртам се бавно. Искам да затворя очи, но съм прекалено заинтригувана. Тогава стената бавно навлиза в полезрението ми и спирам да дишам.

От зяпналата ми уста излиза възклицание и сигурно съм отстъпила крачка назад, защото гърдите на Джеси се притискат в мен. Може би той е пристъпил напред, за да ме задържи. Не съм сигурна. Дори не мога да обхвана всичко. Очите ми пробягват от едната страна на голямата стена по цялата дължина на кабинета му чак до другата.

Стената е напълно покрита с… мен.

Всеки квадратен сантиметър от нея съм аз. Не снимки в рамки или картини. Това е фототапет, въпреки че никога не бихте се досетили. Всеки детайл е толкова невероятно съвършен, че изглежда като едно голямо произведение на изкуството, като знак на почит към мен, а най-голямата част — централната, съм аз, просната на кръста в стаята ни в Имението. Гола съм и очите ми са отпуснати надолу, а устните ми са разтворени. Косата ми е рошава купчина от лъскави вълни, ограждащи изпълненото ми със страст лице, а чувствените вибрации, излъчвани от тялото ми, са осезаеми. Усещам ги така, сякаш стоя там.

Погледът ми започва да блуждае и да поема всичко това. Има твърде много и аз ахвам отново, щом забелязвам снимка на гърба ми, докато бягам надолу по стълбите на Имението. Нямаше да е особено странно, но виждам главата на една кала, която се протяга настрани от бягащото ми тяло. И познавам роклята. Това е тясната ми рокля в тъмносиньо. Същата, която носих на първата си среща с господин Джеси Уорд.

— Това е първата, която направих — промърморва той. След това стана нещо като мания — гласът му е тих и несигурен. Извъртам се с все още зейнала уста. Не мога да говоря. Буцата в гърлото ми ме спира. Джеси дъвче устната си и ме наблюдава внимателно. Преглъщам и се обръщам отново към стената.

Стената на Ава.

Аз съм навсякъде. На вечерта на откриването на „Луссо“; седя на пейката на доковете след конфликта ни; под душа, в кухнята, на терасата. В пробните на „Хародс“, седя на стола на бара в Имението, екипирана с кожа за мотора, или бягам от него в прекалено голям плетен кремав пуловер. Усмихвам се, щом забелязвам на колко много снимки е хванал гърба ми, когато съм бягала от него, вероятно след като съм получила обратно броене или съм изпаднала в ярост. Гола съм на безброй други, на трети съм само по дантела. Има ме и с белезници на леглото и друга, на която плувам в басейна на Имението. Смея се с Кейт; избутвам косата от лицето си; обядвам в „Барок“; танцувам с приятелите ми и почуквам предните си зъби с нокът.

Също така се виждам отпусната на седалката в DBS-а, явно пияна. Тичам към Темза или лежа в тревата в Грийн парк. Бутам количка в супермаркета; преобличам се в торбестите си дрехи и мия зъбите си. Заспала съм в самолета и стоя на верандата в Рая. Разглеждам сергиите на пазара, ритам пясъка на плажа и готвя закуска във вилата. Върнахме се от Испания едва вчера! Как е успял да направи това? Спя в леглото му и в ръцете му — има толкова много снимки как спя в ръцете му. Всяко възможно изражение на лицето и всеки навик, който имам, са показани на тези снимки. Това е животът ми в снимки от деня, в който се запознах с този мъж. Никога не съм била наясно, че ме снима. Наистина е вманиачен по мен и ако знаех за това в ранните дни, когато още упорито ме преследваше, вероятно щях да избягам по-бързо и по-далеч. Но не и сега. Сега това просто ми напомня за любовта на този мъж към мен след един уморителен ден.

Поразена съм и се изненадвам, че съм стигнала до самата стена. Бавно вървя по цялото й продължение, попивам всичко, с всяко трепване на очите откривам снимка, която не съм видяла преди.

— Ето. — Тихият дрезгав глас на Джеси откъсва очите ми от Стената на Ава към черен маркер. Това ме кара да се усмихна. — Искам да се подпишеш.

Взимам маркера и поглеждам към Джеси, несигурна дали си играе или не. Иска да обезобразя Стената на Ава?

— Да се подпиша с името си ли? — питам малко объркана.

— Да, където и да е — махва към снимките.

Поглеждам към стената и се усмихвам, все още замаяна от това, пред което съм изправена. Пристъпвам напред и свалям капачката на маркера, докато търся празно място, където да надраскам името си, но тогава забелязвам първата снимка, която ми е направил Джеси, и приближавам, въоръжена с маркера. Усмихвам се на себе си и пиша под снимката, на която се вижда как бягам от Имението.

Днес те срещнах.

Това беше началото на остатъка на живота ми.

От този момент аз бях твоята Ава Х

После отивам до снимката, на която седя на пейка на доковете вечерта на откриването на „Луссо“.

Днес осъзнах колко дълбоко съм затънала.

И исках да затъна още по-дълбоко с теб.

Продължавам по стената до снимката, на която съм пияна в колата на Джеси, и се усмихвам, докато пиша:

Днес научих, че можеш да танцуваш. Също така признах на себе си, че съм влюбена в теб, и мисля, че може да съм ти го казала.

Вече съм набрала скорост. Бързо откривам снимката, на която съм в огромния пуловер, след като Джеси ме е натъпкал в проклетото нещо.

Днес разбрах, че съм само за твоите очи.

После пиша под снимката, на която излизам гола от спалнята, след като съм го намерила припаднал в „Луссо“ и след като ми е показал как той се справя с говоренето.

Днес научих, че съм създадена само за твоето докосване и само за твоето удоволствие. Но любимата ми част от деня беше, когато ми каза, че ме обичаш.

Стигам с маркера до снимката, на която съм вързана с белезници.

Днес ме запозна с наказателното чукане.

Бързо оглеждам стената и откривам снимката, на която вървя пред него през фоайето на „Риц“.

Днес открих на колко си години… и че не ти харесва да те връзват с белезници.

Не мога да спра. Всяка снимка навява мисли и скоро откривам, че бележа снимка след снимка с моите спомени в думи. Джеси не ме спира. Аз продължавам, сякаш описвам в дневник последните няколко месеца от живота си. Няма нужда да ги записвам, защото всеки миг, добър или лош, е гравиран в ума ми, но всички тези снимки са спомени за нещо хубаво. И има толкова много от тях. Понякога е твърде лесно да забравя какво споделяме, когато нещо лошо се изпречи на пътя ми.

Краткото ни време заедно е разкъсвано от проблеми, но всички тези хубави моменти многократно натежават над всичко останало. Той ми го напомня.

Ръката ме боли, когато стигам до последната снимка — последна засега все пак.

Сигурна съм, че ще измисля още обяснения, които да добавя. Това е снимката, на която стоя на верандата в Рая. Притискам маркера към стената.

Днес реших, че си прав. Всичко ще бъде наред. И да, имам коремче… малко. И те

обичам за това, че ми го даде.

Винаги ще те обичам.

Край.

Слагам капачката на маркера, поемам дълбоко въздух и най-после се обръщам с лице към моя господар, като се сблъсквам с гърдите му и поемам от свежия му ментов аромат. Поглеждам го и виждам безизразно лице и притворени зелени очи.

— Свърших — прошепвам тихо, но той не ме гледа. Изучава всички мои обяснения, а очите му се движат по стената и спират начесто, за да прочетат какво съм написала.

Взима маркера и отива към снимката, на която бягам от Имението, после застава близо до стената. Не мога да видя какво пише и се премествам, за да надникна, но той е прекалено близо. Най-накрая се дръпва и виждам надрасканото през горната част на снимката.

Днес сърцето ми започна да бие отново.

Ти стана моя.

Стисвам устни и гледам как отива до снимка, на която седя във високата трева на Имението в сватбената си рокля, от глава до пети в дантела с цвят на слонова кост, а слънчевите лъчи блестят от дърветата зад мен. Гледам настрани, вероятно към фотографа. Джеси отново се приближава до стената и когато се отдръпва, дъвче края на маркера. Нарисувал е перфектен ореол около главата ми и е написал:

Моето красиво момиче.

Моята непокорна изкусителка.

Моята жена.

Моят ангел.

Моята Ава.

Усмихвам се и пристъпвам до него, взимам маркера от устата му и го изтръгвам от бляновете му. Слагам му капачката и го пускам на пода, после грациозно се покатервам в Джеси и се увивам около тялото му.

Дланите му обгръщат дупето ми, а очите му прогарят моите.

— Ава, днес беше най-дългият шибан ден от живота ми.

— По-дълъг от последния най-дълъг ли?

— Всеки ден става все по-дълъг. Свикнах да те имам на разположение двайсет и четири часа в денонощието. Вярвам, че ти дължа малко специално време. — При тези думи избутвам сакото от раменете му и залепвам устни към неговите лакомо.

— Полека! — предупреждава ме нежно и премества ръцете си, за да го отърва от сакото. — Закъде бързаш?

Принуждавам се да забавя темпото. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не съм го имала цели два дни.

— Мина толкова много време — мърморя. Дърпам вратовръзката и вероятно го душа, но не пускам устните му, за да разбера дали е така.

— Хей! — Опитва се да ме отстрани от себе си. Не го улеснявам, но не след дълго отново съм на крака, дишам тежко и не мога да го докосна. Джеси отстъпва и издърпва вратовръзката през главата си, после изритва обувките и чорапите си.

Очите му пламтят и буквално изгарят роклята върху тялото ми. — Свали си роклята! — нарежда. Разкопчава ризата си, а после минава на ръкавелите, без да откъсва очи от моите. Не ми помага изобщо, нуждата ми от него е прекалено силна, но това е неговият начин да вземе властта, неговият начин да ме накара да се владея — глупаво очакване, когато се съблича пред мен.

Нужни са ми точно три секунди, за да разкопчея ципа на роклята и да я изхлузя през главата си. Оставам по дантела и бързо поглеждам към корема си, за да видя дали е пораснал през деня. Вдишвам, докато се опитвам да преценя, като леко се отклонявам от съпруга ми, който стои само на няколко стъпки от мен. Определено е прав и черната ми тясна рокля го доказва. Оттук насетне започва спускането по наклонената плоскост. Вдигам ръка и я плъзгам към корема си. Пръстените ми проблясват, докато правя бавни кръгове около пъпа си. Връзката расте, и то бързо.

Част от мен и част от Джеси, всъщност две части растат в мен и от самата мисъл ме залива внезапна топлина, каквато не съм усещала преди — топлина, която се задълбочава, щом ръката на Джеси ляга върху моята и той се навежда, за да достигне до устата ми.

— Невероятно, нали? — пита, като ме прилепва отново към тялото си с едно дръпване на бедрата ми.

— Да — съгласявам се от все сърце. — Точно като теб.

— И като теб.

— Повече като теб — споря. — Покажи ми колко си невероятен! Забравила съм — провокирам дързостта му с тези думи и извивам гръб, като се повдигам по-високо, така че той трябва да надигне глава, за да не прекъсне целувката ни. Ниското ръмжене, което се изтръгва от него, минава през слепените ни усти и ме стопля още повече.

Излиза от кабинета и отива към голямото отворено пространство, където ме полага върху огромния ъглов диван. Дръпва гърба ми към края, така че долната част на тялото ми е подпряна на страничната облегалка. Сваля панталоните и боксерките си, разкривайки красотата на члена си — твърд, готов и много близо до мен, но коленичи в края на дивана и го скрива от погледа ми. Нямам време да се оплаквам.

Джеси събува бикините ми, разтваря краката ми и устата му бързо се озовава от вътрешната страна на бедрата ми, целува нежно едното, после другото и ме дразни нежно. Напред и назад, от едната до другата страна, като с всяка целувка се озовава все по-високо, а ръцете му ме разтварят още повече, докато прокарва пътя си към пулсиращия ми център.

— Джеси! — поемам дъх. Не мога да се мръдна. С едната ръка стискам кожената облегалка на дивана, а с другата обгръщам задната част на главата му.

— Припомни ли си колко съм невероятен? — пита сериозно, отдръпва се и духва върху голата ми плът.

— Да! — Ръцете ми потръпват, когато хладният му дъх се разнася по мен. — Мамка му! — Краката ми са разтворени и се опитвам да събера, когато усещам първия допир на езика му по клитора ми, но Джеси само ме дразни, като само ми показва какво ме очаква. Той държи здраво краката ми и ми е ясно, че мога да ги преместя само в посоката, в която той иска. А това значи по-настрани, което ме прави по-чувствителна, по отворена и по-обезумяла.

— Езикът, Ава! — Неговият влиза в мен и после, облизвайки, прави възхитителна линия през средата ми. Извиквам. Отмятам глава назад. — Невероятен ли? — Той е наперен и сигурен и си е заслужил тази привилегия. — Кажи ми какво е усещането, бебче!

Свитата ми в юмрук ръка, която стиска косата му, както и едва доловимото мънкане трябва да му казват всичко, което иска да знае. Виждам звезди, коремът ме боли и горките ми крака са неспособни да помръднат. А после пръстите му вече са в мен и ме карат да отделя ръце от дивана и от косата му и да обхвана собствената ми глава. Коремните ми мускули са сковани, докато повдигам горната част на тялото си, за да утоля устремния прилив на напрежение, което се спуска от корема към сърцевината ми. В трескавото си блаженство решавам, че искам да виждам Джеси, затова се подпирам на лакти и се взирам надолу по тялото си. Ръката му е върху корема ми, а пръстите му ме чукат бавно.

— Кажи ми! — настоява и ме помита с агонизираща точност.

— Усещането е, сякаш си създаден, за да ме изпълваш — думите ми са равни и толкова убедителни, колкото изражението на лицето му. Той също мисли така.

Джеси се усмихва, навежда се и нежно целува чувствителната ми кожа, после се изправя на крака. Хваща ме под бедрата и повдига долната част на тялото ми, за да се намести. Откривам, че цялата се повдигам. Подпирам се на ръце, за да гледам отблизо как навлиза в мен. И това е най-добрата гледка. И двамата се съсредоточаваме върху твърдия му член, докато той се приближава към мен, без Джеси да си помага с ръце, сякаш има насочващо устройство, което ще го отведе точно там, където му е мястото. Достига входа на влагалището ми и се задържа там, като едва ме докосва, а това е дразнещо. Изгарям от нетърпение, обвивам с крака кръста му и го придърпвам към мен, но той не помръдва. Няма да го направи, докато сам не реши. Не прави нищо. Просто се усмихва самодоволно и почти недоловимо, свел очи надолу, и все още ме дразни с неравномерни и мъчителни потърквания на хлъзгавата си глава през върха на моя свръхчувствителен малък възел от нерви.

Направо ме убива и умирам да се отпусна отново назад, но съм прекалено завладяна от жестокото му удоволствие.

— Да опитаме ли с проникване? — пита, но все още не поглежда към мен. Побърквам се, но непокорството в мен, съчетано с неговото самоуверено отношение ме карат да копирам неговото държание.

— Ако искаш. — Тонът ми е спокоен и резервиран и това кара зелените му очи да напуснат точката, по която се прехласват, с изненадано трепване.

— Ако искам ли? — Притиска се в мен съвсем леко, но достатъчно, за да ме накара да сподавя стон. Знам, че ще ме накара да чакам по-дълго, ако съм нетърпелива и настоявам, затова се владея. — А какво искаш ти? — Навлиза още малко. Знам, че устните ми току-що са се разтворили, и знам, че гръдният ми кош се разширява бързо. Опитвам се с всички сили, но всяка фибра от съществото ми ме издава. Джеси ме задържа на място с една ръка, а с другата дръпва сутиена ми надолу. Щипе внезапно всяко зърно и аз преглъщам вик на удоволствие, смесено със силна болка. — Моето красиво момиче се опитва да запази спокойствие — размишлява и поставя ръцете си върху мен, готов да нахлуе. — Жалко, че не може да имитира небрежност — но продължава да стои неподвижен. После навлиза небрежно и аз отмятам глава назад със стон. — Ето това е. — Вече е напълно потопен в мен, а върхът на впечатляващия му член докосва утробата ми. — Покажи малко признателност, Ава! — измъква члена си и този път наистина нахлува напред изненадващо силно. Ръцете ми започват да треперят от отчаяние, а после и главата ми.

— Отново! — настоявам. Този път ме е подразнил прекалено много. — Отново!

— Зависи.

— От какво? Ти каза, че няма нужда винаги да бъде силно — опитвам се да успокоя дишането си, като преглъщам многократно. — А после правиш това с мен. Прочете ли най-после онази част в книгата, която потвърждава, че няма да нараниш бебетата?

— Да — нахлува с абсолютна точност, но после отново застава неподвижен. — Това е добра книга.

— Вече е полезна книга — съгласявам се. След като най-после е прочел най-съществената част, мога да призная, че това е страхотна книга.

— Винаги е била полезна книга, но в нея наистина пише, че трябва да слушаш тялото си. — Плъзва се отново навън и нахлува напред със стон.

— Слушам го и то ми казва, че трябва да ме чукаш по-силно — пъшкам.

— Бебетата са защитени. Прочетох го — изсъсква и издишва овладяно. — И очевидно мога да те шляпам. — Удря задника ми с шумно шляпване и аз изписквам.

— Ти вече го направи! — напомням му с вик, докато навлиза отново в мен.

— Но тогава не мислех, че си бременна — напомня ми с още едно рязко нападение на дланта му по дупето ми. — Добре ли е?

— Да! — Успявам да повдигна глава и съм благодарна. Преминавам с език по долната си устна бавно и съблазнително. — Изглеждаш поразително — прошепвам.

Наблюдавам как всеки добре оформен мускул по корема му се свива и как бицепсите му са се стегнали от усилието да държи тялото ми близо до неговото.

— Знам. — Притиска и завърта бавно и гладко.

— Боже! — Ръцете ми най-после ме предават, а аз се сривам по гръб.

— Знам — съгласява се. — Знам, мамка му.

— Джеси, ще свърша. — Вече не си правя труда да се съпротивлявам. Отдавна не мога.

— А аз — няма. — Плъзга члена си вътре и вън, отново и отново. — Слушаш ли тялото си, Ава?

— Да! И то ми казва, че трябва да свърша.

Шляп!

— Не бъди такава умница! — Завърта се, измъква члена си напълно и после го плъзва право в центъра ми, като предизвиква шеметно задоволяващо триене на плътта му по моята. — На мен ми казва, че те любя адски добре. — Той трепери. Усещам как тръпките му се предават от ръцете му в краката ми, но той продължава да поддържа равномерните си тласъци. — Мамка му, трябва да бъда върху теб! — Отмества се от тялото ми, хваща ръцете ми и ме дръпва да се изправя на крака. За нула време съм на килима под него, той дразни зърната ми с език, а ръката му е между бедрата ми и той насочва члена си в мен.

След като вече мога да докосна кожата му, забелязвам колко е потен. Ръцете ми докосват всеки сантиметър от него.

— Целуни ме! — умолявам и той не се бави. Устните ни са долепени, той се плъзга отново в мен и телата ни се докосват във всяко възможно място. Движението му е съвършено, а аз залюлявам хълбоци, за да посрещна всяко негово нахлуване, и улавям всяка искра удоволствие, която неговите потапяния предизвикват. Ръцете ми се озовават върху задника му и забивам нокти в твърдите бузи, докато Джеси ме пленява с устата си, а езиците ни танцуват диво и жадно.

— Мисля… — той е на бузата ми и притиска, — че трябва… — вече е на врата ми, после хапе меката част на ухото ми — да напуснеш работа.

Поклащам глава и повдигам хълбоци с щастлив стон.

— Не.

— Но аз искам да прекарвам всеки ден, като правя това. Дай ми отново устата си!

Обръщам глава към него.

— Ще трябва да чакаш, докато се прибера у дома. — Вече хапя устната му и забивам нокти в задника му, за да го накарам да се движи по-бързо.

— Не искам — захапва ме и той. — Където и когато.

— Освен когато съм на работа. По-дълбоко!

— О, тя може да настоява, значи? — Не навлиза по-дълбоко копелето!

— Няма да напусна работа.

— И как очакваш да се грижиш за бебетата ми, ако работиш? — задава арогантния въпрос до устата ми с идеално завъртане на хълбоците си.

— Но ти ме искаш у дома, за да правя това, а не за да гледам бебетата ти.

— Сега просто си непоносима. — Изоставя устата ми и се навежда да захапе зърното ми, после отново целува тялото ми и се връща нагоре към устата. — По-дълбоко ли?

— Моля те!

— Добре — навлиза по-дълбоко. Много дълбоко. Толкова сладко и поразително дълбоко.

— Ммммм…

Застива на място и се съсредоточава да ме целува силно.

— Виждаш ли? Давам ти това, което искаш.

Определено го прави, но знам какво е това. Това е вразумяващо чукане без грубата сила. Трябва да бъда внимателна.

— Ти си прекалено добър за мен — извъртам. — Ооо! — Нося се на ръба на оргазма и това е толкова хубаво — просто се любим бавно, докосваме се и се отдаваме на блаженството си, без да бързаме.

Джеси поглъща доволния ми стон и продължава да изследва устата ми, сякаш никога не я е имал преди. Секс сесиите ни, независимо дали разгорещени или романтични, груби или нежни, винаги са като за първи път.

— Трябва да покажеш благодарността си. — Спира да ме целува и се подпира на ръцете си. — Не мислиш ли? — Поглежда надолу между телата ни, докато се оттегля и аз също поглеждам. Виждам цялата дължина на члена му да излиза от вагината ми. — Виж това! — въздъхва и се задържа едва навлязъл в отвора ми, после поглежда към мен. — Просто идеално. — Потъва навътре плавно и бавно с дълга въздишка, която стопля лицето ми, въпреки че той е леко повдигнат и не е съвсем близо до мен.

Започвам да треперя и отпускам ръце зад главата ми. — Тя започва да се задъхва — заявява Джеси и се отпуска на лакти. — Цялата трепери. — Завърта хълбоци и напада, а после потръпва.

Той също се задъхва. И трепери.

Но аз вече сдържам дъха си, цялата напрегната и готова да яхна оргазма си, така че не мога повече да се въздържа.

— Мисля, че тя иска да свърши.

Започвам да клатя глава, въпреки че имам намерение да кимна и да изкрещя „Да!“.

Гърча се под суровата изваяна красота на тялото му, а потните ни тела се сливат и плъзгат едно о друго. Вдигам бързо ръце, защото искам да направя нещо — сплитам пръсти в рошавата му тъмноруса коса и стискам здраво.

— Тя определено иска да свърши — заявява със самоуверен и хладнокръвен глас, но собственото му тяло се тресе в спазми, докато той се опитва да поддържа стабилния ритъм. Проваля се напълно. Движенията на таза му са станали неконтролируеми, което показва, че собственият му оргазъм е близо и той бързо губи контрол. — Мамка му!

И това отприщва всичко. Джеси е минал точката, след която вече няма спиране, затова грабвам възможността, като дръпвам по-силно косата му и впивам зъби в неговото сладко блестящо рамо в опит да сподавя вика на освобождението си и да насърча неговото. Действа. Знаех, че ще подейства.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — Той се движи по-здраво и по-бързо в мен, заровил лице в косата ми. — Сега, Ава!

Аз съм свършена. Отдръпвам зъбите си от плътта на Джеси и се присъединявам към неговото безумно забвение, причинено от суровото плътско удоволствие. Обгърнала с ръце врата му, въртя хълбоците си, за да посрещна последното блъсване на тялото му в моето.

Той се срива върху мен внимателно, но прави бавни кръгове с таза си, докато задъхан гризе врата ми.

— Моля те, напусни! Тогава наистина можем да останем така завинаги.

Не мога да промълвя нищо, затова измърморвам някакво възражение, което придружавам с натиск на ръката ми върху врата му.

— Това „да“ ли беше? — облизва солената кожа на шията ми и преминава към устните ми. — Кажи „да“!

— Не — пъшкам.

— Упорита жена. — Целува устните ми и се извърта по гръб, като внимава да остане вътре в мен и да съм настанена удобно в скута му. — Трябва да подновим клетвите си.

Намръщвам се и няколко секунди се опитвам да събера достатъчно въздух в дробовете си, за да оформя изречение.

— Женени сме от няма и месец.

Джеси стиска хълбоците ми и аз се напрягам, но после виждам как очите му се спускат към корема ми, а предупредителният му поглед се превръща в усмивка, докато премества заплашителните си ръце към моята мъничка подутина и започва да я гали.

— Да, само месец, а ти вече си забравила съществена част от обещанието си.

— Можеш да си вземеш покорството и да си го завреш някъде — успявам да кажа думите съвсем ясно. Също така успявам да повдигна натежалите си ръце и да обвия с длани врата му.

Джеси имитира задушаване ухилен, дръпва ме надолу за раменете и увива големите си длани около врата ми. И двамата сме готови да се удушим.

— Кой ще победи? — пита и допира носа ми със своя.

— Ти.

— Правилно — съгласява се. — Жаден съм.

Разтърсвам леко врата му, което го разсмива.

— Ще донеса вода.

— Не може да избираш кога да изпълняваш съпружеските си задължения. — Избутва ме от тялото си и се повдига леко, за да шляпне задника ми, докато се отдалечавам. — Вода, жено!

— Не си насилвай късмета, Уорд! — предупреждавам. Дръпвам чашките на сутиена си обратно на гърдите и отнасям почти голото си тяло в кухнята.

— Дори не си помисляй да се връщаш тук, ако смяташ да криеш гърдите си от мен, жено! — извиква след мен.

Отварям хладилника с огромна усмивка на лицето и вадя две бутилки вода.

Намествам ги така, че да не дразнят кожата ми, и грабвам още нещо, което седи съвсем самотно на най-долния рафт. Отново се хиля.

— Не ме ли чу? — Оскърбеният тон на Джеси е първото, което чувам, щом се появявам отново в голямото отворено пространство на панорамния апартамент.

Съпругът ми зяпа покритите ми със сутиен гърди.

— Чух те. — Пускам бутилките на дивана и държа изненадата на Джеси зад гърба си.

Той все още лежи по гръб и ме гледа с подозрителни зелени очи.

— Моята съпруга има лукаво изражение на красивото си лице. — Очите му вече са присвити. Бавно се изправя до седнала позиция, подпира гръб на дивана и потупва скута си. — И крие нещо от мен. — Бръква зад себе си и хваща бутилка вода, отпива дълга глътка и завинтва бавно капачката.

— Малко лукаво. — Настанявам се в него и се премествам напред, когато пуска бутилката с водата и обхваща задника ми с големите си длани.

— Няма нищо малко в това. — Маха едната си ръка от дупето ми, но само за да дръпне чашките на сутиена отново надолу. После отново я слага там. — Какво криеш?

— Нещо — дразня го и се премествам настрани, когато се опитва да надзърне. — Не! — предупреждавам и той пухти, но после се обляга отново на дивана. Отварям капачката зад гърба си и я пускам, преди да представя буркана на моя бог, чиито любопитни очи току-що са се разширили от наслада от гледката пред него.

— Аз командвам — ухилвам се.

Очите му се разширяват още повече, но този път от възмущение.

— О, не! Не и когато става дума за това. Забрави! Няма начин! Никога! — Опитва се да сграбчи буркана, но аз го измъквам изпод носа му.

— Спокойно! — смея се и го притискам към дивана. Поривът да го гушна надвива желанието ми да го дразня, когато виждам тревожната бръчка да се настанява на челото му. Боже, обичам този мъж. Долната устна изчезва между зъбите му, докато гледа как ръката ми се движи бавно към буркана и пръстът ми изчезва в дълбините на лепкавия крем. Правя гримаса, докато пръстът ми жвака обратно навън, и знам, че носът ми е сбръчкан от погнуса при вида на огромната буца по показалеца ми.

— Не ме дразни с това, бебче! — Очите му са фиксирани върху пръста ми и го следят, докато го смъквам надолу и избърсвам лепкавата каша по цялото си зърно.

Усещането е студено и отвратително, но истинското оживление по лицето на моя калпазанин е достатъчно поощрение, за да продължа напред.

Поглежда ме.

— Опа! — ухилвам се, докато той спокойно протяга напред глава, съвсем бавно и небрежно, което е абсурдно, защото знам, че си умира да го оближе, и то не само защото иска гърдата ми в устата си.

Щастливото му мънкане ме кара да се кикотя и да се гърча под горещия му език.

— По дяволите! — Засмуква и прави истински спектакъл от унищожаването на гърдата ми с езика си, после се отпуска назад и облизва устните си. — Не мислех, че може да е по-вкусно. Още!

Хиля се като идиот, докато бъркам отново във фъстъченото масло. Задържам пръста си нагоре.

— Дясната гърда ли иска господинът или лявата?

Той се разкъсва от колебание, докато прехвърля очи от едната гърда към другата.

— Нямам време за губене. Мажи и двете!

Смея се, но изпълнявам спешната му заповед. Той се нахвърля върху мен в момента, в който намазвам първата гърда.

— Успокой се, Боже! — Заравям нос в косата му, докато Джеси пирува с мен и хапе зърното ми за наглостта ми. — Ох!

— Сарказмът, жено!

— Вкусно ли е?

— Никога повече няма да го ям по друг начин, така че сега наистина трябва да напуснеш работа, защото трябва да си ми на разположение да те облизвам, когато искам. — Изправя се с петно на носа и аз го засмуквам. — Мислех, че мразиш фъстъчено масло.

— Да, но обичам носа ти. — Целувам върха и се връщам на позицията си. — Ще направиш ли нещо за мен?

Изражението му се променя значително. Отново е предпазлив, но този път аз не крия нищо, само молба, която скоро ще чуе. Отпуска се малко и гали тялото ми отстрани.

— Какво искаш, бебче?

— Искам да кажеш „да“, преди да попитам — настоявам тихо и много неразумно, но зачеквахме темата преди и аз не постигнах нищо.

— Опитваш се да ми се мазниш. — Усмихва се широко. Изкривявам ядосано лице и оставям буркана зад нас.

— Това е тъпа шега.

— Вземи буркана, жено! — Вече не се усмихва. — Още не сме свършили.

Извъртам очи, бъркам отново и размазвам.

— Щастлив ли си?

— В екстаз съм! — Гърдата ми е облизана за нула време. — Сега ми кажи какво искаш!

— Трябва да кажеш „да“. — Притискам го без никаква вяра в стратегията си. Дори да се съгласи, бързо ще се отметне, ако иска.

— Ава — въздиша, — няма да се съглася с нищо, без да знам с какво се съгласявам.

Край.

Цупя се.

— Моля те! — провлачвам думата и плъзгам прясно намазания си пръст в устата му.

— Прелестна си, когато се цупиш — мърмори. — Просто ми кажи!

— Искам да отмениш членството на Сам и Кейт в Имението — изричам бързо и задържам дъха си. Отчаяно искам Джеси да ми помогне. Знам, че Сам и Кейт сякаш са стигнали до решаваща точка във връзката си и се надявам да се разберат, но без изкушението на Имението имат много по-добър шанс. Подготвям се за речта „не е наша работа“ от Джеси, но тя не идва. Всъщност нищо не идва. Не ми се присмива и не отказва. Просто ме гледа с лека усмивка.

— Добре — свива рамене и пъха в буркана собствения си пръст, за да го размаже по гърдата ми.

— Какво? — Знам, че изражението ми е крайно объркано, аз наистина съм объркана.

Дори няма нужда да преминавам към режим на изкусителката.

— Казах „добре“. — Отново се нахвърля на гърдите ми, а аз гледам тила му.

— Така ли? — Би трябвало да показвам благодарността си, а не да се съмнявам в разумността му.

Съвършеното му усмихнато лице се появява в зрителното ми поле и с длани обгръща бузите ми.

— Сам вече го прекрати.

Ахвам.

— Мислех, че най-накрая ще направиш това, което ти се казва. — Трябваше да се досетя, но недоволството ми не ме отклонява от задоволството ми от факта, че ще опитат традиционна връзка. Доволна съм.

Джеси става, слага ме на дивана и ляга до мен за секунда.

— Винаги правя каквото ми се каже. Ела тук! — Взима буркана от ръката ми, поставя го на пода до дивана и ме придърпва към гърдите си. — Гушкане! — въздиша доволно.

Изсумтявам в знак на неверие, после се сгушвам право във врата му и започвам обичайното плъзгане на пръста си по белега му.

— Достатъчно топло ли ти е? — пита. Преплита крака в моите и напълно ме обгръща със силните си ръце.

— М-хм — въздишам и затварям очи. Наслаждавам се на всяка част от неговата прелест — на миризмата му, на докосването му, на пулса му и на тялото му под моето.

Обичам Седмото небе на Джеси все повече и повече.