Джоди Елън Малпас
До този мъж (7)

Седма глава

Кейт не е вкъщи, затова влизам и се отправям по стълбите към старата ми стая.

След като седя на леглото цяла вечност и пренебрегвам упоритото дрънчене на „Ангел“ на „Масив Атак“ от телефона ми, най-после се измъквам в банята за дълъг душ.

Стоя под горещата струя и се сапунисвам навсякъде. Прокарвам гъбата разсеяно по цялото ми тяло и спирам, когато стигам до корема. Чувствам се лишена от всякаква емоция. В мен няма никакви естествени майчински инстинкти, които да ме карат да искам да го галя. Никога не съм се замисляла за майчинството. Твърде млада съм и имам процъфтяваща кариера, върху която да се концентрирам. Това променящо живота решение не трябваше да се взима вместо мен. Джеси нямаше право да решава вместо мен. Той нямаше право и да ме завладява толкова агресивно, но все пак го направи. Няма право да диктува какво да нося, но го прави.

Няма право да смачква всичко в живота ми по своя арогантен, неразумен и предизвикателен начин… но го прави. И аз му позволявам. Боря се с него за много неща, но той получава своето в повечето случаи. Но не и в този случай. Това е истинска лудост. Джеси никога няма да се промени. Не може, не и когато става дума за мен. Ще продължава да прегазва всичко в живота ми и то просто защото не може по друг начин. Приела съм много неща за него, но сега осъзнавам, че в никакъв случай не мога да приема това. И няма.

Излизам от душа и се подсушавам, после пресичам площадката към стаята.

Поглеждам към телефона и виждам едно пропуснато обаждане след последния път, когато почистих екрана. Изненадана съм, но в този момент телефонът започва да вибрира в ръката ми. Съобщение.

Не мога без теб, Ава.

Въздъхвам и поклащам леко глава, но не отговарям, защото не знам какво да кажа.

Не си правя труда да си суша косата или да мажа тялото си с крем. Навличам торбеста тениска и някакви панталони и изпълзявам в хладните чаршафи на старото ми легло. То е твърдо, на буци и Джеси не е в него, но аз съм сама и точно от това имам нужда сега.

Събуждам се от крясъци — много силни крясъци. Тъмно е и единствената светлина в стаята идва от мекия блясък на стъкления панел над вратата. Избутвам чаршафите, измъквам се от леглото, прекосявам стаята и отварям тихо вратата.

— Казах, че е свършило! — крещи Кейт. — Ние нямаме бъдеще.

Мамка му, не би трябвало да слушам това, но любопитството ми надделява. Виждам гърба на Кейт долу в коридора и се моля другият, който е там, да е Дан. Но не е. Сам е. Вече тъгуващото ми сърце пикира надолу заради най-добрата ми приятелка. Тя не знае какво прави.

— Кейт, стига! — гласът на Сам е умоляващ и малко объркан, което ми подсказва, че Сам няма никаква представа защо Кейт слага край на връзката им.

Думата връзка изглежда доста странно за това, което има между тях, но въпреки всички шеги, лековатия стил на живот и безгрижие те имат връзка, каквато Кейт никога не е създавала с друг мъж. Дори и с брат ми. Ако могат да преодолеят всички неща тип „Имението“, знам, че ще бъдат идеални един за друг. Мога да убия брат ми. И мога да убия Кейт за това, че е толкова глупава.

— Просто си върви, Сам! — Тя минава през дневната и отива в кухнята, където очевидно отваря и тръшва всяка врата на шкафче, която й попадне пред очите.

После виждам Сам да влиза след нея.

— Защо реши така? — пита той. — Какво се промени?

— Нищо! — Следва поредица от още тряскания, после Кейт излиза от кухнята и влиза в дневната. Зървам бледото й лице, което не изглежда по-ведро, отколкото сутринта.

Червената й коса все още е без блясък и е вързана на конска опашка. Познавам това изражение. Тя изглежда така, когато се заинати и е неискрена. Бих могла да удуша тъпата крава. Вече искам Сам да си тръгне, за да мога да се нахвърля върху моята своенравна приятелка.

— Очевидно нещо се е променило! — Сам почти се засмива, но този смях е нервен.

Този смях явно показва тревога. Просто потвърждава мислите ми. Сам наистина харесва Кейт. Много.

— Просто си върви! — казва тя кратко.

— Няма. Не и преди да ми кажеш какво става, по дяволите!

Не мога да ги видя, затова изпълзявам тихо. Обвинявам се, задето съм толкова любопитна, но трябва да чуя, защото съм също толкова заинтригувана, колкото и Сам. Подозирам, че знам, което само изчерпва търпението ми.

— Не ти дължа обяснение.

Този път Сам се смее истински.

— Не, мисля, че ми дължиш.

Сам се опитва да задържи Кейт на едно място, но упоритата жена просто се отскубва от него.

— Не, не ти дължа. Чукахме се, нищо повече. Беше забавно, докато траеше, но вече ми омръзна. — Думите й ме прерязват и мога само да си представя какво причиняват на Сам.

Той не казва нищо, но виждам, че леко поклаща глава.

— Забавно? — повтаря. — Само забавно?

— Да. Но вече не е. Забавлявах се толкова, колкото можах с теб.

Устата ми зейва. Тъкмо мислех, че Кейт не може да е по-ледена. Тя е възбудена.

Сам се отмества и знам, че си тръгва, затова бавно и тихо се връщам в стаята си и затварям вратата. Не го обвинявам, че се предаде. Въпреки живота, който си е избрал, и въпреки че привлече Кейт към тъмната страна, за мен е съвършено ясно, че има по-дълбоки чувства към нея. И знам, че и тя има.

Чувам, че входната врата се тряска, а после непогрешимия звук на ридание. Тя плаче. Кейт никога не плаче. Бясна съм й, но ужасно съжалявам глупавата си най-добра приятелка. Какво се опитва да докаже? Не мога да не помисля, че това никога нямаше да се случи, ако Дан не беше тук.

Бих могла да си остана в стаята и да оставя Кейт да си поплаче насаме, но вместо да го направя, излизам и тръгвам към дневната. Няма да й позволя да пренебрегне въпросите ми. Ако стана свидетел на мъката й, ще й се наложи да признае, че се терзае наистина. Този път няма да й позволя да се измъкне.

Облягам се на рамката на вратата на дневната и гледам цяла вечност как Кейт плаче безутешно и раменете й се тресат. Инстинктът ми казва да седна до нея и да я прегърна, но не го правя и след десетина минути тя рязко изтрива сълзите си и се изправя. Обръща се и веднага ме забелязва при вратата. Естествено, залепва безгрижна физиономия и се опитва да се усмихне. Знаех, че ще направи така. Това е обида към моята интелигентност и към приятелството ни.

— Здравей! — изчуруликва тя, задушавайки поредното подсмърчане.

— Добре ли си? — питам, без да се помръдна от вратата. Кейт няма да мине покрай мен.

— Разбира се. Какво правиш тук? — Оправя тениската си и започва да оглежда тялото си, вместо да погледне към мен.

— Колата ми е отвън. Не я ли видя?

Все още не ме поглежда.

— Не. Какво правиш тук?

Пренебрегвам повторения й въпрос. Няма да й позволя да отклони темата върху моите терзания. И какво всъщност ще й кажа? Омъжена съм от по-малко от ден и съм се озовала в апартамента й със сак. Това сигурно е рекорд за всички женени двойки.

— Вероятно не си забелязала. Тъй като се караше със Сам.

Внезапно ме поглежда. Знае, че съм я пипнала.

— О! — казва тихо, после ме обижда още повече, като се усмихва весело. — Чай?

— Не — отговарям хладно, без да откликна на нейната веселост. — Но едно обяснение ще бъде добре дошло. — Вдигнала съм въпросително вежди в очакване и сигурно звуча като натякващ родител, но няма да отстъпя. Този път тя няма да отбегне въпросите ми.

Засмива се.

— Обяснение за какво? — Усмивката й се стопява, когато осъзнава какво е казала.

Поканила ме е да излея каквото имам и по изражението й личи, че съжалява.

— Е, можем да започнем с малкото ти изпълнение снощи с брат ми, после се опитай да обясниш защо приключи връзката си със Сам току-що!

— Нямаше нищо за приключване.

— А брат ми?

— Не е твоя работа. — Опитва се да мине покрай мен, но аз се премествам и блокирам изхода й. — Мръдни, Ава!

— Не. Ще седнеш и ще говориш с мен. Какво ти става? Нали бяхме приятелки?

Винаги сме си казвали всичко. — Хващам ръката й и я отмъквам до дивана, после натискам тялото й надолу към меките възглавници. — Какво става, Кейт?

Тя се пльосва ядосано.

— Нищо.

— Вбесяваш ме! — изстрелвам. — Започвай да говориш, Матюс!

Тя се разплаква. Толкова съм облекчена. Бях готова да я зашлевя за това, че е толкова упорита, но сега я прегръщам и Кейт хлипа на гърдите ми. Не знам за нея, но аз се чувствам много по-добре от това. Тя има чувства.

Опитвам се да я успокоя.

— Да започнем със Сам!

— Казах ти, трябваше да бъде само забавление — думите изскачат с неравномерното й дишане.

— Трябваше? — питам. — Значи е нещо повече от забавление?

— Да… не… Не знам! — Изглежда толкова объркана, също като мен. Връзката на Сам и Кейт не е идеална, но дори при наличието на Имението в уравнението мисля, че е много по-здравословна от всичко, което тя и Дан някога са имали, колкото и откачено да звучи.

— Знаех, че ще стане така, когато Дан се появи — въздъхвам. Ако говорех с брат ми, сега щях да крещя по телефона. — Кейт, трябва да си спомниш всяка причина, заради която двамата с Дан се разделихте.

— Знам. Толкова сме неподходящи един за друг, но има нещо, Ава. Когато сме заедно, се чувстваме толкова добре.

— Имаш предвид секса. — Трепвам и изкривявам леко лице. Не мога да мисля за брат си така.

— Да, но всичко останало се проваля ужасно.

— Така е — съгласявам се. Била съм свидетел на яростните кавги, на непрестанната нужда да се дразнят един друг и на нездравословното развитие на обречената им връзка. Те нямаха никакво уважение един към друг. Всичко беше просто секс.

Зашеметяващият секс не оправдава всички останали провали в една връзка, които в случая на Дан и Кейт следваха на всяко друго ниво. По едно време пренебрегвах това, защото мисълта най-добрата ми приятелка и брат ми да са влюбени беше идеална. Но точно там беше проблемът. Те не бяха влюбени. Беше просто похот и в един момент аз пораснах и осъзнах това.

Кейт се измъква от прегръдката ми, сяда назад и поема успокояващо въздух няколко пъти.

— Мразя мъжете — заявява.

— Не би трябвало, особено като се има предвид, че има един, който те цени много.

Поглежда ме любопитно.

— Сам ли?

Едва не я зашлевявам заради слепотата й.

— Да, Сам.

— Ава — смее се тя, — Сам не ме цени. Аз разтърсвам света му, това е всичко. В спалнята.

— Имаш предвид, че си допадате толкова добре? — Вдигам вежди към нея. — Само че със Сам имаш не само физическа връзка.

Кейт ми се мръщи. Знае, че съм права.

— Беше само забавление.

Този път аз се хвърлям на дивана ядосано.

— Ужасна си.

— Не, реалистка съм — спори тя. — Беше секс.

— Тогава защо, по дяволите, ревеше като бебе?

— Не знам. — Изправя се. — Чувствам се ужасно. Това усилва емоциите. Искаш ли чай?

— Да — изпухтявам и се изправям, а после я следвам към кухнята.

Тя отваря шкафа и вади две чаши.

— Защо си тук все пак?

Въпросът ме кара да се поколебая, докато сядам на стола. Дали да й кажа?

Напуснах съпруга си по-малко от двайсет и четири часа след като казахме клетвите си. Но ако откажа да й отговоря, едва ли ще я обидя. Обаче ми е нужна помощ. Кейт открито признава, че харесва Джеси. Това може да промени драматично мнението й и въпреки че съм му ядосана, не искам да разкривам каквато и да било информация, която да накара любимите ми хора да се съмняват в него. И в мен, ако става въпрос.

Да се съмняват в здравия ми разум.

Решавам, че наистина се нуждая от най-добрата си приятелка. И захапвам дулото.

— Знаеш, че хапчетата ми като по чудо продължаваха да изчезват.

Кейт се обръща и се намръщва, докато поставя торбичка чай във всяка от чашите.

— Да. Ти и твоят нелепо разхвърлян живот.

— Хммм… Това мислех и аз. — Взирам се в гърба й и чакам да включи, но тя щастливо допълва чашите с вода, после с мляко. — В началото поне.

Кейт разбърква чая и го поставя на масата, после се тръшва на един от столовете.

— В началото? — Обърканото й лице ми подсказва, че тя наистина не схваща. Може би е от махмурлука.

— Джеси ги е взимал — изтърсвам набързо, преди да мога да размисля и да задържа информацията за себе си.

Обърканото й лице се смръщва силно, преди да отпие от чая.

— Той какво?

— Взимал е хапчетата ми. Искал е да забременея.

С разширени очи и леко зинала уста Кейт оставя чашата си много внимателно.

— Той ли ти каза това?

— Да — въздъхвам. — Въпреки че вече се досещах.

— Знаела си, че той ги взима? Когато взе нови и отново ги изгуби?

— Бях разсеяна.

— Защо му е да го прави, по дяволите? И не използвахте ли никакви предпазни средства?

— Не — промърморвам възмутено и се стягам за лекция относно безгрижието. Бях доста безгрижна, но сега обвинявам Джеси за цялата дяволска ситуация не само за това, че е свивал хапчетата ми. Да, трябваше да го карам да слага презервативи, но забравях. Жалко извинение, но наистина забравях и това е, защото моят откачен мъж ме разсейва прекалено добре.

Кейт все още изглежда шокирана. Не се изненадвам, наистина е шокиращо.

— Ако си знаела през цялото време, защо не го смъмри?

— Никога нямаше да го признае, Кейт. Той е луд — заявявам, но мисля, че вероятно аз съм лудата, защото съм толкова адски тъпа.

— Но само с теб — казва Кейт.

— Да, само с мен. — Отпивам от чая си. Кейт ме наблюдава, но не казва гласно за какво мисли. Сигурно има какво да каже.

— Защо пренебрегна проблема? — пита.

Боях се от този въпрос, но го очаквах. Аз също се чудя.

— Нямам представа. — Чувствам се толкова объркана. Нямам прилично обяснение.

Кейт поклаща глава и ме кара да се чувствам по-малка.

— Не те разбирам и определено не разбирам него.

— Бил е уплашен, че ще избягам — мърморя тихо. Какво е моето извинение да съм толкова глупава?

— Ти се омъжи за него! — Кейт се смее. — Мамка му, Ава! Какво му има на този мъж?

Хей, знам, че е малко луд, но…

— Малко? — присмивам се.

— Да, добре. Начинът, по който се държи с теб, винаги ми се е струвал много мил.

Той толкова много те обича, тревожи се за теб и те защитава. Всички знаем, че поведението му е много повече от неразумно, но е всеизвестно, че никога не му е пукало преди. Обаче да ти краде хапчетата? Не мислех, че този мъж може да ме шокира, но този път надмина себе си.

— Така е — казвам замислено и разбърквам бавно и внимателно чая.

— Ако ти си знаела и той е знаел, че знаеш, тогава защо е голямото избухване сега?

— Може да е успял в опитите си.

Кейт се задавя с чая си.

— Бременна ли си? — Кашля.

Думите карат отново буца да застане в гърлото ми и сълзите започват да се търкалят по бузите ми, преди дори да си помисля да ги овладея. Оставям чая си на масата, покривам лице с длани… и заплаквам.

— Мамка му! Мамка му! — Столът на Кейт изчегъртва по кухненския под. Тя застава зад мен, обгърнала с ръце раменете ми, и шепти успокоително в ухото ми, сякаш съм дете, което е паднало и си е ожулило коляното. Внезапно се чувствам толкова глупава. Много, много глупава. Глупава, защото пренебрегвах подозренията си толкова дълго, глупава, защото не се сетих по-рано, и глупава, защото позволявах на Джеси да ме разсейва, за да не направя точно това — да се сетя и да разбера чудовищността на действията.

— Цикълът ми трябва да дойде утре. Знам, че няма да дойде, Джеси също го знае — подсмърчам. Кейт ме оставя и забързва към шкафа с чекмеджетата. — Не съм готова за тази промяна, Кейт, и това разстрои Джеси, и сега съм ядосана на себе си, че пренебрегвах проблема, и дори още по-бясна на него. Понякога оставям нещата да отминат, но това е контрол на изцяло ново ниво. Не мога да му позволя да го направи.

Кейт ми подава кърпичка и сяда до мен, а аз започвам да бърша носа си.

— Напълно съм съгласна — казва тя непоколебимо. Не мога да повярвам колко съм облекчена да чуя точно това. Знам, че много харесва Джеси и обикновено нищо не я вълнува, дори предизвикателните действия на съпруга ми, но това я е шокирало и съм доволна. — Какво ще правиш? — пита. — Ще го накараш да се изпоти ли?

— Ще направя аборт.

Кейт отваря широко уста от изненада. Това не помага.

— Кейт, можеш ли да си представиш как ще се държи с мен? Вече ме задушава и аз го харесвам донякъде, но ако съм бременна…

Кейт хваща брадичката си.

— Боже, Ава, ще го пратиш в лудницата.

— Това не е достатъчно добра причина — отговарям тихо. Знам какво ще му причини това, но той не е обмислил какво ще причинят неговите действия на мен. Не съм готова за това, а той не се е замислил нито веднъж как може да се почувствам аз. — Но не е само това. Имам кариера. На двайсет и шест години съм. Не искам бебе, Кейт.

— Дори не знам какво да кажа.

— Просто кажи, че постъпвам правилно!

Тя леко поклаща глава и аз поглеждам сините й очи умолително. Нуждая се да разбере.

— Добре — казва неохотно. Изобщо не мисли, че е добре, но готовността й да не ме обвинява е достатъчна за мен. Вече се чувствам достатъчно виновна, въпреки че не би трябвало. Трябва да си върна контрола, а не виждам друг начин да го направя. Не мога да имам бебе.

— Благодаря ти — прошепвам. Взимам чая си с разтреперани ръце и отпивам от него.