Джоди Елън Малпас
До този мъж (11)

Единадесета глава

Прекарваме по-голямата част от съботата да се сприятеляваме. Вече съм се насладила на сънливия секс и се противопоставям на почти всичко, което Джеси казва, само за да го накарам да ми начука малко разум. После бързо забравям за какво съм се съгласила по време на вразумяващото чукане, за да предизвикам напомнящо чукане. Имахме чукане на открито веднага след като ядохме на терасата, последвано от наказателно чукане, когато Джеси реши, че нарушаването на обещанието ми изисква такова. Но знам, че просто ме искаше в белезници и, честно казано, си го заслужавах. Бях чукана по всеки възможен начин и във всяка възможна поза и обожавах всяка секунда от тези моменти, въпреки че сега съм малко натъртена. Отново се излежавам сладко на Седмото небе на Джеси. Убеден, че не съм бременна, той отново ме обладава както и когато иска, и по какъвто начин иска. Вчерашният ден беше повече от наваксване за липсата на доминиращия Джеси през последните седмици. Не мога да съм по-щастлива. Но всъщност съм бременна.

Кейт се обади и съм сигурна, че чух брат ми, но тя отрече, след което попита дали с Джеси сме се сприятелили. Да. Попита ме също дали съм казала на Джеси, че съм бременна. Не. След цял ден, в който му се наслаждавах и нещата напълно се върнаха към нормалното си състояние, както трябва да бъдат, съм сигурна, че това е правилното решение.

— Там ли ще лежиш цял ден, или ще се облечеш, за да отидем до Имението? — Джеси стои в рамката на вратата на банята великолепен в голотата си и трие с кърпа тъмнорусите си кичури.

Повдигам се и изпълзявам до средата на леглото, после се пльосвам по очи, повдигам се на лакти и подпирам брадичка на дланта си. Знам какво правя, той — също, ако съдя по проблясващите му зелени очи. Не че не искам да отида в Имението. С отсъствието на определена размахваща бич кучка Имението на Джеси е много по-приятно място.

— Възможно е — гласът ми е подканващ и нисък, точно както искам да звуча. — Твърд си. — Кимвам към слабините му и го поглеждам, като се мъча да задържа усмивката си. Прехапвам устни и го гледам внимателно.

— Защото те гледам. — Премята кърпата през раменете си и се обляга на рамката на вратата.

Започвам да точа лиги при вида на това чисто изкушаващо великолепие и се усмихвам.

— Твърд си навсякъде.

— Освен тук — казва с дълбок и дрезгав глас, потупвайки гърдите си. — Тук съм мек. Но само за теб.

Усмихвам се широко.

— Можеш да си коравосърдечен понякога — размишлявам. Изтърколвам се по гръб и главата ми увисва от края на леглото.

— Ти си изкусителка, госпожо Уорд.

Наблюдавам го с главата надолу да приближава бавно към мен. Той застава и гледа към мен, а твърдият му член докосва горната ми устна.

— Искаш ли го? — пита. Хваща основата и го прокарва по устните ми. Горещата влага кара езика ми да се стрелне навън, за да вкуси, но Джеси се дръпва назад и устните му се извиват в крайчетата. — Кажи „моля“!

— Моля! — вдигам ръка и прокарвам върховете на пръстите си към центъра на гърдите му. Той изстенва и допира члена си до устните ми. Отварям бавно уста, докато наблюдавам как лицето му се изкривява от очакване, после го обгръщам с устни.

— Ава, тази проклета шибана твоя уста! — стене и стиска очи.

— Да спра ли? — захапвам леко и провличам зъби по гладката му плът. — Искаш ли да спра?

— Искам да млъкнеш и да се съсредоточиш върху това, което правиш.

Усмихвам се и го пускам, после се преобръщам и сядам на ръба на леглото между краката му. Хващам члена му и стискам… силно.

— Спри да ме дразниш! — Плъзва ръце в косата ми и я стисва в юмруците си, като ме притиска надолу към себе си.

Не се съпротивлявам. Обичам да го поемам така. Главата ми се спуска надолу и ноктите ми се впиват в стегнатия му задник, за да го придърпам напред.

— Мамка му! — изръмжава и задържа главата да не мърдам. — Просто стой така!

Членът му докосва гърлото ми и аз се мъча да спра конвулсиите на стомаха си.

Мълча, докато Джеси се разтърсва до мен. Главата му е отпусната назад, а юмруците му стискат косата ми. Трябва да се контролирам. Не мога да повърна, няма да мога да обясня причините, затова, вместо да се съсредоточа върху солидния член в устата ми, се опитвам единствено да сдържа спазмите. Затварям очи и вдишвам през носа. Какво ми става? Ако бременността причинява някаква непоносимост, а моята е внезапната нетърпимост към мъжеството на Джеси в устата ми, тогава не искам изобщо да съм бременна никога повече.

Отпускам се леко, когато се отдръпва, и бързо го вадя от устата си, после се покатервам по тялото му и обвивам крака около него. Трябва да изиграя това съвършено, особено като съдя по невярващото изражение на красивото му лице. Не обича да спирам нещата, които е поискал. Навеждам се и хапя устната му.

— Искам те вътре в мен.

— Бях съвсем щастлив, където бях — мърмори недоумяващ. Това ме разсмива. — Радвам се, че намираш това за смешно, Ава.

— Не, съжалявам. — Притискам устни към неговите и разигравам картата с огромното ми сексуално желание. Това е единствената ми възможност. — Нуждая се от теб вътре в мен сега.

Той се отдръпва и присвива очи. Това ме тревожи. Но после ме зашеметява с усмивката си, запазена само за мен.

— Няма нужда да ме молиш два пъти, бебче. — Отпуска ме на леглото и ляга с мен. — Разкарай кърпата!

Дръпвам я от врата му и я мятам през стаята.

— Сложи ръце в косата ми! — нарежда. Изпълнявам незабавно и сплитам пръсти в мократа тъмноруса плетеница. — Дръпни я! — навежда се и близва устните ми, когато дръпвам косата му със стон. — Целуни ме силно, Ава! — строгият му тон подклажда още повече желанието ми. Целувам го по устните с отчаяние. — Спри! — нарежда и аз го правя, въпреки че не искам. — Целуни ме нежно! — прошепва. Въздъхвам и нежно и бавно плъзгам език през устата му. — Достатъчно! — казва грубо и отново спирам.

Джеси се отдръпва и ме целува любящо по устните. — Защо не можеш да правиш всичко, което поискам, толкова бързо?

Усмихвам се и го придърпвам по-близо.

— Защото твоята жадна за власт личност се отърква о жена ти.

Той се засмива и се претъркулва, така че възсядам хълбоците му.

— Поеми властта, бебче!

— Добре — съгласявам се бързо и се повдигам от слабините му. Той се пресяга надолу и аз плясвам ръката му. — Извини ме!

— О, съжалявам — ухилва се глуповато. — Но не се мотай, моля те!

— Започнал си да забравяш, Боже — сграбчвам възбудения му член и го насочвам към себе си. — Ти току-що отстъпи властта. — Смъквам се нежно и усмивката му скоро изчезва, заменена от истинска признателност.

Простенва и сграбчва краката ми.

— Може да ти отстъпвам властта по-често.

Повдигам се и бавно се отпускам надолу, като прокарвам ръце по гърдите му.

— Харесва ли ти?

— О, да. — Поглежда към мен и започва да гали с ръце бедрата ми.

— Толкова си красив. — Повдигам се и отново се спускам нежно надолу с въздишка.

— Знам — казва просто.

— И арогантен.

— Знам. Нагоре!

Повдигам вежди.

— Кой командва?

— Ти, но няма да е задълго, ако злоупотребяваш. Нагоре! — Той сдържа усмивката си и аз се намръщвам, но се повдигам. — Добро момиче — пъшка. — По-бързо!

Отпускам се надолу и притискам нежно.

— Но на мен ми харесва така.

— По-бързо, Ава!

— Не. Аз командвам — повдигам се отново, но нямам възможност да се спусна дразнещо надолу. Той ме обръща по гръб и ме притиска.

— Изпусна шанса си, жено. — Нахлува в мен целенасочено. — Взимам си обратно властта.

Бам!

Изкрещявам и краката ми се разтварят.

Бам!

— Мамка му! — крещя, когато се блъска утробата ми.

— Езикът!

Бам!

— Джеси!

— Ти насили късмета си, бебче — сумти той. Стиска китките ми по-силно и нахлува в мен отново и отново. Очите ми се затварят. — Очите! — отварям ги и изписквам шокирано. — Така е по-добре. — По лицето му се стича пот, която капе по бузите ми.

Искам да се държа за него, да го драскам и хапя, но съм напълно безсилна, точно както ме харесва.

— Нека те хвана! — проплаквам, докато той продължава.

— Кой командва?

— Ти, шибан властен маниак!

— Внимавай — бам! — с — бам! — езика!

Крещя.

— Мамка му! — извиква той. — Свърши за мен, Ава!

Не мога. Опитвам се да се съсредоточа върху оргазма, който се спотайва някъде дълбоко, но всеки път, щом реша, че съм го хванала, Джеси отново нахлува в мен с наказващите си хълбоци и го избутва назад. Очите ми се затварят и не мога да направя нищо повече, освен да приема нападението върху тялото ми.

— Боже, Ава! Ще свърша.

С тези думи той изкрещява и се срива върху мен, освобождавайки ръцете ми от свирепия си захват. Дишането му е учестено, тялото му потръпва и кожата му е влажна. Аз също съм в това състояние, без задоволяващия оргазъм.

— Ти не свърши — пъшка Джеси в шията ми. Не мога да говоря, затова мънкам и поклащам глава. Ръцете ми лежат вяло отстрани на главата ми. — Бебче, съжалявам.

Мънкам отново и се опитвам да вдигна ръце и да го прегърна, за да разбере, че съм добре, но мускулите ми са омекнали. Той буквално ме е парализирал. Потните ни тела се притискат едно към друго и неравното ни дишане е силно. И двамата сме напълно разбити. Искам да остана в леглото, но усещам липсата на тежестта му, а после той ме вдига на ръце. Мърморя в протест, докато ме отнася към банята.

Пуска душа, грабва кърпа от рафта и я хвърля на пода, после ме поставя върху нея.

Аз едва събирам сили да се намръщя, когато той се отпуска на пода и разтваря краката ми.

— Нека те върнем към живот! — Нагласява водата на по-хладна температура и се настанява между бедрата ми, после истински ме събужда с една продължителна, агонизиращо нежна ласка на езика по сърцевината ми.

Извивам гръб, безжизнените ми ръце отново оживяват и гласът ми се връща.

— Ооо, Божеее! — Сграбчвам мократа му коса и го притискам към себе си. Оргазмът, който така и не дочаках, отново е нещо реално достижимо. Дори не се опитвам да го контролирам. Започвам да се задъхвам, коремните ми мускули се напрягат и главата ми се вдига, докато хладната свежа вода ме облива. Джеси е навсякъде — ближе, хапе, смуче и прокарва пътека с целувки по вътрешната страна на бедрата ми, а после бавно се връща нагоре, за да гмурне език надълбоко.

— Будна ли си вече? — мърмори до мен, после захапва леко клитора ми.

— Още! — настоявам и дръпвам косата му. Чувам как се смее, преди да изпълни заповедта ми, после залепва устни около мен и ме засмуква нежно, докато достигам върха.

Избухвам. Виждам звезди. Стена и отмятам ръце над главата си. Прекалено е хубаво. Просто е прекалено хубаво. Пулсирам срещу него и напълно се отпускам.

Хладната струя е божествена, а продължителното мъркане на душа е отпускащо.

Няма да стана от този под за никого и за нищо на света. Джеси може да ме отнесе право в леглото.

— Обичам, обичам, обичам да усещам как пулсираш. — Целува тялото ми, докато открива устните ми, за да ми покаже още специално внимание. Откликвам само с устата си, неспособна да убедя мускулите си да се задвижат, а и не полагам много усилия. — Изкупих ли вината си?

Кимвам, докато ме целува, и той се засмива, после се отдръпва, за да ме огледа.

Очите ми все още са отворени. Той е повече от красив и го знае, дебелоглавият задник.

— Обичам те — едва успявам да изстискам думите през учестеното ми дишане.

Джеси ме заслепява с онази усмивка… моята усмивка.

— Знам, бебче. — Той се изправя прекалено жизнено за моето състояние. — Хайде!

Сега, след като изпълних божественото си задължение, се налага да отидем в Имението. — Хваща ръката ми и ме изправя без никакво усилие. А аз не помагам.

Отпускам се като мъртва тежест, но това не го затруднява.

— Трябва ли да дойда? — оплаквам се, докато той слага шампоан на косата ми и започва да я сапунисва.

— Обикновено не се оплакваш, когато трябва да дойдеш. — Той ми се усмихва, но извъртам очи. — Да, оплакваш се. Трябва да наваксаме четирите дни. — Не му обръщам внимание и оставям големите му твърди ръце да масажират главата ми, а после да ме изплакне. — Готова си, жено. Вън! — Плясва ме по задника и ме праща навън, после продължава с душа.

Поглеждам с копнеж към леглото, но колкото и да ме зове, устоявам и се отправям към огромния дрешник, за да се приготвя. Наистина имаме да наваксваме. Минахме най-трудната част, а това е още една причина да подобря ситуацията, която несъмнено ще ме върне отново в положението да се държи с мен сякаш съм чуплива, ако остана бременна.

Влизам в кухнята и откривам, че Джеси рови като обезумял из шкафчетата.

Вдигнатите му ръце подчертават широкия гръб, облечен в бяла тениска. Твърдите мускули карат ръцете ми да тръпнат отстрани до тялото ми и очите ми примигват, за да потвърдят, че е истински. Той е истински и също така е мой.

— Какво правиш? — питам. Вдигам косата си на рошава опашка на върха на главата си.

Джеси се обръща и ме поглежда тревожно.

— Свършил съм фъстъченото масло.

— Какво? — смея се на искреното му нещастие. — Свършил си фъстъченото масло?

— Никак не е смешно! — Тръшва вратата на шкафчето, после отива да хладилника, отваря го и започва да размества безкрайните бутилки вода. — На какво си играе Кати, мамка му! — мърмори на себе си.

Не мога да се спра. Превивам се от смях. Това не е нормално поведение на човек, който просто обича нещо. Той е пристрастен. Моят господар е пристрастен към фъстъчено масло и най-вероятно ще получи гърч, ако не си получи дозата скоро.

Хихикам щастливо, докато се отдалечавам, но чувам вратата на хладилника да се тръшва. Подскачам и се опитвам несполучливо да скрия усмивката си. Хапя устната си, за да я спра.

— На какво се хилиш? — Джеси ми се мръщи.

— Защо е този непреодолим импулс към фъстъчено масло? — питам бързо, преди да стисна отново устната си.

Джеси скръства ръце на гърдите си, все още намръщен.

— Харесвам го.

— Харесваш го?

— Да, харесвам го.

— Загазил си, ако само го харесваш. — Не мога повече да потискам глупавата си усмивка.

— Не съм загазил — спори той и се засмива леко. — Не е голяма работа.

— Добре. — Свивам рамене, все още усмихната. Всъщност е голяма работа.

Джеси пресича кухнята и заобикаля плота към мен. Очите му се опулват, когато долната част на тялото ми се появява в зрителното му поле.

— Какво е това? — изтърсва.

Поглеждам надолу към себе си, после към шокираните му зелени очи.

— Къси панталони.

— Имаш предвид бикини?

Отново се хиля.

— Не, имам предвид къси панталони. — Хващам ръбовете на крачолите на дънковите си панталонки и ги повдигам. Ако бяха бикини, щяха да изглеждат така.

Той се задъхва леко, все още изучаващ престъпното облекло.

— Ава, хайде, бъди разумна!

— Джеси — въздъхвам, — казах ти. Ако искаш дълги поли и пуловери по врата, тогава си намери жена на твоята възраст! — дръпвам панталонките надолу и коленича, за да вържа връзките на кецовете си. Пренебрегвам мърморенето и наежването, което се излъчва от всяка възхитителна част на моя неразумен мъж. — Може да отида да плувам в Имението. — Поглеждам към него. Сърдитото му лице е сковано от ужас.

— С бански?

Смея се.

— Не, в скиорски екип. Разбира се, че с бански. — Насилвам си късмета и го знам.

— Правиш го нарочно, нали?

— Искам да отида да плувам.

— Искам да те удуша — сопва се той. — Защо ми причиняваш това?

— Защото си неразумен задник и трябва да се отпуснеш. Ти може да си старец, но аз съм само на двайсет и шест. Спри да се държиш като пещерен човек! Какво ще стане, ако отидем на почивка някъде, където има плаж?

— Мислех, че можем да отидем на ски — той се подсмихва самодоволно сега. — Ще ти покажа колко съм добър в много екстремните спортове.

Усмихвам се на повторението на думите ни от нашата първа среща. После скачам върху него и носът ми се сгушва право във врата му.

— Миришеш много сладко. — Вдишвам вкусния му аромат, докато той ме носи към колата, все още обута в късите панталони.

Паркираме пред Имението и Джеси бързо ме вади от колата, после ме издърпва нагоре по стълбите във фоайето. Чувам далечното бръмчене на разговори от бара и се усмихвам, когато виждам Джон да се приближава, все така заплашителен като планина.

— Ава иска да отиде да плува — оплаква се Джеси, когато Джон се присъединява и започва да върви до нас, изравнявайки крачка с тази на Джеси и с моите бързи стъпки.

Голямото момче поглежда надолу към мен, а веждите му подскачат над очилата.

— Така ли, момиче?

Кимвам.

— Навън е горещо.

Леката усмивка, проблеснала на лицето на Джон, е признак, че той знае адски добре какво правя. Да, опитвам се да помета цялата неразумност на моя съпруг и това е идеалното място, от което да започна — в секс убежището на моя господар, където показването на плът е ежедневно явление. Не планирам изобщо да се събличам и да се перча наоколо, та всички да ме видят, но плуване в приличен бански е добро начало. А ако Джеси успее да преодолее това тук, ще може да го преодолее навсякъде.

Подминаваме бара и забелязвам Сам. Не виждам лицето му, но тялото му, отпуснато на един стол, е ясен признак на състоянието му. Най-добрата ми приятелка е идиотка. Бяга от нещо добро само за да разпали отново нещо, което е ужасно лошо. Сам може да я е завлякъл към тъмната страна, но не заслужава такова отношение.

Още щом влизаме в кабинета на Джеси, той пуска ръката ми и отива право до вградения хладилник. Вади буркан с фъстъчено масло, веднага отваря капачката и гмурва пръста си вътре. Джон изобщо не се впечатлява, вместо това сяда на стола срещу бюрото на Джеси, докато аз го наблюдавам с усмивка на лице. Джеси отива небрежно до креслото си, настанява се, пъха пръста си в устата и въздъхва. Харесва го, а?

— Какво става? — пита той Джон, облизвайки пръста си.

— Камера три не работи. От компанията за наблюдение планираха да я поправят. — Джон се премества в стола и вади телефона от джоба си. — Ще ги подгоня. — Набира и слага телефона на рамо, после става и отива до прозореца.

— Бебче, добре ли си?

Откъсвам очи от гърба на Джон и виждам Джеси със загрижено изражение на лицето.

— Да, добре съм. — Осъзнавам, че все още стоя до вратата на кабинета, затова тръгвам към бюрото и се настанявам на стол до този на Джон. — Замечтах се.

Извинявай!

Отново облизва пръста си от фъстъченото масло.

— За какво?

Усмихвам се.

— Нищо. Просто гледам как се успокои, след като вече имаш твоето фъстъчено масло.

Поглежда към буркана и извърта очи.

— Искаш ли?

— Не. — Сбръчквам нос от отвращение, а Джеси се смее. Зелените му очи проблясват, докато завинтва капачката и плъзга буркана по бюрото си. Вече е получил дозата си. — Как е Сам?

— Зле. Не иска да говори за това. Как е Кейт?

— Не е добре. — Не лъжа, тя наистина не е.

— Какво знаеш? Защо тя скъса с него?

Свивам рамене колкото е възможно по-небрежно.

— Заради това място вероятно. — Устоявам на порива да не го прегърна. Не смея дори да спомена брат си. — Може би така е най-добре.

Джеси кимва замислено.

— Искаш ли да плуваш, или да останеш с мен?

Знам кой отговор би предпочел да получи.

— Ти какво ще правиш? — питам и оглеждам купчината документи. Никога не съм виждала бюрото му толкова разбъркано и знам защо. Сара не е тук. Но не се чувствам ни най-малко виновна, дори това да значи, че бюрото на Джеси изглежда така, сякаш на него е паднала бомба.

Джеси също поглежда към документите и въздиша.

— Ето това ще правя. — Побутва една от купчините.

— Защо не наемеш някого?

— Ава, това не е нормален бизнес. Трябва да познаваш някого, да му вярваш. Не мога просто да се обадя във фирма за подбор на персонал и да им кажа да пратят някой, който може да работи с компютър.

Добре, вече се чувствам малко виновна. Той е прав. Говорим за хора от висшето общество, хора на високи позиции във властта. Джеси ми е казвал, че ровят в живота на тези хора, за да определят финансовото им състояние и медицинската им история, включително че проверяват и криминалните им досиета. Допускам, че има проблем с поверителността.

— Аз мога да помогна — предлагам неохотно, въпреки че нямам никаква представа откъде да започна, но съкрушеното изражение на Джеси, докато оглежда купчините документи на бюрото си, наистина подклажда вината ми.

Поглежда ме изненадан.

— Наистина ли?

Свивам рамене и грабвам първата хартия, която успявам да хвана.

— По един час тук и там, предполагам. — Оглеждам текста в ръката си и се присвивам. Това е банково извлечение. Поне така мисля. Цифрите приличат повече на международни телефонни номера, затова може би е сметка за телефон.

Поглеждам към Джеси. Той се усмихва.

— Ние сме много богати, госпожо Уорд.

— Мамка му!

— Ава…

— Извинявай, но… — Опитвам се да се съсредоточа върху цифрите, но губя ориентация. — Такива неща не бива да лежат на бюрото ти, Джеси. — На листа има номерата на сметките и всичко. — Чакай! Сара ли се грижеше за твоите финанси?

— Да — казва той тихо.

Наежвам се. Не се доверявам на тази жена.

— Имаш ли представа къде са парите ти? Колко има? — Поставям отново листа на бюрото му.

— Да, виж! — Взема листа и сочи към него. — Това са парите ми и те са в тази банка.

— Имаш само една сметка? Ами бизнес сметки, спестявания, пенсии?

Джеси изглежда леко разтревожен и почти ядосан.

— Не знам.

Зяпвам към него.

— Тя се е занимавала с всичко, така ли? С всички твои сметки? — Това изобщо не ми харесва.

— Вече не — оплаква се той и хвърля листа обратно. — Но нали ти ще помогнеш? — Отново се усмихва.

Как мога да не помогна? Този мъж е въшлив с пари и няма никаква представа къде и колко от парите му са спестени.

— Да, ще помогна! — Грабвам купчината и започвам да разгръщам лист по лист, но точно тогава осъзнавам нещо тревожно. Вирвам глава и откривам едно самоуверено лице да се взира в мен. — Казах, че ще помогна, това е всичко. Няколко часа от време на време, Джеси. — Той иска да заменя Сара.

Видимо помръкна от думите ми.

— Но това е идеалното решение.

— За теб! Идеалното решение за теб! Аз имам кариера. Няма да се откажа от нея, за да идвам тук всеки ден и да отмятам документация! — Наглата свиня! Иска да заменя Сара като негова секретарка. Никакъв шанс. — Все едно — тупвам купчината на бюрото и се изправям, — не мога да размахвам камшика, затова мисля, че не съм достатъчно квалифицирана. — Не знам защо казах това. Беше ненужно и наистина доста злобно.

Джеси е шокиран. Обляга се назад в стола си със смесица от неверие и гняв на лицето.

— Това беше малко детинско, не мислиш ли?

— Съжалявам. — Грабвам чантата си. — Не исках да се случи така.

Джон се връща и нарушава неловкото мълчание, което ни е обгърнало.

— Ще дойдат след час. — Пъха отново телефона в джоба си. — Преди да забравя, имаме още три отменени членства.

Веждите на Джеси се вдигат любопитно.

— Три?

— Три — потвърждава Джон, докато върви към вратата. — Всичките на жени — добавя и напуска кабинета.

Гледам как лактите на Джеси се удрят в бюрото и лицето му се отпуска в дланите.

Чувствам се отвратително. Пускам чантата, обикалям бюрото и го избутвам назад в стола, после сядам на бюрото пред него. Той ме наблюдава и дъвче устната си.

— Аз ще оправя това — соча към купчините документи навсякъде. — Но ти трябва да намериш някого. Работата е за пълен работен ден.

— Знам. — Хваща глезените ми и ги дръпва, за да постави стъпалата ми на коленете си. — Иди да плуваш! Аз ще започна тук, става ли?

— Добре. — Изучавам го внимателно, а той също ме наблюдава.

— Давай, красиво момиче! Изплюй камъчето! — усмихва се леко.

— Те оттеглят членството си, защото ти вече не си на разположение за чу… — прехапвам език. — Да правиш секс с тях. — Мисълта ме прави невероятно щастлива и това е очевидно.

— Така изглежда, нали? — Присвива очи към мен. — Виждам, че това се харесва на съпругата ми.

Свивам рамене, но не мога да скрия удоволствието си от тази новина.

— Какво е съотношението мъже-жени?

— Членове ли? — пита.

— Да.

— Седемдесет на трийсет.

Устата ми зейва отворена. Помня, Джеси каза, че има приблизително хиляда и петстотин членове. Това са петстотин жени, които вероятно искат моя господар.

— Ами — отърсвам се от шока, — може би ще трябва да превърнеш Имението в гей клуб.

Джеси се смее и пуска краката ми да виснат от бюрото.

— Върви да плуваш!

 

 

Съблекалните са празни. Намъквам се в банския си, свалям диаманта, връзвам косата си отново високо на главата и натъпквам нещата си в едно от ореховите шкафчета. През цялото време, откакто съм с Джеси, не съм използвала спа или спортните съоръжения, но съм благонадеждно информирана, че ползването на басейна без бански не е позволено, затова ще се осмеля да поплувам и ще поставя Джеси на изпитание в същото време. Разхождам се през мястото и търся някакъв признак за живот, но е напълно пусто. Обедно време в неделя. Човек би помислил, че това е най-натовареното време, в което членовете използват тази част от Имението.

Влизам в огромната стъклена сграда и се оглеждам наоколо. Всички джакузита, огромният басейн и шезлонгите са празни. Зловещо тихо е. Единственият звук е далечното бръмчене на водните помпи. Разполагам кърпата си на един елегантен дървен шезлонг, внимателно правя първата си стъпка във водата и въздишам. Хладна е. Прекрасно. Слизам по останалите стъпала, избутвам се във водата и започвам да плувам към другия край на басейна.

Наслаждавам се на спокойствието и тишината, докато плувам дължина след дължина. Никой не идва при мен, никой не се осмелява да използва джакузито или да се отпусне на някой шезлонг. Чувам някакъв шум и спирам насред дължината, за да видя кой ще се появи откъм съблекалните. Погледът ми подскача от входа на женската към входа на мъжката съблекалня и виждам Джеси, който се появява, облечен в свободни черни шорти. Въздъхвам признателно. Той ме поразява с усмивката си, после се гмурва в басейна — изпъва тялото си и после се плъзва под повърхността, като почти не вдига шум и пръски. Нося се насред басейна и гледам сянката на високото му тяло да приближава към мен под водата, докато той се озовава точно пред мен, без да изплува на повърхността.

Усещам как дланта му се увива около глезена ми и изписквам, когато ме дръпва под водата. Успявам да си поема въздух, преди да се потопя, а очите ми се затварят сами. Устните му срещат моите, обгръща ме с ръце и ни обръща под водата, телата ни се плъзгат и езиците ни танцуват диво.

Това е хубаво, но не ме бива да задържам дъха си, а той сигурно вече се нуждае от въздух, след като е бил долу много по-дълго от мен. Ощипвам го, за да покажа, че съм изчерпала въздуха си и дробовете ми изкрещяват от благодарност, когато излизаме на повърхността. Стискам с крака кръста му, а с ръце обгръщам раменете му. Опитвам се да се ориентирам и да отворя очи. Когато успявам, откривам огромна мръснишка усмивка. Знам, че и той не може да докосне дъното, така че сигурно маха диво с крака, за да задържи и двама ни на повърхността. Но никога не се знае.

Той изглежда така, сякаш се носи без усилия пред мен.

Избутвам мократа коса от лицето му и се усмихвам също като него.

— Ти си затворил басейна, нали?

— Не знам за какво говориш — премества ме към гърба си и започва да плува настрани. — Никога не е натоварено по това време на деня.

— Не ти вярвам — отпускам брадичка на рамото му. — Не си могъл да понесеш мисълта аз да съм по бански и някой да ме гледа. Признай, че съм права! — Разгадала съм напълно моя господар.

Стига до края на басейна, дръпва ме от гърба си и ме притиска до ръба.

— Харесва ми мисълта да си по бански.

— Но само за твоите очи, нали?

— Казвал съм ти го и преди, Ава. Не мога да те деля с никого и с нищо, дори и само да те гледат. — Плъзга ръце отстрани по тялото ми и към бедрата. — Само за моето докосване — прошепва. Това ме кара моментално да стисна бедра, когато той се навежда и ме целува нежно. Оглежда лицето ми. — Само за моите очи. — Пръстът му се плъзга покрай дъното на бикините и сдържам дъха си, когато ме погалва нежно. — Само за моето удоволствие, бебче. Знам, че ме разбираш, нали?

— Да. — Премествам се пред него и обгръщам с ръце раменете му.

— Добре. Целуни ме!

Веднага се заемам и показвам своята признателност с дълга, гореща и страстна целувка, която предизвиква стонове и у двама ни. Големите му ръце се спускат на кръста ми и ме обхващат напълно, той ме държи здраво и се целуваме дълго време там, в басейна, само аз и той, давим се един в друг, поглъщаме се, обичаме се.

Всичко, което се случва между нас, е резултат от могъщата, понякога отровна любов, която споделяме. Тя ни парализира, принуждава ни да се държим безотговорно и неразумно — и двамата. Всъщност вероятно сме наравно в лудостта или може би аз водя. Определено се чувствам луда. Това, което смятам да направя, определено ме окачествява като такава. И ако той открие какво планира откачената му жена, несъмнено ще се катурне през ръба на лудостта.