Джоди Елън Малпас
До този мъж (22)

Двадесет и втора глава

— Първо дамите! — Джеси задържа вратата отворена и двете с мама се промушваме. — Джоузеф.

— Благодаря, Джеси! — Татко тръгва напред и ни повежда към една маса до камината, която е осветена от редица свещи вместо обичайните дънери и пламъци, които пукат през зимните месеци.

— Питиета? — пита Джеси. Дръпва един стол за мен, но скоро ме спира да положа задника си, когато забелязва, че е от твърдо дърво и няма никакви възглавници.

Оставя ме да стоя и бързо го разменя за близкия стол с висок гръб и подлакътници, тапициран в кралско зелено кадифе.

— Аз ще пия чаша бяло вино — казва мама и кацва деликатно на стола си и сваля очилата, за да прочете менюто.

— Халба „Карлсберг“ за мен, моля! — казва татко.

— А за моето красиво момиче? — пита Джеси и ме бутва да седна на мекия стол.

— Вода, моля! — давам поръчката си, без да се замисля, а главата на мама подскача от менюто.

— Не искаш ли вино? — Гледа ме с учудване, докато гледа през очилата си към мен.

Размърдвам се на стола и усещам как Джеси се мотае зад мен, докато ме намества по-близо до масата.

— Не, трябва да ставаме рано утре — обяснявам небрежно и взимам менюто. Много рязко ми е напомнено защо сме тук. Наистина не чакам с нетърпение това.

— О! — Все още изглежда изненадана, но не задълбава в темата, вместо това посочва специалитетите в менюто.

Усещам дъха на Джеси в ухото ми. Разбира се, потрепвам. Все още не съм се успокоила от авантюрата ни в астън мартина.

— Обичам те. — Той целува бузата ми и аз вдигам ръка, за да докосна брадясалата му буза.

— Знам.

Оставя ни на масата, за да поръча питиетата, и гледам как мама чете всичко в менюто на татко, а после рецитира специалитетите на деня от различните дъски, закачени около нея.

— Чували ли сте Дан? — питам.

— Да, той се обади по-рано, скъпа — казва ми мама. — Каза, че сте се видели за обяд вчера. Колко хубаво! Казах му, че ще дойдете, преди да заминете на почивка, но той не знаеше. Изненадана съм, че Джеси не се е сетил да му каже.

Аз не съм изненадана, но мама изглежда блажено в неведение за враждебността между брат ми и съпруга ми.

— Стана в последната минута. — Поклащам глава. — Джеси вероятно е забравил — казвам го с чувство на вина. Изобщо не ми хрумна да кажа на Дан, че няма да съм в Лондон известно време.

Спасена съм от по-нататъшно разпитване, когато на масата е поставена табла.

Всеки взима питието си, а родителите ми въздъхват благодарно. Поглеждам към моята изпълнена с бистра течност чаша с толкова ентусиазъм, колкото чувствам, а после към чашата с вино на мама и въздишам.

— Какво ще поръчате? — пита мама. — Мисля да си взема плато с морски дарове.

Навеждам се към Джеси и чета неговото меню, и спускам ръката си върху коляното му. Той я вдига и разсеяно я целува, без да сваля очи от менюто.

— Какво да бъде, бебче?

— Не съм сигурна.

— Аз искам миди в чесън — заявява татко и посочва дъската, на която са изобразени подбрани ястия от морски дарове. — Адски вкусни — млясва с устни и отпива от халбата си.

Разкъсана съм. Морската храна е задължителна, особено толкова близо до морето, но какво да поръчам? Плато морски дарове, пълно с различни видове миди, раци и кралски скариди или миди, потопени в чесново масло с топъл, прясно опечен хляб.

Стомахът ми изръмжава, напомняйки ми да побързам да го напълня.

— Не мога да реша.

— Кажи ми какво мислиш и ще ти помогна! — Поглежда към мен и чака да го осветля относно колебанието си.

— Миди или плато морски дарове — размишлявам.

Очите му проблясват.

— Нито едно от двете! — изтърсва и привлича вниманието на родителите ми, които застиват с вдигнати към устните им питиета.

— Защо? — възпротивявам се и се обръщам намръщена към него, но бързо осъзнавам точно защо. Чел е нещо в онази скапана книга. — О, стига, Джеси!

Той поклаща глава.

— Няма начин, жено. Никакъв шанс. Има някакъв живак, който може да увреди нервната система на едно неродено бебе. Дори не се опитвай да ми противоречиш за това!

— Ще ми позволиш ли изобщо да ям нещо? — Челото ми е напълно смръщено.

Обичам морска храна.

— Да. Пиле, пържола. И двете са с високо съдържание на протеин, което е добре за нашите бебета.

Изпъшквам в знак на разочарование и грабвам свирепо водата си. Ще подлудея.

Докато бебетата се появят, вече ще бъда на прозак^[1].

Толкова съм заета да се цупя наум, че ми отнема няколко мига, за да отбележа зашеметените лица на родителите ми от другата страна на масата.

„О, мамка му!“

— Направи го със стил, Ава! — прошепва Джеси и оставя менюто на масата.

Поглеждам го невярващо. Аз ли?

— Бременна ли си? — изтърсва мама. Очевидно информацията е регистрирана.

— Ава? — обръща се към мен татко, но аз оставам загледана в Джеси, който чете менюто, което току-що е оставил.

Поемам дълбоко въздух и захапвам дулото. Вече не мога да избягам, не че съм допускала, че Джеси ще ме остави да напусна Нюкий, без да им кажа.

— Изненада — прошепвам като кекав кръшкач.

— Но вие сте женени от пет минути! — ахва мама. — Пет минути!

Гледам как татко поставя успокоително ръка върху нейната, но това няма да я спре. Усещам как се задава проповед, а в този случай усещам също да се задава и прегазване в стила на Джеси. Не мога да си представя, че той ще приеме критичната реч на майка ми добре. Но тя е права. Ние сме женени едва от няколко седмици. Не точно от пет минути, но почти. Не смея да й кажа в коя седмица съм. Тя достатъчно бързо ще съпостави календарите и ще изчисли колко скоро, след като съм срещнала този мъж, той ми е надул корема. Беше достатъчно трудно да приеме факта, че съм се запознала с него и сме се оженили толкова бързо, въпреки че Джеси ги прегази съвсем нежно и получи одобрението на баща ми.

Оставам мълчалива, Джеси също, както и баща ми, но не и майка ми. О, не. Тя едва е започнала. По изопването на пръстите й върху чашата с вино познавам, че поема дълбоко въздух за речта.

И тогава наистина се разтревожвам, защото очите й се разширяват и се обръща към Джеси.

— Било е сватба по принуда, нали? Оженил си се за нея, защото е трябвало!

— Благодаря! — смея се и мисля колко е противно за нея да каже такова нещо. Тя явно не може да мисли в този момент и вече говори глупави неща. Въпреки че прекара с нас сравнително малко време, тя знае какво изпитваме един към друг.

— Елизабет. — Джеси сяда напред. Погледът му е суров, а зъбите му са стиснати. — Ти знаеш много добре — изрича със спокоен глас, но долавям раздразнението и едва ли мога да го обвиня. Той е обиден, аз също.

Мама се муси, но татко се намесва, преди тя да може да отговори.

— Значи не сте знаели на сватбата?

— Не — отговарям бързо и хващам чашата с двете си ръце, за да попреча на рефлекса ми да ме издаде. Да, и двамата знаехме адски добре, въпреки че аз го отричах.

— Разбирам — въздъхва татко.

— Не мога да повярвам! — вайка се мама. — Бременна булка предполага само едно нещо.

— Тогава не казвай на никого! — сопвам се. Чувствам се ужасно ядосана от реакцията й. Не мога да я обвиня. Тя е достатъчно шокирана, въпреки че не знае цялата истина, но как може да повярва, че е възможно да бъда принудена да се омъжа само защото съм бременна? Това ме вбесява страшно, а не знам как се чувства Джеси. Показател може да е потрепващото му напрегнато тяло и когато хваща ръката ми и започва да върти халката ми, знам, че мама ще бъде прегазена.

Навежда се напред, а аз затварям очи.

— Елизабет, аз не съм някой осемнайсетгодишен хлапак, принуден да постъпи правилно, след като си е поиграл с някое момиче! — Не може да се каже, че се зъби на майка ми, но когато отварям очи, за да преценя точно колко е свиреп, веднага забелязвам, че се бори с изопнатата си устна. — Аз съм на трийсет и осем години.

Ава е моя съпруга и няма да позволя да бъде ядосвана или тревожена, така че ти можеш да приемеш новината и да ни дадеш благословията си или да продължиш да се държиш по този начин, но тогава аз ще отведа моето момиче у дома. — Все още върти халката ми и въпреки че постави твърдо моята мелодраматична майка на мястото й, и то доста сурово, ми иде да го целуна. И да го зашлевя. Не иска да бъда ядосвана ли? Казано от него, това е адски смешно.

— Нека всички се успокоим малко, става ли? — казва татко, напълно спокойно и тихо. Винаги е бил добър дипломат. Той не само че избягва изблици на привързаност, но изобщо не е склонен към противоречия. Забелязвам, че хвърля предупредителен поглед на майка ми. Това е нещо рядко и той го използва към съпругата си само когато смята, че е крайно необходимо. Точно сега определено е необходимо, защото ако тя не бъде обуздана, Джеси ще я прегази напълно и няма да го направи нежно. Той се държа необичайно търпеливо досега, но пък и мама е доста търпелива към моя предизвикателен съпруг.

— Ава — усмихва се татко през масата към мен. Ръката му е върху ръката на съпругата му като изтънчен намек да млъкне, по дяволите. — Как се чувстваш?

— Добре — отговарям бързо и усещам как Джеси стиска ръката ми. Трябва да намеря заместител на „добре“. — Перфектно. Не мога да съм по-щастлива — отговарям и се усмихвам на татко.

— Ами тогава, те са женени, финансово стабилни — засмива се татко. Забавно е да каже, че Джеси е финансово стабилен. — И са зрели хора, Елизабет. Стегни се! Ти ще бъдеш бабче.

Чувствам се унизена. Човек може да си помисли, че сме двама тийнейджъри.

Усмихвам се извинително на Джеси, който поклаща глава напълно раздразнен.

— Няма да съм бабче! — дави се мама. — Аз съм на четиридесет и седем години — набухва косата си. — Но може да съм нана — отбелязва замислено.

— Може да си каквото искаш, Елизабет. — Джеси вдига отново менюто, явно се опитва да не влошава повече положението. Виждам, че му се ще да мачка.

— А ти трябва да внимаваш с езика, Джеси Уорд! — Пресяга се през масата и перва върха на менюто му, но той не се извинява. — Чакайте! — изписква мама.

— Какво? — пита татко.

Очите на мама се стрелкат между мен и Джеси, напред-назад, отново и отново и накрая се спират на Джеси, който е вдигнал вежди и чака тя да ни обясни за какво да чакаме.

— Ти каза бебета — множествено число. Ти каза „нашите бебета“.

— Близнаци. — Джеси се усмихва весело и цялото раздразнение и признаците на прегазване изчезват за част от секундата. Потрива леко корема ми. — Две бебета.

Две внучета.

— А, проклет да съм! — смее се татко. — Ето това е нещо много специално. Честито! — Гърдите му се издуват леко от гордост и това ме кара да се усмихна топло.

— Близнаци ли? — включва се мама. — Ава, скъпа! Ще бъдеш изтощена. Какво…

— Не, няма! — Джеси я отрязва напълно, преди да успее да зарови по-дълбоко. — Тя има мен. Край.

Мама сяда назад бдително, а аз се разтопявам на място. Да, имам него.

— Ти имаш и нас, скъпа — казва мама тихо. — Толкова съжалявам. Просто беше голям шок. — Навежда се напред и протяга ръка. Взимам я. — Винаги ще имаш нас.

Усмихвам се, но осъзнавам, че всъщност няма да ги имам. Те живеят на километри от Лондон, а след като семейството на Джеси е извън картинката, няма да мога да се обаждам на баби и дядовци да отскочат и да ме облекчат за един час. Няма да мога да наминавам да видя мама на чаша чай, за да си побъбрим и тя да види внуците си.

Усещам ръката на Джеси да се стяга около моята и да ме извлича от моите неочаквани и нежелани мисли. Поглеждам го, а той се взира право в очите ми.

— Ти имаш мен — потвърждава, сякаш е прочел мислите ми. Вероятно е.

Кимвам и се опитвам да се убедя, че той е всичко, от което се нуждая, но при положение че ще имам две бебета, за които да се грижа, а Джеси по цял ден ще бъде в Имението, изглежда, че ще бъда доста самотна. Ще трябва да забравя игрите за възрастни и, честно казано, явно ще ми бъде трудно да отида някъде и ще завися изцяло от помощта на приятелите.

— Решихте ли?

Поглеждам нагоре и виждам сервитьорка, въоръжена с тефтер и химикалка, готова да приеме поръчката ни. Усмихва се широко и се усмихва много сърдечно на Джеси.

— За мен пържола, моля! — казвам. Ръката ми се пъхва върху коляното му инстинктивно и отбелязва началото на моята собствена прегазваща сесия.

Сервитьорката не прави опит да запише нещо и не пита как искам пържолата.

Просто се носи със звезди и мечти в погледа, а алчните й очи пробягват по тялото на моя бог. — Аз ще взема пържола — повтарям, този път без „моля“. — Средно опечена.

— Моля? — Тя откъсва поглед от Джеси, който крие самодоволната си усмивка, докато се преструва, че чете менюто.

— Пържола. Средно препечена. Искате ли да ви го напиша? — питам сковано. Чувам, че Джеси се хили.

— О, разбира се. — Сервитьорката започва да пише. — А за вас? — пита и поглежда към родителите ми.

— За мен миди — казва татко.

— Плато морски дарове — изпява мама. — И още една чаша вино — вдига чашата си.

Сервитьорката записва всичко, после се обръща отново към Джеси. И отново се усмихва.

— А за вас, сър?

— Какво ще ми препоръчате? — Изхвърля я на няколко метра с усмивката си, запазена само за жени.

Извъртам очи, докато я гледам как дръпва опашката си и се черви обилно.

— Агнешкото е добро.

— За него същото като за мен! — Събирам менютата и ги бутвам към нея. Усмихвам се сладко. — Средно препечена.

— О? — Тя поглежда към Джеси за потвърждение.

— Щом съпругата ми казва така — накланя се към мен и прехвърля ръка през рамото ми, но задържа погледа си върху сервитьорката. — Правя, каквото тя иска, затова изглежда, че ще ям пържола.

Подсмихвам се, мама и татко се хилят, а сервитьорката пребледнява зад тефтера си. Почти със сигурност й се иска да има бог, който прави каквото му се каже. Каква шега! Тя се оттегля и пъхва тефтера и химикалката в предния джоб на престилката си.

— Невъзможен си — казвам тихо, докато родителите ми се усмихват и гледат топло през масата как Джеси се опитва да изяде врата ми. — И откога правиш каквото аз искам?

— Ава, това беше доста грубо — мама ми се кара. — Джеси може сам да избира храната си.

— Няма нищо, Елизабет. — Засмуква врата ми още малко. — Тя знае какво обичам.

— Ти обичаш да си невъзможен — казвам и потривам бузата си в наболата му брада.

— Обичам да гледам как мачкаш хората — прошепва в ухото ми. — Ще ми се да те наведа над масата и да те чукам много здраво.

Не ахвам, нито се присвивам на глупавите думи, изречени без никакво безпокойство, че имаме компания. Те определено бяха само за моите уши. Обръщам се към него и притискам уста към ухото му.

— Спри да казваш думата „чукам“, освен ако няма да ме чукаш!

— Внимавай с езика!

— Няма!

Джеси се засмива и захапва врата ми.

— Дръзка си.

— Да вдигнем тост! — Веселият тон на татко ни изтръгва от интимния ни момент. — За близнаците!

— За близнаците! — припява мама и всички чукваме чаши в признание на факта, че ще стана много дебела.

Наслаждавам се на пържолата си, но не мога да не хвърлям пълни с копнеж погледи през масата към вкусния подбор на морска храна на мама и тате. След като Джеси плаща сметката, тръгваме бавно към къщата на родителите ми. Мама сочи забележителности на Джеси, докато вървим и бъбрим. Щом стигаме у дома, татко заема обичайното си място до прозореца, въоръжен с дистанционното, а мама слага чайника.

— Чай преди лягане? — пита.

Джеси поглежда към мен и вижда, че се прозявам.

— Не. Ще заведа Ава в леглото. — Идва при мен и поставя ръце на раменете ми, за да ме изведе от кухнята. Не възразявам. — Пожелай лека нощ на майка си!

— Лека нощ, мамо!

— Да, скачай в леглото! Трябва да ставате рано — казва тя и включва чайника.

— Пожелай лека нощ на баща си! — нарежда Джеси, докато минаваме покрай дневната.

— Лека нощ, татко!

— Лека нощ и на двама ви! — Татко дори не обръща глава от телевизора.

Избутва ме нагоре по стълбите и ме повежда по коридора, докато стигаме до гостната, където започва да ме съблича.

— Това беше мило — разсъждавам, докато сваля роклята ми през главата.

— Беше, но майка ти все още е трън в задника — отговаря Джеси сухо. — Подай ми китката си!

Протягам ръка към него и гледам как сваля моя „Ролекс“ и го поставя на нощното шкафче.

— Ти отново я прегази — усмихвам се.

Той вдига ръце към врата ми и започва да развързва кремавия ми дантелен шал.

— Накрая ще се научи. — Шалът ми е свален и диамантът вече се вижда. Джеси се усмихва и го оправя. — Очакваш ли с нетърпение няколко дни постоянен контакт?

— Нямам търпение — отговарям, без да се поколебая. Вдигам ръце, за да разкопчея ризата му. Наистина нямам търпение. Тази вечер беше чудесна, но ще бъда на Седмото небе на Джеси, когато успеем да се усамотим. Избутвам ризата от раменете му и въздъхвам. — Ти си просто прекалено идеален! — Навеждам се и целувам гърдите му нежно и бавно.

— Знам — съгласява се той без следа от хумор или сарказъм. Наистина знае, арогантният задник.

Пускам ризата му и започвам да разкопчавам копчетата на панталона му, после пъхвам ръце отзад и ги прокарвам по твърдия му задник.

— Обичам това. — Забивам нокти в плътта му.

— Знам — съгласява се отново и аз се усмихвам. Стигам до бедрата му, плъзвам ръка напред и хващам леко члена му. Твърд е, както предполагах.

— И знаеш колко много обичам това.

Той изсъсква през зъби и се дръпва назад, но аз не го пускам.

— Ава, бебче, няма никакъв начин да те обладая под покрива на майка ти.

— Защо? — цупя се. — Мога да бъда тиха! — Правя се на изкусителка.

Той ме поглежда съмнително и би трябвало. Изобщо не мога да гарантирам, че ще бъда тиха.

— Не мисля, че можеш.

Отпускам се на колене, за да развържа обувките му, а той повдига крака един след друг, за да ги сваля, заедно с чорапите. Хващам колана на дънките му и бавно ги дръпвам надолу по краката му.

— Мисля, че ще се изненадаш от това какво мога да правя. Вдигни! — потупвам глезена му.

— Имаш предвид, че ще се изненадам от това, което мога да те накарам да правиш. — Повдига поред краката си, за да махна дънките и боксерките му. — И никога не се изненадвам, че имам такъв ефект върху теб.

Разбира се, той е наперен, но е сто процента прав, не че ще му кажа. Няма нужда.

И няма да му го кажа. Вместо да галя прекалено издутото му его, се навеждам и целувам горната част на стъпалото му, после премествам устните си върху глезена му, правя кръгове с езика си и прокарвам пътя си нагоре по краката му с целувки.

Не бързам. Поставям длани отпред на бедрата му, за да го усетя, докато устните ми се плъзгат по всеки сантиметър гола плът, но съвсем скоро се озовавам при врата му въпреки решението ми да удължа времето за съблазняване.

Вдишвам аромата му и се повдигам на пръсти, за да достигна брадичката му, която е по-високо от обичайното, защото той гледа нагоре към тавана. Не мога да я достигна.

— Какво има?

— Опитвам се да се владея — гласът му е гробовен.

— Не искам да се владееш.

— Не казвай това, Ава! — предупреждава.

— Не искам да се владееш — повтарям с нисък гърлен глас и хапя врата му.

Реагира бързо. Обвива кръста ми с ръка и ме притиска към най-близката стена с ръмжене. Аз съм в екстаз и се опитвам да запазя спокойствие, но устните ми се разтварят и пъшкам тежко.

— Изглежда, издаваш звуци — отбелязва той тихо. Държи лицето ми от едната страна и притиска уста към ухото ми. Затварям устни, стискам очи и отпускам глава на стената. Трябва да се съсредоточа, за да бъда тиха, дори да не иска да ме обладае грубо. — Сега слушай много внимателно! — Разкопчава сутиена ми, докато продължава да държи бузата ми и устата си до ухото ми. — Родителите ти, изглежда, ме харесват. Не проваляй това!

Мили Боже, самоувереността ми гасне бързо. Защо не нае стая в хотел, по дяволите! Прехапвам болезнено долната си устна, решена да запазя тишина. Джеси дръпва дантеления ми сутиен от тялото ми и го пуска на пода, после се навежда и поема зърното ми в устата си. Засмуква го нежно, докато то изтръпва и се втвърдява.

Удрям глава в стената и лицето ми се изкривява, докато се опитвам спешно да задържа стенанието от удоволствие.

Провалям се.

— Ооо, Боже! — стена и отново удрям глава в стената.

— Боже! — Той веднага притиска устните ми. — Ти просто не можеш да се контролираш, нали?

Поклащам глава и безсрамно се съгласявам с него.

— Не.

— Което само потвърждава това, което и двамата знаем, нали? — Притиска голите си хълбоци към мен и ме принуждава да се изправя на пръсти в опит да избегна триенето, което ще ме накара да изгубя контрол още повече.

Отново се провалям.

— Да — казвам задъхано и сграбчвам голите му рамене.

— И какво е то, Ава? — Захапва устната ми и задържа, докато чака да му дам отговор — отговор, който и двамата знаем.

— Ти командваш — потвърждавам тихо. Очите му проблясват одобряващо и аз протягам надолу ръка, за да го погаля, но едва съм докоснала главичката му и той се дръпва от мен.

— Мисля, че току-що изяснихме кой командва — избутва ръката ми. — И аз трябва да пазя сегашното благоразположение на родителите ти към мен, затова ти ще пазиш тишина! — Взира се в мен, очевидно очаква потвърждение, че разбирам. Разбирам, но изобщо не мога да гарантирам тишина. — Можеш ли да пазиш тишина, Ава?

Лъжа.

— Да. — Прикована съм от него и от силата му и не бих казала истината, ако това значи той да ме отмъкне в леглото за гушкане. Бременността ми влияе много силно.

Искам го по-отчаяно от всякога, ако това изобщо е възможно.

Очите му проблясват лениво и почти незабележима усмивка просветва през лицето му. Пресяга се и дръпва ръката ми от косата.

— Изглежда, имаме проблем — прошепва. — Не мърдай! — Обръща се, а аз искам да му крещя, но тогава той вдига нещо и вниманието ми е отклонено, докато бавно се връща към мен и крие зад гърба си това, което държи.

Започвам да шавам и да се въртя на място в опит да разбера какво може да крие, но той не ме оставя да любопитствам дълго. Премества ръце отпред и вдига дантеления ми шал, после го усуква около юмруците си и го изпъва. Стискам зъби, а бедрата ми сами се свиват. Всъщност всеки мой мускул се стяга значително в момента, в който си представям възможностите какво може да ми направи с този шал, а аз знам, че няма да го използва, за да ми върже очите.

— Мисля, че ще наречем това тихо чукане. — Вдига шала до устата ми и го плъзва между устните ми. — Отпусни си езика! — нарежда ми нежно, после прокарва шала около главата ми и го връзва здраво, но не стегнато. — Ако имаш нужда да крещиш, захапи! Разбра ли?

Кимвам. Очите ми проследяват как се навежда, за да свали бикините ми. Наистина няма значение, че не мога да говоря, защото не мога и да мисля. Не мога да измисля какво да кажа, единственото, което ме владее в момента, е очакването. И може би малка част от мен се чуди дали е връзвал устата на друга преди мен. Възможно е.

Много е вероятно. Мисълта е нежелана, но покорното ми състояние ми пречи да я последвам. Усещам горещия език, който се плъзга по вътрешната страна на крака ми. Не искам да крещя, но все пак захапвам шала. Очите ми се затварят, а сърцето му тупти равномерно в гърдите. Чувствам се изненадващо спокойна.

Диша тежко в ухото ми, докато сплита пръсти с моите и вдига ръцете ми нагоре към стената, после целува чувствителната плът от вътрешната страна на ръката ми нежно и болезнено бавно. Скоро започвам да се страхувам, че ако крещя, ще бъде от нетърпение. Джеси ще го направи, без изобщо да бърза.

— Мисля, че ще направим това легнали — ниският му и сигурен глас ме кара да се моля за самоконтрол. Джеси смъква надолу ръцете ни, все още със сплетени пръсти, и тръгва назад, като ме насърчава да вървя с него. Нямам нужда от насърчаване. Ще следвам този мъж, където и да отиде, независимо дали в леглото или до края на света.

Навежда се и ме хваща, после изправя крака, коленичи на малкото двойно легло и ме полага нежно. Целува върха на носа ми, приглажда косата от лицето ми и ме обръща леко настрани. Вдига крака ми и го свива, за да възседне другия на леглото.

Намества се напред, като се държи с една ръка и придържа крака ми нагоре с другата. Наблюдава какво прави през цялото време, докато приближава и накрая допира сърцевината ми. Ако можех, щях да изскимтя, но той ми подсказва да вдигна ръце и да хвана таблата на леглото. Гърбът ми се извива, въпреки че Джеси просто си стои там. Мъчително е.

— Ава — целува стъпалото ми, — нищо не може да победи това. — Потъва бавно в мен и отмята глава назад. Трябва да погледна. Преборвам съкрушаващата нужда да затворя очи в пълно блаженство, за да мога да наблюдавам лицето му. Челюстите му се напрягат, натискът на пръстите му върху глезена ми се увеличава, свободната му вече ръка е върху кръста ми, а торсът му се стяга и всеки мускул по гърдите му е отчетливо видим. Толкова искам да го докосна, но съм обездвижена от удоволствие, което ме прави негодна да помръдна. Той е прав. Нищо не може и никога няма да може да победи нашето съединение. То е агонизиращо хубаво и аз съм прикована към Джеси, напълно пленена от него. Толкова невероятно много го обичам.

— Харесва ли ти какво виждаш? — пита той и се изтегля бавно. Толкова съм омаяна от движението на мускулите му, че дори не съм забелязала, че главата му се е отпуснала и той ме наблюдава. Джеси запушва устата ми, доставя ми невероятно удоволствие, а после очаква невъзможното. Иска да отговоря ли? Не мисля, че е необходимо, той знае отговора много добре, но все пак кимвам. Той не се усмихва, нито показва някакво одобрение. Просто постепенно навлиза дълбоко в мен, сякаш ме награждава за мълчаливия отговор. — Аз също харесвам това, което виждам! — Благословена съм с едно точно извъртане на хълбоците му. Може да не съм в състояние да крещя от удоволствие, но мога да стена. Това и правя.

Джеси се отдръпва бавно и отново се гмурва навътре. Започва да поддържа стабилен ритъм. Остава овладян, точен и мощен, но сдържа силата, на която знам, че е способен. Решен е да докаже гледната си точка — за ненужната грубост, от която мисля, че се нуждая, и гледна точка, която не съм сигурна, че би била на дневен ред, ако не бях бременна. Той ме задоволява напълно. Той ме обожава. Мога да живея с това през следващите няколко месеца.

Отново стена, когато притиска хълбоци към мен, а щом усещам зъбите му да одраскват глезена ми, отмятам глава назад и неочаквано ме заливат горещи тръпки, които бодат навсякъде по кожата ми, но най-силно между бедрата.

— Тя губи контрол — пъшка Джеси тихо. Изправя се още малко на колене и повдига таза ми. Започвам да клатя главата си и стискам още по-силно таблата. Извивам тяло в опит да се обърна по гръб. Опитвам се напразно. Никога няма да мога да го надвия. Той стиска хълбока ми и ме държи там, където иска да бъда. — Не се бори с мен, Ава! — Напада здраво, но внимателно. Изобщо не е близо до силата, на която знам, че е способен. Но все пак е хубаво. Не се нуждая от това. Копнея за него. Голяма разлика, но неутолимото ми желание е добре заситено, а очакванията ми са удовлетворени.

Той нахлува в мен с потиснато съскане. Опитвам се отново да се обърна, но е безполезно. Никога няма да спечеля, само се изтощавам, а искам да запазя силите си за натрупващото се освобождаване. Захапвам шала и изпускам заглушен вик.

— Подлудявам ли те, бебче? — пита той. Самодоволството му е явно доловимо, докато възвръща равномерния ритъм.

Не го поглеждам. Затварям очи и насочвам вниманието си към туптенето в сърцевината ми, преди да ми е заповядал да го овладея. Той ме води и въпреки че е бавно и почти без усилие, все пак е много дълбоко и е много приятно, а аз ще изригна.

— Добре се справяш, Ава. — Потъва навътре, завърта и излиза. — Моята изкусителка става по-силна. — Отново вътре, отново завъртане, отново вън.

Скимтя и стискам таблата. Движението на тялото му в моето е невероятно добро.

Толкова хубаво. По дяволите! Опитвам се да извикам името му, но постигам единствено приглушен едва доловим вой.

— Ава! — прошепва той силно. — Млъкни, по дяволите! — с това искане идва и едно по-малко овладяно напъване на хълбоците му. Това изкарва още един вик от мен, но той не е по-разбираем. Върховното удоволствие ме разкъсва, когато Джеси обръща уста към крака ми и захапва, а после протяга ръка и започва да гали клитора ми с палец.

Това ме довършва. Преглъщам, тялото ми се изопва в дъга, когато всеки мускул се разтърсва от спазми, и аз захапвам дантеления шал. Ако можех да говоря, щях да изстрелвам ругатни, затова несъмнено е добре, че не мога. Треперя и стена, а Джеси продължава да нахлува в мен, все още твърд, без да спира да хапе глезена ми. Разтърсена съм от удоволствие, което продължава безкрай.

Чувствам се ужасно благодарна, когато пуска крака ми и ми позволява да се изтърколя по гръб. Разбита съм и мускулите ми все още неумолимо се свиват около Джеси, докато той се задържа дълбоко в мен и нагласява краката ми, за да се настани между бедрата ми.

— Добре ли е? — пита. Веждите му са вдигнати уверено, докато ме гледа. Кимвам.

Очите ми се затварят, независимо колко отчаяно искам да ги задържа върху красивото му мокро лице. Също така искам да дръпна косата му, но дланите ми сякаш са запоени за таблата. — Никога няма да разбереш какво задоволство изпитвам да те гледам как се разпадаш под докосването ми — прошепва той. Отварям за кратко очи и виждам как надига торса си, подпирайки се на двете си ръце. Не прави никакъв опит да се раздвижи в мен, просто изглежда доволен да се извисява над мен. Той не се отдръпва, а все още потръпва в мен и аз се принуждавам да отворя очи. Джеси се взира в мен, сякаш чака да го погледна. — Тя се върна.

Да, едва-едва и все още пулсираща около трептящия му член. Опитвам се да кажа нещо. Изтощеният ми ум е забравил, че устата ми е вързана, но щом осъзнавам ограничението си, вдигам ръце и обгръщам лицето му между дланите ми. Брадата му е на почти два дни. Обожавам я.

Обръща глава и целува дланта ми, после се отпуска на лакти. Пъхва пръсти под шала и го дръпва надолу под брадичката ми и той вече е върху шията ми. Мога да говоря, но странно, сега не искам да кажа нищо. Държа лицето на Джеси и попивам щастието, което се излъчва от красивите му зелени очи. Щастлива съм да правя само това.

— Искам да те целуна — заявява, но докато малкото му изявление е сладко, също така е и на светлинни години от обичайното искане „целуни ме“. Може би затова челото ми се набръчква и очите на Джеси проблясват развеселено.

— Така ли?

— Ммм… — Прокарва палец по долната ми устна и наблюдава съсредоточено. — Наистина искам.

— Може да ме целунеш. — От връзването гърлото ми е пресъхнало и гласът ми е станал нисък и дрезгав.

Палецът на Джеси достига ъгълчето на устата ми, после отново се връща върху устните ми.

— Не искам разрешение — казва тихо и затваря очи и отново ги отваря, като ги приковава в мен. — Просто мисля на глас.

— Защо не спреш да мислиш и не го направиш? — Повдигам таза си и му давам знак, че целуването не е единственото, което искам да направи. Аз все още трептя, а възбуденият му член все още е сгушен уютно в мен.

— Изискваш ли, госпожо Уорд?

— Отказваш ли, господин Уорд?

— Не, но ти…

— Знам кой командва — прекъсвам го. Той ми се усмихва дяволито, докато бавно се навежда, устните му откриват моите и той взима това, което съм готова да му дам.

— Никога не съм вкусвал нещо по-хубаво. — Хълбоците му се извъртат и той усеща моето удоволствие.

— Дори Ава еклера? — питам, целувайки влажните му сочни устни.

— Дори Ава еклера — потвърждава и с гризване си проправя път до ухото ми. — Дори фъстъчено масло — мърмори и провира ръка под коляното ми. Дръпва сгънатия ми крак нагоре и запъва юмрук в матрака, така че кракът ми е преметнат през ръката му. — Просто чиста — засмуква меката част на ухото ми, — сурова… — захапва, — гола — и после провлачва през зъбите си. Потрепервам, когато плъзва устни по бузата ми и пъхва език в устата ми. — Ава — довършва с шепот. — Чиста, сурова и гола Ава. И я имам за цели три дни… само… за… себе си.

Усмихвам се и заравям пръсти в косата му. Не мога да устоя да не дръпна игриво, докато той стене и ме ощастливява с размърдване на адски възхитителните си и носещи ми безкрайно удоволствие хълбоци. Дълбоки завъртания. Твърди нахлувания.

Леки оттегляния. Въздишам, а той буботи ниско, но нямам интерес да свърша отново. Мога, но не искам. Искам да се съсредоточа върху него, затова посрещам въртенето му с моето собствено и осигурявам оптимален контакт и удоволствие само за него.

Когато усещам как мускулите му се стягат около мен, знам, че е наближил ръба, затова задълбочавам целувката си, дръпвам косата му малко по-силно и простенвам.

Джеси пламти и когато се отдръпва с пъшкане, знам, че иска да вижда очите ми.

Премествам ръце на врата му и усещам как вената му пулсира в ритъма на задъханото му дишане. Очите ни се срещат. Неговите пълни с жажда, моите пълни с подчинение.

— Сърцето ми бие диво — мърмори той. Нахлува в мен още веднъж дълбоко и просто остава там, докато вдишва тежко и започва да трепери. — Мамка му, това е хубаво.

Не се присъединявам към оргазма му, но това не ми пречи да скимтя леко и да вдишвам рязко. Обхващам кръста му с бедрата ми и премествам ръце на раменете му, за да го дръпна надолу. Целувам го страстно, като нападам устата му свирепо и му помагам в края на оргазма му.

— Хубаво ли е? — питам.

Той ме целува и леко захапва езика ми.

— Не задавай глупави въпроси! — предупреждава ме сериозно. Претъркулва се по гръб и вдига ръка, за да се настаня на щастливото си място. С пръсти докосвам белега му и започвам обичайното си пътешествие от край до край, докато Джеси ме дръпва плътно и вдишва в косата ми. — Добре ли е?

— Не задавай глупави въпроси! — казвам ухилена.

— Ава, някой ден ще ти набутам цял сапун в устата.

Вероятно ще го направи.

— По кое време тръгваме?

— Към седем. Летим по обед от „Хийтроу“.

— „Хийтроу“? Трябва да се върнем чак до Лондон! — Той шегува ли се?

— Да. Това беше единственото място, от което можах да намеря полет за толкова кратко време.

Цупя се, но този път тонът му е категоричен, а и каква би била ползата да се оплаквам? Няма да стигна доникъде, и то не просто заради краткото време и липсата на възможности.

— Можеше да намериш нещо от Бристъл поне — просто не мога да се спра.

— Млъкни! Да поговорим за нашите планове за уикенда!

— Направил ли си планове? — питам.

— Да. Планът включва дантела и още повече гола плът. — Целува ме по косата и това веднага ме разсейва.

Само аз, Джеси и гола плът, след като много дантела е била премахната… бавно.

Усмихвам се, сгушвам се по-плътно в него и оставям сънливият ми ум да се зарее към всички типични за Джеси неща.