Джоди Елън Малпас
До този мъж (10)

Десета глава

Стоя зашеметена в мълчание. Музиката, която ме бомбардира, внезапно става непоносима. Изправям се и правя всичко по силите си, за да оправя раздърпания си вид. Не е добре. Шокирана съм. Той не ми каза и една дума, откакто ме намери на дансинга до напускането на тоалетната за инвалиди, където току-що ме изчука. Не правихме любов, нито дори див секс. Той просто изчука жена си, сякаш съм някоя повлекана, която е хванал в бар. Засегната съм. Моята несигурност е дори по-голяма от преди. Какво да правя сега?

Подскачам, когато вратата се отваря и Кейт нахлува вътре.

— Ето те! Тръгваме си.

— Защо?

Тя изглежда паникьосана.

— Сам е тук.

Това ли е всичко?

— Можеш да се справиш с това, нали?

— И брат ти — добавя сухо.

— О…

— Да, о! Хайде! — Сграбчва ръката ми и ме издърпва от тоалетната. — Къде е Джеси? — пита, докато минаваме входа на бара.

Поглеждам наоколо и го виждам да стои на бара — чаша с прозрачна течност в едната ръка, а в другата… женски задник.

Причернява ми.

Издърпвам ръката си от Кейт и тръгвам към моя шибан съпруг.

— Ава! Трябва да си тръгваме! — вика по мен Кейт.

Пренебрегвам я и разбутвам тълпата по пътя си. Джеси поглежда и ме забелязва, но очите му не се разширяват. Не изглежда виновен, нито притеснен, че е бил хванат. И защо? Знае, че съм тук, защото преди минути ме изчука и ме маркира в тоалетната. Зървам Сам, който изглежда по-уплашен от решителното ми приближаване, отколкото Джеси.

Първото, което правя, щом стигам до Джеси, е да грабна чашата от ръката му и да я обърна. Вода е. Пускам я на пода и звукът от счупеното стъкло едва надвива рева на музиката и на тълпата. После се обръщам към жената, която е сложила ръка върху стегнатия задник на моя невротичен господар.

— Чупка! — крещя в лицето й и махам ръката й от Джеси. Няма нужда да повтарям, защото и тя мъдро е махнала ръката на Джеси от задника си. Очите на жената се разширяват и тя предпазливо се оттегля. Това вероятно е най-разумното й действие.

Чувствам се готова на убийство.

— Какво правиш, мамка му? — крещя по него.

Той бавно вдига вежди и в ъгълчетата на устните му се появява самодоволна усмивка. Това е първата емоционална реакция, която виждам у него, откакто е влязъл в бара. Но не казва нищо.

— Отговори ми!

Поклаща глава, обръща се към бара и дава знак на бармана да приближи. О, той си го изпроси. Обръщам се и виждам тримата си приятели плюс Сам, Дрю и брат ми — всички стоят мълчаливи и шокирани. Аз самата съм шокирана, но далеч не съм мълчалива.

— Мърдай! — крещя и ги избутвам от пътя си, за да мина, закрачила решително към дансинга. Не ми отнема много време да намеря това, което търся. Получавам много предложения, когато дръпвам нагоре ръба на роклята си, но няма да го направя с когото и да било. Нужни са ми няколко секунди, за да огледам, и се спирам на един висок, тъмнокос мъж със сини очи — секси мъж. Не си давам време да мисля за отхвърляне. Отивам право при него, оставям го да ме изпие с очи за няколко мига, после обгръщам с ръка врата му и приближавам. Той приема с готовност, пъхва език в устата ми, без да се бави, и плъзва ръка около кръста ми. Презирам се за това, че го харесвам, но се оставям да ме понесе в неговия ритъм, докато внезапно нещо става.

Отварям очи и виждам, че непознатият мъж се мръщи на Джеси.

— Какво, по дяволите? — вика той невярващо, на което Джеси отговаря, като отдръпва юмрук и удря горкия човек право в лицето… силно. Гледам с ужас как му разбива носа и кръвта му шурва навсякъде. Но това не го спира. Той отвръща на Джеси и го събаря на пода. Летят юмруци, стискат се гърла и всички се преместват назад, за да осигурят на двамата едри мъже място да се бият.

— Ава, какво си мислеше, по дяволите? — гневният глас на Сам пронизва ушите ми и вдигам очи, за да открия обвинителен поглед. Не знам какво съм мислила. Не мисля, че изобщо съм мислила.

Следвам погледа на Сам до пода точно когато Джеси е ударен с юмрук в челюстта.

Трепвам.

— Сам, моля те, спри ги! — Виждам единствено, че бялата риза на Джеси е оцапана в червено, а лицето на другия мъж е осакатено и носът му явно е счупен.

— Да не си полудяла? — смее се Сам.

Готова съм да започна да се моля, когато Джеси става на крака и вдига другия мъж. Приковава го към една колона, след това вдига коляно и удря силно в ребрата.

Мъжът се срива на пода с ръце около тялото си. Чувствам се ужасно и не защото гледам как съпругът ми разтрива болезнената си челюст. Чувствам се отговорна за горкия непознат, когото набелязах да бъде пребит. Какво ми става, по дяволите?

Ахвам, когато съм избутана и Джей пристига, за да прецени ситуацията. Спуска се върху Джеси и го извежда от бара. Дръпвам се назад, когато минават покрай мен, но Джеси се измъква от пазача и ме хваща.

— Измъкни си шибания задник навън! — ръмжи ми.

Внезапно осъзнавам, че съм направила сериозна грешка и не искам да видя последствията в лицето на беснеещ звяр отвън. Решавам, че най-добре е да остана в бара. Боря се с Джеси, а той се бори с Джей.

Чувам как портиерът ругае, докато се бори с нас.

— Вън! — крещи. Вдига ме рязко и ме притиска към гърдите си. — Аз ще я изнеса навън, ако си махнеш упорития задник от бара! — крещи той на Джеси.

Действа, но не преди Джеси да му изръмжи:

— Дръж си шибаните ръце точно там, където са!

Във влуденото ми състояние отбелязвам точно къде са ръцете на Джей — едната ме държи през кръста, а другата стиска предмишницата ми. Извивам се непокорно.

— Махни се от мен!

— Уорд, как се справяш с това, мамка му? — пита Джей, докато излиза от бара.

„Какво?“

— Тя ме побърква — отговаря Джеси и ме изглежда критично, после отново започва да трие челюстта си. — Внимавай с нея!

Джей ме оставя внимателно да стъпя и поклаща неодобрително глава към мен, после плясва ръката на Джеси и ни оставя на тротоара. И двамата се гледаме кръвнишки, когато всички останали излизат от бара, включително Дан. Не искам той да вижда това.

— Разкарайте се, всички! — реве Джеси.

Дан излиза напред.

— Мислиш ли, че ще я оставя с теб? — смее се. Моля се Дан само да млъкне, защото след това, на което бях свидетел, няма никакво съмнение, че Джеси ще унищожи брат ми. Обръщам се бавно към Кейт с молба за помощ, изписана на лицето ми, но тя мълчи със стиснати устни. Останалите хвърлят погледи от Дан към Джеси.

Видели са откачения Джеси. Няма да помогнат.

Джеси хваща лакътя ми и насочва свирепия си поглед към Дан.

— Нямаш нищо против да отведа жена си у дома, нали? — Това е заявление, не въпрос.

— Всъщност имам. — Дан няма да отстъпи. Виждам го в стоманения блясък на тъмните му очи.

— Дан, всичко е наред. Добре съм. Просто си върви! — Обръщам се към останалите от групата. — Всички вие, моля ви, просто си вървете!

Но никой не прави първата крачка.

Натискът на Джеси върху ръката ми се усилва.

— Какво мислите, че ще направя, мамка му? — изревава. — Тази жена е шибаният ми живот!

Трепвам от свирепото му изявление, както и другите, включително Дан. Ако съм неговият живот, тогава къде е бил през последните четири дни? Защо ме облада, сякаш не съм нещо повече от предмет? И защо беше сложил ръка на онази жена в бара? Изтръгвам ръката си от него и отстъпвам. Поглеждам бързо към приятелката си. Не съм сигурна защо — напътствие може би, защото не знам какво да правя. Тя едва забележимо поклаща глава. Това значи: „не започвай да спориш“. Едната ми същност, която обича да спори, крещи: „не го оставяй да те излага“, а разумната ми същност припява: „не се излагай сама“.

Кейт ме насърчава, като ме гледа успокоително, и аз отивам при нея, докато дърпам ръба на роклята си надолу. Глупаво или не, в един последен акт на неподчинение грабвам виното й и го пресушавам.

— Ава! — опитва се тя да ме спре, но вече имам мисия.

— Ще се видим по-късно — казвам и грабвам чантичката си от другата й ръка, после се обръщам към Джеси. Устната му е извита предупредително, но изобщо не ми пука. Всичко, което той направи тази вечер, се повтаря в главата ми и с всяко повторение се ядосвам все повече. — Не си прави труда да ме следваш!

Той поглежда към мен. Яростта в изражението му е повече от видна. Надявам се моят гняв също да е явен, но в случай че не е, му хвърлям отвратен поглед, след това го избутвам и минавам покрай него. Използвам цялата си концентрация, за да не се олюлявам. Не трябваше да пия това вино, и то не само по една причина.

Случайно стъпвам на пътя, за да махна на такси, но дори не успявам да вдигна ръката си.

— Не стъпвай на шибания път! — ръмжи той и ме метва през рамо. — Глупава жена!

— Мамка му, Джеси! — Отнесена съм обратно на тротоара. — Свали ме долу!

— Няма.

— Джеси, боли ме.

Сваля ме веднага и зелените му очи тревожно пробягват по цялото ми тяло.

— Ранена ли си? Къде?

Удрям с длан по гърдите си.

— Само тук! — крещя в лицето му.

Той се присвива, но после повтаря същото изпълнение, като тупва собствените си гърди през окървавената риза.

— Добре дошла в шибания клуб, Ава! — изревава.

Трепвам от силата на гласа му, после се обръщам леко пияна и отпрашвам напред.

— Колата е в тази посока — крещи той след мен. Спирам и внимателно изпълнявам кръгом, после тръгвам в обратната посока. Няма смисъл да се опитвам да се измъкна. Пийнала съм, а той е решителен. — Не харесвам роклята ти — чувам го да ръмжи зад мен.

— Аз я харесвам — сопвам се и продължавам.

— И защо? — Той ме настига. Не е трудно. Аз съм пияна и на токчета.

Спирам и се обръщам към него.

— Защото знаех, че ти няма да я харесаш — крещя и привличам вниманието на преминаващите.

— Права си — крещейки, ми отговаря.

— Добре! Това ли е единствената причина да си ядосан, или защото съм пияна, или защото целунах друг мъж?

— Всичко изброено, но целуването на друг мъж обира шибаното злато! — Трепери от яд.

— Ръката ти беше на задника на онази жена!

— Знам. — Гледа ме свирепо, аз също го гледам свирепо.

— Защо? Омръзна ти да си само с една жена ли? — крясвам, но се напрягам.

Оглеждам се, за да видя кой е чул скандала. С облекчение виждам, че всичките ни приятели са напуснали сцената. Можех да го порицая за неговата властност или за ревността му, но не, избрах сексуалния му флирт.

Джеси присвива зелените си очи и устните му оформят права линия.

— Ти сама си го поиска, жено.

— Аз? Как?

— Ти ме напусна! Обеща никога да не ме напускаш!

Стоим един срещу друг, взираме се един в друг като двойка обикалящи се вълци и никой от нас не отстъпва. И двамата имаме причина да се оплакваме. Разбира се, моята е по-важна, но не съм готова да стоя по средата на улицата цяла нощ само за да го доказвам. Не съм упорита колкото него.

— Не трябваше ти да решаваш моето бъдеще — казвам по-спокойно и продължавам към колата, олюлявайки се леко към бордюра. Нямам представа къде е паркирана, но не се съмнявам, че достатъчно скоро ще чуя упътвания.

— Ти си шибан трън в задника — сопва се. — А аз мислех за нашето бъдеще. — Той ме вдига на ръце и ме понася.

— Джеси, свали ме долу! — оплаквам се немощно. Вялият ми опит да се измъкна на свобода наистина е доста жалък.

— Няма да те пусна, жено.

Отказвам се. Тялото ми е слабо, мозъкът ми е размътен, а гърлото ме боли и стърже от толкова много крясъци. Оставям Джеси да ме отнесе до колата и да ме постави на седалката и дори не протестирам, когато се навежда, да ме закопчае.

Мърмори неразбираемо, докато дърпа ръба на роклята ми надолу, и после тръшва вратата. Усещам как се качва в колата и слабо дочувам приятните звуци на Ед Шийрън, умственото изтощение ме надвива и вече не мога да намеря сили да крещя на Джеси. Подпирам чело на прозореца и се взирам празно в ярките светлини на нощен Лондон, които прелитат покрай прозореца.

— Боже! — чувам неодобрителния тон на Клайв, когато пристигаме, подскачаща нагоре-надолу в ритъм с крачките на Джеси. — Да повикам ли асансьора, господин Уорд?

— Не, ще се погрижа — гласът на Джеси вибрира в мен. — Шибаната рокля е нелепа — мърмори, докато вика асансьора, и стъпва моментално вътре, щом вратата се отваря.

Изправям се в ръцете му и се гърча, за да се освободя. Изглежда, съм пропуснала един етап на пиянство и съм минала от пияна и непокорна към много опърничава.

— Мога да вървя — сопвам се.

Той се подсмихва и ме пуска, но само защото няма къде да избягам и няма коли, пред които може да изляза. Вратата на асансьора се отваря и аз първа излизам, докато ровя в чантичката си за ключовете. Намирам ги забележително бързо, като се имат предвид треперещите ми ръце, но способността ми да вкарам подходящия ключ в ключалката е изцяло друг въпрос. Затварям едно око и се опитвам да се съсредоточа, докато бавно насочвам ключа към дупката. Чувам как Джеси мърмори под нос зад мен, но не му обръщам внимание и продължавам с опитите си. Сигурно му е писнало да чака, защото внезапно увива ръката си около китката ми, задържа я стабилна и я насочва успешно към ключалката.

Вратата се отваря, аз изритвам обувките си и минавам през огромното пространство, като внимателно тръгвам по стълбите. Стигам до горе, но не завивам вляво към главната спалня, а вместо това тръгвам вдясно и се настанявам в любимата ми стая за гости. Сривам се на леглото напълно облечена и без да свалям грима си — чист признак за пълно изтощение и пиянство. Но не оставям това да ме тревожи дълго. Очите ми се затварят сами и усещам как се отнасям в пиянски сън.

— Да се отървем от това!

Роклята е отлепена от тялото ми. Аз съм полузаспала. Знам, че все още съм леко пияна и очите ми са залепнали от спиралата.

— Ще я срежеш на парчета ли? — мърморя раздразнено.

— Не — казва спокойно. Обгръща тялото ми със силните си ръце и ме повдига от леглото. — Може да не ти говоря — прошепва той, — но няма да ти говоря в нашето легло. — Автоматично вдигам ръце и ги сключвам около него, и заравям лице във врата му. Може да съм малко пияна и много ядосана, но разпознавам любимото си място. Той ме полага на леглото и няколко мига по-късно ляга до мен и ме придърпва към гърдите си.

— Ава? — прошепва в ухото ми.

— Какво?

— Ти ме караш да полудявам.

— Да полудееш от любов ли? — мърморя сънливо.

Усещам как ме притиска към себе си.

— Това също.

— Обичам те.

Какво е това? Размърдвам се и разтварям залепналите си от спиралата очи.

— Пий! — нарежда тихо.

Изстенвам и се изтърколвам във възглавницата.

— Остави ме на мира! — хленча. Чувам как се смее.

Главата ми бучи. Дори не съм я вдигала от възглавницата, а вече имам чувството, че „Блек Сабат“ правят репетиция в черепа ми.

— Ела тук! — пъхва ръка под кръста ми и ме дръпва по леглото до скута си. Дланта му приглажда косата ми назад от лицето и аз надзъртам през клепачи. Виждам чаша с шипяща вода до устните ми. — Пий! — настоява той. Оставям го да допре чашата до устата ми и отпивам хладната шипяща течност. — Всичката!

Довършвам цялата чаша, после се сривам върху голите му гърди. Махмурлукът ми обикновено е ужасен.

— Колко е зле? — пита той. Знам, че се хили.

— Зле е — изграчвам. Очите ми са натежали и се чувствам прекалено удобно, за да се замислям за събитията, които ме събраха с този впечатляващ махмурлук… с този подлудяващ мъж.

Усещам как се мести по леглото, после се обляга назад и ме взима със себе си.

Поне говори с мен дотолкова, че да се погрижи за жалкото ми състояние. Що за жена наказва алкохолика, когото обича, като излиза и се напива? И то при положение че е бременна, не че той е наясно. Що за жена измъчва своя вбесяващо властен съпруг, като си пъха езика в гърлото на друг мъж пред него? Такъв като този, който крие хапчетата на своята любима и й надува корема, без да я попита, ето кой. Създадени сме един за друг.

— Съжалявам… горе-долу — казвам тихо.

Той целува косата ми.

— Аз също. — Смел е. Сигурно изглеждам и мириша шокиращо. Ароматът на махмурлук не ще да е най-приятното събуждане, особено за възстановяващ се алкохолик.

Лежа върху него и се унасям в сън и в мисли.

— За какво мислиш? — пита тихо, почти изпълнен с опасения.

— Мисля, че не може да продължаваме така — отговарям честно. — Не е добре за теб — оставям настрана факта, че не е добре и за мен.

Той въздъхва.

— Не ми пука за мен.

— Какво ще правим? — притискам го.

Той мълчи известно време, а после ме обръща по гръб и избутва бедрата ми, за да се настани между тях. Поема дълбоко въздух и отпуска чело на гърдите ми.

— Не знам, но знам колко много те обичам.

Отпускам се и поглеждам към тавана. Знам това добре, но приказката, че любовта побеждава всичко, тук е тествана до предела. Джеси играе картата с любовта всеки път, сякаш е приемливо оправдание за невротичното му държане.

— Защо го направи? — питам. Няма нужда да уточнявам. Знае за какво говоря.

Поглежда към мен, а бръчката му изпълзява по челото.

— Защото те обичам — казва отбранително. — Всичко е, защото те обичам.

— Държиш се с мен като с курва, чукаш ме в тоалетната на бара, без да ми кажеш и дума, после отиваш и опипваш друга жена? И това ли направи, защото ме обичаш?

— Опитвах се да докажа нещо — спори тихо. — И внимавай с езика!

— Не, Джеси. Опитваше се да бъдеш чекиджия. — Помръдвам леко под него и той ме поглежда загрижено. — Трябва ми душ.

Той се взира в очите ми, но накрая се претъркулва и ме пуска. Смъквам се от леглото и се завличам в банята, като затварям вратата след себе си. Мия си зъбите и влизам под душа. Чувствам се напълно отчаяна и с махмурлук. Просто искам да изпълзя обратно в леглото и да забравя за всичко, но умът ми препуска към територия, която ме плаши, от което главата ме боли още повече. Не съм виждала Джеси четири дни. Опитвам се с всички сили да не навлизам там, но просто не мога да го спра, особено след последното му изчезване.

Подскачам, щом усещам ръката му да се плъзга по корема ми и устните му върху рамото ми.

— Дай на мен! — прошепва, взима гъбата и ме обръща. Коленичи пред мен, хваща стъпалото ми и го поставя на бедрото си, после започва да плъзга насапунената гъба по крака ми.

Бръчката му я няма. Изглежда доволен, спокоен и отпуснат, точно както обичам да го гледам, и то само защото се грижи за мен отново.

— Къде беше от понеделник до вчера? — питам и го наблюдавам внимателно. Не се напряга, нито ми хвърля загрижен поглед, просто продължава бавно да ме мие, докато водата тече около нас.

— В ада — отговаря тихо. — Ти ме напусна, Ава. — Не поглежда към мен и не използва обвинителен тон, но знам, че посочва, че наруших обещанието си.

— Къде беше? — притискам го. Отпускам крака си на пода на банята и вдигам другия, щом почуква глезена ми.

— Опитвах се да ти дам пространство. Осъзнавам как се държа с теб, Ава, и ми се иска да можех да се спра наистина. Но не мога.

Още не ми е отговорил. Знам всичко това.

— Къде беше, Джеси?

— Преследвах те — прошепва. — Навсякъде.

— Цели четири дни? — изтърсвам.

Той ме поглежда и спира с движенията на гъбата.

— Единствената ми утеха беше да видя колко изгубена се чувстваш и ти. — Хваща ръката ми и ме дръпва надолу, така че заставам на колене срещу него. Избутва мократа коса от лицето ми и се навежда, за да целуне нежно устните ми. — Ние не сме обикновени, бебче. Ние сме специални. Това, което имаме, е наистина специално. Ти ми принадлежиш и аз ти принадлежа. Това е. Не е естествено да сме разделени, Ава.

— Подлудяваме се един друг. Това не е здравословно.

— Нездравословен би бил животът ми без теб. — Повдига ме в скута си и сключва ръцете ми зад врата си, после обхваща кръста ми с големите си ръце. — Ето тук ти е мястото. — Стиска кръста ми, за да подсили думите си. — Точно тук, винаги с мен.

Повече никога не целувай друг мъж, Ава! Ще ме заключат за дълго време.

Осъзнавам глупостта си. Вдигам ръка и погалвам брадичката му. Няма натъртвания или белези.

— Трябва да спреш с откачените глупости. — Гневът ми напълно се е стопил и знам защо. Защото знам колко много ме обича, но това извинява ли поведението му? Той сякаш излиза от самоунищожителното си поведение, щом ме държи и правя каквото ми се каже. Не мога да се преструвам, че това не ме вбесява, не ме стресира и не ме кара да се чудя понякога на какво, по дяволите, се обричам, но тази негова страна — невероятната му любяща привързаност и обожанието му, почти надминава всички негови объркващи и невротични действия, което бързо ми напомня, че все още съм бременна.

А Джеси мисли, че не съм.

Стиска бузите ми и притиска устни към моите.

— А ти трябва да спреш с неподчинението — хили се съвсем близо до устните ми.

— Никога. — Целувам го под горещия душ.