Джоди Елън Малпас
До този мъж (36)

Епилог

Мамка му, колко време ще трябва да търпя домът ми да е обсаден, а жена ми и бебетата ми да са обсебени? Прекалено дълго, ето колко. Часове вероятно. Мога да грабна подаръците им и да им хвърля по парче торта, а след това да затворя вратата в лицата им. Усмихвам се вътрешно, като си представям изражението на Елизабет, ако го направя. Ще бъде болезнено. А за да се долее сол в раните ми (разбирай лошо настроение), тази година имаме и приятели от детската градина. И техните майки — много жени, които приеха предложението на Ава да останат, ако искат. И, разбира се, те искаха.

Сърдит трополя надолу по стълбището на прекрасното ни малко имение, докато закопчавам ризата и дъвча устната си. Търся някакво извинение, за да избегна това стълпотворение. Но не откривам такова. Моите бебета днес стават на пет години и дори удивителните тактики за преговаряне на тате няма да ги убедят, че купонът е лоша идея — не след като вече са решили. Опитвах всеки път през последните четири години и всеки път буквално се пльосвах по лице, но само защото моята красива жена се намесваше в тяхна полза. Може би, ако тази година ги хвана насаме, мога да ги пречупя с нещо. Дали да не опитам отново със ски?

Стигам до долу, бързо се поглеждам в огледалото и се усмихвам. Изглеждам все по-добре. Все още съм красив и тя все още не може да ми устои. Животът е ужасно хубав.

— Тате!

Обръщам се и всичко в мен се разтапя, докато гледам как момченцето ми тича надолу по стълбите. Тъмнорусата му коса е рошава купчина около красивото му личице.

— Хей, рожденико! — Зелените му очи проблясват, докато се изстрелва към мен, красивият хулиган. — Полека! — смея се, когато се забива в мен и запълзява нагоре по тялото ми.

— Познай какво! — Очите му са ококорени от вълнение.

— Какво? — Интересът ми не е престорен. Наистина съм любопитен.

— Нана Лизбет каза, че може да спим в нейната къща довечера. Утре ще ни води в зоологическата градина!

Опитвам се да скрия недоволството си и да покажа вълнение, равно на неговото.

— Нана Лизбет живее прекалено далеч, а тате обича да ви води сам в зоологическата градина — казвам. Хвърлям го върху раменете си и се обръщам към огледалото. — Виждаш ли колко сме красиви?

— Знам — отговаря пренебрежително, което ме разсмива. — Нана и деди живеят на десет минути. Проверих на телефона на мама.

Бързо ми се напомня, че моята скъпоценна тъща наистина живее на десет минути. Красотата на Нюкий не можа да задържи Елизабет и Джоузеф далеч от внуците им, или по-точно казано от моите бебета.

— Хей, мислех си — опитвам смяна на темата или тактика за отвличане на вниманието, все едно. — Трябва отново да отидем на ски — говоря с прекалено ентусиазиран глас с надеждата да го заразя.

— Вече чакаме гости. — С малките си ръце хваща челото ми и те покриват бръчката, която току-що е заела мястото си.

— Така ли?

— Да, мама каза така и каза да не те слушаме, ако се опиташ да ни отклониш от купона.

Раменете ми хлътват и си отбелязвам наум да уредя едно наказателно чукане на малката заговорничеща изкусителка.

— Мама има нужда от парите на тате, за да го направи. — Безсрамен съм.

— Защо не искаш да имаме купон, тате? — Малкото челце е същото като моето в бръчкането и веднага започвам да се чувствам като гадняр.

— Искам, приятел. Просто не обичам да ви деля — признавам.

— Ти също може да играеш. — Навежда се и целува грубата ми буза. — Мама ще е доволна.

— Защо? — Знам защо ще бъде доволна. Осуетила е маневрите ми. Наказателните чукания стават две — едно за това, че е провалила подмолните ми планове, и едно за самодоволството й.

— Защото не си се обръснал. — Потрива длан по бузата ми няколко пъти и аз се усмихвам на моя красив малък мъж, после тръгвам към кухнята.

Спирам на вратата и няколко минути гледам моя ангел. Тя неистово разбърква някаква кафява гадост в голяма купа, а идеалната извивка на задника й ме кара да се прехласна. Абсолютно съвършенство. Моят малък мъж не ме тормози да продължа напред. Просто седи щастливо на раменете ми и чака омагьосаният му баща да тръгне отново. Свикнал е с моите мечтателни състояния, особено когато майка му е наблизо. Нямам никаква шибана представа какво съм направил, за да заслужа тази жена и тези красиви деца, но няма да споря с боговете на съдбата.

— Мамка му! — ругае тя, когато едно топче шоколад излита и се озовава на маслинената й буза.

— Мамо! Внимавай с езика!

Тя се обръща, въоръжена с дървена лъжица, покрита с шоколад, и се намръщва на ухиленото ми лице, после обръща големите си кафяви очи към сина ни.

— Съжалявам, Джейкъб.

Усмивката ми се разширява, а тя се намръщва още по-силно. Толкова съм самодоволен, но знам, че ще си платя по-късно. Тя не може да се прави на непокорна малка изкусителка, когато бебетата са наоколо, и това ми харесва.

— Какво правиш, бебче? — вдигам Джейкъб от раменете си и го поставям на един стол. Подавам му телефона, за да си играе, после се отправям към хладилника и вадя буркан фъстъчено масло.

— Шоколадови бонбони с фъстъчен пълнеж. — Ава е изнервена, но аз не й предлагам помощта си. Тя знае, че съм абсолютна нула в готвенето и няма да я улесня. За следващата година предричам ски.

Зад нея съм, гледам надолу към купата и си мисля, че може да си остана с бурканите. Бог да я благослови, опитала е милион пъти, но изобщо не може да настигне знаменитите шоколадови бонбони с фъстъчен пълнеж на мама.

— Колко буркана от фъстъченото ми масло изхаби за това? — питам. Притискам се към гърба й и не пропускам възможността да докосна с устни врата й. Тя мирише прекалено хубаво.

— Два — избутва купата. — Искам Кати да се върне.

Засмивам се и я завъртам. Притискам я към плота, а тя размахва дървената лъжица в лицето ми. Втвърдявам се, по дяволите. Не мога да го спра. Навеждам се, гледам как тя ме гледа и облизвам бузата й.

— Не започвай нещо, което не можеш да довършиш, Уорд! — прошепва тя с дрезгав и съблазнителен глас. Вече съм твърд.

„Мамка му!“

Избутва ме с многозначителна усмивка.

— Трябва да довърша това. Гостите ще започнат да идват. — Отново е самодоволна, с което си спечелва трето наказателно чукане. Тя знае какво прави, знае, че няма да има обратно броене или прегазване, при положение че бебетата са наоколо.

Или бебе.

— Къде е Мади? — дискретно намествам панталона върху слабините си, преди да се обърна към момченцето ми, което няма представа какво става около него. Не е необичайно да вижда, че тате обича мама. Но трябваше сериозно да поработя върху самоконтрола си.

Джейкъб не вдига поглед от телефона ми, но виждам, че малкото му личице се сгърчва от погнуса.

— Облича си роклята. Цялата е на волани. Нана я купи.

Извъртам очи, защото знам, че момиченцето ми ще изглежда така, сякаш около него се е взривила машина за захарен памук.

— Защо майка ти мисли, че моята дъщеря трябва да изглежда като нападната от розова фурия? — Сядам до Джейкъб и слагам буркана между нас, за да може да си взима. И той го прави. Топчестият му малък пръст се гмурва право вътре и загребва голямо количество. Гърдите ми се издуват от гордост и аз въздишам около пръста в устата ми. Поглеждам към Ава за отговор.

Веждите й са вдигнати високо, докато клати глава към Джейкъб с топла усмивка, но когато се обръща към мен, вече не се усмихва. Какво съм направил?

— Не я дразни, Джеси!

— Няма! — смея се. Мамка му, ще го правя и ще се наслаждавам на всеки момент.

— Нана те нарича заплаха. — Джейкъб поглежда към мен, а пръстът му все още виси от устата. — Каза, че винаги си бил и винаги ще бъдеш. Вече го приема. — Той свива малките си рамена.

Избухвам в смях и сега Ава се смее заедно с мен, замечтаните й шоколадови очи проблясват, а сочните й устни ме умоляват да ги завладея. Тогава маха престилката и разкрива стегнатата си дребна фигура. Вече не се смея. Задъхвам се и пъхвам ръка под масата, за да се опитам да се овладея. Това е постоянна битка.

— Харесвам роклята ти. — Плъзвам лениво очи по цялата дължина на тясната черна рокля, докато планирам как да я съблека по-късно. Може да съм добър и да й позволя отново да я облече, тя наистина изглежда невероятно в нея, но знам, че няма да съм в състояние да се заема с плановете си до доста по-късно.

— Ти харесваш всички рокли на мама — обажда се Джейкъб уморено и аз откъсвам поглед от тялото, което ме подлудява от желание.

— Така е — съгласявам се и разрошвам разбърканата руса коса. — Като говорим за рокли, ще отида да намеря сестра ти.

— Добре — съгласява се, отново се втренчва в телефона ми и пак топва пръста си.

Скачам и отивам да търся Мади. Прескачам стъпалата по две и нахлувам в гъмжащата от розово стая. — Къде е рожденичката ми?

— Тук! — изписква тя и се появява от къщата си за кукли.

Едва не се задавям.

— Няма да носиш това, госпожичке!

— Напротив, ще го нося! — изтичва през стаята, когато тръгвам към нея.

— Мади! — Какво става, мамка му? Тя е на пет! На пет шибани години. Къде е това шибано воланесто нещо?

— Мамо! — пищи тя, когато хващам глезена й на леглото. Може да опищи шибаната къща. НЯМА да носи това нещо. — Мамо!

— Мади, ела тук!

— Няма! — изритва ме. Малката мръсница ме изритва и се изстрелва от стаята, като оставя сринатия си на купчина стресиран баща върху розовото пухкаво легло. Бях победен от петгодишно момиченце. Но това момиченце е дъщеря на моята красива съпруга. Прецакан съм.

Вдигам се и се оправям, после хуквам след нея.

— Не тичай надолу по стълбите, Мади! — крещя и направо се хвърлям надолу след нея. Гледам как малкото й задниче в тесни панталонки изчезва в кухнята, докато търси подкрепление от майка си.

Бия спирачки и гледам как се катери по тялото на Ава.

— Какво става? — пита Ава и ме поглежда така, сякаш съм си изгубил ума. Може и да съм.

— Погледни я! — размахвам ръце към момиченцето си като умопобъркан. — Виж!

Ава я поставя на пода и кляка долу. Избутва шоколадовите вълни на моето бебче през рамото й и дръпва надолу ръба на тази нелепа къса тениска. Може да я дърпа колкото шибано иска. Няма да остане на тялото на моето бебче.

— Мади. — Ава е преминала в умиротворяващ режим. Нещо, за което вероятно аз трябваше да се сетя, преди да изтърся смъртоносните думи. Трябваше да съм се научил досега никога да не казвам „не“ на Мади. Това е шибаното правило номер едно. — Тате смята, че тениската ти е малко малка.

— Смятам — намесвам се само за да изясня. — Прекалено малка.

Моята малка госпожичка ми се мръщи.

— Той е неразумен.

Ахвам и насочвам обвинителен поглед към Ава. Поне има приличието да изглежда виновна.

— Виждаш ли какво си направила?

— Тате командва — припява Джейкъб, като срязва всяка възможност, която имах, да спечеля точка.

Този път Ава ахва.

— Трябва да помниш, Уорд, че тези малки ушички чуват всичко.

Постъпвам разумно и си затварям устата. Жена ми не може да скрие раздразнението си и не го очаквам от нея. Очаквам да махне това жалко подобие на тениска от дребното тяло на момиченцето ми.

— Той не може да казва какво ще облека! — изстрелва Мади през кухнята, а пухкавите й ръчички се скръстват върху малките гърди. Поглеждам към моята непокорна изкусителка и виждам, че не успява да скрие красивата си усмивка.

„Мамка му!“ Мушвам ръце в косата си. Скоро няма да ми остане нищо от нея, особено когато Ава се заеме с него. Моментално забравям смущението си и се усмихвам. Почти усещам как Ава дърпа косата ми, докато забивам члена си в това красиво тяло. Но бързо се връщам към реалността. Моята малка госпожичка забива недоволни кафяви очи в мен.

Гледам как Ава я увещава, после хваща малките й рамене и я обръща към мен.

— Мади е готова на компромис. — Ава килва глава настрани и в погледа й се чете „угоди й“.

От това не се чувствам по-добре. Угаждал съм на Мади преди и в резултат трябваше да я изнеса от супермаркета на рамо, докато тя опищяваше магазина и ме риташе до смърт. Обръщам към Ава умолителен поглед и се цупя като идиот, но тя само поклаща глава и нежно побутва моята своенрава госпожичка към мен.

Мади ми се усмихва и протяга ръчички към мен, за да я взема. Топи шибаното ми сърце. За Бога, какво ме очаква в идните години? Ще бъда плешив или може би мъртъв. Или може да съм в затвора, защото ако някое малко лекенце я пипне, ще му изтръгна шибаното сърце. Грабвам я и оставям Ава да помага на моето сговорчиво момче да си обуе кецовете.

— Татко, трябва да се успокоиш. Ще си докараш инфаркт — сгушва се във врата ми и моята бясна, откачена любов към непокорната ми госпожичка се връща с пълна сила. Но жена ми вече е заслужила четвърто наказателно чукане за деня.

— Тате! А ти трябва да спреш да слушаш майка си. — Качвам стълбите бързо и нахлувам в стаята й, като я хвърлям на леглото. Сърцето ми се пръска, докато я слушам да пищи доволно. После се изправя и започва да подскача нагоре-надолу по леглото, а дългите й шоколадови кичури летят навсякъде. — Така — потривам ръце в опит да направя това, което съм на път да предложа, вълнуващо. Къде ще намеря дънките и пуловерите й? Отварям розовите врати на гардероба й и започвам да оглеждам закачалките. Ръцете ми веднага попадат на нещо пълно и накъдрено. Вадя го и вдигам ужасното нещо. Лицето на Мади копира моето отвратено изражение. — Баба ти трябва да спре да ти купува рокли.

— Знам — сяда и кръстосва крака. — Ще я прегазиш ли днес, татко?

— Тате! — отвръщам и набутвам роклята на най-горния рафт с въздишка. — Възможно е.

— Смешно е — Мади се кикоти.

— Знам — вадя сладка малка моряшка рокличка. Няма ръкави, но ще намеря жилетка. — Ами тази?

— Не, татко.

— Тате! Ами тази? — показвам й лимоново, дълго до глезените брокатено нещо, но тя поклаща непокорната си малка глава. — Мади — въздъхвам, — ти няма да носиш това — Боже, дай ми сила бързо, преди да съм извил упорития й малък врат.

— Ще нося чорапогащник. — Тя скача и отваря чекмеджето на розовия си скрин. — Ето този — казва и вдига някакво бонбонено раирано нещо.

Накланям глава в благосклонно кимване. Мога да приема това.

— Ами тениската?

Тя поглежда надолу и гали малкото си коремче.

— Тази ми харесва.

— Тогава какво ще кажеш да купим една в по-голям размер? — правя компромис.

Дръпвам ментовозелена тениска с дълги ръкави, покрита със сърчица, и я вдигам, целият горя от желание и се усмихвам. — Аз обичам тази. Направи тате щастлив! — цупя се, мамка му, като тъжен и отчаян идиот, а виждам, че нейният петгодишен ум също смята, че съм идиот.

— Добре — въздъхва тежко. Това е глупаво. Тя е тази, която угажда на мен.

— Добро момиче. — Вдигам я и я поставям на леглото. — Вдигни! — Вдига ръце във въздуха и ми позволява да я отърва от полутениската, а после да я заменя със зелената, която толкова много обичам. След това свалям панталонките и покривам малките й крачета с прекрасния бонбонено раиран чорапогащник, и накрая връщам малките дънкови неща. — Идеално — отстъпвам и кимвам одобрително, после вадя сребърните й високи кецове от гардероба. — Тези ли? — не знам защо питам. Тя отказва да носи друго.

— Да — пада на сладкото си малко задниче и вдига крака, за да й ги обуя. — Тате?

Напрягам се от глава до пети, щом чувам името, с което непрестанно настоявам да ме нарича. Иска нещо.

— Мади! — отговарям бавно и предпазливо.

— Искам сестричка.

Едва не падам по задник от смях. Още едно момиче ли? Мамка му, ще трябва да ме упоят и да ме вържат, за да измъкнат семето ми. Никакъв шанс. Никога!

— Какво е толкова смешно? — Мади учудено гледа лицето ми.

— Мама и аз сме щастливи само с вас двамата — усмирявам я. Бързо слагам другата обувка, нетърпелив да избягам от стаята и от разговора.

— Мама иска още едно бебе — уведомява ме и шокираните ми очи скачат към сериозния й шоколадов поглед. Ава иска още едно бебе ли? Но тя мразеше бременността. Аз я обожавах. Тя я мразеше. Аз обожавах всичко в нея освен раждането. Ава наистина ми отмъсти по време на тези адски двайсет и четири часа.

Бях намушкван с нокти, постоянно ми се крещеше и бях заплашван с развод при множество случаи. А устата й беше като шибан канал. Но това, което ме убиваше най-много, беше да я гледам в такава адска болка и да съм неспособен да й помогна.

Нищо не можех да направя за нея и повече не планирам да я подлагам на това.

— Имаме нужда само от вас двамата — потвърждавам. Вдигам я от леглото и я поставям на мъничките й, покрити със сребро крачета.

— Знам — побягва със смях. — Мама каза, че очите ти ще изскочат, и наистина изскочиха!

Смея се, но не защото е смешно. Не е. Смея се, защото съм шибано облекчен.

Никога не бих могъл да откажа на Ава, ако тя наистина иска още едно бебе. Не и след моя творчески подход да се сдобием с нашите прелестни копия. Усмихвам се с щастливата усмивка, която пазя единствено за моите бебета. Толкова се радвам, че скрих тези хапчета.

Това наистина е най-дългият следобед в живота ми. Десетки деца тичат наоколо и пищят, а майките им се преструват, че наглеждат отрочетата си, но съм под постоянното наблюдение на отчаяната група отегчени домакини. Може би трябва да зарежа заниманията си като личен треньор и да инвестирам малко време в даването на уроци по различни видове чукане и начини на задоволяване на съпрузите на тези жени. Кимам замислено на себе си, когато мама се появява в зрителното ми поле.

Има онова изражение и знам, че ще ми чете лекция.

— Сине, карай полека! — Поглежда бутилката бира в ръката ми и направо ме кара да отпия.

Отивам до нея и я прегръщам, за да не се тревожи.

— Майко, спри да се суетиш! — Повеждам я към терасата, където баща ми, Амалия и доктор Дейвид седят и бъбрят щастливо. Бебетата ми също не успяват да държат родителите ми настрана.

— Аз просто… — мама запъва на думите, поставя ръка на стомаха ми и разтрива леко. — Просто се тревожа, това е.

Знам, че се тревожи, но няма нужда. Мога да се насладя на няколко бири както всички останали и мога да го правя в приятна атмосфера със семейството си. Но все още не докосвам водка.

— Е, казах, че не трябва, затова спри! Край! — насърчавам я да седне до баща ми. — Искаш ли бира, татко?

Поглежда ме усмихнат.

— Не, синко. Обещах на Джейкъб няколко скока на онова надуваемо нещо — сочи през моравата. Обръщам се и виждам десетки деца, напомпани с Е-та^[1], да скачат и пищят на надуваемия замък.

— Късмет! — Дейвид се смее и поставя дланта си върху издуващия се корем на бременната му жена. Усмихвам се топло и гледам как татко бавно отива към Джейкъб, който маха като луд с ръка на дядо си. И тогава забелязвам Елизабет, коленичила пред Мади, да се опитва да върже къдриците й на шибани опашки.

— Остави я на мира, мамо! — извиквам през градината. Спечелвам си мръсен поглед от Елизабет и кикотене от моята малка госпожичка.

— Прегазвай, тате! — пищи Мади, избутва ръцете на баба си от косата си и побягва към къщичката на дървото.

Хиля се, докато гледам как изстрадалата майка на Ава се вдига на крака. Не мога да се спра. Тя ме поглежда заплашително, което ме кара да се ухиля още повече.

Нищо не ме радва повече от това да я дразня, но тя доста добре се справя да ми отвръща, така че не се тормозя много. Просто ще продължа да се наслаждавам.

— Защо дъщеря ти трябваше да бъде като теб? — вика през моравата към мен.

Едва не изплювам бирата си.

— Като мен ли?

— Да, като теб. Предизвикателна.

Смея се. Сигурно се шегува.

— Мисля, че ще откриеш, че моята малка дама е копие на твоята дъщеря. Тя е абсолютно непокорна.

Елизабет пухти, докато оправя блузата си, после се отправя към кухнята, за да помага на Ава. Предизвикателна ли? Глупавата жена не знае за какво говори.

Оставям мама с Амалия и Дейвид и отивам при приятелите ни, които без никаква изненада са се настанили на бара.

— Мой човек! — Сам ме тупва по гърба, а Джон кимва, докато се навеждам, за да може Кейт да целуне бузата ми.

— Всички ли са добре? — питам и се сривам на един от столовете. — Къде е Дрю?

Кейт се смее и сочи надуваемия замък, където Дрю се провира през купищата деца, за да намери дъщеря си.

— Иска да е сигурен, че Джорджа ще се върне при майка си без рани и синини.

— Като говорим за деца — соча с бутилката между Кейт и Сам. Не мога да сдържа сериозното си изражение, когато тялото Джон започва да се тресе и цялата къща започва да вибрира от този дълбок смях.

— Джеси — въздъхва Кейт, изтощена от постоянния ми въпрос. — Казах ти. В това тяло няма и грам майчински инстинкт.

— Справяш се с моите бебета съвсем добре — посочвам. Страхотна е с тях.

— Да, защото ви връщам прелестните създания, щом ми омръзнат — ухилва се.

Аз също се усмихвам и вдигам бутилка, за да се чукна с нея.

— Ще потърся съпругата си. — Ставам отново, нетърпелив да я открия и да й съобщя точно какво планирам да направя с нея по-късно.

Къде е тя?

Откривам я в кухнята с Кати, която е поела подготовката на храната.

— Ето го моето момче! — изпява старата ми икономка. Повдига се, за да целуне бузата ми, после излиза от кухнята с поднос, пълен с малки сандвичи с изрязани корички. — Ще кажа на Клайв да събере децата. Какъв прекрасен ден!

Гледам как излиза. Обръщам се бавно, докато откривам това, което търся. Ава ме наблюдава внимателно и очите й се замъгляват. Никога няма да ми се насити.

— Липсваше ми. — Тръгвам напред и оставям бутилката на плота. Кърпата пада от ръцете й и Ава се обляга на плота, сякаш ме приканва, малката изкусителка.

Не съм нежен. Грабвам я и я приковавам към стената, а устата ми открива сладката плът на врата й.

— Джеси, недей! — въздиша тя и се извива към гърдите ми.

— По-късно ще разкъсам тази рокля и ще те чукам до следващата година.

Тя стене, вдига голото си коляно и потрива леко твърдия ми член.

Контрол, контрол, контрол. Шибан контрол!

— Дадено — мъдро се съгласява тя. Не че има избор. Където и когато, знае го. Но не сега, мамка му!

Ръмжа от безсилие и откъсвам тялото си от нейното.

— Обичам те, по дяволите!

— Знам. — Усмихва се, но от това очите й не заблестяват както обикновено.

— Какво има, бебче? — Навеждам се, за да изравня лице с нейното. — Кажи ми!

Тя въздиша и ме поглежда почти нервно.

— Иска ми се Дан да беше тук.

Нужна е цялата ми любов към тази жена, за да не изръмжа от безсилие. Мамка му, тъпакът ми струваше почти половин шибан милион, откакто го познавам, не че някога ще споделя това с Ава. Тя знае за първото плащане, но не и за последвалите две. Само ще се притесни. Той просто не може да не си навлича белята.

— Прекалено тежко е за него — казвам това, което знам, че ще я успокои. — С Кейт и Сам, знаеш…

— Знам — съгласява се. — Държа се глупаво.

— Не, не се държиш глупаво. Целуни ме, жено! — Трябва да отвлека вниманието й.

Тя не губи време. Веднага се нахвърля върху мен, стене в устата ми и дърпа косата ми. Винаги действа. — Вкусът ти е прекрасен — ръмжа. Мамка му, ще си изгубя ума. Захапвам устната й и притискам хълбоци към извивките на идеалното й тяло. — Ще ги разкарам — заявявам. — Натрапници!

Тя се усмихва с онази нейна усмивка и аз се втвърдявам още повече.

— Престани да се държиш неразумно! — смее се. — Това е денят на твоите бебета.

— Няма нищо неразумно в това да искам теб и бебетата ми само за себе си. — Опитвам се да се съсредоточа върху охлаждането на бясната си ерекция, но докато тялото ми е притиснато в Ава и очите й ме молят да я обладая, това е напълно невъзможно. — Не мога да те гледам — мърморя. Отстъпвам и излизам от кухнята рязко, преди да съм я навел върху плота.

На път съм да приключа купона.

Направо изритвам последните гости навън. Оказват се родителите на Ава. Те ще вземат децата за през нощта, затова съм почти деликатен. Навеждам се над задната седалка на колата на Джоузеф. Сърцето ми тупти щастливо от кикота на моите бебета, когато ги обсипвам с целувки едно по едно.

— Да не слушате нана! — намигам. Получавам още едно колективно кикотене и хокане от Елизабет, после затварям вратата и тичам обратно в къщата.

— Ава? — крещя и мушкам глава през вратата на кухнята. — Ава?

— Ще трябва да ме намериш — смее се тя, но не мога да разбера откъде идва коприненият глас.

По дяволите, тя играе игри с мен!

— Ава, не ме вбесявай до лудост! — предупреждавам. Къде е, мамка му? — Ава? — сега мълчи и така ще си го отнесе, когато я докопам! — За Бога! — крещя. Прескачам стъпалата по четири наведнъж и връхлитам в спалнята ни. — Ава?

Нищо.

Стоя по средата на стаята и обмислям следващия си ход. Не ми отнема много време.

— Три — казвам го спокойно и с максимална увереност. Аз съм самоуверен. Тя не може да ми устои. — Две — стоя на място и се ослушвам за признаци на движение.

Нищо. — Едно — казвам тихо, а членът ми подскача диво. Знам, че е близо.

— Нула, бебче — прошепва тя зад мен. Прелъстителният й глас ме кара да се усмихна. Обръщам се и едва не се олюлявам назад, когато виждам да стои пред мен само по малки дантелени бикини. Мамка му, тя става все по-красива с всеки изминал ден. Въпреки неотложната ми потребност отделям време да погълна с поглед моята съпруга в цялото й съвършенство. Очите ми се плъзгат по твърдите й идеално оформени гърди, по нелепо плоския корем и надолу по прекрасните крака. Членът ми пулсира, докато я гледам как плъзга дантелата по бедрата си. После разкопчавам бавно ризата и свалям дънките. Ава, изглежда, не възразява. Големите й кафяви очи са омаяни от моята жилавост. Нищо не се променя.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — гласът ми е нисък и изкушаващ, въпреки че тази жена не се нуждае от изкушения, щом става дума за мен.

Устните й се разтварят и езикът й се плъзва по пълната й долна устна. Твърд съм.

Навсякъде.

— Свикнала съм — прошепва, а очите й се стрелкат по гърдите ми.

Нахвърлям се върху нея за миг. Устата ми напада нейната с груба сила. Ава не ме спира и никога няма да го направи. Увива крака около хълбоците ми, а ръцете около врата ми и цялата отново е моя.

— Колко силно мислиш, че ще крещиш, докато те чукам? — казвам, докато я притискам грубо в стената и дишам в лицето й.

— Доста силно бих казала — пъшка тя. Вкопчва се в твърдия ми гръб, после премества ръце в косата ми и дръпва силно.

Усмихвам се. Отдръпвам се назад и набивам члена си в нея. Отмятам глава с вик, който е удавен в нейните крясъци.

Вече не настоявам да виждам очите й. Нямам нужда да проверявам дали е истинска.

Докато сърцето ми бие, ще знам, че е.

Край.