Джоди Елън Малпас
До този мъж (6)

Шеста глава

Отварям очи и се протягам. Това е едно невероятно, шумно, приятно и напълно задоволяващо разтягане на тялото ми по дължината на цялото легло. После се усмихвам доволна. Чувам как Джеси се суети в банята. Долавям звуците на струите вода, които пълнят ваната; Джеси, който събира козметиката, която ще му е необходима, и специфичния звук, който се получава, когато разбърква водата, за да направи мехурчета. Моят самообявил се за Батман съпруг държи на думата си. Ще се киснем дълго във ваната и несъмнено ще си говорим, докато сме там. Искам ли да си говорим във ваната днес?

Измъквам се до ръба на гигантското легло, отнасям голото си тяло до банята и се облягам на рамката на вратата. Джеси седи на стол до прозореца, лактите му почиват върху коленете и гледа към земите на Имението. Той също е гол. Всеки добре оформен мускул изпъква на гърба му, а тъмнорусата му коса е влажна от парите, изпълнили обширното помещение. Мога да стоя цял ден и да го гледам, но дори оттук и въпреки че е с гръб към мен, виждам как зъбните колелца препускат в главата му със сто и петдесет километра в час. И знам за какво мисли. Вероятно мисли за моето отрицание и как да ме задържи у дома, прикована до него. Утре е понеделник, следователно работен ден.

Моят неразумен, предизвикателен, невротичен властен маниак.

Моят бивш плейбой.

А сега и мой съпруг.

Трябва да го докосна.

Приближавам тихо зад него. Възхищението ми от вида му нараства с всяка крачка, с която се приближавам към него, а кожата ми започва да настръхва от обичайните искри, които прелитат между телата ни, когато сме наблизо. Напрегната съм и сдържам дъха си.

— Усещам те, когато си наблизо, красиво момиче. — Не поглежда назад. — Никога няма да успееш.

Тялото ми се отпуска и въздъхвам облекчена. Минавам пред него и се покатервам в скута му, като поставям буза на гърдите му.

Обгръща ме с ръце и заравя лице в косата ми.

— Опитваш се да се промъкнеш зад мен?

— Никога не се получава.

— Никога няма да се получи. Как се чувстваш тази сутрин?

Усмихвам се.

— Добре.

— Добре — отговаря и ме придърпва по-близо. — Не ходи на работа утре!

Клюмвам леко в скута му, въпреки че знаех какво ще последва, и съм облекчена, че не изказа и другата си мисъл. Съгласих се да се омъжа за него толкова скоро само ако се съгласи да нямаме меден месец и ако охлади прекалената си покровителственост и неразумност. Инстинктите ми казваха, че ще се провали по всички точки. Повдигам се и го поглеждам. Очите му ме умоляват.

— Трябва да работя.

Поклаща глава.

— Няма нужда да работиш изобщо. Трябва да сме заедно.

— Ние сме заедно.

— Знаеш какво имам предвид — оплаква се. — Сарказмът не ти отива, жено.

Няма да стигна доникъде с това, така че ставам от скута му и се отправям към ваната.

— Какво правиш? — пита.

Няма нужда да се обръщам, за да разбера, че се е намръщил.

— Вземам си вана. — Покатервам се и се облягам назад, но почти веднага се премествам напред, за да му направя място, тъй като чувам, че сумти възмутено и се приближава.

Качва се и се настанява зад мен. Придърпва ме към гърдите си и се намества с устни до ухото ми. Изръмжава леко и го гризва.

— Казах ти и преди: не се бори с мен!

— Тогава спри да ми отправяш неразумни искания! — отвръщам рязко.

Той захапва по-силно меката част на ухото ми.

— И това ти казах преди. Няма нищо неразумно в желанието ми да те държа в безопасност.

— Имаш предвид да ме държиш до себе си. — Затварям очи и отпускам глава върху него, а ръцете ми се плъзгат по силните му мокри бедра.

— Не — пръстите му се сплитат с моите. — Да те държа в безопасност.

— Използваш това като оправдание за неразумното си поведение.

— Не. Ти ме подлудяваш.

— Ти сам се подлудяваш. Ще отида на работа утре, а ти ще ми позволиш да го направя и няма да протестираш. Обеща. — Трябва да му напомня за сделката, която сключихме, въпреки че знам, че не е забравил и че няма да му пука, ако я наруши.

Усещам отново устата му до ухото си и използвам всяка частица сила, за да сдържа стона си.

— Но ти обеща да ми се подчиняваш. Мисля, че брачните клетви отменят всички обещания, направени преди това. — Избутва се към дупето ми. — Дали някой има нужда да му се начука малко здрав разум?

Подскачам и водата се разплисква около нас. Много бих искала вразумително чукане, но няма да отстъпя.

— Ти също обеща да спреш да ме вразумяваш с чукане, защото се съгласихме, че вразумяването има смисъл само за теб. — Вече ми се иска никога да не се бяхме уговаряли за това. Вразумителното чукане е същото като здраво чукане.

— Да ме обичаш, да ме уважаваш и да ми се подчиняваш — прошепва. Обръщам лице в посока на ниския, дрезгав глас и докосвам устните му. — Това има смисъл, нали?

— Не — шепна. — Едва ли нещо, което изискваш, има смисъл.

— Ние имаме смисъл — обсипва ме с целувки. — Кажи, че имаме смисъл!

— Имаме смисъл.

— Добро момиче. Седни, за да мога да те изкъпя! — Той се отделя от устните ми и аз се чувствам изоставена, а после ме избутва пред себе си. — Ще закусваме със семейството ти, после ще те отведа у дома. Става ли?

— Става — съгласявам се. Нямам търпение да се прибера у дома и със сигурност нямам желание да сляза долу и да се изправя срещу Кейт и Дан. Каква глупава жена! Няма дори да се опитвам да открия какво е мислила приятелката ми, когато е направила това, защото никога няма да разбера, а подозирам, че дори тя не знае.

Дали изобщо помни? Беше доста пияна. А Сам? Изстенвам вътрешно. Как ще погледна Сам след всичко това?

— За какво мислиш? — пита Джеси, връщайки ме в настоящето.

— За Кейт — отговарям веднага. — Мисля за Кейт и Сам.

— Казах ти, А…

— Не ми казвай, че не е моя работа, Джеси! — отрязвам го напълно. — Тя е най-добрата ми приятелка. Имам чувството, че наблюдавам автомобилна катастрофа на забавен каданс. Трябва да я спра.

— Не, трябва да гледаш собствената си работа, Ава — гълчи ме той строго. — Готова си — оставя гъбата на ръба на ваната и се изправя зад мен. Излиза и взима кърпа. — Измий си косата! — Изтрива се и увива кърпата около кръста си. — Вероятно можеш да покажеш също толкова загриженост и към една малка подробност от нашите отношения, която има нужда от внимание. — Пробива дупки в мен с чакащ поглед и веднага забравям всички проблеми, свързани със Сам и Кейт, но не се възползвам от новооткрития му талант да говори. Вместо това се плъзгам във ваната и се потапям в пяната. Още не съм готова, пък и той е склонен да говори само по теми по негов избор.

Не го гледам, но знам, че току-що е извъртял очи. Може да върти очи колкото си иска. Аз се справям с това по мой начин в момента. И какъв точно е този начин?

Като мушвам главата си колкото може по-дълбоко под пясъка, ето какъв.

Влизаме в ресторанта на Имението ръка за ръка и сме посрещнати от шумни ръкопляскания и приветствия, но първото, което забелязвам освен шума, е очевидно деликатното състояние на Кейт, а в другия край на залата свирепия поглед на Дан, насочен право към Джеси.

Съпругът ми или не забелязва нито едно от двете, или ги пренебрегва, защото ме вдига и крачи през масите, за да ме постави грижливо на един стол срещу мама и тате, после заема друг до мен.

— Скъпа! — развълнуваният писък на мама блъсва ушите ми. — Какъв чудесен ден беше въпреки този определено труден мъж. — Гледа кръвнишки през масата към Джеси.

— Добро утро, Елизабет! — Джеси се усмихва на мама и тя ококорва очи, но съм сигурна, че едва сдържа сърдечната си усмивка. — Как си, Джоузеф?

Татко кимва, докато реже една наденица.

— Много добре. Двамата добре ли прекарахте вашия ден?

— Да, благодаря. Погрижиха ли се за вас? — Джеси оглежда ресторанта, очевидно проверява дали служителите се грижат за останалите гости.

— Твърде добре — смее се татко. — Тръгваме след закуска, затова ще се възползвам от възможността да ти благодаря за гостоприемството. Беше наистина специален ден.

Усмихвам се на татко и се радвам на неговата изисканост. Обноските му никога не го провалят. Радвам се, че са прекарали добре.

— Дан с вас ли се връща? — питам, като се опитвам да звуча небрежно.

— О, не. Не ти ли е казал? — пита Елизабет.

Джеси маже с масло препечена филийка, взима ръката ми и я поставя в нея, после кимва — тихо указание да ям.

— Какво да ми е казал? — питам и захапвам крайчето.

— Остава в Лондон за известно време. — Мама започва да отстранява тлъстините от бекона на татко, а аз започвам да кашлям.

— Той какво?

— Остава в Лондон, скъпа.

Знам, че съм я чула правилно. Поглеждам към Дан, който седи с леля Анджела, но явно не слуша дърдоренето й. Не, цялото му внимание е насочено към Кейт.

— Защо? — питам. — Мислех, че има сърф училище, което да разширява и в което да работи. — Това е лошо. Пускам филийката в чинията си, но Джеси веднага я вдига и ми я подава в ръката ми.

— Казва, че не е спешно, а аз не се оплаквам. — Мама приема чаша кафе от Пит, който после поставя и едно пред мен.

— Без шоколад и без захар — потвърждава.

Поглеждам към него и му се усмихвам топло.

— Благодаря, Пит — пускам филията за пореден път, но Джеси моментално ми я поднася отново.

— Яж! — Бутва я в свободната ми ръка.

— Не искам шибаната филия! — сопвам се рязко и прекъсвам закуската на всички, седящи на нашата маса.

— Ава, езикът! — Джеси се отдръпва и усещам шокираните погледи на мама и татко през масата. Аз самата съм шокирана, но не искам да ме храни насила и определено не искам Дан да се задържа тук и да усложнява вече трудната ситуация. Каква игра играе? Не съм достатъчно наивна, за да мисля, че неприязънта му към Джеси и загрижеността му за мен са причините да остане.

Пренебрегвам учудения поглед на Джеси и шокираните изражения на родителите ми и ставам от масата.

— Къде отиваш? — Джеси става с мен. — Ава, седни! — тонът му е предупредителен, независимо че родителите ми го чуват. Но вече трябва да знам, че изобщо не би му пукало къде е и кой присъства. Ще ми се ядосва или ще ми се наслаждава когато и където иска. Родителите ми няма да го спрат.

— Седни и си яж закуската, Джеси! — Минавам покрай него, но той се пресяга и стисва китката ми.

— Моля? — смее се.

Поглеждам го право в очите.

— Казах да седнеш и да си ядеш закуската.

— Да, и аз си помислих, че каза това. — Дръпва ме обратно на стола и поставя препечената филийка в ръката ми, после се навежда към мен и притиска устни в ухото ми. — Ава, това не е нито времето, нито мястото да започваш да се разпореждаш. И имай малко уважение към родителите си! — Ръката му се премества на коляното ми и погалва вътрешната част на голото ми бедро. — Харесвам тази рокля — прошепва.

Усмихвам се мило на родителите си през масата, които са продължили да ядат закуската си. Какво нахалство от страна на Джеси. Да имам уважение към родителите си ли? Стискам зъби, когато забърсва ръба на бикините ми и духва в ухото ми. Щеше да загуби битката и сега ме омайва с докосването си, за да си върне властта. Проклет да е! Стискам бедра и вдигам кафето си с треперещи ръце, докато той продължава да всява опустошение в мен с горещия си дъх в ухото ми, а родителите ми продължават щастливо закуската си. Прекараха известно време с нас и свикнаха с копнежа на Джеси за постоянен допир.

Отдръпва се и ме поглежда самодоволно. Да, сега спечели, но само защото е абсолютно прав. Наистина не е нито времето, нито мястото, особено като се има предвид, че мама и татко са тук. Знам, че Джеси също не е възхитен от новината, която мама току-що поднесе. Съпругът ми и брат ми не се харесват и това е факт, с който трябва да свикна, защото знам, че никой от тях няма да протегне маслинена клонка.

— Джеси е прав, Ава — обажда се татко и напълно ме изненадва. — Трябва да внимаваш с езика.

— Да — съгласява се мама бързо. — Не е много изискано.

Няма нужда да поглеждам съпруга си, за да знам, че самодоволството му се е увеличило от подкрепата на родителите ми.

— Благодаря, Джоузеф — Бутва коляното ми под масата и аз му отвръщам.

— И кога ще отидете на меден месец? — Мама ни се усмихва.

— Когато съпругата ми каже — отговаря сухо и оглежда препечената ми филийка. — Кога ще бъде това, Ава?

Устата ми е пълна и само свивам рамене.

— Когато имам време. Много неща трябва да оправям в работата. Съпругът ми го знае. — Обръщам обвиняващ поглед към него, а той ми се усмихва. — На какво се усмихваш? — питам.

— На теб.

— На какво у мен?

— На всичко. Красотата ти, духът ти, нуждата ти да ме вбесяваш до лудост. — Протяга ръка и оправя диаманта ми. — И на факта, че си моя.

Виждам с периферното си зрение моя предизвикателен мъж и потребността му открито да показва и ме удави в обожанието си, което кара майка ми да се олюлее.

— О, Джоузеф! — напява тя. — Спомняш ли си да си бил толкова влюбен?

— Не, не помня — смее се татко. — Хайде, искам да тръгваме. — Избърсва уста със салфетката си и се изправя. — Ще използвам тоалетната и ще сваля куфарите.

Мама не отговаря. Твърде заета е да ни се усмихва топло. Татко напуска ресторанта и аз се обръщам към Кейт. Тя изглежда ужасно. Светлата й кожа изглежда по-бледа от друг път и дори обикновено жизнената й червена коса изглежда без блясък. Вяло похапва от закуската си, докато Сам бърбори весело до нея и, изглежда, не забелязва унилото й състояние. Знам, че има махмурлук, но тя очевидно се бори с нещо повече освен с натежалата си глава и бунтуващ се стомах.

Сам не може да е толкова сляп. Отмествам погледа си от Сам и Кейт и поглеждам към Дан. Той още гледа втренчено Кейт.

— И ти ли го забеляза? — пита Джеси тихо, щом засича посоката на погледа ми.

— Да, но бях предупредена да си гледам работата — отговарям, без да свалям очи от Дан.

— Така е, но не съм казал, че не можеш да кажеш на брат си да се разкара.

Стрелкам с очи Джеси, но той пренебрегва очевидния ми шок и се изправя, когато мама става от масата.

— Ще се върна скоро, за да се сбогуваме — приглажда полата си и напуска стаята, като разтрива рамото на Кейт, докато минава. Кейт се усмихва, после поглежда към мен, но бързо отклонява очи. Въздъхвам и се чудя какво да кажа на обичайно сприхавата си приятелка. Изглежда напълно объркана, но в момента аз съм й бясна.

Бързо си припомням какво каза Джеси, преди мама да напусне масата.

— Искаш да предупредя брат ми да стои настрана ли? — питам.

Джеси ме поглежда внимателно, докато сяда отново.

— Мисля, че трябва да му бъде казано. Не искам да те разстройвам, като го направя аз, затова може би ти трябва да си поговориш с него.

Вече опитвах да поговоря с него, но той не ми обърна никакво внимание. Няма да го кажа на Джеси, защото това несъмнено ще го накара да се намеси.

— Ще говоря с него. — Оставям недовършената си филия обратно в чинията. — И преди да започнеш, не съм гладна.

— Трябва да ядеш, бебче. — Опитва се отново да ми пробута закуската, но аз поставям ръка върху неговата.

— Не съм гладна — опитвам се гласът ми да звучи уверено. — Вече може ли да се прибираме у дома?

Премества ръката си и хваща моята здраво, после ме поглежда замислено.

— Вече може да се прибираме у дома. Хайде!

 

След като изпращаме родителите ми, пренебрегвам брат ми и казвам на Кейт, че ще й се обадя на сутринта, Джеси ме настанява в колата и ме отвежда в „Луссо“ — в моя дом, мястото, където двамата с него ще живеем заедно като съпрузи.

Отварям вратата и излизам. Изписквам шокирана, когато ме вдига изненадващо.

— Имам крака — смея се и обвивам с ръце врата му.

— А аз имам ръце и те са направени, за да те държат. — Целува устните ми. Изритва с крак вратата на колата и влиза във фоайето на „Луссо“. — Ще те сложа в леглото и няма да те пусна да излезеш от него до сутринта.

— Дадено — съгласявам се, но се надявам, че е готов за нещо здраво. Изобщо не съм в настроение за нежности.

Вниманието ми се отклонява от Джеси към бюрото на портиера, когато Джеси спира рязко и очите му се разширяват.

О?

Моите очи също леко се разширяват. Зад бюрото, с телефон на ухото, е застанал мъж и той не е Клайв. Определено не е Клайв. Свивам устни и се усмихвам на себе си. Това ще провокира сериозно собственическо поведение. Запазвам мълчание, докато оценявам ситуацията. Не е нужно много мислене. Джеси стои в средата на фоайето, новият портиер все още говори по телефона и двамата се взират един в друг. После очите на мъжа се отклоняват към мен и аз едва не се разсмивам, когато чувам ръмженето на Джеси. Мили Боже, горкият човек ще бъде прегазен до смърт.

Стисвам по-здраво раменете на Джеси и изчаквам да поеме инициативата и да тръгне, но той остава като вкоренен на място.

— Къде е Клайв? — пита той новия портиер, без да зачита факта, че мъжът говори по телефона. Започвам да се гърча, за да се освободя, но Джеси ме поглежда свирепо и стяга ръце. — Стой където си, жено!

— Държиш се като пещерен човек.

— Млъкни, Ава! — Отново поглежда с пламтящите си от неудоволствие зелени очи горкия млад портиер, който междувременно е свършил разговора. — Клайв? — напомня Джеси кратко.

Новият портиер излиза иззад бюрото и не мога да потисна любопитството си, и очите ми естествено пробягват по цялата дължина на тялото му. Сладък е.

Светлорусата му коса е грижливо подстригана, кафявите му очи са щастливи, а високата му фигура е жилава. Изобщо не се доближава до лигата на Джеси, но все пак е мъж и това го превръща в заплаха в света на Джеси.

— Ще работя заедно с Клайв, господине. Трябваше да започна на новия пост преди известно време — казва предпазливо. — Но се забавих по лични причини. — Минава напред и протяга ръка към Джеси. — Аз съм Кейси, господине. Нямам търпение да ви помагам с всичко, от което… от което може да имате нужда. — Размърдва се неловко.

Започвам отново да се гърча, за да се освободя. Чувствам се като пълен идиот, притисната в обятията на моя властен господар, докато новият портиер се представя. Той изглежда сладък и достатъчно искрен, но Джеси не ме пуска.

— Господин Уорд — казва Джеси кратко и пренебрегва протегнатата ръка на Кейси.

— Приятно ми е да се запознаем, Кейси. — Протягам му ръка, но Джеси отстъпва назад. О, за Бога! Поглеждам го и забелязвам, че очите му се вперени в младия мъж пред нас. Джеси се държи нелепо. Измъквам се от ръцете му с малко усилие и пристъпвам напред с протегната ръка. — Добре дошъл в „Луссо“, Кейси! — усмихвам се, а той поема дланта ми и я разтърсва леко. Горкият, няма да се отърве, ако не се намеся. Клайв е тук без почивка, откакто жителите се нанесоха. Вече не е млад.

Нуждае се от заместник.

— Благодаря, Ава. И на мен ми е приятно да се запознаем. — Усмихва се. Усмивката му е сладка, но не пропускам предпазливия поглед, който отправя през рамото ми. — О, вие сте в панорамния апартамент?

— Да, това сме ние.

— Обадиха се от поддръжката, за да кажат, че новата ви входна врата е пристигнала от Италия.

— Страхотно, благодаря.

— Накарай ги да я поставят незабавно! — изсумтява Джеси.

— Вече е направено, господине. — Кейси се усмихва гордо. Грабва някакви ключове от бюрото си и ги подава.

Джеси ги дръпва от ръката на горкия човек, после буквално му хвърля ключовете от колата.

— Качи куфарите! — Дръпва ме към асансьора. Чувствам се развеселена и замаяна.

Не се изненадвам, когато моят властен маниак ме бутва вътре, притиска ме към огледалната стена и ме покрива напълно.

— Той те харесва — ръмжи.

— Ти мислиш, че всички ме харесват.

— Защото е така. Но ти си моя. — Покорява устните ми и започва да ме целува свирепо, като ме притиска към стената с тялото си. Възхитена съм. Това не е нежният Джеси. Това е властен, силен и доминиращ Джеси и аз се подготвям за чукане, което да компенсира всички онези, които пропуснах. Обгръщам раменете му с ръце и го нападам със също толкова сила, вероятно и с повече.

— Твоя съм — казвам задъхано между силните удари на езика му.

— Няма нужда да ме уверяваш. — Ръката му се плъзга нагоре по крака ми и ме обгръща грубо. Гореща влага нахлува в мен и възбудено туптене напада сърцевината ми. Наистина се нуждая от това. Пръстът му се плъзга покрай ръба на дантелата.

— Влажна — мърка близо до устните ми. — Само за мен. Разбираш ли?

— Разбирам. — Мускулите ми се стягат около пръста му, когато нахлува в мен. — Още! — умолявам безсрамно. Нуждая се от още.

Отделя се от устните ми и изтегля пръста си, за да вкара два.

— Харесва ли ти? — Притиска силно и дълбоко. — Харесва ли ти, Ава?

Главата ми се отпуска назад върху огледалото, устата ми е отворена, а очите затворени.

— Точно така.

— Или предпочиташ членът ми да се забива в теб? — гласът му е чувствен и поведението му е голяма изненада, като се има предвид колко внимателно подхождаше към тялото ми през последните седмици. Ако Кейси има такъв ефект върху моя господар, тогава се надявам да остане завинаги. Той ме обявява за своя и ми напомня на кого принадлежа. Не че ми трябва напомняне, но нямам нищо против, че го прави. Изправям глава и срещам зелените му очи. Протягам ръка и разкопчавам копчетата на панталона му, после пъхвам ръка в боксерките му и обгръщам с ръка горещия му пулсиращ член. Джеси вдишва рязко. — Не си отговорила на въпроса ми.

— Искам това. — Стискам основата и прокарвам ръка нагоре до върха. — Искам те в мен.

Прави един последен кръг с пръстите си, преди да ги извади, после ме повдига към тялото си. Обгръщам с крака кръста му, а с ръце искам да обхвана тила му.

— Знаех, че си разумно момиче. — Вратата на асансьора се отваря и Джеси ме изнася във фоайето пред апартамента, отваря вратата, без да се бави, и бързо се озоваваме към основната спалня.

— Отчаяно те желая, Ава. — Поставя ме на ръба на леглото и бързо издърпва роклята ми през главата, после съблича тениската си, изритва обувките настрани и смъква дънките надолу по краката си заедно с боксерките. Наистина е отчаян и аз съм още по-възхитена от това. Той ще ме чука.

Избутва ме назад по леглото и смъква бикините ми надолу по краката ми. Сутиенът ми също е отстранен за миг. Джеси действа бързо, но все още не достатъчно бързо.

Нетърпението ми ще ме довърши, както и великолепната голота на Джеси, извисяваща се над мен. Трябва да го докосна. Сядам и плъзвам ръце около стегнатия му задник. Дръпвам го напред, така че да застане между разтворените ми бедра.

Слабините му са на нивото на очите ми. Поставям нежно устни върху корема му и обхождам с целувки белега, но той вече не ме кара да трепвам. Той е огромен и обезобразява тялото му, но това само го прави още по-съвършен за мен. Моят идеален несъвършен Адонис. Моят бог. Моят съпруг.

Усещам как пръстите му се сплитат в косата ми и погледът ми запълзява нагоре по стегнатия корем, после по гърдите и накрая се взирам в зелените му очи, изпълнени с… любов. Не глад или плътско желание… а любов.

Няма да ме чука. Ще се любим и ще бъде чудесно, но отчаяно се нуждая от неговата свирепост. Отчаяно се нуждая да спре да се отнася с мен, сякаш съм чуплива. Ръцете ми се спускат надолу по тялото му и дланите ми застават на съвършено оформените му хълбоци. Навеждам се и целувам корема му отново, после продължавам нагоре, изправям се, достигам врата му и дръпвам главата му, за да срещна устните му. Повдигам се грациозно към тялото му и сключвам крака около кръста му. Усещам как ме обгръща с ръка и ме придържа към себе си, докато приема настояването ми за контакт с уста.

Силен контакт с уста.

Отстъпчив контакт с уста.

Всепоглъщащ контакт с уста.

Не ме отпуска на леглото. Отнася ме в банята и възсяда лежанката, като ме настанява върху себе си. Поглежда към мен.

— Трябва да се сприятелим. — Дръпва ме надолу и устите ни се сблъскват. — Никой никога няма да ме спре да те имам, Ава — казва. Устните ни неуморно се сблъскват, а езиците ни се преплитат.

— Добре. — Дръпвам косата му, като се опитвам да предизвикам животинските му инстинкти, които обичам толкова, колкото нежната му природа. Той знае какво искам и от какво се нуждая точно сега, адски добре го знае и ще ми го даде.

— Моето момиче иска да съм груб. — Отделя се от мен и този път аз ръмжа. Взира се в мен задъхан и потен. Той също го иска, виждам го в отблясъка на зелените му очи.

Те потъмняват от отчаяно желание. Аз го карам да изпитва отчаяние.

Нежно ме дръпва надолу, докато стои изправен, готов да влезе в мен, но аз замръзвам и не му позволявам да ме притисне. Може отчаяно да се нуждая от него, но все още трябва да бъда разумна, точно както през последните няколко седмици.

Той не е сложил презерватив, а ако съдя по по-рязкото дръпване на ръката ми, знае точно защо се сдържам.

— Джеси! — Не мога да си поема дъх и това напълно издава потиснатата страст.

— Ава, ще те имам сега, а ти няма да ме спираш с незначителни шибани искания. — Дръпва ме надолу и прилепва устни към моите със смъртоносна решителност. Не се опитвам да се съпротивлявам, а и не искам. Това може да е грубото чукане, което чакам.

Без да откъсва устни от моите, той се нагласява и се плъзва право в мен. Веднага обгръщам с крака кръста му, като го придърпват по-близо.

— Боже! — пъшка. — Шибано съвършенство.

Наистина е съвършено. Бързо си припомням съвършенството да няма преграда между нас. Само плът в плътта. Аз до него. Дишам тежко в рамото му и забивам нокти в бицепсите му.

— Движи се! — настоявам. — Моля те, движи се!

— Има време, бебче. Нека те усетя за момент! — Хваща ръцете ми и ги насочва към тила си, където пръстите ми сами се заравят в косата му и дръпват леко. Бавно спуска големите си ръце отстрани по тялото ми, по гърдите и върху кръста ми.

Държи ме неподвижно. Единственият звук във въздуха е накъсаното ни дишане, тежко и отчаяно.

Джеси стяга ръце около кръста ми и ме повдига с дълбок стон, после ме оставя да се плъзна нежно отново върху него. Очите ми се затварят в чисто доволно блаженство и аз започвам да дишам тежко. Махам ръцете си от косата му, за да мога да почувствам топлината на здравите му гърди. Възхищавам се на твърдите му релефни мускули — безупречна твърдост, която крещи да бъде докосната и ме умолява да усетя съвършенството й. С ненаситните си ръце преброждам тялото му и се спирам на гърдите му. Джеси ме вдига отново и ме спуска надолу бавно и методично.

— Не се опитвай да ми кажеш, че това не е правилно! — стене той. — Не се опитвай да ми кажеш, че не трябва да е така! — решително извърта слабините си. — Никога!

— Не свършвай в мен! — Може да съм поразена от неговата сила, но малка част от мен все още осъзнава какво правя.

— Не ми казвай какво да правя с тялото ти, Ава! Целуни ме!

Заслепена съм от изпълнените му със страст думи и от претенциите му към мен.

Тялото ми отказва да му се противи. Той командва и го знае. Целувам го и се притискам към него — ясна покана да ме обладае, както желае. Джеси накланя глава назад, за да запази контакта на устните ни, докато ме повдига отново и ме спуска върху себе си. Стена в устата му — съблазнително гърлено послание за подчинение.

Не мисля нормално. Умът ми е замъглен от неговата енергия, от болезнено точното движение и от ударите на хълбоците му и мога да загубя съзнание от удоволствие.

Стена тихо, докато той бавно ме повдига отново и отново. Напрежението от допира му до най-чувствителната ми част е въплътеното удоволствие.

— Толкова е хубаво! — въздишам. — Джеси, чукай ме! — имам нужда да бъдеш груб.

— Езикът, Ава! — кара ми се той. — Точно така. Ще останем точно така. — Стисва очи и застива под мен. Прекалено е нежен с мен. Нуждая се от шок и ужас. Имам нужда да ме обладае грубо. Така е от седмици. И знам защо.

— Защо си толкова нежен с мен? — Сгушвам се във врата му, като го засмуквам и гризвам.

— Сънлив секс — стене той.

— Не искам сънлив секс. — Това няма да има желания ефект. Да, ще свърша, ще стена от удоволствие и ще треперя върху него, но имам нужда да крещя, докато свършвам. Имам нужда от жулене, не от леко докосване. — Чукай ме, Джеси!

Той вдишва рязко, когато се спускам здраво върху него.

— Езикът, Ава! Господи!

— Да! — Повдигам се и отново се забивам надолу.

— Ава! — Държи ме неподвижна над себе си. — Не, по дяволите!

Усещам как пулсира в мен. Гърдите му се повдигат и се притискат към тялото ми.

Дишам тежко във врата му, а юмруците ми стискат косата му. Стисвам още по-здраво.

— Спри да се държиш с мен, сякаш съм от стъкло!

— За мен си от стъкло, бебче. Ти си нежна.

— Но не съм чуплива. Не бях преди две седмици и сега не съм! — Опитвам се да се повдигна. Нуждая се от движение, но той ме държи здраво. Това е още една причина да се моля на Бог да не съм бременна. Не мога да понасям това. Отдръпвам се от врата му и го поглеждам в очите.

— Грубо. Искам те грубо.

Поклаща глава.

— Сънливо.

— Защо? — питам. Дали ще признае това, което вече знам?

— Защото не искам да те нараня — прошепва.

Опитвам се да сдържа избухването си. Не иска да нарани мен или не иска да нарани бебето си, което може да не съществува?

— Няма. — Усещам как се отпуска леко, затова се възползвам от възможността да се вдигна рязко и да се забия обратно надолу с остър, доволен вик. Той също извиква.

Знам, че иска да се забие в мен, иска да ме обладае грубо, да ме ръководи и да ме задоволи, но няма да го направи и това ме подлудява.

— Мамка му! — крещи той. — По дяволите, Ава! Не!

— Направи го! — Сграбчвам лицето му и нападам жадно устата му. Ако продължа, ще го имам.

— Владей ме! — настоявам и плъзгам устни по бузата му.

Когато го целувам близо до устните му, той нахлува с език в устата ми като обезумял. Почти съм го пипнала.

Надигам се порочно и се сблъсквам отново с него, като изкарвам рязко изпъшкване.

— Хубаво е, нали? Кажи ми, че е хубаво!

— Боже, Ава! Моля те, недей!

Спускам се нагоре и надолу все по-силно и по-тежко.

— Ммм… Вкусен си. — Подлудявам го и знам, че той го иска, защото лесно можеше да спре дразнещите ми движения. — Нуждая се от теб.

Знам, че тези думи ще го погубят. Той изпуска объркан вик и поема движенията ми, като стиска кръста ми и ме дърпа силно нагоре и надолу по себе си.

— Ето така — крещи той почти ядосан, защото не може да ми устои.

— Да! — изкрещявам.

Внезапно се изправя. Краката ми все още са обвити около кръста му. Отнася ме през банята и ме подпира на стената.

— Искаш го грубо ли, бебче?

— Чукай ме! — крещя обезумяла. Стискам крака и отново вплитам ръцете си в тъмнорусата му коса.

— Проклятие, Ава! Престани да ругаеш! — Отдръпва се и се забива в мен отново и отново. Доволните ми викове отекват в стаята. — По-добре ли е? — пъшка той, докато ме пронизва силно и дълбоко. — Ти го поиска, Ава. Така по-добре ли е? — Наистина е бесен.

Прикована съм към стената, поемам свирепата му атака и искам да бъде дори още по-груб. Две седмици беше нежният Джеси. Получих достатъчно от него, но не мога да говоря. Притискам се надолу при всеки удар — моят сигнал, че наистина го искам по-силно. Искам го много по-силно.

— Отговори на шибания въпрос!

— По-силно! — крещя и стискам косата му.

— Мамка му! — Тласка напред многократно таза си. Енергията и издръжливостта му са смайващи. Обожавам всеки силен удар. Това наваксва за двете седмици нежно и внимателно обладаване.

Долната част на корема ми започва да гори. Зашеметена съм от оргазма си, който нахлува толкова бързо, че нямам възможност да се приготвя за него. Взривявам се, очите ми се затварят и отмятам назад глава с отчаян писък.

— Още не съм свършил, Ава. — Премества ръце под бедрата ми и се забива напред.

Нито пък аз. Този оргазъм ме замайва, но усещам, че още един е на път благодарение на неуморната сила на Джеси. Откривам устните му и го целувам дълбоко. Стискам крака около него до болка и посрещам ударите му. Моите писъци и неговите викове се сблъскват между устите ни.

— Да! — отмятам глава назад. — Боже!

— Очите! — извиква Джеси строго.

Подчинявам се моментално и стискам в юмруци косата му, когато застава неподвижен, задъхан и потен. Огънят в сърцевината ми се отдръпва веднага, но после Джеси изстенва и се отдръпва, а аз се стягам за още. Той се забива в мен наистина силно. Гърбът ми се блъсва в стената и аз изписквам шокирана, но Джеси не ми дава време да се стегна. Отдръпва се и отново се забива силно. Загубил е всякакъв контрол. Това наистина ще бъде грубо. Стисвам още по-здраво косата му и се опитвам да разтворя крака, за да му дам достъпа, който изисква.

— Достатъчно грубо ли е това за теб, Ава? — извиква и отново се забива в мен.

— Да! — крещя. Не си и мечтая да го спра.

Джеси е непримирим. Многократно забива члена си в мен и всеки път все по-здраво и по-здраво. Умът ми се замъглява, тялото ми се отпуска и вече съм на седмото небе от удоволствие. Но усещам как гърбът ми се отлепя от стената, Джеси ме понася и ме оставя в леглото. Направо ме хвърля в него, обръща ме на ръце и колене, а после застава зад мен, хваща хълбоците ми и навлиза отново в мен с яростен тласък и силен вик. Той ме дърпа към себе си с всеки удар на мощните си хълбоци. Лицето ми потъва в чаршафите, ръцете ми сграбчват материята и по тялото ми избива пот. Подгизнала съм.

— Джеси! — изкрещявам името му възхитено и почти не на себе си.

— Ти го поиска, Ава. Не се оплаквай! — Той се забива в мен още по-здраво и освобождава цялата насъбрана животинска сила, която е потискал прекалено дълго.

Наистина е загубил контрол, но малка част от мен се чуди дали не го прави нарочно, дали не се опитва да ме подплаши отново, за да ме върне в света на сънливия секс.

Ще се провали ужасно с този план. Тялото ми се нуждае от това. Аз се нуждая от това.

Насилвам отнесения си ум да се върне в настоящето и се опитвам да посрещна мощните му удари. Приемам всичко — свирепото натрупване на напрежение се отправя към сърцевината ми и аз съм готова за детонация. Това ще отнесе мозъка ми.

— По-силно! — крещя и стискам чаршафите.

— Ава! — Пръстите му се впиват в хълбоците ми. Безпощадният натиск върху чувствителната ми плът не ме тревожи ни най-малко. Твърде съм заета да се концентрирам върху разкъсващия оргазъм, който се задава.

И тогава той ме разтърсва, изненадва ме отново, а аз не съм на този свят от удоволствие. Крещя. Джеси също. Падам на леглото и той се срива върху мен, мускулестото му тяло ме покрива напълно. Дишането му е грубо в ухото ми, а потните ни тела са зачервени. Чувствам се напълно преситена. Изтощена съм до крайност, но се чувствам много по-добре. Сякаш отново сме ние.

Джеси стене, тазът му прави дълбоки кръгове, огънят от освобождаването ме стопля и отново ме прави цяла. Това ми липсваше.

— Благодаря ти — казвам задъхано. Затварям очи и изпитвам огромна утеха от силното и лудо биене на сърцето му до гърба ми. Дори не мога да събера достатъчно сила да се тревожа, че той току-що свърши в мен. Не че има някакво значение.

Джеси не казва нищо. Единственият звук в огромната спалня е от нашето комбинирано накъсано дишане. Шумно, тежко и задоволено. Но тогава Джеси се отделя от мен и отсъствието на топлината му, покривала тялото ми, ме кара да се обърна, за да видя какво прави. Ръцете му стискат главата му и аз проследявам как голото му тяло изчезва в банята. Все още се боря, за да успокоя пулса и дишането си, но вместо да се чувствам задоволена и блажена, изпитвам несигурност и вина.

Накарах го да загуби самообладание. Притиснах го и го изкуших и сега, въпреки че получих моето, се чувствам изпълнена с вина. Той се мъчеше да озапти господството си над тялото ми, но аз се тревожа не заради факта, че го правеше, а защо го правеше. Знам защо и това би трябвало да изличи вината ми, но не се получава.

Приела съм, че никога няма да го разбера. Приела съм всички негови недостатъци и предизвикателства. Те са част от мъжа, когото дълбоко обичам — мъжа, с когото споделям толкова могъща връзка, че тя побърква и двама ни. Ние споделяме енергия, която ни парализира.

Джеси се появява на вратата на банята. Все още е гол, все още е мокър и гърдите му все още се издигат и спускат забележимо. Аз се взирам в него. Той се взира в мен.

Сядам и придърпвам колене към гърдите си. Чувствам се дребна и ми е неловко. Не би трябвало да е така между нас.

— Аз ти взимах хапчетата. — Челюстта му потрепва и мускулите на врата му се издуват.

Думите, изречени без съжаление или угризение, карат очите ми да се разширят и изправям гръб. Лицето му е безизразно и аз съм шокирана, въпреки че знаех. Вече ускореният ми пулс се учестява още повече, щом чувам Джеси да го признава на глас.

— Казах, че аз ти взимах хапчетата — изглежда ядосан.

Повече не мога да пренебрегвам това. Главата ми току-що беше изтръгната от пясъка с тези думи и сега се чувствам оголена и истински бясна. Усещам спящия гняв да клокочи вътре в мен и да ме притиска да го освободя. Той е като тенджера под налягане, която кипи от седмици, но за която не съм знаела. Вече знам. Знам, че той ги криеше. Поведението му само затвърждаваше това заключение, но аз не се чувствах ядосана, защото глупаво пренебрегвах действителността, сякаш ще изчезне. Цикълът ми трябва да дойде утре, но аз съм сигурна, че няма да дойде.

Този мъж, моят луд съпруг, току-що напълно безсрамно призна, че е крил противозачатъчните ми хапчета и сега моето отрицание се превръща в кипваща кръвта ярост.

— Ава, по дяволите! — Объркан притиска с ръка главата си. — Аз ти взимах шибаните хапчета.

Скачам от леглото.

И се взривявам.

Дори не се опитвам да споря, защото в тази ситуация няма абсолютно нищо разумно. Джеси ме наблюдава внимателно, докато крача към него, и щом заставам пред него, го зашлевявам през лицето. Дланта ми пламва моментално, но съм прекалено ядосана, за да се съсредоточа върху болката. Главата му се извръща настрани, очите му са сведени надолу и все още чувам накъсаното ни дишане, само че сега то не е тежкото дишане на задоволството, а изпълнено с гняв поемане на кислород. Джеси вдига отново лице и преди да се усетя какво правя, ръката ми полита отново, но този път той хваща китката ми пред лицето си. Дръпвам ръката си и започвам да налагам гърдите му с двата си юмрука в безумен изблик на ярост. И той ми позволява. Просто стои и поема побъркания бой по тялото си. Юмруците ми упорито се забиват в гърдите му, докато аз крещя и вия към него. Силата, с която удрям високото му здраво тяло, е жалка и когато вече мисля, че ще се срина от изтощение, отстъпвам назад и губя контрол върху сълзите си, а също и върху движенията на тялото си.

— Защо? — крещя по Джеси.

Той не се опитва да ме докосне или да тръгне към мен. Просто стои в рамката на вратата, все още без никаква емоция по лицето. Дори бръчката му не е там, но знам, че сигурно е разтревожен и сигурно е наистина съсредоточен да не обуздава откачилата си жена.

— Ти пренебрегваше проблема, Ава. Трябва да го признаеш — гласът му е нежен и равен. — Исках да предизвикам някаква реакция в теб.

— Нямам предвид защо ми каза. Аз знаех. Питам защо, мамка му, го направи?

Бръчката му вече е на мястото си. Както и сдъвканата устна. Не знам защо мисли толкова усилено за това. Нищо не може да промени фактите. Джеси е увреден и аз също, защото пренебрегвах проблема през цялото време.

— Ти ме побъркваш — поклаща глава. — Караш ме да правя откачени неща, Ава.

— Значи аз съм виновна? — крещя. — Хапчетата ми започнаха да изчезват няколко дни след като ме облада. — Казвам „облада“, защото наистина го направи. Той ме пречупи, беше невъзможно да устоя на решителността му.

— Знам. — Свежда очи към пода.

О, не! Той ще ме гледа и няма да извръща поглед. Изфучавам обратно към гърдите му и сграбчвам брадичката му, за да повдигна главата му.

— Няма да се изплъзнеш от обясненията. На своя глава си решил да диктуваш посоката на моя живот. Не искам шибано бебе! Това е моето тяло. Ти не взимаш решения вместо мен! — гласът ми се пречупва от крясъци. — Кажи ми защо, мамка му, ми причини това?

— Защото исках да те задържа завинаги — прошепва.

Пускам брадичката му и отстъпвам назад.

— Искал си да ме хванеш в капан?

— Да. — Отново свежда поглед надолу.

— Защото си знаел, че ще избягам, когато разбера за бизнеса ти и за проблема ти с пиенето?

— Да. — Отказва да ме погледне.

— Но аз се върнах, след като открих истината за Имението и за алкохолния проблем, а ти продължаваше да взимаш хапчетата ми, когато взимах нови. — Този мъж няма никакъв разум.

— Тогава не знаеше за живота ми.

— Сега знам.

— Знам.

— Престани да казваш, че знаеш! — Размахвам ръце пред него. Отново губя контрол.

Джеси повдига очи, но отново отбягва да ме погледне. Погледът му се стрелка през стаята към всичко, но не и към мен. Засрамен е.

— Какво искаш да кажа? — пита той тихо.

Нямам представа, затова се отправям към гардероба. Омъжена съм за този мъж от един ден и го оставям, но нямам представа какво друго да направя. Грабвам скъсаните си дънки и ги нахлузвам.

— Какво правиш? — гласът му е изпълнен със страх. Знаех, че ще е такъв. Никога няма да може да се справи с това, нито пък аз, ако остана. Този проблем внезапно ме удря много силно.

Не му отговарям, вместо това внимателно обличам сутиен и тениска, преди да издърпам пътническия си сак.

— Ава, какво правиш, по дяволите? — Сакът е изтръгнат от ръката ми. — Няма да ме напуснеш! — Думите му са изречени и като заповед, и като молба.

— Трябва ми малко пространство. — Дръпвам обратно сака и започвам да тъпча дрехи в него.

— Пространство за какво? — Хваща ръката ми, но аз я издърпвам. — Ава, моля те!

— Моля те какво? — Дърпам дрехите си и ги тъпча в сака свирепо, но се боя, че може отново да се обърна към Джеси, ако не се съсредоточа върху това. Не мога да се насиля да го погледна. Знам какво ще видя.

Страх.

— Моля те, Ава, не тръгвай!

— Тръгвам. — Обръщам се и профучавам край него. Отправям се към банята, за да си събера тоалетните принадлежности. Той не ме спира и знам защо. По същата причина, поради която беше нежен с мен от седмици. Защото мисли, че ще нарани бебето.

Той е зад мен, знам, че е, но продължавам да си събирам нещата. Потребността ми да избухна е съкрушителна, но в същото време се боря с нуждата да утеша Джеси.

Толкова съм объркана.

— Ава, моля те, нека поговорим за това!

Обръщам се шокирана.

— Да говорим?

Той кимва смутено.

— Моля те!

— Какво има да говорим? Ти си направил възможно най-долното нещо. Нищо, което кажеш, няма да ме накара да те разбера. Нямаш право да взимаш тези решения. Ти не ме контролираш до такава степен. Това е моят живот!

— Но ти знаеше, че ги взимам.

— Да, знаех. Но може би заради всички други гадости, с които ме засипа, откакто те срещнах, не бях обмислила колко извратено е това. А то наистина е извратено, Джеси, и ти нямаш извинение. Не е достатъчно, че си искал да ме задържиш. Това не е решение, което ти взимаш сам. — Опитвам се да се успокоя, но губя битката. — Ами аз? — крещя в лицето му. — Ами моите желания?

— Но аз те обичам.

Стискам сака, докато пръстите ми изтръпват. Сериозно губя контрол. Минавам покрай Джеси и бързо тръгвам надолу по стълбите.

— Ава!

Пренебрегвам го и продължавам. Гневът, който бълбука в мен, ме шокира също толкова, колкото и Джеси. Това минава границата. Това е непростимо. Не искам бебе.

— Ава, остани! Ще направя всичко… — Тежките му стъпки са близо зад мен, но той е гол и въпреки че няма никакъв срам, знам, че няма да изтича навън на публично място необлечен.

При вратата се обръщам с лице към него.

— Ще направиш всичко, така ли?

— Да. Знаеш го. — Ужасеното му лице почти ще ме накара да го прегърна. Дори сега, когато призна, че той е откраднал хапчетата ми, се боря да не се сгуша в обятията му. Но ако оставя това да му се размине, се обричам цял живот той да ме манипулира. Не мога да го направя. Трябва да се разделим за малко. Проблемът е прекалено сериозен и може би трябваше да помисля, преди да се омъжа за него, но вече е късно. Може би съм направила най-голямата грешка в живота си.

— Тогава ще ми дадеш малко пространство.

Излизам.